Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260663/13.10.2020г.
гр. В.,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд,
гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично заседание, проведено на осемнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Т.Л.-С.
Секретар:
Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 4296
по описа на Варненския районен съд за 2020 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба на К.Д.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която против „Д.З.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, след
допуснато изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК, е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1302,03
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения на
ищеца л.а. ***, вследствие ПТП от 16.04.2018 г., причинено по вина на водача на
л.а. *, настъпило в гр. В., ул „Д.“, ведно със законната лихва считано от
датата на уведомяване на ответника – 17.04.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане. Претендират се
сторените разноски.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ищеца права:
Ищецът е собственик на л.а. ***,
който на 16.04.2018 г., при движение по ул. „Д.“, в посока ул. „Б.“, е бил ударен от движещ се на
заден ход и излизащ от паркомясто л.а. *. Автомобилът на ищеца е бил управляван
от водача Ж.Н.. По отношение на л.а. * е налице сключен застрахователен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на действие от
06.11.2017 г. до 05.11.2018 г. За настъпилото ПТП двамата водачи съставили
двустранен констативен протокол и подали сигнал на тел.112.
На 17.04.2018 г. ищецът уведомил
ответника за произшествието. Образувана била ликвидационна преписка по щета
№4308031180032 от 17.04.2018 г. Извършен бил оглед и бил съставен
опис-заключение, видно, от който били увредени следните детайли: преден ляв
калник, предна лява врата, лайсна на предна лява врата и капачка на странично
ляво огледало. Ищецът сочи, че до датата на подаване на исковата молба не е
получил застрахователно обезщетение. От извършена справка в няколко автосервиза
установил, че необходимата сума за отремонтиране на увредения автомобил
възлизала на сумата от 990,44 лева.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
предявения иск. Оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба, а
именно: сочения в исковата молба механизъм на настъпването на ПТП; оспорва
приложения двустранен констативен протокол; оспорва наличието на
причинно-следствената връзка между процесното ПТП и претендираните от ищеца увреждания;
оспорва увредените части да са били оригинални. Оспорва размера на
претендираното обезщетение, тъй като то било завишено и не отговаряло на
действително претърпените вреди. В случай, че бъде установена „тотална щета“,
настоява за отхвърляне на иска като неоснователен. Твърди, че ищецът не е
полагал грижата на добър стопанин по отношение на увредения автомобил.
Варненският районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено,
от фактическа страна, следното:
От представен по делото препис от СРМПС част I № *, издадено на * г. от МВР, СПП
- В., се установява, че ищецът К.Д.Ч. е собственик на л.а. * с рег. № *.
Видно от представен по делото двустранен
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие №*/* г., се установява, че на 16.04.2018 г., в гр. В., при движение по ул. „Д.“, в близост до дом №*, възниква ПТП между собствения на ищеца и управляван от Ж.Д.Н. л.а. *с рег. № * и л.а. *, с
peг. № *. В двустранния протокол, съставен от
двамата участници в произшествието, са вписани обстоятелствата, нарушенията,
причините и условията за ПТП, като е изготвена и схема на настъпването му.
Вследствие на произшествието
и на двата автомобила са
нанесени материални щети. След подаден сигнал на тел. 112, на протокола е присъединен номер по
регистрация - 11103.
Въз основа уведомление за щета от 17.04.4018 г., ответното
дружество образува ликвидационна преписка по щета № 43080311800325/17.04.2018
г., като видно от изготвен опис-заключение по същата, елементите от автомобила
на ищеца, които следва да бъдат ремонтирани/подменени са следните: преден ляв
калник, предна лява врата, лайсна предна лява врата и капачка на ляво странично
огледало.
Ответникът изготвя калкулация, видно от която, общата
стойност необходима за възстановяване на автомобила, е в размер на 324,93 лева.
Видно от регистрационен картон по застрахователна полица № */*
на „Д.з.“ ЕАД, за л.а. * с рег. № * е сключен застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с клауза „ЕС, ЕИП, Швейцария,
Андора и Сърбия“, със срок на валидност от 00,00 ч. на 06.11.2017 г. до 23,59
ч. на 05.11.2018 г.
С писмо изх. № 705/09.08.2018 г. ответникът уведомява
ищеца, че към датата на изготвяне на писмото не е налице основание за заплащане
на претендирано застрахователно обезщетение, тъй като не е представен АУАН или
НП за водача Ж.Д.Н..
От представено удостоверение за техническа изправност за
л.а. ***, се установява, че към датата на пътното произшествие, автомобилът на
ищеца е технически изправен, като последният технически преглед е извършен на
02.10.2017 г.
Видно от СУМПС № *********, издадено на 09.08.2013 г. от
МВР – В., Ж.Д.Н.е правоспособен водач на МПС.
По делото е допуснато изготвяне
на съдебно-автотехническа експертиза, от приетото заключение на която се
установява механизмът на настъпване на ПТП, нанесените увреждания по автомобила
на ищеца, както и стойността на ремонтните дейности, необходими за
възстановяване на автомобила до състоянието му преди произшествието.
Експертното заключение сочи
механизъм на настъпване на ПТП, съвпадащ със сочения от ищеца, а именно – на
16.04.2018 г., в гр. В., при движение по ул. „Д.“, пред дом №*, автомобилът на
ищеца, управляван от Ж.Д.Н.и движещ се направо, е блъснат от л.а. *, който
излиза на заден ход от паркомясто. Вследствие на удара, по автомобила на ищеца
са нанесени следните увреждания: деформация на преден ляв калник и предна лява
врата, лайсна на предна лява врата и облицовка/капачка на ляво странично
огледало. За случая е подаден сигнал на тел. 112, регистриран под № 11103. Вещото лице определя два варианта
за възстановяване на настъпилите увреждания вследствие на ПТП. При първия,
стойността се изчислява при цена 20,48 лв./час - 860,38 лева, а при втория –
36,54 лв/час – 1302,03 лева. Средната пазарна стойност на процесния автомобил
към датата на ПТП е в размер на 1558 лева. Вещото лице сочи, че увреденият
автомобил подлежи на възстановяване, тъй като са засегнати два основни
елемента, без да е увредено купето на автомобила.
В открито съдебно заседание,
вещото лице пояснява, че за средна пазарна стойност за ремонтиране следва да се
възприеме единична цена 36,54 лв/час или общо 1302,03 лева. По отношение другия
вариант посочен в заключението - 20,48
лв./час и обща цена - 860,38 лева, сочи че същатата представлява най-ниската възможна
стойност. Реалната стойност, за която процесният автомобил може да бъде
отремонтиран е 1302,03 лева.
По искане на ищеца, по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на водения от него свидетел – Ж.Д.Н..
От показанията на свидетеля се установява, че през месец април 2018 г., при
управление на собствения на ищеца л.а. *, в гр. В., по ул. „Д.“, е настъпило
ПТП. Последното е било причинено от водача на л.а. *, който при маневра за
излизане от паркомясто, ударил процесния автомобил. Свидетелят сигнализирал на
тел.112 за настъпилия инцидент, но тъй като нямало пострадали лица и
автомобилите били в движение, било дадено указание за попълване на двустранен
констативен протокол, който бил регистриран под посочен от оператора номер.
Свидетелят сочи, че водачът на л.а. * не оспорил вината си за настъпване на
ПТП.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Претендираните права имат извъндоговорен
характер – непозволено увреждане. Исковете черпят правно основание от
разпоредбите на чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД, чл. 86, ал.1 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.432,
ал.1 КЗ вр. чл.429, ал.1 КЗ, в сила от 01.01.2016 г., увреденото лице може да
предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с
договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава
да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, при спазване изискванията на чл.380 КЗ. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за възстановяването им.
В процесния случай, в тежест на
ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване: наличие на валидно
застрахователно правоотношение между застрахователя и третото лице, настъпване
на застрахователно събитие – ПТП, механизъм на настъпване на същото и
причинно-следствената връзка между ПТП; нанесените щети; да докаже сочените от
ищеца увреждания. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност за вреди
от непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Съдът намира, че в процесния
случай са налице предпоставките по чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за
изплащане на застрахователно обезщетение в полза на пострадалото при ПТП лице. Ищецът
е увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен и което има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. В този смисъл той е активно материалноправно легитимиран да
претендира от застрахователя обезщетение за причинените му вреди, а ответното
застрахователно дружество е пасивно легитимирано да отговаря по тези претенции.
Безспорно е, че между ответното дружество и собственика на * с рег. № * е
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. По делото не се установяват
доказателства за наличие на правопогасяващи или правоизключващи отговорността
на застрахователя обстоятелства.
По делото по безспорен начин се
установи, че на 16.04.2018 г., по вина на водача на л.а. * с рег. № * е
настъпило ПТП, при което на собствения на ищеца лек автомобил са били нанесени
имуществени вреди. Налице е и причинно-следствена връзка между противоправното
поведение на деликвента и нанесените имуществени вреди на автомобила на ищеца.
Данни за тази връзка се съдържат в приложените писмени доказателства,
заключение на САТЕ, както и в събраните гласни доказателства. Виновното и
противоправно поведение на деликвента е установено по несъмнен начин.
Съдът намира, че верността на всички факти и
обстоятелствата, удостоверени в подписания от
страните двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие са
безспорно установени, в т.ч. участниците в ПТП, нанесените увреждания на
автомобилите, вината на водача на л.а. * с рег. № *,
както и соченият от
ищеца механизъм на настъпване
на произшествието.
Спорният въпрос между страните
остава размерът на дължимото обезщетение.
Според ищеца справедливият размер
за обезщетяване на имуществените вреди, след допуснато изменение на иска, е този
посочен в САТЕ – 1302,03 лева, а ответникът не сочи размер. В заключението на
САТЕ, вещото лице е посочило, че средната пазарна стойност за възстановяване на
процесния автомобил е в размер на 1302,03 лева. Цената за възстановяване на
настъпилите увреждания вследствие на ПТП е независимо дали се касае за
използване на алтернативни или на оригинални части. При спазване принципа за
пълна обезвреда, следва присъденото обезщетение да съответства на разходите за
възстановяване на увредената вещ до състоянието ѝ преди увреждането.
Вещото лице изготвило САТЕ сочи средната стойност за възстановяване - 1302,03 лева,
в какъвто размер е и претенцията на ищеца. Доколкото в полза на последния не е изплатена
каквато и да е част от тази сума, то ответникът следва да бъде осъден да
заплати същата в пълен размер.
В полза на ищеца и на основание
чл.84 ал.3 ЗЗД вр.чл. 86, ал.1 ЗЗД вр. чл.429, ал.3 КЗ, следва да се присъди и
законната лихва върху присъдените суми за обезщетяване на имуществените вреди,
считано от датата на уведомяването на застрахователя – 17.04.2018 г. до
окончателното излащане.
С оглед изхода от спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца съдебно-деловодни
разноски в общ размер на: 568,08 лева, от които: 52,08 лева – държавна такса, 150
лева - депозит за вещо лица и 366 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо
Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на К.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1302,03 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди нанесени на собствения на ищеца л.а. ***,
вследствие ПТП от 16.04.2018 г., настъпило в гр. В., ул „Д.“, пред дом № *, причинено
по вина на водача на л.а. *, за който е сключен застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, със срок на валидност от
00,00 ч. на 06.11.2017 г. до 23,59 ч. на 05.11.2018 г., ведно със законната
лихва считано от датата на уведомяване за настъпилото застрахователно събитие –
17.04.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо Застраховане”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.Д.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 568,08 лева, представляваща сторените
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: