Р Е Ш Е Н И Е
№ 101/14.2.2022г.
гр.
Пазарджик, 14.02.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 517 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалба
на В.Н.Б. *** против
Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0315-000084/20.04.2021
г. на Началник РУ Пещера към ОД на МВР Пазарджик.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което
се иска да бъде отменена.
В
съдебно заседание жалбоподателката, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства, моли за
отмяна на ЗППАМ. Претендира разноски.
Ответната
страна - Началник РУ Пещера към ОД на МВР Пазарджик, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената
заповед е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0315-000084/20.04.2021
г. на Началник РУ Пещера към ОД на МВР Пазарджик на основание чл.171, т.1, б.
„б“ ЗДВП е временно отнето СУМПС на жалбоподателката до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Основание за издаване на заповедта е
съставен АУАН № GA425603/20.04.2021 г. против В.Н.Б. за
това, че на 20.04.2021 г., около 14,35 часа в гр. Пещера, на кръстовището на ул.
„Михаил Такев“ и ул. „Освобождение“, е управлявала лек автомобил „Пежо“ с рег. ***,
като след извършена проверка с за употреба на наркотични вещества с Drager Drug Check 3000 ARNK 0961 в 15,00
ч. се установява наличие на наркотични вещества – амфетамин и кокаин в слюнката
на водача. Издаден ѝ е ТИ, като жалбоподателката дала кръв за изследване.
Видно от заключението на изготвената експертиза по образуваното ДП не се
установява наличие на наркотични/упойващи вещества в изследваните проби кръв и урина на
жалбоподателката.
Към
преписката е приложен цитирания АУАН GA425603/20.04.2021 г., в който е изложена идентична
фактическа обстановка на тази в оспорената заповед. По делото е приложен и талон
за изследване от същата дата. Приложено е и образуваното ДП № 93/2021 г. по
описа на РУ на МВР Пещера, прекратено с Постановление на РП Пазарджик, ТП
Пещера от 17.08.2021 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в законоустановената форма. Оспорената заповед е издадена от
административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй
като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се
налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се
издава въз основа на АУАН GA425603/20.04.2021 г., като са описани и установените с
акта обстоятелства.
Съдът
счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста ѝ са посочени
фактите и обстоятелствата по извършеното деяние, както и материалноправното
основание за прилагане на принудителната административна мярка. Посочено е в
заповедта, че се издава на основание чл.171, т.1, б. „б“ ЗДВП.
Същата
е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение,
съставен от компетентен орган. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки.
Предпоставка за издаване на заповед за прилагане на ПАМ е съставеният АУАН,
който представлява официална констатация за извършеното деяние, като описаните
фактически обстоятелства за административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на
превантивната ПАМ. В случая са били налице предпоставките по чл.171, т.1, б.
„б“ ЗДВП за прилагане на оспорената ПАМ. Съгласно посочената норма временно се отнема свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже
да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна
проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Безспорно
е, че принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за
цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. Съгласно чл. 142, ал.
1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му, а към момента на издаване на
заповедта материалните предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. ПАМ
не е безсрочна – приложена е за определен срок, а именно до решаване на въпроса
за отговорността, което в случая следва да е с влязло в сила НП, но не повече
от 18 месеца. При наличието на визираните материалноправни предпоставки, в
условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената
в закона ПАМ, което е сторил с процесната заповед. В случая обаче следва да
намери приложение разпоредбата на чл.142, ал.2 АПК.
На
първо място принудителните административни мерки не са наказание, а средство за
преустановяване на административните нарушения, видно и от формулировката на
чл.171 ЗДвП. Това ясно личи и от разпоредбата на чл. 22 ЗАНН: „За
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат
принудителни административни мерки“. Безспорно е, че принудителни
административни мерки се прилагат независимо от вида и характера на наказанието.
Съгласно чл.142, ал.2 от АПК
обаче: „Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на
акта се преценява към момента на приключване на устните състезания“.
По смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК факти от значение за делото могат да
бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна
сила променят правното значение или отменят съществуването на фактите, въз
основа на които органът е взел решението си. Точно такъв е конкретният
случай. На
Б. е издаден ТИ, като жалбоподателката е дала кръв за изследване. Образувано е
ДП. Видно от заключението на изготвената експертиза по образуваното ДП не се
установява наличие на наркотични/упойващи вещества в изследваните проби кръв и
урина на жалбоподателката и образуваното ДП № 93/2021 г. по описа на РУ на МВР
Пещера, е прекратено с Постановление на РП Пазарджик, ТП Пещера от 17.08.2021
г. Установяването на
нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента
на приключване на устните състезания, към който момент е налице безспорно, че
жалбоподателката не е управлявала МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози във връзка, с което ѝ е съставен АУАН и
издадена ЗППАМ. Тези релевантни факти са се осъществили и установени по делото
след издаване на обжалвания акт, като съобразно разпоредбата на чл. 142,
ал.2 от АПК водят до извод за незаконосъобразност на оспорения
административен акт към момента на приключване на устните състезания, поради
отпадане на предпоставките за издаването му, а оттам и за отнемане на СУМПС,
поради което и в конкретния случай ЗППАМ се явява безпредметна. Съгласно чл.
142, ал. 1 АПК, съдът преценява съответствието на оспорения акт с материалния
закон към момента на издаването му, но не и след това. Съдебната практика сочи,
че изключението за преценка наличието на нови факти от значение за делото към
един по-късен момент, а именно към момента на приключване на устните състезания
по чл. 142, ал. 2 АПК, в случая е приложимо, тъй като установените нови
факти са от значение за делото и имат спрямо спорното правоотношение значение
на юридически или доказателствени факти, или иначе казано - променя се с обратна сила фактическата обстановка при
издаване на акта.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, като ще следва
да се отмени издадената ЗППАМ като незаконосъобразна. Само за пълнота следва да
се отбележи, че за съда остана загадка от разпита на полицейския служител С.К.
редица обстоятелства по отношение на извършената проверка и действията на
полицейските служители по нея – жалбоподателката например е спряна за проверка
на кръстовището на ул. „Михаил Такев“ и ул. „Освобождение“, документите са
ѝ взети и е поканена да дойде в РУ Пещера, за да бъде тествана – остана
неясно защо се е наложило да бъде тествана въобще жалбоподателката, ако е имала
съмнения за употреба на наркотични вещества – защо не само не е тествана на
място, но и е оставена да се придвижи на собствен ход до РУ, като полицаите са
задържали документите ѝ, за да са сигурни, че ще дойде след тях. Подобно
поведение е най-малкото непрофесионално.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното искане от пълномощника на жалбоподателката, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, ответната страна ще следва да бъде осъдена да заплати
сторените по делото разноски общо в размер на 510 лева, от които 10 лева –
държавна такса, 500 лв. адвокатско възнаграждение, за които са представени и
доказателства по делото – договор за правна защита и съдействие и вносна
бележка. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
ответната страна е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на
делото, проведените две съдебни заседания по него с участието на процесуалния
представител на жалбоподателката, без последния да е ставал причина за
отлагането и активната му процесуална позиция за изясняване на обективната
истина.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Н.Б. *** като
незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0315-000084/20.04.2021 г. на Началник РУ Пещера към ОД на МВР
Пазарджик.
ОСЪЖДА ОД на
МВР Пазарджик да
заплати на В.Н.Б. с ЕГН: ********** *** сторените по делото разноски в размер
на 510 /петстотин и десет/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:
(П)