МОТИВИ КЪМ Решение № 64
ПО НАХД № 341/2015Г. НА НПРС, 4 СЪСТАВ
Делото
е образувано по внесено от Районна прокуратура – гр. Нови пазар постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност по реда на Глава 28 от
НПК и чл. 78а от НК на А.М.Х., ЕГН **********,***
за престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 3 и т.2, във вр. с ал. 1 от НК. Затова,
че на ***г. в с. М., обл. Ш., на публично място-на ул. „***“ в присъствието на
малолетните лица М.Я.Т. с ЕГН: ********** и Б.Н.Б., с ЕГН: **********,***,
проявила жестокост към гръбначно животно - деветгодишно куче от мъжки пол, с
кафяво-черна окраска, с размери около 35-40 см. и височина около 30см., с прави
уши и леко удължена муцуна, с неопределена породна принадлежност, смесен тип,
на стойност 35.00лева, собственост на С.С. Й. от с. М., обл. Ш., като му
причинила противозаконно смърт, по начин и със средства, опасни за живота на
хора и животни, по особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост,
чрез произвеждане на изстрел с дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкоцевна цев-
успоредка, марка „ИЖ 58“, 16 калибър, с фабричен № Г 4957.
В
хода на съдебните прения представител на НПРП не се явява, като същите са
редовно призовани.
Обвиняемата се
явява лично и с упълномощен от нея представител - адв. Ц.К. от ШАК. Не се
признава за виновна, намира обвинението за недоказано и моли съдът да я
оправдае. Процесуалният й представител твърди,ч е липсва съставомерния признак
„проявила жестокост“. Аргументира се, че тъй като в НК няма определение какво е
жестокост, то трябва да се приеме тълкуванието на Закона за
ветеринарно-медицинската дейност. Видно от текста на разпоредбата в ЗВМД
отстрелването на животно не представлява особена жестокост. Освен това твърди,
че обв. Х. разполага с разрешение за индивидуален лов на хищници, което включва
скитащи кучета, а от данните по делото не можело да се направи категоричен
извод, че Х. е знаела за принадлежността на кучето. Твърди, че по делото са налице
данни, че кучето не е отстреляно пред дома на собствениците, а в гората, където
е било взето за скитащо куче от подзащитната ѝ.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
В домът в с. М., обл. Ш., на ул. „***“ № ***
живеели свидетелката С.С. Й., нейният фактически съжител - св. Н.Б.А., св. Д.К.С.
/майка на свидетелката/ и трите им малолетни деца. Семейството притежавало
куче, на девет години, от мъжки пол, с кафяво черна окраска, прави уши и леко
удължена муцуна, смесен тип без кинеложка екстериорна стойност, здраво.
Обвиняемата А.М.Х.
живее в същото населено място и със свидетелите се познават добре. Обвиняемата
притежавала законно дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев успоредка
„ИЖ-58“, 16кал. с фабр. № Г4957 и дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна
цев /едноцевка/ „ИЖ-18“ 12кал., с фабр. № 95100234, както и с разрешително за
носене на такова серия Н № 238951, валидно до 21.03.2017г. Притежавала и разрешително
за индивидуален лов с № 010412 на ДЛС „***“ за отстрел на вреден дивеч-хищник в
ловностопански район М., ловище едно, за периода от 01.07.2014 г. до
31.07.2014г.
На *** г. към ***
ч. обвиняемата напуснала дома си в с. М. с намерение да ловува, като се
отправила в посока изхода на селото. Преминала по ул. “***“. Пред дома с № ***
се намирали свидетелката С.Й. с двете си малолетни деца, както и нейната майка
– св. Д.К.. Обвиняемата носела, преметнато през рамо, дългоцевното си
огнестрелно оръжие с гладкостенна цев успоредка, модел „ИЖ-58“, 16 калибър и боеприпаси за него, без пушката да
е поставена в калъф. На улицата пред дома се намирало и описаното куче с име „***“,
което стояло до стената на оградата.
Когато кучето
видяло приближаващата се обвиняема, то излаяло няколко пъти по нея, без да я
приближава или напада. Свидетелката Д.К. казала на внука си -св. М. Т. да държи кучето им, за всеки случай, докато
обвиняемата премине покрай тях. Стигайки наблизо обвиняемата Х. и свидетелите
се заговорили за обичайни неща за кратко. Обвиняемата обяснила, че отива към
полето да ловува и така да си почине. След това продължила пътя си.
Малолетният свидетел М.Т.
пуснал кучето, което излаяло отново в посока обвиняемата, но не я
приближило, а легнало до стената на оградата, в близост до гаража на
семейството. Обвиняемата Х. обаче се обърнала към кучето и от разстояние около
4-5 метра насочила пушката към него. Кучето се разскимтяло, усещайки заплахата.
В това време св. С.Й., виждайки случващо се, взела на ръце малкото си дете,
което се намирало близо до кучето. Обв. Х. пречупила пушката си на две,
поставила патрон в цевта, като го извадила от джоба на ловджийската си риза. С
един изстрел, целейки се в корема на кучето тя го убила. Присъстващите
свидетели видели, че от ловното оръжие излизат искри и пушек при изстрела,
разнесла се миризма на барут. Проектили /сачми/ от изстрела попаднали и в
каменната стена на оградата. Всички се изплашили от случващото се, а малкото
дете на св. Х. се разплакало. Обвиняемата след изстрела продължила пътя си в
посока изхода на селото и близките ниви.
Свидетелката С.Й.,
след като се убедила, че кучето действително не е живо го отнесла на сметището
в края на селото, намиращо се в близост до къщата им. По късно същия ден св. Й.
се свързала по телефона с мъжа си - св. Н.Б.А., който по това време работел
като пазач на житата в близост до местността „***“. Информирало го за случилото
се и той подал сигнал на тел 112. Разговорът, както е обичайно бил записан, а
свидетелят бил упътен да се свърже с полицая, отговарящ за реда в това населено
място - св. Б.Б..
На *** г., св.
Б. и неговите колеги от РУ Н. - св. М.Т.Т. и св. В.К.П. пристигнали в с. М.,
пред дома на св. Й., по повод сигнала. Свидетелите очевидци обяснили какво се е
случило. Св. Б. забелязал червено
засъхнало петно на плочките до портите на дома. Направили му впечатление и
побитостите по плочките, както и драскотините по каменната стената. Намерени били
и проектили /сачми/ на мястото. До червеното петно намерили картонена бяло-
кремава тапа от патрон. Направен бил
опит и да се намери трупът на кучето „***“, но опитът се оказал неуспешен,
защото не го намерили на сметището.
На ***г. е
извършен оглед на местопроизшествието от разследващия делото полицай в с. М., на ул. ***“ № ***. Въпреки голямата дистанция от
време са намерени и иззети камък и 4 метални парчета с неправилна
форма.Назначената в рамките на досъдебното производство съдебно балистична
експертиза на металните парчета определя намерените късчета вероятно като
проектил /сачми/ от патрон за гладкоцевно оръжие. От изготвената съдебно
балистична експертиза на притежаваните от обвиняемата огнестрелни оръжия се
установява, че те са технически изправни и годни за използване по
предназначение.
Така установената фактическа
обстановка се подкрепя от всички доказателства по делото, обсъдени от съда
поотделно и в тяхната съвкупност. Действително по делото са депозирани
показания на свидетеля С.Х.С., въз
основа на които процесуалния представител на обв. Х. извежда друга фактическа обстановка. Свидетелят
споделя своите възприятия от лятото на 2014 г., когато видял обвиняемата в нива
в близост до селото, до боклуците, облечена в маскировачни дрехи. Чул изстрел и
скимтене. Същият ден, по – късно от св. С.Й. узнал, че обвиняемата е
убила нейното куче. Съдът счита за достоверни тези показания, но не счита, че
те навеждат на различна от установената фактическа обстановка. Както бе обсъдено, обвиняемата често е ловувала в нивите край селото, а
освен това твърде вероятно е след като е възпроизвела изстрел и убила кучето на
св. Й., по –късно същия ден в нивата да е застреляла и друго животно. Що се отнася до показанията на св. С.И.П. /известен като ***/ и св. Б.Б.С.,
двамата свидетелстват, че са били в близост до местопроизшествието във
въпросния ден и час, но не са чули изстрел. Тези показания не се кредитират с
доверие от съда, тъй като противоречат на всички останали събрани
доказателства, взети в тяхната последователност и преценени в съвкупност. Св. Д.Г.Д.
свидетелства, че кучето се е разхождало свободно в цялото населено място, като
го определя като злобно и нападателно. Св. Р.Д. обяснява в показанията си, че е съседка на семейството, но нея лично
кучето никога не я е нападало. Свидетелства, че кучето е нападало съпруга й,
без да го хапе. Св. С.И.П. характеризира в разпита си кучето като злобно, но
признава, че не го е нападало. Затова съдът счита, че убитото куче не е било от
категорията "Агресивни кучета". Съгласно легалната дифиниция на това понятие,
дадена в параграф 1 от ДР на ЗВМД, агресивни са кучета, които проявяват спонтанна неадекватна
реакция, насочена срещу хора или животни, която в зависимост от силата и
нейното естество би могла да доведе до нараняване или причиняване на смърт. Настоящият случай не е такъв. При обсъждане на
доказателствата съдът намира,ч е с най-голяма степен на доверие следва да се
ползват показанията на малолетния св. М. Т.. Като дете, негоата психика е била
най-силно повлияна от случилото се и по тази причина детайлите са се запаметили
в детското му съзнание най-ясно. Освен това в тази възраст човек изпитва
по-осезаем респект към авторитетни фигури, облечени във власт и не би излъгал
пред тях. Разпитан пред съдия, св. М.Т. дава ясни, последователни показания, не
се установяват опити за внушаване или препредаване на чуждо мнение.
На
основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
За
съставомерността на деянието, за което е привлечена в качеството на обвиняема А. М.Х., ЕГН
**********,***, е необходимо от обективна страна проява на жестокост на към
гръбначно животно, довело до противозаконно причиняване на смърт. Деянието е
умишлено. Всяко наказателно отговорно лице може да е субект на това
престъпление. Обвинението съдържа и квалифициращи признаци, а именно по начин и
със средства, по особено мъчителен начин за животното и с особена жестокост,
опасни за живота на хора или животни, както и на публично място и в
присъствието на малолетно лице.
Съдът счете,
че обв. А.М.Х., ЕГН **********,*** е
осъществила обективните признаци на състава на престъплението на чл. 325б, ал.
2, т. 2, пр. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1 от НК. Обвиняемата е възпроизвела изстрел
на публично място – улица „***“ пред дом № *** в с. М., обл. Ш. със законно
притежаваното от нея огнестрелно оръжие с гладкоцевна цев - успоредка, марка
„ИЖ 58“, 16 калибър, с фабричен № Г 4957. Конкретното причиняване на смърт с
огнестрелното оръжие е противозаконно. Макар и регистриран ловец със законно
притежавано оръжие, обвиняемата е нарушила множество разпоредби относно
носенето и употребата на огнестрелно оръжие. Действително тя е притежавала
разрешително за индивидуален лов № 010412, валидно към датата на извършване на
деянието, за лов на хищници, но за ловно-стопански район с. М., Ловище ***,
местност „***“. Безспорно, като регистриран ловец тя е съзнавала, че не може да
носи открито огнестрелно оръжие на обществено място каквото е улицата, да го
зарежда с патрон, както и да възпроизвежда изстрел. Съдът не споделя
твърденията на процесуалния представител на обв. Х., че липсва съставомерния
признак на деянието „прояви жестокост“. Препращането към Закона за
ветеринарно-медицинската дейност е удачно, но не е в смисъла, който адв. К. го
тълкува. В ЗВМД има легална дефиниция на понятието „особена жестокост“, която
дефинира проявите на такава „особена жестокост“ спрямо животни. Наистина там са
описани деяния, които далеч надхвърлят по жестокост застрелването на животното
(причиняване на сравнително бърза смърт с един изстрел). Описаните там прояви
обаче представляват такива на „особена жестокост“. Разпоредбата на
чл. 325 от НК изисква като съставомерен признак не проява на „особена“
жестокост, а на жестокост. Настоящият съдебен състав намира, че застрелването
на едно животно без наличието на причина за това и в отклонение на нормативната
уредба е проява на жестокост
Налице са и
част от квалифициращите признаци на деянието. То е извършено по начин и със
средства, опасни за живота на хора и животни – използването на огнестрелно
оръжие в такава непосредствена близост до други хора създава опасност от
нараняването им при рикошет. По делото са налице данни, че сачмите на
боеприпаса са се ударили в стената на дома на собствениците на кучето. Още
повече, че част от тези хора са децата и е налице опасност, виждайки опасността
за кучето, вместо да се предпазят, да хукнат в посока на животното и да го
спасяват (инстинктът за самосъхранение у децата не е толкова добре развит,
особено ако не са непосредстевно запознати с опасността на огнестрелните
оръжия). Деянието е извършено и на публично място – на улицата пред дома на
собствениците на животното и в присъствието на малолетните деца на свидетелката
С.Й..
Съдът обаче
счете, че липсват данни за наличие на единият от квалифициращите признаци –
деянието да е извършено с особено мъчителен начин за животното и с особена
жестокост. По въпроса за особената жестокост препратката към ЗВМД е уместна и
деянието определено не попада сред описаните в § 1, т. 74 ДР на ЗВМД прояви.
Липсват данни и деянието да е извършено по особено мъчителен за животното начин
– от показаният а на свидетелите, които съдът кредитира се установява,ч е
кучето е умряло сравнително скоро след изстрела – те споделят, че кучето
„изскимтя няколко пъти“ и умряло.
С оглед
субективната страна на деянието съдът приема, че обвиняемата е действала с пряк
умисъл, искайки и целейки престъпния резултат.
С оглед на всичко това съдът призна обвиняемата за
виновна в извършване на престъпление по чл. 325 б, ал.2, т.2, предл. първо и
т.3 от НК във вр. с ал. 1 от НК. Х. бе оправдана за тази част от обвинението,
квалифицираща деянието за извършено с особено мъчителен начин за животното и с
особена жестокост.
При
определяне на наказанието съдът съобрази, че са налице условията за прилагане
на чл. 78а от НК и обвиняемата следва да бъде освободена от наказателна
отговорност, като й се наложи административно наказание, тъй като за деянието
се предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години. Освен това А. М.Х. не е осъждана, не е освобождавана от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание и с конкретното
деяние не са причинени съставомерни имуществени вреди. Стойността н кучето не е
съставомерен признак.
При
определяне размера на наказанието, съдът съобрази, че размерът на същото следва
да е ориентиран към минимума, определен от закона, без да се покрива с него,
тъй като са налице значителен брой квалифициращи признаци и предвид
използването на огнестрелно оръжие по начин, създавайки опасност за други хора
и още повече деца – съдът намира,ч е деянието разкрива еда сравнително висока
степен на обществена опасност. Затова определи глоба в размер на 1500 лв.
Обвиняемата бе осъдена да заплати и направените по делото разноски в размер на
546,10 лв., по сметка на ОД МВР – Ш..
Съдът
счете, че така постановеното решение ще постигне целите на наказанието.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови решението си.
Мотивите
изготвени на 06.11.2015г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова