Определение по дело №2632/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4744
Дата: 23 декември 2022 г. (в сила от 23 декември 2022 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20223100502632
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4744
гр. Варна, 22.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова

мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502632 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Девня Цимент“ АД, ЕИК ********* срещу
Решение № 128 от 19.07.2022г. по гр.д. № 1368/2021г. по описа на ДРС, III-ти състав, с
което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е признато за незаконно уволнението на Ц. Т.
Г. с ЕГН **********, извършено със Заповед № 13 от 01.11.2021г. на изпълнителния
директор на „Девня Цимент“ АД, ЕИК *********, с която на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от
КТ – поради системно нарушение на трудовата дисциплина за допуснати нарушения по чл.
187, ал. 1, т. 3, т. 5, т. 7, т. 8 и т. 10 от КТ му е наложено дисиплинарно наказание
„уволнение“ и е отменена заповедта като незаконосъобразна; на основание чл. 344, ал. 1, т.
2 от КТ Ц. Т. Г. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност „Мениджър
административни дейности и сигурност” в подструктура „Административни дейности и
сигурност“ на звено „Дирекция Човешки ресурси“ при ответника и на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ „Девня Цимент“ АД, ЕИК ********* е осъдено да зплати
на Ц. Т. Г. сумата от 1247.20 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа
вследствие незаконното уволнение за периода 01.11.2021г. до 14.11.2021г, ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
15.11.2021г. до окончателното плащане на задължението.

Жалбата e основана на оплаквания за неправилност на решението, материална
незаконосъобразност и постановяване при допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, както и необоснованост. Изложените доводи са за едностранчива
преценка на доказателствата по делото, игнориране на част от тях и нарушаване на
правилата на формалната логика. От доказателствата по делото е установено, че е налице
1
виновно неизпълнение на трудовите задължения на ищеца с допуснати три нарушения на
трудовата дисциплина, описани в заповедта, както следва: на 16.09.2021г. в 8:21 часа
ищецът в нарушение на Процедурата за контрол на достъпа на дружеството навлязъл в
оперативните зони на територията на „Девня Цимент“ АД с личния си лек автомобил с рег.
№ В0294ТХ, без пропуск и без изискуемото оборудване за висока видимост с превишена
скорост над максимално допустимата от 20км/ч. Нарушението е признато в дадените от
служителя писмени обяснения, както и от показанията на свидетеля Теодор Пецов. С това
ищецът допуснал нарушение на задълженията си по длъжностна характеристика /т. 4 и т. 23/
- неизпълнение и неосъществяване на контрол по прилагане на Процедурата за контрол на
достъпа, неспазване на Правилника за вътрешния трудов ред и е злоупотребил със служебно
ръководно положение, както е създал опасност за живота и здравето на всички лица,
намиращи се на територията на предприятието. Тежестта само на това нарушение е
достатъчна да обоснове налагане на най-тежкото наказание. От писмените и гласни
доказателства на следващо място по делото е установено извършването и на второто
нарушение на трудовата дисциплина – в качеството си на ръководител на Охранителната
дейност в дружеството на 01.09.2021г. ищецът в изпратена до прекия му ръководител Мая
Атанасова справка описал състоянието на всички действащи камери на територията на
„Девня Цимент“ АД като работещи, без да извърши дължимата проверка на изправността
им и да сигнализира за технически проблем и запрашаване на системата за
видеонаблюдение от 07.08.2021г. до датата на дадената справка. Ищецът вследствие
неосъществяване на контролните си функции /т. 5 от длъжностна характеристика/ е
предоставил дължимата от него ежемесечна справка с невярно, некоректно и непроверено
съдържание при нефункциониращи през този период 7 камери за видеонаблюдение.
Установено е също и третото допуснато нарушение на трудовата дисциплина – в периода от
01.-23.09.2021г. вследствие неизпълнение на задължението на ищеца да упражнява контрол
и организира незабавно отстраняване на възникнали технически проблеми по СОТ, 7 броя
камери за видеонаблюдение на територията на завода не са могли да обезпечат
видеонаблюдението поради технически проблем и замърсеност, с което застрашил степента
на сигурност в предприятието, както и осуетил установяване на обстоятелства по
дисциплинарното нарушение извършено от него на 16.09.2021г., което е било в ход на
разследване към този момент. С последното Ц. Г. нарушил основно свое задължение,
предвидено в т. 23 от длъжностната му характеристика – неизпълнение на задълженията с
нужното старание и неспазването на вътрешните правила и процедури, установени в
дружеството. Така извършените нарушения на трудовата дисциплина са залегнали и в
текста на оспорената заповед. Спазена е процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, което е индивидуализирано в достатъчна степен. Изводът на ДРС за
немотивираност на заповедта е в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ. Твърди също, че искът
за обезщетение за оставане без работа е недоказан по основание и неправилно е уважен. С
оглед всичко изложено моли обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови
друго, с което исковете да се отхвърлят с извод за законосъобразност на наложеното
уволнение.
2
Отговор на жалбата не е депозиран от въззиваемия Ц. Т. Г..

Въззивна жалба е депозирана и от Ц. Т. Г. срещу Решение № 151 от 04.10.2022г.
постановено по същото, имащо характер на определение, с което на основание чл. 248, ал.
1 от ГПК е изменено основното решение от 19.07.2022г. в частта относно присъдените
разноски на въззивника под формата на платено възнаграждение на адвокат, които след
изменението са намалени от 1500 лв. на 770.83 лв., а на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК
съразмерно с прекратената част на осъдителната претенция за обезщетение Ц. Т. Г. е осъден
да заплати на „Девня Цимент“ АД сумата от 984.65 лв. под формата на платено адвокатско
възнаграждение.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението в тази част, обосновани с доводи, че предмет на делото са били три обективно
съединени иска, които са уважени. В последно съдебно заседание със съгласие на ответника
е предприето и допуснато изменение на иска за обезщетение посредством намаляване на
претендираната сума, като делото частично е прекратено по оттеглената част от иска. Това
не означава, че за оттеглената част ищецът следва да дължи пропорционална част от
направените от ответника съдебни разноски, след като изменението на иска е допуснато с
негово съгласие. От друга страна в решението няма постановен отхвърлителен диспозитив,
за да се намалят разноските на ищеца, които следва да се присъдят в пълен размер. Отправил
искане за ревизиране на обжалвания акт в изложения смисъл.

В отговор на жалбата „Девня Цимент“ АД оспорва доводите в нея. Поддържа други, с
които обосновава правилност на произнасянето с аргумент, че когато прекратяването на
производството в хипотеза на чл. 78, ал. 4 от ГПК е резултат на пълен или частичен /в
резултата на изменение чрез намаляване на размера/ отказ или оттегляне на иска, на
ответника се дължат направените до момента на предприемане на това процесуално
действие разноски по делото. В този смисъл отправя искане обжалваното определение да се
потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивните жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни по делото,
имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание при условията на чл. 317 вр. чл. 310,
ал. 1, т. 1 от ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 10.01.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

УКАЗВА на въззивника „Девня Цимент“ АД и му предоставя възможност в срок до
съдебно заседание да представи по делото доказателство за довнесена по сметка на ВОС
държавна такса в размер на още 40 лева /разликата между дължимата цяла такса по трите
иска за първа инстанция 210 лв. и внесената такава за въззивно обжалване от 65 лв./.
УКАЗВА на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК на въззиваемия Ц. Т. Г. и му
предоставя възможност в срок до съдебно заседание с писмена молба с препис за въззивника
да посочи по делото банкова сметка или друг начин за плащане.
При неизпълнение на дадените указания ход на делото няма да бъде даден, а исковата
молба ще бъде оставена без движение.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на страната, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4