Р Е Ш Е Н И Е
№ 283
гр. Габрово 01.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично заседание двадесет и пети юни през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА
при
секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията Димитрова гр.
дело № 1942 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 205 от ЗЗД .
Ищецът твърди, че 20.03.2016г. между М.К.И. и
„Теленор България" ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359892****** за срок от 24 месеца по план НонСтоп 29,99 с неограничени
национални минути със стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лв. Ответникът
не изпълнил задълженията си по договора в общ размер на
53,02 лв., представляваща неплатени абонаментни такси за отчетен
период 01.03.2016г. - 30.04.2016г.
На същата дата - 20.03.2016г. и по
повод горепосочения договор, мобилният оператор, като лизингодател, сключил с М.К.И.
- лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят
предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка ALCATEL ONETOUCH POP STAR COLOR, срещу заплащане на
обща лизингова цена от 163,57 лв., както следва първоначална лизингова вноска
от 35,00 лв. и чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на
5,59 лв. По договора за лизинг И. дължи заплащане на сума в общ размер на 129,19 лв., формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 01.03.2016г. - 30.06.2016г., както следва:
-
5,59 лв. - лизингова
вноска в пълен размер за отчетен период 01.03.2016 г. - 31.03.2016 г.,
начислена във фактура № **********/01.04.2016 г.;
-
5,59 лв. - лизингова вноска в
пълен размер за отчетен период 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г., начислена във
фактура № ********** /01.05.2016 г.;
-
0,62 лв. - остатък от
лизингова вноска след направени отстъпки за отчетен период 01.05.2016 г. -
31.05.2016 г„ начислена във фактура № ********** /01.06.2016 г.;
-
117,39 лв. - сбор от 21
лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива,
съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг, за отчетен период
01.06.2016г. - 30.06.2016г. и начислени във фактура № ********** /01.07.2016 г.
На 02.06.2016г. мобилният оператор
отправил писмена покана за
доброволно плащане до М.К.И., с която го уведомил за общата стойност на
задълженията му, както и че при неплащане в посочения 10 - дневен срок, Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359892****** ще бъде прекратен, след което използването на
съответния мобилен номер няма да бъде възможно, както и в случай, че е закупено
устройството на лизинг, всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно
изискуеми, съгласно условията на договора за лизинг.
Горепосочените задължения са индивидуализирани в
следните фактури;
- фактура №
**********/01.04.2016 г.. за отчетен период 01.03.2016 г. - 31.03.2016 г.. срок
за плащане - 16.04.2016г., издадена за сумата от 36,08 лв., представляваща неплатени
абонаментна такса и лизингова вноска. Така дължимите суми са както следва:
-
30,49
лв. абонаментна такса за предпочетен номер +359892******;
-
5,59 лв. лизингова вноска в пълен размер
за предпочетен номер +359892******. Претендираната от ищеца сума по тази фактура е в размер на 36,03 лв., вследствие на извършено плащане в размер на 0,05
лв., което погасява част от задължението за абонаментна такса за предпочетен
номер +359892****** до размера на 30,44 лв.
- фактура №
**********/01.05.2016 п, за отчетен период 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г.. срок
за плащане - 16.05.2016г„ издадена за сумата от 28,17 лв., представляваща неплатени абонаментна
такса и лизингова вноска. Така дължимите суми са както следва:
-
22,58
лв. абонаментна такса за предпочетен номер +359892******;
-
5,59
лв. лизингова вноска в пълен размер за предпочетен номер +359892******.
- Фактура №
**********/01.06.2016 г., за отчетен период 01.05.2016 г. - 31.05.2016 г. със
срок за плащане - 16.06.2016г., издадена за сумата от 0.62 лв. представляваща неплатен остатък от
лизингова вноска след направени отстъпки за предпочетен номер +359892******.
- фактура №
**********/01.07.2016 г.. за отчетен период 01.06.2016г. - 30.06.2016 г., срок
за плащане - 16.07.2016г., издадена за сумата от 670,46 лв.
Претендираната
от ищеца сума по тази фактура е в размер на 117,39 лв.,
представляващи неплатени сбор от 21 лизингови вноски, начислени накуп за
предпочетен номер +359892******.
На 11.07.2018г. „Теленор България" ЕАД е депозирал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд
- гр. Габрово срещу М.К.И., в което се претендират: главница в размер 735,28
лв. (седемстотин тридесет и пет лева и двадесет и осем стотинки) и законна
лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е
ч.гр.д. № 1405/2018г. по описа на Районен съд-гр. Габрово. Издадена е заповед
за изпълнение с която е отхвърлена претенцията за неустойка в размер на 553,07
лв. за предпочетен номер +359892******, начислена във фактура №
**********/01.07.2016 г., с отчетен период 01.06.2016г. - 30.06.2016 г.
Заповедта е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това, на основание чл.415,
ал. 1, т.2 от ГПК за „Теленор България" ЕАД възниква правен интерес от
завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
По изложените по- горе
съображения се прави искане съдът да признае за установено, че „Теленор
България" има следните вземания срещу М.К.И.:
-
За
сумата в общ размер на 182,21 лв. (сто осемдесет и два лева и 21 ст.),
представляващи неплатени месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +359892****** и неплатени вноски за лизинг по Договор за
лизинг към него;
-
За
законна лихва, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно
изплащане на вземането;
Претендира
се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Изпълнена е процедурата по чл.131 и сл. от ГПК, като в законния срок е постъпил отговор
от особения представител на ответника, който оспорва основателността на
предявените искове.
Според особения представител на ответника от
приложения договор за мобилни услуги с предпочетен № +35989234265 е видно, че
месечната такса за избрания пакет услуги по тарифен план е 29,99 лева, като
абонатът /ответникът/ получава 26.68% промо отстъпка от месечния абонамент за
24 месеца.
От
приложените фактури не се установява всеки месец, считано от март 2016г да е
прилагана отстъпка от тарифния план в този размер. Отделно, ако договорът е
сключен на 20- ти март, защо първата приложена фактура е за отчетен период 01.03.2016г
- 31.03.2016г. Освен това в договора е записано, че се извърша преминаване от
предплатена услуга, при което мобилният номер е вече съществуващ и следва
единствено да се прехвърли към абонаментно отчитане. Въпреки това в първата
фактура са посочени задължения за предходен период с ДДС - 61,96 лева. Макар на
следващият ред от Фактура № **********/01.04.2016г да са посочени внесени
плащания - 62.01 лева и Баланс от предходен период с ДДС минус 0,05 лв.
създават се впечатления за некоректно изчисляване на фактурите.
Мобилният
оператор твърди, че е отправил на 02.06.2016г писмена покана за доброволно
плащане до М.К.И., с която го уведомява за общата стойност на задълженията му.
както и че при неплащане в посочения 10 - дневен срок от датата ма това писмо,
ще настъпят неблагоприятни за него последици.
От тук
възникват следните въпроси: първо - няма никаква индикация кога и по какъв
начин е връчено на адресата, за да е наясно със съдържанието му и да пристъпи
към изпълнение. Второ - посоченият 10-дневен срок започва да тече от
датата на писмото - 02.06.2016г, което значително затруднява
длъжника, като се отчете обстоятелството, че технологично изминава време за връчване, а
в случая предвид липсата на информация, писмото би могло изобщо да не стигне до
знанието на адресата, или да пристигне след изтичане на срока. Трето - от
анализа на трите фактури № **********/01.04.2016г, № **********/01.05.2016г. № **********/01.06.2016г е
видно, че сумата от 64,82 лева. претендирана с писмото от 02.06.2016г е с
натрупване за трите отчетни периода и включва мобилни услуги с ДДС и вноска
лизинг. Тоест като от тази сума 64.82 лв се извади стойността на трите
лизингови вноски - всяка от по 5,59 лева (16,77лв), излиза, че за мобилни
услуги с ДДС се дължи 48,05 лева. В този случай претендираната в исковата молба
сума от 53, 02лв се явява завишена.
По
отношение на начислените лизингови вноски в размер 117. 39 лв. в договорът за
лизинг е посочено, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното
за ползване устройство, при посочените в чл. 1 ал. 2 от този Договор условия
Ищецът не твърди, че при преустановяване на плащанията по издаваните фактури, в които е включена
и лизинговата вноска, ответникът И. е задържал предоставеното му устройство. В
тази част молбата е необоснована и недоказана.
По изложените съображения се прави искане за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното :
Видно
от представените по делото доказателства е, че на 20.03.2016
г. ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД е сключил с ответника М.К.И.
договор мобилни услуги за срок от 24 месеца, по силата на който абонатът преминава от
предплатени услуги към абонаментен план
за предпочетен номер 359892****** при абонаментен план по програма НонСтоп
с месечна такса от 29,99 лв. З срока на договора е уговорена отстъпка от
месечната абонаментна така с размер на 26.58%. Към този договор е сключен и
договор за лизинг от 20.03.2016г. за устройство марка ALCATEL
ONETOUCH POP STAR COLOR, срещу заплащане на обща
лизингова цена от 163,57 лв., като е уговорена първоначална лизингова вноска от
35,00 лв. и внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 5,59 лв.
Съгласно клаузите на сключения договор за
мобилни услуги в случай на прекратяването му през първоначалния срок по вина
или по инициатива на потребителя, последният дължи заплащане на разликата между
цената на закупеното на лизинг устройство съгласно последната актуална ценова
листа на оператора без абонамент към момента на прекратяването на договора и
лизинговата цена по договора за лизинг.
По делото са представени фактура №
**********/01.04.2016 г.. за отчетен период 01.03.2016 г. - 31.03.2016 г.. на
стойност 36,08 лв., фактура № **********/01.05.2016г., за отчетен период
01.04.2016 г. - 30.04.2016 г. на стойност
28,17 лв., Фактура № **********/01.06.2016 г., за отчетен период
01.05.2016 г. - 31.05.2016 г. на стойност 0.62 лв., фактура №
**********/01.07.2016 г.. за отчетен период 01.06.2016г. - 30.06.2016 г., на
стойност 670,46 лв., като се твърди, че абонатът не е заплатил задълженията си
по тези фактури, формирани от абонаментна такса и лизингова
вноска, а последната и от начисляване на неустойка при прекратяване на
договора.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1405/2018г. поописа на ГРС за
събиране на сумите е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК като съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение
№ 4149/08.08.2018г. за 53.02 лева главница, формирана от неплатени услуги за периода 01.03.2016г . – 30.04.2016г., за сумата от 129.19 лева лизингови вноски за
периода 01.03.2016г . – 30.06.2016г., и законната лихва върху тези суми считано
от 12.07.2018г.
Заявлението в частта му досежно заплащането
на неустойка в размер на 553.07 лева е отхвърлено, като разпореждането в тази
му част не е обжалвано и е влязло в сила.
Заповедта по чл. 410 от ГПК и разпореждането
са връчени на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което ищецът е
предявил иск за установяване на вземането си по заповедта само за част от главницата - до размер
на 181.21 лева - незаплатени
далекосъобщителни услуги и лизингови
вноски.
С оглед оспорването от страна на особения
представител на ответника на начислените
суми по процесните фактури, по делото е прието заключение на съдебно – счетоводна
експертиза, което съдът е счел за обосновано и законосъобразно, а страните не
са оспорили. Съгласно заключението стойността на неплатените абонаментни такси по процесните
фактури е 48.05 лева, а стойността на
неплатените лизигови вноски – 134.16 лева.
При така установените
фактически обстоятелства съдът намира от правна страна за безспорно установено,
че съществува вземането на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД
спрямо ответника М.К.И. по заповед за
изпълнение № 4149/08.08.2018г., издадена по ч. гр. д. № 15405/2018г. на ГРС
за незаплатени абонаментни такси в
размер на 48.05 лева и за незаплатени лизингови вноски в размер на 129.19 лева
или общо задължение в размер на 177. 24 лева главница.
За разликата над този размер до
пълния предявен размер от 182.21 лева искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
С
оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените в
исковото производство разноски в размер на 860.86 лева, както и 104.85
лева разноски в заповедното
производство, съобразно предявената част на вземането, за което е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.И. ЕГН **********,
с адрес ***, представляван по делото от особения представите адвокат В. В.С. ***, че ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, П.К. 1766,
ж.к. Младост №4, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес ***0 – чрез
адвокат Ина Въндева сумата от 177.24 лева / сто седемдесет и седем лева и
двадесет и четири стотинки/ главница, формирана от неплатени абонаментни такси
и лизингови вноски за периода 01.03.2016г. -30.06.2016г., ведно със законната
лихва считано от 12.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4149/08.08.2018г. по ч. гр. д. № 1405/2017г.
по описа на Габровски РС, на осн. чл. 422 от ГПК. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ над този размер, до пълния предявен размер от 182.21
лева съдът ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.К.И. ЕГН **********, с адрес ***, представляван по делото от особения представите адвокат В. В.С. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, П.К. 1766, ж.к. Младост №4, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес ***0 – чрез адвокат Ина Въндева, сумата от 860.86 лева / осемстотин е шестдесет лева и осемдесет и шест стотинки / - разноски в исковото производство, както и сумата от 104.85 лева / сто и четири лева и осемдесет и пет стотинки / разноски в заповедното производство, съобразно признатата за установена част на вземането, за което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване в 2- седмичен срок от съобщаването му на страните пред
Габровски окръжен съд..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :