Решение по дело №4644/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2767
Дата: 7 май 2025 г. (в сила от 7 май 2025 г.)
Съдия: Пепа Маринова-Тонева
Дело: 20241100504644
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2767
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100504644 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 2224 от 08.02.2024 г. по гр.д. № 62785/2022 г. Софийски
районен съд, 38 състав признал за установено по предявените по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че Б. П. Г., ЕГН **********, дължи на „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“ АД,
ЕИК *********, суми в размер на 971.89 лева - главница за разпределение,
снабдяване, доставка на природен газ, пренос и достъп до газопреносната
мрежа за периода 01.05.2021 г. - 30.11.2021 г., и 109.30 лева - лихва за забава,
изчислена върху сумата по всяка отделна фактура, считано от датата,
следваща датата на падежа, до 24.07.2022 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата от 24.07.2022 г. до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от общо 1 650 лв. – разноски за исковото и за заповедното
производство по ч.гр.д. № 39978/2022 г. на СРС, 38 състав.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника Б. П. Г., чрез
назначения му реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. М.З. от САК,
1
който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост. Районният съд
неправилно приел, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана
единствено на база представеното заявление, което не било оспорено. По
смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия/природен газ било лицето,
което получава топлинна енергия/газ и я използва за собствени нужди, като
ползва газифицирания имот по силата вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Съгласно чл. 6 от Общите условия на ищеца, потребител на
природен газ за битови нужди било физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване на имот, което ползва природен газ в
домакинството си. В случая липсвали доказателства кому принадлежи
собствеността върху газифицирания недвижим имот, респ. има ли учредено
право на ползване, поради което искът бил недоказан и подлежал на
отхвърляне. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо
него постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. С молба вх. №
96448/09.09.2024 г. въззивникът, чрез упълномощения от него адв. Л. П.
заявява, че поддържа подадената от особения представител адв. Златкова
въззивна жалба. Претендира разноски за държавна такса.
Въззиваемата страна „ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“ АД с отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното
решение. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък
по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира,
че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е
2
правилно по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата 971.86 лв. – главница,
представляваща цена за разпределение, снабдяване и доставка на природен газ
за битови нужди, пренос и достъп до газопреносната мрежа за периода
01.05.2021 г. - 30.11.2021 г. в газифициран имот на адрес: гр. София, в.з.
„Киноцентъра - ІІІ ч.“, ул. ****, с аб. № **********, и за сумата 109.30 лв. -
лихви за забава в плащането за периода 11.06.2021 г. - 24.07.2022 г.
Претендирана е и законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане. За вземанията е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 39978/2022 г. на СРС, 38 състав.
С оглед доводите в жалбата, спорен пред настоящата инстанция е
въпросът доказано ли е от ищеца наличие на валидно облигационно
правоотношение между страните по доставка на природен газ за битови
нужди.
Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2а ДР ЗЕ, „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Според чл. 183а, ал. 1 ЗЕ,
крайният снабдител продава природен газ при публично известни общи
условия. Крайният снабдител публикува общите условия най-малко в един
централен и един местен всекидневник, като публикуваните общи условия
влизат в сила за клиентите, които купуват природен газ от краен снабдител,
без изрично писмено приемане (ал. 3 и ал. 4 на чл. 183а). Според ал. 5, в срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат при съответния краен снабдител на
природен газ заявление, в което да предложат специални условия. Приетите от
крайния снабдител на природен газ специални условия, различни от
публикуваните общи условия, се отразяват в допълнителни писмени
споразумения.
Съгласно чл. 6 от приетите Общи условия за продажба на природен газ
на потребители за битови нужди, потребител на природен газ за битови нужди
3
е физическо лице – собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот, което ползва природен газ в домакинството си.
В случая, видно от приетото и неоспорено заявление № АРР-
133129/08.01.2021 г., ответникът е поискал от ищцовото дружество да бъде
газифициран собствения му имот, находящ се на адрес гр. София, в.з.
„Киноцентъра - ІІІ ч.“, ул. ****, представляващ еднофамилна къща на 3 етажа.
Като документ за собственост е посочил и приложил „№ 182/29.05.1992 г.“.
Въз основа на заявлението на 08.01.2021 г. между страните е сключен
договор за предоставяне на услуги – присъединяване към
газоразпределителната мрежа на доставчика, описани в Приложение 1 към
договора. Не е било спорно и от протокол за проверка на битова газова
инсталация от 23.02.2021 г. се установява, че сградата е присъединена към
ГРМ на ищцовото дружество.
От приетите във въззивното производство при условията на чл. 266, ал. 3
ГПК и неоспорени нотариален акт № 182, том ХХХVІІІ, д. № 8171/1992 г. на
първи нотариус при СНС, Втори РС и нотариален акт за поправка № 62, том
LLХLVІІ, д. № 29850/1993 г. на нотариус при СРС се установява, че на
29.05.1992 г. ответникът е придобил собствеността върху дворно място от 780
кв. м, находящо се в гр. София, м. „Киноцентъра - ІІІ част“, при посочени
съседи.
Следователно по делото се установява, че ответникът е собственик на
газифицирания имот в гр. София, в.з. „Киноцентъра - ІІІ ч.“, ул. ****,
представляващ еднофамилна къща на 3 етажа. Признание на ответника за това
се съдържа в приетото и неоспорено заявление, в което като титул за
собственост е посочен именно нотариалният акт с № 182 от 29.05.1992 г. В
нотариалния акт няма описана сграда в дворното място, но че такава е била
изградена впоследствие ответникът признава в заявлението. При липса на
твърдения и доказателства да е отчуждил имота или да е учредил право на
строеж в полза на трето лице, ответникът е собственик на построената в
собствения му имот сграда по приращение – чл. 92 ЗС.
В качеството си на собственик на газифицирания имот, ответникът се
явява потребител на природен газ за битови нужди, като доставката на газ в
процесния период се установява от приетото в първата инстанция неоспорено
заключение на СТЕ. Следователно по делото е доказано наличието на валидно
4
облигационно правоотношение между страните, а предявеният иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ГПК е основателен. Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение в частта му иска за главница следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба срещу решението в частта му по иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е бланкетна – в нея не са
релевирани никакви конкретни оплаквания за неправилност на изводите на
районния съд по този иск. От първоинстанционния съд не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, поради което и
съобразно чл. 269 ГПК въззивният съд няма правомощието да провери
правилността на решението в тази част, а следва да го потвърди.
При този изход и изричната претенция, разноски за въззивното
производство се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в
размер на 250 лв. – депозит за изплатеното на особения представител
адвокатско възнаграждение за подаване на въззивната жалба.
Съдът констатира, че въззивникът е останал задължен за разноски –
същият не е внесъл дължимата държавна такса по жалбата в размер на 50 лв.
Ето за и на основание чл. 77 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да
заплати тази сума по сметка на СГС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2224 от 08.02.2024 г., постановено по
гр.д. № 62785/2022 г. на Софийски районен съд, 38 състав.
ОСЪЖДА Б. П. Г., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, да заплати на
„ОВЕРГАЗ МРЕЖИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Филип Кутев“ № 1, на основание чл. 78 ГПК
сумата 250 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Б. П. Г., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, да заплати по
сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 77 ГПК сумата 50
лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6