Р Е Ш Е Н И Е
№ 29.07.2019 година
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на двадесет и трети юли
две хиляди и деветнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 1201 по описа за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
16-1228-003324 от 13.12.2016 година на Началник група в сектор ПП, към ОД на
МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-748 от 24.06.2015 година/, с което
на Ю.Н.В., ЕГН **********, е наложено административно наказание – „глоба” в
размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, във връзка с чл.174,
ал.1 от Закона за движението по пътищата, КАТО
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 16-1228-003324 от 13.12.2016 година на Началник група в сектор
ПП, към ОД на МВР град Стара Загора /Упълномощен с МЗ № 8121з-748 от 24.06.2015
година/, с което на Ю.Н.В., ЕГН **********, е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение по чл.5, ал.3,
т.1, във връзка с чл.174, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
В
жалбата до съда не се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на
обжалваната наказателно постановление. Жалбоподателя не се яви в съдебно
заседание.
Въззиваемият,
редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема
становище за неоснователност на така подадената жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства, становищата и доводите на страните
намери за установено следното:
Жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На
Ю.Н.В. е съставен Акт за установяване на административно нарушение от 20.11.2016
година за това, че на същата дата, около 03.55 часа в град Стара Загора, по
улица „Христо Ботев”, в посока запад, до № 117, управлява лек автомобил „Опел
Вектра” с регистрационен № СТ 3012 ВР, собственост на Иванка Стоянова Иванова,
като водачът управлява моторното превозно средство под въздействието на
алкохол. Изпробван с техническо средство алкотест „Дрегер” 7510 № 0019, който с
проба № 03234, извършена в 04.12 отчете 1.10 %0, концентрация на алкохол в
издишания въздух. Издаден талон за медицинско изследване № 0046071, като
водачът не е дал кръвна проба. Водачът е неправоспособен. Деянието е
квалифицирано като нарушения по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. При съставяне на акта
жалбоподателя не се е възползвал от правото си на възражение, включително и от
това по чл.44, ал.1 от ЗАНН. По отношение на неправоспособността е образувано
наказателно производство за престъпление по чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление в което нарушението е описано и
квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.174, ал.1
от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 1000 лева и
предвид, че е неправоспособен, не му е наложено наказанието лишаване от право
да управлява МПС, предвиден в закона.
В
хода на съдебното производство, за изясняване на обстоятелства по делото са
събрани и гласни доказателства.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни,
съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено по
следните съображения:
Въз
основа на представените по делото доказателствата се установява, че на 20.11.2016
година, в ранните часове на дена жалбоподателя управлявал лек автомобил, чужда
собственост в град Стара Загора. При управлението на лекия автомобил бил спрян
за проверка от съответните оправомощени за това контролни органи в лицето на
полицейските служители. Последните изпълнявали своите задължение, по ЗМВР във
връзка за спазване на обществения ред в града. В това си задължение и възложени
от закона правомощия, проверили водача, и се усъмнили че е употребил алкохол,
за което повикали свои колеги от пътна полиция за да го тестват за употреба на
алкохол със съответното за това техническо средство - алкотест „Дрегер”. Въз
основа на тестването се установило, че в издишания от жалбоподателя въздух има
наличие на алкохол – 1.10 промила, което е наказуемо по смисъла на чл.174, ал.1
от ЗДвП. В тази връзка на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване
– даване на кръв за установяване на точната концентрация на алкохол в кръвта.
Последния не е дал кръвна проба, поради което за относителна се взема пробата
на техническото средство.
В
разглеждания случай, съдът намира, че административните нарушения са безспорно
установени. Водачът на лекия автомобил – жалбоподателя е управлявал МПС след
употреба на алкохол. Това несъмнено се установява от всички събрани по делото
доказателства – АУАН, показанията на свидетелите, пробата извършена с
техническото средство. По тази фактическа обстановка жалбоподателя не спори.
Излагат се единствено и само формални доводи, за допуснати съществени нарушение
на процесуалните правила при окомплектоване на административно наказателната
преписка. Съдът обаче намира, че при изготвяне на АУАН и обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Правилно е установено административното нарушение и това е подкрепено
със съответните надлежни доказателства. Посочено е мястото и времето на
извършване на административното нарушение. Правилно е определена
административно – наказателната отговорност. Не са допуснати нарушения по Наредба
№ 30 от 27.06.201 година за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Правомощията
на актосъставителя се следват от нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, а тези на
издателя на обжалваното наказателно постановление от нормата на чл.189, ал.12
от ЗДвП във връзка с представената МЗ № 8121з-47 от 16.01.2015 година. Правилно
е установен нарушителя и неговата вина.
Предвид
гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително
виновно е допуснато нарушение по чл.174, ал.1 от ЗДвП. За това административно
нарушение е предвидено административно наказание – „глоба” в размер от 500 до 1000
лева и лишаване от правоуправление за срок от шест до дванадесет месеца. При
определяне на наказанието съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН се
вземат пред вид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. В разглеждания случай следва да се има предвид от една
страна, че нарушението не е първо за водача. Същият е наказван по Закона за
движението по пътищата. В този насока, следва да се отбележи, и че водачът не
изразява критично отношение към допуснато от нето административно нарушение.
Този тип нарушение, са едни от най срещаните в последно време и се
категоризират, като такива с висока обществена опасност и значими в някои
случаи вредни последици. С оглед на това, съда намира, че правилно административно
– наказващия орган правилно и законосъобразно е определил наказанието, а именно
– „глоба” в максимален размер от 1000 лева, като не е наложил наказанието
лишаването от правоуправление, тъй като нарушителя е неправоспособен.
С
оглед на това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: