Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Русе, 09.11.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД VІ-ти граждански състав в публично заседание на 9-ти октомври през две хиляди и осемнадеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря Галя Георгиева,
като разгледа
докладваното от
съдията гр.дело № 8604 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.45 във вр.чл.48 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено
увреждане.
В исковата молба ищецът
твърди, че е собственик на недвижим имот в град Р., находящ се на адрес пл.В.,
№., бл.И., вх.., ет.., представляващ МАГАЗИН №1 - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 63427.2.4760.1.44 с предназначение на самостоятелния обект: ЗА ТЪРГОВСКА
ДЕЙНОСТ, ниво 1, с площ по документ 41.75 м кв. със съответните притежащи части
от общите части на сградата за самостоятелния обект, която е разположена в ПИ с
идентификатор 63427.2.4760 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Р.е. Недвижимия имот е придобил по силата на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, индивидуализиран с НА № 25, том 46, дело № 9172/22.12.2015 г. на Служба по
вписванията в град Русе.
Твърди още, че на
20.05.2017 г. непълнолетните А.Н.П. и Д.И.К. са извършили посегателство върху собствеността
му (описаният по-горе магазин), изразяващо се в изливане на червена блажна боя по
стъпалата и щората, явяващи се подход и входна врата към магазина. Това деяние и
авторството му било установено по безспорен начин по преписка № 3449/2017 г. на
РРП, както и ЗМ № 1571/2017 г. на ОД на МВР- Русе. Събраните доказателства по тази
преписка установявали, че на 20.05.2017 г. горепосочените лица залели стълбището
и ролетната щора с червена боя. Поради наличието на предпоставките на чл. 61 от НК наказателното производство било прекратено, като наблюдаващия прокурор в РРП
постановил делото да се изпрати по компетеност на МКБППМН- град Р., а Г. да потърси правата си пред граждански съд.
Счита, че с действията
си непълнолетните са увредили имуществото му, което налага почистване на ролетната
щора и подмяна на плочките на стълбите (поради невъзможността да бъдат почистени),
което оценявал на сумата от 1600 лв. (материали и труд). Съгласно чл.48 ЗЗД за вредите
причинени от непълнолетни отговарят родителите, при които живеят те.
Предвид изложеното Б.К.Г.
моли съда да осъди ответниците Н.С.К. и Н. З. П., като родители на А.Н.П., ЕГН **********
и А.М.К. и И. В. К., като родители на непълнолетния Д.И.К., ЕГН ********** да
му заплатят солидарно сумата от 1600 лв.. представляваща имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на собственото му имущество- изливане на червена блажна боя по стъпалата
и щората, явяващи се подход и входна врата към магазина и необходимостта от отстраняването
на последиците- почистване и подмяна на плочки. Претендира и направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Н.С.К. и Н.З. П., като родители
на А.Н.П., ЕГН **********, чрез проц. си представител адв.Здр.П., с който те
оспорват исковите претенции по основание и размер, като молят за отхвърлянето
им като неоснователни. Намират, че не е необходимо да се сменят стъпалата и
щората, тъй като в и в Постановлението на РРП и в решението по възпитателно
дело №60 било записано, че стълбището и щората са изчистени от тъжителя. Молят
за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците А.М.К. и И. В. К., като
родители на непълнолетния Д.И.К., ЕГН **********.
В съдебно заседание
предявените искове се поддържат. С протоколно определение от 09.10.2018 г. е
допуснато изменение на иска, чрез намалението му от 1 600.00 лв. на 1 372.44
лв. В съдебно заседание проц. представител на ищеца – адв. Д.Т., моли за
уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
проц. представител на ответниците Н.С.К. и Н. З. П., като родители на А.Н.П., ЕГН
**********, моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото на
осн.чл.38, ал.1, т.1 от ЗА.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна: От
приетите по делото два броя удостоверения за раждане /л.13/ се установява, че
ответниците Н.С.К. и Николай Здравков П. са родителите на детето А.Н.П., ЕГН **********,
род. на *** ***; а ответниците А.М.К. и И. В.в К. са родители на непълнолетния Д.И.К.,
ЕГН **********., род. *** ***.
За доказване на
твърденията си по исковата молба – причинени на 20.05.2017 г. от децата на
ответниците вреди на недвижимо имущество, собственост на ищеца, и наличието на
причинно следствена връзка между деянието и вредите, по делото е приета като
доказателство преписка, съдържаща заверени преписи от документи, съставляващи преписка
№3449/2017г. на Районна прокуратура- гр.Русе (пр.ЗМ №1571/17г. на Първо РУ при
ОД на МВР Русе).
С влязло в законна
сила постановление от 25.10.2017 год. е прекратено наказателното производство, водено
срещу неизвестни извършители за престъпление по чл.325, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.63,
ал.1, т.4 от НК за това, че на 20.05.2017 г. в гр. Русе за времето от 21.30ч
до 01.00ч. са залели стълбището и ролетната щора на магазин на адрес
пл.Възрожденски, №6, собственост на Б.К.Г., с червена боя. В хода на
разследването е установено, че извършители на деянието са непълнолетните А.Н.П.
и Д.И.К. и са налице предпоставките на чл.61 от НК. Със същото постановление е
разпоредено, след влизането му в сила, преписката да се изпрати на Местната
комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните към Община Русе (МКБППМН – Русе) по компетентност, за да бъдат
наложени възпитателни мерки спрямо непълнолетните А.Н.П. и Д.И.К.. И на двамата
непълнолетни с решение № А57 по възпитателно дело №60/2017г. са наложени
възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.1
от ЗБППМН „предупреждение“.
По делото е прието
заверено копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №103, том
2, рег.№6472, дело №219 от 22.12.2015г. на нотариус Пеню Шилков – нотариус №215
за района на РРС, видно от което процесния описан имот е собственост на ищеца Б.К.Г..
Видно от
заключението на вещото лице по извършената по искане на ищеца съдебно
оценителна експертиза, неоспорена от страните, стойността на материалите и
труда за отстраняване на нанесената щета, претендирано за заплащане от ищцовата
страна в производството е в размер на 1 372.44 лв.
От цитираните
писмени доказателства – дадени обяснения от непълнолетните свидетели,
съставляващи част от извършената проверка по преписка, образувана за
установяване на неизвестните към този момент извършители на констатираното
повреждане на имущество на ищеца, съдът приема за установен факта на
извършеното от непълнолетните деца на ответниците непозволено увреждане, именно
в резултат на деянието на децата – А.Н.П. и Д.И.К., са причинени и настъпили
твърдените от ищеца вреди. Обясненията, снети от непълнолетните деца, съставляват официален
документ по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК, доказващ с обвързваща съда
доказателствена сила, че фактите предмет на удостоверителното изявление на
органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди с него, а
именно, че на посочената в протокола дата и място, пред органа са се явили
посочените свидетели, които са дали писмени обяснения относно случилото се в
тяхно присъствие и извършеното от тях посегателство по отношение на чуждо
имущество –изливане на червена блажна боя по стъпалата и щората, явяващи се подход
и входна врата към магазина, собственост на ищеца. До доказване на обратното,
съдът е длъжен да счита, че фактите, отразени в официалния свидетелстващ
документ, действително са се осъществили. Доказването, като съществена част от
исковия процес, дефинитивно се определя като съвкупност от процесуални
действия, които чрез изрично регламентираните доказателствени средства
установяват твърдяните факти, релевантни за разрешаване на спора, т.е. създават
установеност за съответствието между твърдяно и действителното фактическо
положение. Доказателствените средства са изрично посочени от процесуалния закон
източници, обективиращи релевантните за спора факти, а въздействието, което
може да бъде квалифицирано като установяващо съществуването на факта, определя
доказателствената им сила. В тази връзка чл. 178 ГПК изрично регламентира ред,
по който се извършва преценка за доказателствената сила на документите, във
връзка с материализираните в тях изявления. По принцип материалната
доказателствена сила е присъща на свидетелстващите документи, а в случая годно доказателство срещу ответниците са саморъчните
обяснения, дадени от непълнолетните им деца, относно обстоятелствата, при които
са повредили имущество, собствено на ищеца, дадени на досъдебното производство,
макар и да не са били потвърдени от децата или от родителите им в съдебното
производство. В тази си част – относно обясненията на децата, документите
съставляват частни свидетелстващи, ползващи се с доказателствена сила за
обстоятелствата отразени в тях, когато са срещу своя издател. Частните
свидетелстващи документи се ползват с доказателствена сила, когато издателят им
удостоверява с тях неизгодни за себе си факти. В този случай те имат сила на
извънсъдебно признание и важат срещу своите издатели. В тежест на ответниците е
да ги опровергаят, което по делото не е сторено. След като не е проведено
производство по оспорване на представените пред съда документи и не е
осъществено доказване, опровергаващо тяхната доказателствена сила, то обясненията
на децата, дадени в хода на извършената проверка по преписка ЗМ 1571/17г. по
описа на Първо РУ при ОД на МВР - Русе, обвързват решаващият съдебен състав с
установеност за това, че фактите, предмет на удостоверителните изявления са се
осъществили така, както е указано в него./ В този смисъл Решение № 3715/
10.10.1980 г.по гр. дело № 2162/ 80 г., І г.о., Решение № 28/ 28.02.1999 г. на
ВКС по гр. дело № 3114/ 1997 г., ІV г.о./
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.1 ЗЗД родителите и
осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.
Основателността на иска предполага кумулативното наличие на следните
предпоставки: да са налице вреди, причинени на пострадалия; вредите да са
причинени от рождено или осиновено дете на ответника, което не е навършило
пълнолетие и живее при родителя /осиновителя/; да е налице причинна връзка
между деянието и вредите. Отговорността по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД не е
отговорност за действията на детето, а е отговорност на родителите
/осиновителите/ за това, че не са изпълнили задълженията си за неговото възпитание
и за осъществяване на надзор върху поведението му /в този смисъл и решение №
2019/1995 г. на ВС, IV г. о. и решение № 129/25.07.2005 г. на ВКС по гр. д. №
2439/2003 г., IV г. о./. Тази тяхна отговорност е презумптивна и се разкрива
като гражданскоправна санкция за занемарен родителски дълг по възпитанието и
контрола на ненавършилото пълнолетие дете. С разпоредбата на чл. 48, ал.1 ЗЗД,
родителите /осиновителите/ се стимулират към изпълнение на задълженията по
възпитанието и контрола на децата. Ако тези задължения не са изпълнени добре,
те ще отговарят за обезщетяване на щетите, причинени от техните деца.
Родителите /осиновителите/ отговарят не само за това, че не са упражнили
конкретен контрол върху поведението на непълнолетния тогава, когато е извършено
непозволено увреждане, но и за това, че в един по-предишен период не са
изпълнили своя дълг по възпитанието му. Това тяхно неизпълнение на задълженията
по възпитанието, контрола и надзора е благоприятствало извършването на
непозволеното увреждане ( в този смисъл и решение № 556/17.02.1960 г. на ВС по
гр. д. № 10052/1959 г., I г. о. и решение № 2524/13.07.1959 г. на ВС по гр. д.
4388/1959 г., I г. о./. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Отговорността по чл.
48 от ЗЗД се определя към момента на извършване на деянието и затова същата не
отпада, когато прекият причинител на вредата навърши пълнолетие по време на
процеса, когато вече е нанесъл вредите като непълнолетен. /В този смисъл е константната
практика на ВКС – Решение № 431/16.08.1977 г. по н.д. № 430/1977 г. на І н.о.
на ВКС, Решение № 19/06.02.1996 г. по н.д. № 346/1995 г. на ІІІ н.о. на ВКС,
Решение № 184/12.03.1969 г. по н.д. № 64/1969 г. на ІІ н.о. на ВКС, Решение №
176/18.02.1985 г. по гр.д. № ЗЗ/1985 г. на ІV г.о. на ВКС/. В този смисъл, възражението в отговора на исковата молба на Н.С.К.
и Н. З. П., че не носят отговорност, поради пълнолетие на детето А., се явява
неоснователно.
Безспорно по делото
е установено, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане,
регламентиран с разпоредбата на чл. 48, ал.1 от ЗЗД, обусловен от противоправно
поведение от страна на родителите и лицата на които е възложено да го отглеждат
и възпитават, изразяващо се в неизпълнение на задължението да възпитат и
осъществят надзор върху поведението на непълнолетния.
Ответниците като
родители на непълнолетните (към момента на извършване на деянието), които са
причинили с действията си изливане на червена блажна боя по стъпалата и щората,
явяващи се подход и входна врата към собствения му недвижим имот, находящ се на
адрес пл.Възрожденски, №6, бл.Ирена, вх.2, ет.5, представляващ МАГАЗИН №1 - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 63427.2.4760.1.44) и необходимостта от отстраняването
на последиците- почистване и подмяна на плочки, са пасивно легитимирани да
отговарят по предявения срещу тях иск. Родителите отговарят лично за вредите,
причинени от непълнолетните им деца, като отговорността им се основава на
задължението да осигурят правилното възпитание и надзор на децата си. Грижите
на родителите, относно въздържането на децата им от вредоносни действия, се
изразяват в предварителните мерки, които те са длъжни да вземат, а това са
преди всичко грижите за правилното възпитание на детето. Не се твърди и не се
установява ответниците или някой от тях да не живее с децата си. Съгласно
разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно, поради което по отношение на ищеца ответниците следва да
отговарят солидарно. Размера на дължимото за причинените вреди обезщетение се
установява с годно доказателствено средство – приетото от съда, и неоспорено от
страните по делото заключение на назначената по инициатива на ищцовата страна
съдебно оценителна експертиза, видно от което стойността на материалите и труда
за отстраняване на нанесената щета, е в размер на 1 372.44 лв., до който размер
следва да бъде уважена ищцовата претенция.
Разноските
по делото са в тежест на ответниците.
По изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 48, ал.1 ЗЗД, Н.С.К., ЕГН ********** и Н.З.
П., ЕГН **********,***, в качеството им на законни представители - родители на
непълнолетния им син (към 20.05.2017г.) А.Н.П., ЕГН ********** и А.М.К., ЕГН ********** и И. В. К., ЕГН **********,***,
в качеството
им на законни представители - родители на непълнолетния им син Д.И.К., ЕГН ********** да
заплатят солидарно на Б.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 1 372.44 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на собственото му имущество- изливане на червена
блажна боя по стъпалата и щората, явяващи се подход и входна врата към собствения
му недвижим имот (магазин) и необходимостта от отстраняването на последиците- почистване
и подмяна на плочки, причинено от непълнолетните деца на ответниците, както и разноски в размер на 500.00 лева.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: