Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Нови
пазар, 24.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
НОВОПАЗАРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 4 състав, в публичното заседание проведено на двадесет
и пети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
Районен съдия: ПЕТИНА николова
при участието на секретаря Бойка Ангелова, като разгледа
докладваното от съдия П. Николова гр.д. № 29 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за делба на съсобствен имот с правно основание чл. 34 от ЗС, във вр. с чл. 341 и сл. от ГПК. Производството е във първата фаза по допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 от ГПК. С иска за делба са съединени иск за признаване правото на собственост на ищците по чл. 124, ал. 1 от ГПК, както и искане за отмяна на констативен нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2, изр. последно от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от адв. М.Д. от ШАК, като пълномощник на А.Р.А. с ЕГН *********** ***, В.И.А. с ЕГН ********** *** и Х.И.А. с ЕГН ********** ***, срещу С.И.Е. с ЕГН ********** и З.З.Е. с ЕГН ********** ***. В исковата молба са изложени твърдения, че ищците като наследници на Исмат Алиев Салиев са собственици по наследство (а първата ищца като негова съпруга и на ½ ид.ч. по СИО) на общо 7/8 ид.ч от УПИ XI-198 в кв. 38 по плана на с. Тъкач, общ. Каолиново, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня, селскостопанска постройка и второстепенна сграда – плевня, със застроена площ 24 кв.м. и всички подобрения и трайни насаждения в имота, при граници – от две страни улици, УПИ VI-201 и УПИ X-199. Ищците твърдят, че през 1979 г. наследодателя И. А.ев, през време на брака му с А.Р.А., бил признат за собственик по давност на процесния имот. В исковата молба се твърди, че нито наследодателя, нито първата ищца някога били напускали имота освен за 2-3 месеца, тъй като провеждА. лечение в Турция и гостувА. на децата си там. Само двамата се грижели за имота и го поддържА.. Само двамата извършвали ремонти в имота и плащали консумативите. И.Али Сали починал на 05.06.2017 г. Така съпругата му придобила ½ ид.ч. от имота след смъртта му като нейната част от СИО, както и 1/8 ид. ч. по наследство. Другите двама ищци и ответницата С.И.Е. били негови деца и получили по 1/8 ид.ч. от имота по наследство. На 21.08.2019 г. ответницата се снабдила с нотариален акт по давностно владение. Ищците твърдят, че нито преди, нито след смъртта на наследодателя ответницата е демонстрирала владение по отношение на имота. Твърдят, че А.Р.А. е собственик на 5/8 ид.ч. от имота, а останА.те от тях притежават по 1/8 ид.ч. Твърдят, че никога С.Е. и съпругът й не са демонстрирали владение, а са били само държатели на идеалните части на останалите наследници на И. СА.. По тази причина молят съда да признае по отношение на ответницата, А.Р.А. е собственик на 5/8 ид.ч. от имота, а останалите ищци – на по 1/8 ид.ч. Молят констативния нотариален акт да бъде отменен, а имотът да бъде допуснат до делба. Тъй като констативния акт за собственост е издаден през време на брака на С.Е. със З.З.Е., то исковете са насочени и срещу него.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищците поддържа иска за делба. Излага аргументи против тезата, че ответницата и съпругът й са придобили имота по давност като твърди, че няма категорични данни двамата родители да са предА. владението на дъщеря си. Самата ищца отрича подобно нещо. Освен това по делото били събрани достатъчно доказателства, че ищцата А.Р.А. и покойния И. А.ев СА.ев са живели в този имот през годините, както и двамата им сина – при посещенията си в България, помагА. са при извършването на ремонтите и са осигурявА. средства за тези ремонти. Твърди, че не се доказват предпоставките на продължително и необезпокоявано владение , което ответницата С.И.Е. да е упражнявала върху имота и да е противопоставила това владение на останА.те собственици. По тази причина моли съда да признае по отношение на ответницата С.И.Е. и съпругът й, че А.Р.А. е собственик на 5/8 ид.ч. от имота, а останА.те ищци – на по 1/8 ид.ч. Молят констативния нотариален акт да бъде отменен, а имотът да бъде допуснат до делба.
По делото е
постъпил отговор от двамата ответници с почти идентично съдържание. Те твърдят,
че са получили владението върху имота още през 1993 г., когато наследодателя И.Али
Сали заминал за Турция, дал на дъщеря си да живее в имота, тъй като тя
единствена останала от семейството да живее в България, дал й пълномощно да се
разпорежда с имота, предал й оригинала на нотариалния акт и й казал, че имота
ще остане за нея, тъй като другите не били в страната. Твърдят, че само двамата
ответници са правили всички подобрения в имота – нито родителите, нито братята
на С.Е. някога са поддържали по какъвто и да е начин двора или сградите, През
2016 г. синът на двамата ответници – Танер – решил да се ожени и двамата
ответници му предоставили едната от сградите в имота, за да я стегне и да се
отдели и да заживее със семейството си там. Той изтеглил заем и с помощта на
ответниците похарчили повече от 25000 лв. за ремонт на сградата. В имота имало
три сгради. В едната отсядали ищците, когато дойдели на гости в България. В
другата живеели двамата ответника, а синът им ремонтирал и се настанил в
третата сграда. Твърдят, че ищците са знаели още от 1993 г., че имотът ще
остане за С.Е. и нейното семейство и никога нито майка й, нито братята й са
имали претенции за имота и дори поискали разрешение при издаване на паспорти на
децата на двамата й братя да посочат адреса на тяхната къща, тя дала съгласие и
им дала копие от нотариалния акт. Твърдят, че когато майка й, баща й и братята
й отсядали в имота на гости, никога не плащали консумативи и разходи, тъй като
считали, че са дошли на гости. Твърдят, че от 1993 г. до смъртта на
наследодателя И.Али Сали двамата ответници са владели процесния имот със
съзнанието, че е техен собствен, че с действията си всячески са
противопоставили владението си на това на майката и бащата и така са придобили
имота по давност за период от повече от 10 години. По тази причина считат, че
имотът въобще не е ставал част от наследството на И.Али Сали. Твърдят, че
спорът възникнал след като през лятото на 2019 г. майката – А.Р.А. дошла и цяло
лято правила зимнина за нея и другите ищци. Натрупала сметка за вода в размер
на 300 лв. и С.Е. поискала да й помогнат да я плати, тъй като не разполагала с
такава сума. Майка й се ядосала и заявила, че ще остави имота на брат й.
Заминала си за Турция и оставила сметката неплатена. Водоподаването било
прекъснато и се наложило С.Е. и семейството й да я платят, за да бъде
възстановено подаването на вода в имота. Молят иска за делбата на тези два
имота да бъде отхвърлен.
С насрещна искова молба ответницата С.И.Е. е поискала от съда да допусне до делба между нея и ищците недвижим имот, придоби т от баща й – празно дворно място с площ 1800 кв.м., представляващо УПИ VI-198 от кв. 39 по регулационния план на с. Тъкач. Твърди, че същият бил придобит от наследодателя през време на брака му с А.Р.А., за което е бил съставен НА № 179, том I, рег. № 1247, дело № 284 от 2016 г.
В съдебно заседание процесуалния й представител С.И.Е. и З.З.Е. излага аргументи в подкрепа на тезата, че считано от 1993 г. ответниците са завладели имота и следователно са го придобили по давност. Твърди се, че единствено една от сградите в имота може да се допусне до делба и възражението за придобиване на имота по давност не се поддържа касателно тази сграда. Заявява, че владението е предадено от наследодателя на страните с конклудентни действия – предаване на оригинала на нотариалния акт за имота.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, оценени съобразно чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложените по делото доказателства с Нотариален акт за собственост на имот, придобит по давност № 5, том I, дело № 8 от 05.01.1979 г. И. Алиев Салиев е бил признат за собственик на недвижим имот – къща и сайвант със застроено и незастроено дворно място в с. Тъкач, представляващи парцел XI-198 в кв. 38 с площ 1750 кв.м. по регулационния план на селото. От назначената от съда СТЕ се установи, че към момента в имота са налице масивна жилищна сграда, две полумасивни жилищни сгради, полумасивна стопанска постройка, навес и едноетажна постройка. Между страните не се спори, че към тази дата И. Алиев Салиев е бил в брак с ищцата А.Р.А..
Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 179, том I, рег. № 1247, дело № 284 от 14.10.2016 г. на Нотариус Калоян Янакиев с рег. № 682 на НотК и район на действие НПРС, И. Алиев Салиев е бил признат за собственик на недвижим имот – празно дворно място с площ 1800 кв.м., представляващо УПИ VI-198 от кв. 39 по регулационния план на с. Тъкач.
Видно от
удостоверение за наследници № ГР-30/32/135/06.07.2017 г. на кметство с. Тъкач,
наследодателя И. Алиев Салиев е починал на 05.06.2017 г. е оставил за
наследници съпругата си А.Р.А., синовете си В.И.А. и Х.И.Али и дъщеря си С.И.Е..
Между страните не се спори, че към момента на придобиване и на двата имота И. Алиев Салиев е бил в брак с ищцата А.Р.А..
От гласните доказателства по делото се установи,
че ответницата С.И.Е. след сключването на брака си през 1988 г. се установила
да живее в с. Климент. През 1989 г. наследодателят И. Салиев със съпругата си и
двамата си сина заминали за Турция. За Турция заминала и Седика с мъжа си, но
останала само няколко месеца, след което се завърнала в България. При
завръщането си нямали къде да живеят и родителите й й предоставили за живеене
процесния имот УПИ XI-198.
През 1993 г. баща й й предоставил пълномощно,
с което й възложил правото да управлява и плодоползва, да го поддържа в
годност, да го представлява пред всички държавни органи по повод имота, да
заплаща данъците и консумативите за него, да го представлява пред съдилищата по
повод имота. Пълномощното било заверено от кмета на с. Тъкач пред двама
свидетели. По същото време й предоставил и оригинала на нотариалния акт.
Тъй като наследодателя И. Алиев Салиев със
съпругата си и синовете си живеели основно в Турция, той решил, че имотът в с.
тъкач следва да остане на дъщеря му. В тази връзка съдът изцяло кредитира
показанията на св. Неджмедин Али и на св. Ф. Ибрям – те единствени са запознати
с подробности с разположението на имота, с отношенията между страните и
покойния им наследодател. Неджмедин като роднина на съпругът на З.Е. е придобил
преки впечатления от развитието на отношенията й с баща й. Св. Ибрям пък има
преки впечатления от разговори с наследодателя, който категорично й е заявил,
че къщата е оставил на дъщеря си. Съдът не кредитора показания на св. Риза
Мустафа, защото се установи при разпита му, че неговите познания за това на
кого е имота, кой живее там и какво има в имота са от преди 1989 г. и той от
тогава не е минавал покрай имота, не знае какви ремонти са правени там, още
по-малко кой и защо ги прави, поради което показанията му не могат да имат
никаква стойност по въпроса за владението на имота след 1989 г. – той дори не
познаваше ответниците С.Е., въпреки че няма спор по делото, че от 1989 г. тя
живее в имота постоянно. По отношение на св. Ф. Шериф съдът не кредитира
показанията й, защото същата има само външни наблюдения, но не знае за
отношенията в семейството – не беше чувала за пълномощното, твърдеше, че
долните стаи са направени преди 25-30 години, докато по делото категорично се
доказа, че те са направени едва преди 10-ина години, не знаеше за построената в
двуетажната къща баня.
След като била уведомена от баща си, че имота
остава за нея С. с мъжа си започнали да ремонтират имота. Благоустроили
съществуващата в имота двуетажна къща. Изградили ограда около имота. От
половината дам направили две стаи с кухня, баня и тоалетна, в които след 2001
г. отсядали А.А. и И. Салиев (докато бил жив), когато си идвали от Турция. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че наследодателят на
страните и А.А. са пребивавали поне половината година в България. За всички
ремонти И. Салиев помагал на дъщеря си и зет си. Когато те решили да преустроят
останалата част от дама в стаи за живеене и да се преместят там, защото
предстояло синът им да се ожени, той дори дал средства за ремонта. В редките
случи, когато братята на Седика Е. се връщали в България (веднъж на няколко
години), отсядали в стаите, обитавани от майка им и баща им. За сватбата на
Танер (синът на Седика и З.Е.) голямата двуетажна къща била допълнително
ремонтирана, изградени били още две долни стаи. В последните се преместили да
живеят С. и З.Е., а в двуетажната къща останал да живее синът им със
семейството си. Всички разходи по заплащане на ток, вода и за данъците били
заплащани от С.Е..
Видно от Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 13, том II, рег. № 1091, дело № 204 от
21.08.2019 г. на Нотариус Калоян Янакиев с рег. № 682 на НотК и район на
действие НПРС С.И.Е. е била призната за
собственик на недвижим имот – дворно място с площ от 1750 кв.м., представляващо
УПИ XI-198 от
кв. 38 по регулационния план на с. Тъкач, ведно с всички прилежащи сгради.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да допусне до делба определено имущество съдът следва да установи, че страните по делото са съсобственици, както и какви идеални части от всеки от съсобствените имоти, притежава всеки съсобственик.
С оглед доказателствата по настоящото дело безспорно се установи, че страните са наследници на И. Алиев Салиев. Ответниците обаче възразяват, че са придобили имота по давност след продължило необезпокоявано повече от 10 години владение.
Тук съдът намира за необходимо да посочи, че не следва да съобразява уточнението, което процесуалният представител на ответниците, че възражението им, че са придобили имота по давност не следва да се счита за предявено относно сградата, която на СТЕ е означена като сграда 2.2. В действителност няма никаква яснота по делото дали тази постройка е законен строеж и дали може да бъде призната за търпим строеж. По делото съдът установи, че тя е изградена около 2008 г., но все пак категорични доказателства за точния момент на построяването й няма и това не е предмет на настоящото производство. Освен това тя не е призната към момента за самостоятелна постройка със собствен идентификатор, което препятства възможността да бъде обект на самостоятелно право на собственост. По тази причина изводите на съда относно собствеността на целия имот, включват и тази сграда.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Седика и З.Е. са придобили единият от двата процесни недвижими имота, а именно дворно място с площ от 1750 кв.м., представляващо УПИ XI-198 от кв. 38 по регулационния план на с. Тъкач – по давност. Цялостното поведение на родителите на С. и най-вече на баща й е показателно за това, че той е предал владението върху този имот на дъщеря си. Той е позволил тя да направи всевъзможни ремонти в имота, да взема решения кой къде ще живее и как да се благоустроява този имот, без да възрази. Пасивното съгласие на майка й през годините също е осигурило безпрепятственото владение от страна на ответниците на процесния имот. Всички съществени решения във връзка с имота са вземани от С. и семейството й без противопоставянето на останалите членове, без противопоставянето на родителите й. Трябва да се вземе предвид, че по принцип предаването на оригинала на нотариалния акт на имота обичайно се свързва именно с предаване на владението във случите, когато не се предприемат стъпки по прехвърляне на собствеността по предвидения в закона ред. В подкрепа на това е й споделеното от С.Е. още през 1993 г. пред св. Неджмедин Али – че вече е спокойна, защото вече имота е неин. Колкото е некоректно да е било това твърдение от гледна точка на закона, това е показателно за случилото се между нея и родителите й.
Предвид това съдът намира, че искът за делба относно недвижим имот – дворно място с площ от 1750 кв.м., представляващо УПИ XI-198 от кв. 38 по регулационния план на с. Тъкач – следва да бъде отхвърлен. Следва да бдъе отхвърлен и установителния иск за собственост на ищците за този имот.
Насрещният иск обаче за допускане на делба на имот – празно дворно място с площ 1800 кв.м., представляващо УПИ VI-198 от кв. 39 по регулационния план на с. Тъкач – се явява основателен. Той е придобит по давност от наследодателя на страните през време на брака му с ищцата А.А. и следователно е бил придобит в режим на СИО. По тази причина след смъртта му, тази СИО се прекратява и А.А. става собственик на ½ ид.ч. от имота като припадащата й се част от СИО, а останалата ½ ид.ч. се наследява от наследниците на И. Салиев при равни квоти. Тъй като беше установено, че наследници на И. Салиев са съпругата му А.Р.А., синовете му В.И.А. и Х.И.Али и дъщеря му С.И.Е., то всеки от тях получава ¼ ид.ч. от наследството.
Горното налага извода, че към приключване на съдебното дирене квотите на страните от втория имот са, както следва: А.Р.А. – 5/8 ид.ч., В.И.А. – 1/8 ид.ч., Х.И.Али – 1/8 ид.ч. и С.И.Е. – 1/8 ид.ч.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски. Предвид изхода по делото съдът, счита, че такова не се дължат, доколкото установителният иск за собственост ще бъде отхвърлен..
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Р.А. с ЕГН *********** ***, В.И.А. с
ЕГН ********** *** и Х.И.Али с ЕГН ********** ***, иск за делба на недвижим имот – дворно място с площ от 1750
кв.м., представляващо УПИ XI-198 от кв. 38 по регулационния план на с. Тъкач, ведно с
построените в него масивна жилищна сграда, две полумасивни жилищни сгради,
полумасивна стопанска постройка, навес и едноетажна постройка, при граници на
имота – от две страни улици, УПИ VI-201 и УПИ X-199.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Р.А. с ЕГН *********** ***, В.И.А. с
ЕГН ********** *** и Х.И.Али с ЕГН ********** ***, срещу С.И.Е. с ЕГН ********** и З.З.Е. с ЕГН ********** ***
иск за собственост на недвижим имот –
дворно място с площ от 1750 кв.м., представляващо УПИ XI-198 от кв. 38 по регулационния план
на с. Тъкач, ведно с построените в него масивна жилищна сграда, две полумасивни
жилищни сгради, полумасивна стопанска постройка, навес и едноетажна постройка,
при граници на имота – от две страни улици, УПИ VI-201 и УПИ X-199
ДОПУСКА съдебна делба по
отношение на следния недвижим имот – празно дворно място с площ 1800 кв.м.,
представляващо УПИ VI-198
от кв. 39 по регулационния план на с. Тъкач, при граници – от две страни улици,
УПИ V-198, УПИ IV-201 и УПИ III-201, която делба да се
извърши между
съсобствениците А.Р.А. с ЕГН ***********
***, В.И.А. с ЕГН ********** ***, Х.И.Али с ЕГН ********** ***, и
С.И.Е. с ЕГН **********, при
квоти: за А.Р.А. – 5/8 ид.ч., за В.И.А. – 1/8 ид.ч., за Х.И.Али – 1/8 ид.ч.
и за С.И.Е. – 1/8 ид.ч.
Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова