Р Е Ш Е Н И Е
№ 40
гр. П., 11.02 .2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на пети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина
Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Галина Младенова ,
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. №11 по описа за 2020 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено
по гр.д.№ 2387 по описа на съда за 2019 година е осъдено дружеството „Д.З.“ АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. С., район „О.“, бул. „А.Д.“ № 68 да заплати на Й.А.М.,
ЕГН ********** *** обезщетение в размер на 5 000 лв. за причинените й
неимуществени вреди – морални болки и страдания, от смъртта на сестра й М.А.Г.,
настъпила на 12.05.2014 г. в резултат от ПТП на 07.05.2014 г. на железопътен
прелез между гарите Б. и С., ведно със законната лихва от деня на увреждането –
12.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за горницата над 5 000
лв. до пълния предявен размер от 24 000 лв.
Отхвърлени са предявените от В.К. Г., ЕГН ********** и
Е.К. Г., ЕГН ********** и двете от гр. П., ул. „Д.“ № 15, ет. 6, ап. 18 против
„Д.З.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.“,
бул. „А.Д.“ № 68 искове за осъждане на ответника да заплати на всяка от тях
обезщетение в размер на 2 500 лв. за причинените им неимуществени вреди –
морални болки и страдания, от смъртта на М.А.Г., настъпила на 12.05.2014 г. в
резултат от ПТП на 07.05.2014 г. на железопътен прелез между гарите Б. и С.,
ведно със законната лихва от деня на увреждането – 12.05.2014 г., до окончателното
изплащане на сумите.
Осъдено е „Д.З.“
АД, ЕИК *********, седалище и на адрес на управление: гр. С., район „О.“, бул.
„А.Д.“ № 68 да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса върху
уважената част от иска в размера на 200 лв.
Осъдени са Й.А.М.,
ЕГН ********** ***, В.К. Г., ЕГН ********** *** и Е.К. Г., ЕГН ********** ***
да заплатят на „Д.З.“ АД, ЕИК *********, седалище и да заплати на адрес на
управление: гр. С., район „О.“, бул. „А.Д.“ № 68 юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „Д.З.“
АД.
Намират иска за недоказан и неоснователен и
считат,че следва да бъде отхвърлен.
Съдът приел, че въззиваемата Й.А.М. има право на
обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на сестра й,
причинена в резултат на ПТП, виновно реализирано от застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в „Д.З." АД
водач.
Този извод на съда бил неправилен.
Съгласно т.1 на цитираното от съда Тълкувателно решение материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания.
За да приеме, че тази въззиваема има право на
обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на сестра й,
респективно, че същата е доказала с пълно и главно доказване наличието на
трайна, дълбока и емоционална връзка с починалата, както и продължителни болки
и страдания, съдът се позовал на събраните гласни доказателства.
Свидетелските показания били възприети безкритично и
едностранчиво обсъдени.
Приетото от съда ,че двете сестри са били много
близки, разбирали са се чудесно, подкрепяли се взаимно и са били опора една на
друга,не обосновавало
наличието на трайна, близка емоционална връзка по смисъла на цитираното
Тълкувателно решение, което отчитало традиционно близките семейни отношения между
братя и сестри и баби/дядовци и внуци.
Наличието на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт ,предполагала
оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие.
Смисълът на тълкувателното решение бил в изрично
поставеното в него изискване за изключение, породило връзка, трайна и дълбоко
емоционална, отличаваща се от обичайните.
Съдът също безкритично приел за установено от
показанията на свидетелите, че двете сестри имали намерение да заживеят заедно.
Съдът обаче пропуснал факта, че според свидетелките сестрите имали намерение да
се съберат и заживеят заедно след пенсионирането на въззиваемата,а тя вече е
била пенсионер от дълги години,съответно те не са били осъществили твърдяното намерение
да заживеят заедно.
Съдът приел,че наличието на постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка между двете сестри приживе, имплицитно включва в себе си и
значителни по степен морални болки и страдания от загубата .
Тези изводи били неправилни и не намирали опора в
съдебната практика.Самия съд се позовал на нормалността в отношенията между
сестрите , а не за такива отношения се обсъждало в цитираната съдебна практика.
При условията на евентуалност са изложени съждения
относно размера на претенцията.
Присъденото обезщетение било в размер, равен на лимита на отговорност на
застрахователя в конкретния случай.
Присъденото обезщетение нямало възмездителен
характер, доколкото с обезщетението за неимуществени вреди се цели да се
компенсират имуществено претърпените неимуществени вреди, а било източник на
неоснователно обогатяване за въззиваемата с оглед установените неимуществени
вреди.
Присъденото обезщетение не било справедливо.
Считат още,че своевремено направеното възражение за
погасителна давност по отношение на лихвите е основателно и за периода преди 11.02.2016 г. претенцията за
законна лихва е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Молят първоинстанционното решение да бъде отменено и
иска отхвърлен.
При условията на евентуалност претендират присъждане
на справедливо обезщетение, както и зачитане на възражението на „Д.З." АД за изтекла
погасителна давност на претенцията за законна лихва.
Съответно претендират разноски.
Писмен отговор не е постъпил.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид
следното:
В исковата си молба
Й.А.М., В.К. Г. и Е.К. Г. твърдят, че са наследници по закон на М.А.Г.
бивш жител на с.К., починала на 12.05.2014 г. в резултат от ПТП, станало на
07.05.2014 г. около 16,30 ч. на железопътен прелез между гарите на гр. Б. и гр.
С. при изхода на Вагоноремонтен завод, гр. С.. Произшествието било
предизвикано от С.Б.Г. от гр. П. при
управление на товарен автомобил „С.“ с ДКН ...., собственост на „А.С.-96“ АД и
той бил признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „а“ и „б“, вр. ал. 1, б. „б“ и
„в“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то и чл. 54 НК, вр. чл. 51, ал. 3, чл. 52, т.
2 и чл. 53, ал. 1 ЗДвП с влязла в сила присъда, постановена по НОХД 644/2014 г.
на Окръжен съд – П..
Гражданската отговорност на собственика
на товарния автомобил била застрахована с валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество ЗАД „Д.З.“ АД с полица № 15114000019869 с
начална дата на покритие 01.01.2014 г. и крайна дата на покритие 31.12.2014 г.
Ищците отправили писмена претенция към ответника с искане за заплащане на обезщетение в размер
на 100 000 лева за първата ищца и по 50 000 лева за останалите двама
и получили отказ.
Твърдят,че са единствените наследници на пострадалата Г..
По отношение на втория и третия ищец решението е
влязло в сила.
В исковата молба се твърди,че между ищцата М. и нейната сестра М. Г. съществували особено
близки отношения. ,
изразяващи се в привързаност, загриженост, топлота и разбирателство.Тъй като
починалата не била семейна ,те прекарвали заедно всички празници и съвместно
отбелязвали събития от обществен и личен характер.Връзката се засилила след
смъртта на съпруга на ищцата през 2008 година.Двете сестри живеели почти
заедно. Ищцата живеела през лятото в дома на починалата и смятала да се
установи там за постоянно.В деня на катастрофата били заедно на гости и се прибирали
в дома на пострадалата.При този инцидент по-леко пострадала и ищцата.
При инцидента ищцата загубила единствена сестра
,приятелка и опора в живота.Връзката им била трайна и дълбоко емоционална и
ищцата непрекъснато изпитвала болка от загубата и.
Моли да бъде осъден ответникът да им
заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат от смъртта на сестра и в размер на 24 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите, както и
разноските по делото.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът ЗАД „Д.З.“ АД оспорва иска по основание и
размер.
Направено е възражение за погасителна давност по
отношение на претенцията за лихва.
Ответникът не е оспорил наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на товарния автомобил „С.“ към процесната
дата, както и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.
Твърдят,че ищцата няма право на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на тяхната родственица, тъй като не са имали трайна, близка и
дълбока емоционална връзка с починалата и не е претърпяла сериозни по
интензитет и продължителност морални болки и страдания.Позовават се на
задължителната за съдилищата практика по този въпрос ,като считат,че не е
налице тази изключителност , която е имал пред ВКС ,мотивирайки решението си
относно кръга на лицата ,имащи право на такава претенция.
При условията на евентуалност оспорват размера на
претенциите като несправедлив и водещ до неоснователно обогатяване за ищците.
Позовават се на нормата на §96 от ПЗР на КЗ и чл.493а
ал.4 от КЗ.
Съдът като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства , както и нормата на чл.269 от ГПК ,прие за установено
следното:
Не е спорно, че на 07.05.2014 г. около 16,30 ч. на
железопътен прелез между гарите на гр. Б. и гр. С. при изхода на Вагоноремонтен
завод, гр. С. е настъпило ПТП, в резултат от което на 12.05.2014 г. е починала М.А.Г.
от с. К..
Произшествието
е причинено от С.Б.Г. при управление на товарен автомобил „С.“ с ДКН ....,
собственост на „А.С.-96“ АД, който е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „а“ и „б“, вр. ал. 1, б. „б“ и
„в“, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3-то и чл. 54 НК, вр. чл. 51, ал. 3, чл. 52, т.
2 и чл. 53, ал. 1 ЗДвП с влязла в сила присъда по НОХД № 644/2014 г. на Окръжен
съд – П..
Не се спори и по обстоятелството, че към
датата на настъпване на пътния инцидент управляваният от С.Б.Г. товарен
автомобил „С.“ с ДКН .... е бил застрахован с валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника,който е отказал да удовлетвори отправеното до него
искане за заплащане на застрахователно обезщетение.
Загиналата при това
произшествие М.А.Г. е оставила за свои
наследници по закон ищцата и двама племенници.
По делото са събрани гласни
доказателства , които съдът е възпроизвел и оценил много правилно в
съответствие с правната и житейска логика.
И двете свидетелки Г. и Д.
имат непосредствени впечатления за обстоятелствата ,които установяват и не са
заинтересовани от изхода на делото.Те установяват без противоречие помежду
си,че Й.А.М. и сестра й М.А.Г. били в
много близки отношения,обсъждали всичко, подкрепяли се и си помагали,разчитали
една на друга.Ищцата често идвала при сестра си в К. – прекарвала там цялото
лято, идвала по Коледа и за други празници. Двете сестри имали намерение да
заживеят заедно в К. и дори заедно правили ремонти на къщата.
В жалбата се подържа ,че
показанията на тези свидетели били обсъдени безкритично и едностранчиво.Това
оплакване е декларативно и единствения конкретен довод касае,приетото от съда
за установено ,че сестрите имали
намерения да заживеят заедно.Инцидентът е от м.май 2014 година .Към този момент
ищцата е била пенсионер ,но загиналата още не и въззивният съд не вижда никакво
противоречие в показанията на свидетелите и едностранчивост или безкритичност в
оценката ,направена от съда на тези показания.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 493а, ал. 4 КЗ от увредените
лица против застрахователя на причинителя на вредата по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените от увреждането неимуществени вреди.
Предпоставките
за уважаване на такъв иск ,касаещи настъпване на описаното в исковата молба ПТП,
механизма на причиняването му, авторството на деянието, настъпването на
вредоносни последици, причинно-следствената връзка между ПТП и вредните
последици не са спорни между страните по делото.
Не
е спорна и пасивната легитимация на ответника.
Спорна е активната лигитимация на ищцата в материално-правен
аспект да претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта
на своята сестра. По въпроса за процесуалната и легитимация е налице задължителна съдебна практика ,
материализирана в Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК.
С цитираната съдебна практика е призната възможността
за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди .
Прието е ,че особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения
братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
Тезата на застрахователя е ,че между ищцата и
покойната и сестра не е съществувала такава особена близост , надхвърляща
традиционната за обществото ни близост между родственици.
Макар да е приел иска за основателен ,анализирайки
точно свидетелките показания ,съдът всъщност не отговорил на този довод.
Съдът приема,че
е налице особена близост между ищцата и покойната и сестра ,тъй като техните
отношения са останали по интензивни отколкото е характерно за хора на такава
възраст , живеещи в различни населени места.Тук следва да се има предвид ,че
загиналата М. Г. не е имала свое семейство и сестра и е била най-близкия родственик.
Подържали са постоянна връзка , често са се срещали
,празнували са заедно,установено е намерението и желанието им ,след като ищцата
е останала вдовица ,да заживеят заедно.
Такива отношения безспорно могат да бъда характеризирани
именно като особено близки ,надхвърлящи обичайните отношения на привързаност
между сестри.
Анализа на свидетелските показания относно
преживяванията и състоянието на ищцата след смъртта на сестра и безспорно водят
до извода за търпени от нея неимуществени вреди ,които застрахователя следва да
репарира.Отново следва да се отбележи,че тъй като починалата Г. не е имала родственици по
смисъла на цитираните постановления ,то и няма друг кръг лица ,имащ право на
обезщетение,тоест в конкретния случай всъщност застрахователят цели изобщо да
не изплаща обезщетение.
Неоснователно е оплакването относно приетото от съда
,че с оглед характера на отношенията
между двете сестри ,то „имплицитно“ се включват значителни по степен материални
болки и страдания.Това е така и съдебните решения не могат да не държат сметка
и за житейската логика.
Следователно ,съдът приема,че е установено по делото
,че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от смъртта на своята сестра.
Относно размера:
Безспорно е ,че размера се определя по справедливост ,
както и ,че не се касае за абстрактно понятие ,а за обсъждане на ясни и точни
критерии ,мотивиращи съда да приеме обезщетение в определен размер.
Спецификата е ,че в конкретната хипотеза със закон е
направен опит да се регулира справедливостта,което очевидно не може да обслужи
житейското многоообразие,установявано в хода на съдебните производства.
За разлика от първоинстанционният съд , въззивният съд
намира ,че не следва са съобразява цитирания § 96 от ПЗР на КЗ.
Последователно и непротиворечиво съдебната практика
приема ,че тази
уредба противоречи на правото на ЕС- на чл. 1 пар. 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана в
Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета
от 16.09.2009 г., относно застраховка ГО, с която са въведени минимални
застрахователни суми за неимуществени вреди в случай на телесно увреждане
несравнимо по-високи от посочения законов лимит на националното право, посочен
по-горе. Постановено е и Решение на СЕС
от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, постановено по преюдициално запитване
на национален съд на страна-член на ЕС, според което "чл. 3 параграф 1
от Директива 72/166 и член 1,
параграфи 1 и 2 от Втора
директива 84/5
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно
която задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при
използване на МПС покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на ГО за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при ПТП, само до определена сума, която да е по-малка от посочените в
чл. 1, параграф 2 от
Втора Директива 84/5"-т.
е. 350 000 евро".
Всъщност не е различно и приетото в
цитираното от първоинстанционният съд решение на ВКС,при което спецификата е
била в пасивно легитимирания да отговаря субект.Неверен е извода на съда
относно приложимостта на разсъжданията по отношение на конкретния ответник.Следва
да се има предвид,че се касае за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Въззивният съд намира ,че не се налага
обсъждане по-подборно на въпроса относно размера на дължимото обезщетение ,тъй като с оглед
изложеното до тук , съдът намира ,че справедливостта е налагала присъждане на
доста по-висок размер ,но тъй като жалбата е само в осъдителната част на
решението ,то съдът ще се задоволи с извода,че в тази част решението е правилно
и следва да бъде потвърдено.
Обезщетението за непозволено увреждане се дължи ведно
със законната лихва от деня на увреждането, като законна последица от
непозволеното увреждане съгласно общото правило на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Съдът е приел този постулат ,като изобщо не е обсъдил
направеното възражение за погасителна давност относно лихвите.
Иска е предявен на 11.02.2019 година.Увреждането е
настъпило при произшествие на 12.05.2014 година . В хипотезата
на непозволено увреждане началният момент на обезщетението за забава е посочен
в разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД, като лихвите имат компенсаторен характер и
по силата на закона вземането към деликвента става изискуемо и без покана - от
деня на настъпилото увреждане.В областта на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят следва да обезщети реално претърпените
вреди от третото лице, в т.ч. и законната мораторна лихва.Съгласно константната
практика на ВКС и съдилищата в страната, вземането за лихви при упражнено право
на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента
се погасява с кратката тригодишна давност по чл. 111 б. „в” от ЗЗД, считано от
деня на настъпилото увреждане,от когато е изискуемо вземането за обезщетение за
непозволено увреждане. Следователно искът за лихва е основателен за период,
считано от три години преди завеждането му до окончателното изплащане на сумата,
или от 11.02.2016 г.
Следователно в частта , с която е присъдена законната
лихва върху сумата от 12.05.2014 година до посочената дата решението е
неправилно и следва да бъде отменено ,а иска – отхвърлен.
Този изход на спора не би могъл да доведе до изменение
на решението в частта относно разноските ,тъй като ,както се посочи лихвата има компенсаторен характер.
При това положение основателността на жалбата се
изчерпва с признаване основателността на възражението за погасителна давност
относно лихвите,тоест би могло да се говори за частична основателност на
жалбата.Жалбоподателят е направил разноски- държавна такса в размер на 300 лева
и юрисконсултско възнаграждение ,което претендира.Реално участие в
производството пред въззивната инстанция жалбоподателят не е реализирал.По
делото е постъпила бланкетна молба.
Ответницата е направила разноски в размер на 650 лева
,платено адвокатско възнаграждение.
При това положени съобразявайки изхода на делото ,
съдът намира ,че жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата сумата 600 лева,като се има
предвид ,че жалбата е неоснователна в съществената си част.Поради това именно и
ответницата не следва да дължи разноски за производството пред тази инстанция.
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на Районен
съд П. , постановено по гр.д.№ 2387 по описа на съда за 2019 година,с
което е осъдено дружеството „Д.З.“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.“, бул. „А.Д.“
№ 68 да заплати на Й.А.М., ЕГН ********** *** обезщетение в размер на
5 000 лв. за причинените й неимуществени вреди – морални болки и
страдания, от смъртта на сестра й М.А.Г., настъпила на 12.05.2014 г. в резултат
от ПТП на 07.05.2014 г. на железопътен прелез между гарите Б. и С.,в частта ,с която е присъдена законна
лихва от деня на увреждането –
12.05.2014 г. до окончателното изплащане на сумата,за периода до 11.02.2016
година и отхвърля претенцията за лихва в
тази част ,или законната лихва се дължи ,считано от 11.02.2016 година.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Осъжда „Д.З.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., район „О.“, бул. „А.Д.“ № 68 да заплати на Й.А.М., ЕГН **********
*** разноски пред въззивната инстанция в размер на 600 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.