Р Е Ш Е Н И E
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Плевен,………………г.
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение , в публичното заседание на двадесет и втори
ноември през
двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря А. С. като
разгледа докладваното от ЧЛЕН СЪДИЯ ПАНОВА възз.гр. дело № 739 по описа на
Плевенски окръжен съд за 2018 г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
От ГПК .
С решение № 1226 от 27.07.2018 г по гр. дело № 2102/2018 г по описа
на РС – Плевен състав на същия съд е ОТМЕНИЛ на основание чл.357 вр. чл.358 ал.1 т.2 от КТ
наказанието “Предупреждение за уволнение”, наложено на Г.Й.Д., ЕГН **********,
адрес: *** със Заповед №ЛС-22/
22.01.2018г., издадена от инж. Д. Б. - Директор на „П******“- Г.Оряховица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Съдът
се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от
П****** – Г.Оряховица чрез неговия процесуален представител, в която се
възразява, че съдът е постановил решение при допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, както и при необоснован и неправилен краен извод,
който не се основава на събраните по делото доказателства. Възразява се, че по
делото е установено, че локомотивният машинист М. сам е обърнал стрелка 902,
която е останала полуотворена, поради което се е стигнало до дерайлиране на
локомотива. Според въззивника съдът неправилно е приел, че по делото не е
установено по категоричен начин, че ищецът пред РС и машинистът М.
предварително са се уговорили машинистът да обърне стрелката. Възразява се, че
съдът не е взел предвид исковата молба, в която не са отречени действията и
бездействията на ищеца пред РС по отношение на задълженията му в длъжностната
характеристика като се твърди, че същият не ги е изпълнил. Възразява се ,че депомайсторът Д. е допуснал
машинистът да обърне стрелка 902 въпреки, че подготовката на маршрута за
движение и подаването на сигнал е
следвало да се извърши от него. Възразява се ,че от показанията на св. М. може
да се направи извод, че депомайсторът Д. е знаел за намеренията на М. и не е
предприел нищо, за да го спре. Претендира
се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява,
че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и
законосъобразно решение. Възразява се, че по делото не се установява
извършването на дисциплинарно нарушение, а машинистът М. самоволно с оглед
очертаващо се закъснение при маневрата,
е обърнал стрелка 902 без да изчака подаване на сигнал от дежурния депомайстор.
Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в
жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се
съобрази със законовите изисквания,
намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят спазване на
процедурата при налагането на дисциплинарното наказание, мотивиране на
заповедта за наказание, установяване на наличието на дисциплинарно нарушение, съответствие на наказанието на извършеното
нарушение
ЖАЛБАТА
е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА
РС е приел, че е било БЕЗСПОРНО
по делото , че ищецът работи на длъжност
„Депомайстор, машинист, локомотивен, маневра депо, стрелочник, раздавач ГСМ“ в
Експлоатационен пункт гр.Плевен към Локомотивно депо гр.Русе, при „П******“ -
Г. Оряховица. Не се е спорило, че свидетелят Г. М. работи на длъжност
„Машинист,локомотивен, влакова работа“ в ЕП Г.Оряховица-разпределителна, към
Локомотивно депо-Русе. Не се е спорило, че на 18.09.2017г. при възникналия
железопътен инцидент в гр.Плевен с дерайлиралия локомотив, машинист на същия
бил св.Г. М., а дежурен депомайстор бил ищецът пред Пл РС . Не се е спорило, че
инцидентът, настъпил след преминаването на локомотива през стрелка №902, която
била обърната за движение не от ищеца /който съгласно длъжностната си
характеристика имал правомощие и задължение да извърши това/,
а от св.Г.М., който освен, че нямал такива задължения, слязъл от
локомотива, за да обърне стрелката,
върнал се обратно в същия и след като потеглил и след преминаването през
стрелката №902 се стигнало до настъпването на
инцидента с локомотива. Не е било спорно, че именно във връзка с този инцидент работодателят освен, че наложил
атакуваното с настоящата заповед дисциплинарно наказание на ищеца, наложил същото
наказание във връзка със същия случай и
на св.Г. М., като спрямо него е ангажирана и имуществена отговорност. Не се е спорило,
че св.Г. М. не е обжалвал пред съда
заповедите съответно за налагане на наказание и
за ангажиране на имуществена отговорност.
Процедурата по чл.193
от КТ, според РС, е спазена, като
предвид разпоредбата на чл.194 ал.1 от КТ, наказанието е наложено във визирания
в закона срок.
По делото не се е спорило,
според РС, а това се установява и от приетите като писмени доказателства длъжностни
характеристики на ищеца и на св.Г.М., че единствено ищецът е имал правомощията
„да обръща“ стрелките – и конкретно
посочените в заповедта стрелки №907 и №902. Едва след извършването на тази процедура, а също така и
след подаването на сигнал от негова страна /през деня с флаг, а през тъмната
част на деня-с фенерче/, локомотивният машинист следва да приведе в движение
машината и да продължи по маршрута си. В случая, а това е ясно отразено и в
самата атакувана от ищеца заповед,
преместването на стрелките било извършено не от ищеца, а от св.Г. М.. От
показанията на последния се установява,според РС, че т.к. вече имал закъснение от разписанието
/което било свързано с намаляване на трудовото му възнаграждение, като вид
санкция/, същият решил сам, самоволно, да премести стрелките, поради което слязъл от локомотива на въпросния ден и извършил това. Не преместил обаче стрелка
№902 както трябва, в резултат на
което локомотивът дерайлирал.
В хода на делото и от разпита на свидетеля Г.М. се установява по
несъмнен начин, според РС, че между него
и ищеца не е имало предварителна уговорка за това свидетелят да смени въпросните стрелки вместо ищеца. Установява
се ,според РС, че свидетелят М. потеглил
с локомотива, без ищецът да му даде
сигнал за това - било то с флаг, било то с фенерче. Установило се, че т.к. стрелките се местят ръчно, свидетелят
не изместил стрелка №902 правилно, в
резултат на което управлявания от него локомотив дерайлирал. Действително в писмените
обяснения, дадени до работодателя Г.М. е
написал, че имал уговорка с ищеца да смени сам стрелка №902, но в о.с.з. на изрично зададен му въпрос /два пъти, вкл.
от страна на съда/, същият отговаря отрицателно и твърди, че не се е уговарял с
ищеца за това, а т.к. бързал и композицията щяла да пристигне със закъснение,
за което отговорен щял да бъде той, решил и
извършил това преместване на стрелката. В случая инцидентът се развил
без жертви и сам по себе си свидетелства за поведение, което може да бъде
окачествено в най-лека форма като безотговорно, самонадеяно и извършено, без да
се предвидят евентуалните негативни последици. Свидетелят Г. М. е наказан за
това, същият заявява, че съзнава вината си и че не е обжалвал наложените му от
работодателя наказания. В заключение, според РС, по отношение поведението на ищеца следва да се
посочи, че по делото не се доказва между него и свидетеля М. да е имало
предварително съгласуване за това свидетелят практически да извърши и изпълни
неговата трудова функция, поради и което ищецът се явява неправилно наказан.
При това положение и с
оглед установените в хода на делото факти, съдът е приел, че ищецът не е виновен за така
настъпилия инцидент, поради което обжалваната от него заповед следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
РЕШЕНИЕТО на Плевенски районен съд е незаконосъобразно
РС е
изложил мотиви, които не се споделят изцяло от
въззивната инстанция.
РС не е изложил мотиви относно възражението за
налагане на наказанието извън предвидения в чл. 194 от КТ срокове. Процесната
заповед е издадена на 22.01.2018 г, окончателният доклад за констатираното
евентуално нарушение и случилия се инцидент на 18.09.2017 г е получен от
работодателя като субект на дисциплинарната власт на 14.11.2017 г. Двумесечният
срок изтича на съответната дата от последния месец, т.е на 14.01.2018г. Следва
обаче да се отбележи, че съгласно чл. 194 ал.3
от КТ сроковете по ал.1 не текат през времето, в което работникът или
служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. Видно от писмените
доказателства на л. 29 до 32 от първоинстанционното дело в период от 28 и
29.12.2017 г и 10.01. – 19.01.2018 г Г.Д.
е бил в разрешен отпуск. В този смисъл следва да се приеме, че в тези дни
срокът по чл. 194 ал.1 от КТ е спрял да
тече и към датата на издаване на заповедта не е бил изтекъл.
Пл ОС не споделя и извода на
РС – Плевен относно установяването по категоричен начин по делото, че между
машиниста на локомотива и въззиваемия Г.Д. не е имало уговорка за преместване
на стрелка 902 от машиниста. Следва да се отбележи, че в обясненията, дадени
при проучване на случилия се инцидент с дерайлиране от комисия при работодателя и от писмените
доказателства на л. 26 от първоинстанционното дело, както и от показанията на
св. Г. М. в открито съдебно заседание по
протокола на л. 112 може да се направи обратен извод – че машинистът М.,
свидетел по делото и наказаният Г.Д., ищец пред РС и въззиваем пред Пл ОС са
обсъждали именно възможността машинистът сам да обърне стрелката, а Д. да не
идва да го прави. Това е казано по категоричен начин в обясненията на л. 26, а
по време на свидетелстването пред Пл РС на въпрос дали М. и Д. са се разбрали М. сам да обърне
стрелката, а Д. да му донесе бордовия дневник св. М. отговаря „За да си обърна
стрелката, разбрахме се той да донесе бордовия дневник“. На следващ въпрос
дали Д. е знаел, че св. М. сам ще обърне
стрелката свидетелят отговаря „ В момента не мога да си спомня дали е знаел, че
аз ще обърна стрелката. Аз само му казах,, че ще се оправя някак си.“. От
гореизложеното следва изводът, че Г.Д. е бил в течение на намеренията на св.М.
и не е направил нищо, за да предотврати неговите действия. Следва да се
отбележи, че съобразно задълженията на Д. по длъжностна характеристика при
описанието на основните задължения е посочено, че ръководи извършва маневра с ТПС и ПЖПС по коловозите
на депото,изготвя план за маневрената дейност, обръща стрелки при извършването
на маневра, а при описанието на
резултатите от трудовата дейност
е посочено, че същият носи отговорност за безаварийно обслужване на
влакове и маневри по график, както и за правилното извършване на маневрената
дейност. В този смисъл следва да се приеме, че Д. е извършил описаните
нарушения в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и предявеният иск
за отмяна на същата като незаконосъобразна е неоснователен. При този извод на
въззивния съд следва да се отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно
и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.
При този изход на спора
следва да се осъди въззиваемия да заплати на другата страна разноски за
производството в размер на 200 лв юрисконсултско възнаграждения за двете
инстанции и съобразно разпоредбата на чл. 78 ал.8 от ГПК, както и 25 лв за
такса за въззивната жалба и 80 за внесен депозит за свидетел на л. 83 от първоинстанционното
дело или общо в размер на 305 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1226 от 27.07.2018 г по гр. дело № 2102/2018 г по описа на Плевенски районен съд КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.Д., ЕГН **********,
адрес: *** ИСК СРЕЩУ „П********“ със
седалище и адрес на управление Горна Оряховица, ул. Цар Освободител 97 ЕИК ****** пр. осн. Чл. 357 вр. с чл. 358 ал.1 т.2 от КТ
ЗА ОТМЯНА на ЗАПОВЕД № ЛС -22 от 22.01.2018 г на директора на „П*****“, с която на Г.Й.Д. е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА Г.Й.Д., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „П******“- Г.Оряховица деловодни разноски за
двете инстанции в размер на 305 лв
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :