№ 37
гр. Търговище, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500056 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК вр. с чл. 17 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на АЛ. М. Ф., ЕГН **********, постоянен адрес:
обл.Търговище, общ. Попово, с. Б.Т. ул. Ивайло № 6, чрез процесуален представител адв.
В.М. от АК-Варна, с адрес за кореспонденция: обл.Търговище, общ. Попово, с. С., ул.
“Стефан Караджа“ № 10, тел.*********, против решение № 29/11.02.2022 г., постановено по
гр. дело № 20213520101019/2021 г. на Районен съд- Попово.
С обжалваното решение съдът е уважил молбата на Н. К., ЛНЧ **********, с адрес в
РБългария - с. Б.Т. общ. Попово, и настоящо местопребиваване в гр. К., ул.“Н.Й.В.“ № 10,
вх. Б, ет. 1, ап. 10, против АЛ. М. Ф., ЕГН **********, от с.Б.Т. общ. Попово, ул. “Ивайло“
№ 6, като: 1. ЗАДЪЛЖАВА АЛ. М. Ф., ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ
ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо Н. К., на осн. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН;
както и ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние не по-малко от 150 м. лицето Н. К.,
ЖИЛИЩЕТО, което обитава понастоящем в гр. К., ул. “Н.Й.В.“ №10, вх. Б, ет. 1, ап. 10,
МЕСТОРАБОТАТА Й и МЕСТАТА Й ЗА СОЦИАЛЕН ОТДИХ И КОНТАКТИ, като тази
мярка за защита е с продължителност от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, на основание чл.5, ал.1, т.3 от
ЗЗДН. С решението А.Ф. е осъден ДА ЗАПЛАТИ ГЛОБА в размер на 250,00 лв., както и ДА
ЗАПЛАТИ държавна такса за водене на делото в размер на 25,00 лв. - в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПпРС. С решението е постановено да се издаде ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА, съдържаща наложените мерки, както и предупреждение за последиците от
неизпълнението й по чл. 21,ал. 3 от ЗЗДН.
1
Считайки решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с всички събрани по делото доказателства, за което излага подробни доводи и
съображения, въззивникът моли въззивния съд да вземе справедливо решение, съобразено
със съдебната практика, изразяващо се в отмяна на съдебно решение № 29/11.02.2022г. на
Районен съд - Попово, като несправедливо и основаващо се на свидетелски показания на
свидетели, неприсъствали на описания скандал и изградили своите впечатления от проведен
видеоразговор и визуално описание, направено след значителен интервал от време, като в
замяна да издаде друго справедливо такова.
Отговор от ответната страна по жалбата не е постъпил, въпреки редовното й
връчване.
В с.з. въззивникът се явява лично и с процесуалния си представител адв. М..
Въззивникът е направил изявление, че на посочената дата „няма такива удари, не съм й
удрял никакви шамари“. Поддържайки жалбата, адв. М. моли въззивния съд „да не взема под
внимание решението на Поповски районен съд, поради това, че нямаме доказани искания
относно потвърденото насилие, което е употребено спрямо Н. К.“.
Процесуалният преддставител на ответната страна адв. В. оспорва жалбата, моли за
потвърждаване на решението.
С определение по чл. 267 ГПК съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата,
както и по доказателствените искания на възивника, които е отхвърлил като преклудирани,
съгласно чл. 266 ГПК.
По реда на проверката на чл. 269 ГПК, съдът намира решението за валидно и
допустимо. Въззивната жалба, разгледана по същество – за неоснователна.
За да се произнесе по същество по въззива, съдът съобрази следното:
Производството пред ПРС е образувано по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН- за защита от
домашно насилие, извършено върху молителката от ответника, с когото живее на
фактически семейни начала от близо 7 години, от което съжителство имат 4 деца. В молбата,
депозирана на 30.12.2021 г. по реда и на осн.чл. 8 и сл. от ЗЗДН, подробно е описано
твърдяното от пострадалата насилие, изразяващо се в нанесени й удари с юмруци по ръцете
и гърба, и с ритници, в семейния дом на страните през нощта на 22 срещу 23.12.2021 г.
Приложена е декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдържанието на която е идентично с
описаното в депозирана молба за защита.
По искане на молителката, въз основа на определение № 420/30.12.21 г, постановено
по делото, е издадена Заповед за незабавна защита № 4/30.12.21 г.
С депозирано възражение вх. № 137/13.01.22 г. ответникът е оспорил твърденията за
осъществено насилие над молителката, с възражения, че никога не я е ревнувал, никога не е
употребявал алкохол, не й е посягал; описаната случка не отговаряла на истината,
позовавайки се и на това, че „в молбата си тя сочи, че сутринта, т.е. на 24.12.2021 г. съм я
заплашвал, че ще я разделя от децата и полицията е посетила домът ни. Как така, след
като полицията е посетила домът ни на 24.12.2021 г., са констатирали случилото се на
2
23.12.2021 г., от което произлиза извода, че посоченото се разминава напълно с истината“.
Като съобрази представените пред първата инстанция писмени и гласни
доказателства, въззивната инстанция приема следното по фактите:
Страните са били във фактическо съпружеско съжителство от около 7 години, жиВ.
съвместно в жилище в с.Б.Т. общ. Попово, заедно с родените от това съжителство 4
малолетни деца. Съжителството е прекратено на 24.12.2021 г., когато молителката е
напуснала семейното жилище, където останал ответникът, с децата им. На 22 срещу
23.12.21 г. около 2 ч. след полунощ ответникът се прибрал в жилището, употребил алкохол,
след посещение на брат си. Скарали се с молителката, поради което той й посегнал. От
показанията на св. А.Г. (майка на молителката) се установява, че на 23.12.21 г., сутринта
рано, дъщеря й я потърсила по телефона и й разказала, че мъжът й се прибрал късно през
нощта, като след спречкване й нанесъл удари; молителката се чувствала много зле,
споделила с майка си, че се страхува да излезе от дома им и не знаела какво да направи.
През телефона на камерата, свидетелката видяла драскотини по лицето на дъщеря си, за
която в разговора разбрала, че трудно чува с едното си ухо, и принеснена се обадила на
приятелката си в България (в с. З. общ. К.)- св. Х.В.Х., уведомявайки я, че молителката Н. е
в много трудно положение, след тъй като вечерта мъжът й я пребил; помолила за помощ. Св.
В.Х., след разговор с мъжа й, се обадили на адв. В. и на полицията в гр.Попово. Изпратен
бил полицейски патрул, от когото били уведомени, че Ф. е подписал документ, че няма
повече да тормози жена си. Въпреки това, свидетелката и съпругът й, много притеснени, че
отново можело да се случи нещо лошо, повторно се обадили в полицията, както и на адв. В.,
който отишъл в с. Б.Т. взел Н., след което я оставил в дома на св. В.Х. в с. З.. Когато адв. В.
довел в дома на свидетелката, по-късно същата нощ/сутрин молителката, последната била „в
отчаяно състояние… Направо се уплаших, като я видях! Имаше синини по ръцете си, от
двете страни на главата - до очите си, по гърба си“ (св. В.Х.). Н. непрекъснато плачела,
гледала в една точка, не говорела. В дома й останала 10 дена, като през това време
разказвала за живота си в с.Б.Т. за децата. Обяснявала, че нямала право да излиза, била
третирана психически и физически, била бита, но от години наред не е казвала нищо за това
на родителите си, от страх. По данни на тази свидетелка, тъй като на 24.12. било Коледа, а
след това дошли и другите празници, нямало къде и кога да заведат молителката на лекар, за
освидетелстване на уврежданията. По-късно, когато Н. била вече в дома на св. В.Х., майката
на молителката паксе обадила по телефона и по камерата видяла, че освен по лицето,
същата имала следи от удари и по тялото си (св. А.Г.).
В показанията си свидетелите, допуснати по искане на ответника, установяват по-
скоро обстоятелства, свързани с живота на страните и техните взаимоотношения, а не
конкретно обстоятелства и факти за посочения инцидент в молбата по чл. 8 от ЗЗДН. На
въпроса на адв. М. дали, като съседи, е видяла какво се случва на датата 23.12.21 г. в къщата
на Н. и А., св. Е.М. (съсед на страните в с. Б.Т.) е отговорила: „Момчето даже го нямаше у
тях. Той излезе и отиде при майка си. През това време какво е решила Н., никой не знае“.
На въпрос на адв. М. дали е виждала А. да удря жена си, отговорът на тази свидетелка е:
3
„Не. Не съм виждала насилие. С извинение, ама това са простотии от нейна страна“. А
на въпроса на съда какво е видяла да се случва на 23-ти, е отговорила, че са дошли полицаи
и маскирани хора. От показанията на св. С.А. (също живеещ в с. Б.Т.) отново се установяват
обстоятелства от семейния живот на страните, но не и нещо за конкретния случай на
твърдяно домашно насилие.
От приложената по първоинстанционното дело преписка № 9041/2021 г. на РУ-
Попово (л. 30-34), образувана по заявление от Н. К. вх. № 321000-9041/23.12.21 г.,
ответникът в снето писмено Сведение от 23.12.21 г., подписано лично от него (цитирано и в
докладна записка на инсп.Г.П.-ПИ при РУ-Попово), е посочил, че на 22.12.2021 г. около
22.00 ч. се прибрал от брат си, скарали се с Н., защото я ревнувал, при което й ударил и два
шамара. За тези му действия му е съставен Протокол за предупреждение от 23.12.21 г., с
който на осн. чл.65 от ЗМВР, бил предупреден да не използва физическа сила и да се
въздържа от домашно насилие спрямо Н. К., с която живее на семейни начала.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Производството е по реда на чл. 7 и сл. от ЗЗДН.
Молителката е потърсила защита за упражненото спрямо нея от страна на ответника
домашно насилие за предприемане на ограничителни мерки по чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3 в
максималния законов срок, предвиден в чл. 5, ал. 2 ЗЗДН - 18 месеца.
Съгласно чл. 2 от ЗЗСДН “домашно насилие” е всеки акт на физическо, психическо
или сексуално насилие, като текстът очертава и кръга на лицата, които могат да се позовават
на извършено насилие спрямо тях и съответно да търсят закрила по реда на този закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗСДН молбата или искането се подава в срок до
един месец от акта на домашно насилие. Така посочения преклузивен срок определя и
времевите рамки, в които следва да се ограничи съда при произнасянето си. В конкретния
случай, видно от съдържанието на обстоятелствената част на молбата и на декларацията по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН актът на домашното насилие е бил през нощта на 22/23.12.21 г., молбата е
заведена на 30.12.21 г.- в преклузивния срок, пред надлежния съд и е допустима.
Ведно с това, с молбата се определя и кръгът на лицата, спрямо които може да се иска
предприемането на защитните мерки – чл. 3, т. 1 във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗСДН. Безспорно е,
че молителката и ответникът са били във фактическо съпружеско съжителство, което ги
определя от кръга на лицата, които упражняват и срещу които може да бъде упражнено
домашно насилие - чл. 3 от ЗЗДН.
Възприетата от настоящата въззивна инстанция фактическа обстановка (изложена по-
горе в мотивите) изцяло се припокрива с тази, възприета от РС. Правните изводи на РС за
основателност на молбата по чл. 8 от ЗЗДН се споделят изцяло от въззива, поради което и на
осн.чл. 272 от ГПК съдът препраща към тях.
От показанията на св. А.Г. и св. В.Х., декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, от
приложената полицейска преписка на РУ-Попово, ценени поотделно и заедно в тяхната
съпкупност, по несъмнен начин се установява, че през нощта на 22 срещу 23.12.2021 г.
4
ответникът е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката- под формата на
физическо насилие, изразило се в нанесени удари по ръцете и тялото, вследствие на който
на молителката са причинени травми, съгласно описанието, установено от св. В.Х. - синини
по ръцете си, от двете страни на главата - до очите си, по гърба си.
В допълнение и с оглед въведените в жалбата оплаквания, следва да бъде посочено
допълнително следното:
Приетата фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН в
производството са допустими всички доказателства по ГПК, както и специфичните,
предвидени с оглед естеството на производството – сред които актове е декларацията по чл.
9, ал. 3 (чл. 13, ал. 3) и други доказателства (чл. 13 ал. 2 ЗЗДН).
Удостоверените с декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН факти и обстоятелства се
подкрепят от показанията на двете свидетелки, водени от молителката – св. В.Х. е
непосредствен свидетел на състоянието на молителката броени часове след осъщественото
насилие, св. А.Г. – също възпроизвежда непосредствени впечатления както от разговора с
дъщеря си, така и от видяното по камерата на телефона, както при първия разговор от дома
на страните (непосредствено след случилото се), така и по-късно – в телефонния разговор от
дома на другата свидетелка. Показанията на св. Гюней съдът кредитира, въпреки близката
роднинска връзка с молителката, при условията на чл. 172 ГПК, тъй като същите изцяло се
подкрепят от всички останали доказателства, в това число и от признанието на ответника,
каквото е правното значение на изложените факти и обстоятелства относно процесния акт в
подписаното от ответника Сведение от 23.12.21 г., приложено към пр. № 9041/21г. на РУ-
Попово, направено пред надлежен орган – а именно пред полицеския патрул, отзовал се на
обаждането за домашно насилие.
В тази връзка неоснователно се явява оплакването в жалбата, че не било доказано
извършеното домашно насилие, че молителката не е ангажирала надлежни доказателства.
Фактът, че страната не се е снабдила и не е представило медицинско удостоверение за
нанесените й травми, сам по себе си не е основание да се приеме за недоказано твърдяното
насилие, тъй като това удостоверение не е въздигнато от закона (ЗЗДН) като задължително
необходимо доказателство за установяването на правнорелевантенния факт на насилие.
Доколкото, както твърди молителката, насилието е осъществено в дома им, във време,
когато двамата с ответника са били сами и в този момент преки свидетели няма, следва да
бъде съобразена доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (съгласно чл.
13 ал. 3 от ЗЗДН). Отразените в декларацията обстоятелства в същото време не само не се
оборват, а се подкрепят и от останалите доказателства.
Установява се, че на практика пряк очевидец на случилото се между страните и
поведението им в него няма – но показанията и на двете свидетелки на ищцата са
непосредствени, безпротиворечиви, възприятията им са от броени минути и часове след
случилото, подкрепят се и от съставения протокол по чл. 65 ЗЗДН, и по безспорен начин
доказват домашното насилие. Както бе посочено и по-горе в мотивите, показанията на
5
свидетелите на ответника касаят живота и отношенията на страните, но не и конкретния
случай, предмет на молбата по чл. 8 от ЗЗДН. Св. Е.М., в отговор на въпрос относно
случилото се на 23.12.21 г., даже заявява, че ответникът не е бил у дома си, а у своите
родители, което изобщо не кореспондира с каквото и да било друго доказателство по делото.
От отговора на свидетелката на въпроса на съда, какво е видяла да се случва на 23.12.21 г.,
след като живее близо до дома на страните: „Дойдоха полицаи и маскирани хора“ е
очевидно, че тя нито е видяла, нито чула каквото и да било от процесния инцидент, още по-
малко е видяла молителката в какво състояние е.
Въззивът намира за неоснователни доводите в жалбата, които могат да се определят
като оплакване за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗДДН.
Рядкост са житейските ситуации, в които актовете на домашно насилие се извършват в
присъствието на независими и незаинтересовани свидетели. По тази причина смисълът и
духа на закона е да предостави защита на жертвата на домашно насилие, макар и при липса
на безспорни доказателства – израз на които е и разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗДДН. В
конкретния случай обаче изложените факти в декларацията се подкрепят и от събраните в
хода на производството доказателства, писмени и гласни, обсъдени по-горе в мотивите,
поради което и нейната доказателствена сила не е оборена. Същата не би била зачетена само
ако от останалите събрани доказателства изложеното в декларацията напълно се
опровергава, какъвто не е настоящия случай.
Поради изложеното съдът намира за безспорно доказан актът на домашно насилие,
обуславящ основателността на търсената защита.
По отношение на постановените мерки:
При определяне на защитната мярка по чл. 5 ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането в молбата, а се ръководи от целта да се даде пълна и ефективна защита на
пострадалото лице (т.22 ТР 6 от 06.11.2013г. по тд 6/2012 ОСГК на ВКС). Съдът намира за
съответни по естеството им наложените мерки от районния съд, глобата е към минималния
размер, а и конкретни доводи в тази насока в жалбата не са изложени, за да бъдат предмет
на въззивната преценка (съгласно чл. 269 от ГПК).
Водим от горното и на осн.чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/11.02.2022 г., постановено по гр. дело №
20213520101019/2021 г. по описа на Районен съд- Попово, КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно - чл.17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7