Решение по дело №925/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….........

гр.Плевен, 07.04.2017г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Г.К., като разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 925 по описа за 2017г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от „Топлофикация Плевен“ ЕАД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изп.Директор *** против Г.А.Д.. Ищецът твърди, че срещу ответника е подадено заявление по чл.410 ГПК да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди, че срещу издадената заповед ответникът подал възражение, поради което в законовия едномесечен срок подава настоящата искова молба. Ищецът твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване  в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник “Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Твърди, че сградата етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя топлинна енергия до имота на ответника има сключен договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД гр.София. Твърди, че сумите за топлинна енергия са начислявани от „Топлофикация Плевен“ ЕАД по изготвените отчети от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата “ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД гр.София на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61 ал.1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. В заключение моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми 1150,53 лева главница за използвана незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013г. до 31.03.2016г. и сумата от 207,84 лева лихва за забава върху главницата за периода 04.01.2014г. до 02.12.2016г, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които  издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 9291/2016г. по описа на ПлРС. Прави искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в исковата молба. В съдебно заседание ищцовото дружество чрез процесуалния си представител поддържа предявената искова молба. С оглед неоспорените размери на претенциите за главница и лихва не поддържа искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът не  представя писмен отговор в едномесечния срок. Не оспорва представените с исковата молба писмени доказателства. В съдебно заседание се явява и признава задълженията си за главница и лихва ,като навежда доводи, че няма възможност да заплаща сумите, тъй като получава единствено инвалидна пенсия.

Ответницата не се явява в съдебно заседание.

По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 9291/2016г., ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника за следните суми: сумата от 7770,68 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.02.2000г. до 31.03.2016г., лихва върху главницата в размер на 7435,16 лв. за периода от 03.04.2000г. до 02.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата 08.12.2016г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в размер на 304,12 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 180.00 лв.

В срок длъжникът е представил писмено възражение и с разпореждане №21623 от 21.12.2016г. съдът е указал на кредитора да предяви установителен иск относно вземането си.

Съобщението е получено от кредитора на 04.01.2017г. и в едномесечния срок – на 02.02.2017г., кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се явяват допустими  следва да бъдат разгледани по същество. Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 9291/2016г. по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят (кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са основателни. В настоящото исково производство задължение на ищеца „Топлофикация- Плевен” ЕАД е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение.                                   В конкретния случай се претендира съществуване на задължение за заплащане на доставена топлинна енергия, в недвижим имот – *** в сграда в режим на етажна собственост. Видно от доклада по делото, съдът е указал, че в тежест на ищеца е да представи доказателства, че ответникът е потребил топлинна енергия в размер, претендиран в исковата молба, както и че е собственик на процесния недвижим имот.        

С оглед неоспорените от ответника суми по исковата молба, съдът счита, че следва да се приеме за установено обстоятелството, че ответникът дължи на ищцовото дружество потребена, но незаплатена топлоенергия в размер на 1150,53 лв. – главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013г. до 31.03.2016г., лихва върху главницата в размер на 207,84 лв. за периода от 04.01.2014г. до 02.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението.

         При така представените от ищеца писмени доказателства, неоспорени от ответника, съдът приема за установено, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с абонатен номер 19624, в сграда в режим на етажна собственост  на адрес ***. Ответникът не оспорва твърденията в исковата молба и съдът приема, че същият е ползвал и не е заплатил топлоенергия на стойност 1150,53 лева. От приложените от третото лице помагач справки се установява, че ответникът е потребил топлоенергия на стойност, каквато се претендира в исковата молба. Установява се, ча на партидата има начислена топлоенергия не само за сградна инсталация, но и за отопление, отчетена чрез уредите за дялово разпределение. От същите справки се установява, че няма начислена сума за ползвана топла вода по партидата на ответника. Общо за периода 01.11.2013г. до 31.03.2016г. на партидата на ответника е начислена главница в размер на 1150,53 лева.

В Общите условия е определен срока и реда, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия. Това става в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При така изложеното, съдът приема, че задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. За периода от 04.01.2014г. до 02.12.2016г. върху главницата от 1150,53 лева, ответникът дължи лихва за забава в размер на 207,84 лева, поради което и предявеният иск за лихва за забава е основателен изцяло до размера, в който е предявен.

         При така събраните доказателства, неоспорени от ответника, съдът приема за установено, че ответникът е собственик на топлоснабден имот с абонатен номер 19624, в сграда в режим на етажна собственост  на адрес ***. От представените с исковата молба и третото лице помагач писмени доказателства, и събраните такива в хода на съдебното дирене, неоспорени от ответника, се установява, че същият е ползвал и не е заплатил топлоенергия на стойност 1150,53 лева. Върху главницата, ответникът дължи и лихва за забава, чиито размер е 207,84 лева.

         По отношение разноските на ищеца: Ответникът е станал причина за завеждане на делото, поради което и следва да понесе направените от ищеца разноски в исковото производство в размер на 75 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение на ищцовото дружество следва да бъде намалено с оглед сложността на производството. Делото е разгледано в едно съдебно заседание и съдът счита, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на ищеца в минимален размер, а именно 100 лева, а не 360 лева, както е претендирано. Поради изложеното, съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в исковото производство в размер на 175 лева.

По отношение на заповедното производство, ответникът дължи разноски в размер на 43,24 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения Плевенският районен съд

Р      Е      Ш      И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Г.А.Д. с ЕГН ********** ***, че дължи на кредитора  „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 1150,53 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2013г. до 31.03.2016г., сумата 207,84 лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.01.2014г. до 02.12.2016г., както и  законната лихва върху главницата от 1150,53 лв., считано от 08.12.2016г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 5834/09.12.2016г. по ч.гр.дело № 9291/2016г. по описа на ПлРС.

ОСЪЖДА Г.А.Д. с ЕГН ********** *** заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 175 лв., представляваща направени деловодни разноски.                     

ОСЪЖДА Г.А.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на                „ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата 43,24 лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 9291/2016г. по описа на ПлРС.

След влизане в сила на решението на ищеца да се върне сумата за депозит за вещо лице в размер на 120 лева.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД гр.София.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: