№ 466
гр. Габрово, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ина П. Георгиева
в присъствието на прокурора М. Ил. И.
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20224210100631 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от А. Х. С., ЕГН ********** срещу Прокуратурата на
Република България осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени му
неимуществени вреди в размер на 3500 лева от проведено срещу него наказателно
производство.
Ищецът твърди, че на 02.05.2019 год. срещу него било образувано наказателно
производство, по което му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по
чл. 290 НК и съответно били провеждани процесуално-следствени действия, като на
17.07.2019 г. бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление на прокурор
при РП Габрово. Била му определена мярка за неотклонение „Подписка”. Твърди, че
въз основа на внесен обвинителен акт било образувано НОХД № 1066/2019 г. на РС
Габрово и с присъда от 28.07.2020 г. бил признат за виновен в извършване на
престъплението, за което бил привлечен към наказателна отговорност. Осъдителната
присъда била обжалвана от защитника на подсъдимия и с присъда от 10.03.2021 г. по
ВНОХД № 124/2010 г. на ОС Габрово била отменена, като ищецът бил признат за
невиновен в извършване на престъплението, за което бил привлечен към наказателна
отговорност. Оправдателната присъда била протестирана от прокурор при ОП Габрово
и с неподлежащо на обжалване решение от 13.09.2021 г. по КНД № 461/2021 г. на ВКС
била потвърдена. В резултат на осъщественото наказателно преследване, за период от
повече от две години на ищеца били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
силно разстройване на психичното му здраве – притеснения, свързани с наказателното
производство, стрес и депресия, страх и безпокойство от възможността да му бъде
наложено наказание, потиснато настроение, понижено самочувствие, нарушения на
1
съня, сърцебиене, хипертонични кризи. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано 13.09.2021 год. до окончателното и изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Прокуратура на Република България, е
постъпил отговор, в който взема становище за неоснователност на предявения иск, при
възражението, че не са ангажирани доказателства за понесени неимуществени вреди.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят относно фактите, свързани с проведеното спрямо ищеца
наказателно преследване и същите се установяват от приложените за послужване
наказателни дела.
С постановление от 17.07.2019 г. на старши разследващ полицай при ОД на МВР
Габрово по досъдебно производство № ЗМ 1752ЗМ-234/2019 г., ищецът А. Х. С., е
привлечен като обвиняем за това, че на 28.06.2017 г. в гр. Габрово, по досъдебно
производство № 193/2017 г. по описа на РУ Габрово, пред разследващ полицай като
свидетел по делото устно съзнателно потвърдил неистина, че на 22.03.2017 г. през
нощта, в района на дискотека „Алегро” бил блъснат от таксиметров автомобил,
управляван от Б.С.Б. от гр. Габрово – престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. На 14.10.2019
г. Районна прокуратура – гр. Габрово е внесла обвинителен акт, по който е образувано
нохд № 1066/2019 г. на РС-Габрово. С присъда № 328 от 28.07.2020 г. А. Х. С. е
признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен като
обвиняем, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет
месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години.
С присъда № 260001/10.03.2021 г., постановена по внохд № 124/2020 г. на
Габровски окръжен съд е отменена първоинстанционната присъда, като ищецът А. Х.
С. е признат за невиновен, в това на 28.06.2017 г. в гр. Габрово, по досъдебно
производство № 193/2017 г. по описа на РУ Габрово, пред разследващ полицай като
свидетел по делото, устно и съзнателно да е потвърдил неистина - че на 22.03.2017 г.
през нощта, в района на дискотека „Алегро” бил блъснат от таксиметров автомобил,
управляван от Б.С.Б. от гр. Габрово и го оправдал по повдигнатото му обвинение по
чл. 290, ал. 1 НК. Присъдата е потвърдена с неподлежащо на обжалване решение №
60116/13.09.2021 г. по КНД № 461/2021 г. на ВКС.
В производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетеля Кристина Тодорова Петрова, които показания са еднопосочни и
последователни, но подлежат на внимателна преценка, тъй като свидетелката е във
фактическо съжителство с ищеца и съответно възпроизвежданите от същата факти са
емоционално наситени, което обуславя преплитане на действително осъществилите се
факти с тяхната оценка, формирана в съзнанието на свидетелката. Въз основа на
показанията, съдът приема, че в резултат на провежданото наказателно производство,
ищецът се затворил в себе си, бил притеснен и депресиран, имал нарушения на съня и
вдигал високо кръвно.
Други доказателства от значение на правния спор не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
2
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано.
Следователно, фактическият състав на съдебно предявеното субективно
материално право на вземане, включва следните елементи: оправдаване на ищеца с
влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение, настъпили неблагоприятни
изменения в правната му сфера в причинно-следствена от проведеното наказателно
преследване.
С неподлежащо на обжалване решение на ВКС, постановено на 13.09.2021 г. по
КНД № 461/2021 г. е потвърдена присъда по внохд № 124/2020 г. на ГОС, с която
ищецът А. Х. С. е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 290, ал.
1 НК, за което е бил привлечен в качеството на обвиняем с постановление от
17.07.2019 г. и за което на 14.10.2019 г. РП – Габрово е внесла обвинителен акт.
Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ - обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано с
влязла в сила присъда.
В случая, ищецът твърди, че повдигнатото му обвинение и провежданото в
продължение на повече 2 години наказателно преследване се отразило негативно
върху психическото му състояние и се изразило в притеснения, свързани с
наказателното производство, стрес и депресия, страх и безпокойство от възможността
да му бъде наложено наказание, потиснато настроение, понижено самочувствие,
нарушения на съня, сърцебиене, които факти, съдът прие за установени въз основа на
събраните в производството гласни доказателствени средства. Следва да се посочи, че
с оглед характера на вредите, съдът намира, че неблагоприятни изменения от
посоченото естество настъпват неизбежно в правната сфера на всяко физическо лице
при незаконното му привличане към наказателна отговорност.
Негативните последици върху личността и психиката на обвинено в извършване
на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената спрямо ищеца
наказателна репресия. В случая за период от около 2 години – от привличане на ищеца
към наказателна отговорност на 17.07.2019 г. до влизане в сила на оправдателната
присъда на 13.09.2021 г., ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания,
съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.
С решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо уеднаквена практика на ВКС по
аргумент от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 1, ТР № 1/2009 г., е прието, че доказването на
релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални действия на съда и
страните, насочени към разкриване на обективната истина. Предмет на доказване са
фактите от обективната действителност и връзките между тях /т. нар. опитни правила/.
Именно с помощта на опитните правила - такива на житейския опит, на отделни
професии или клонове на науката, изкуството и техниката, се разкриват връзките
между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени доказателства,
посредством един логически извод се разкриват явления от действителността. Ето
защо, при наличие на една оправдателна присъда по воденото срещу ищеца
наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди,
чийто размер следва да се определи от съда по справедливост. Негативните емоции и
3
страдания на лицето при обвинение за деяние, което не е извършил, не се нуждаят от
конкретни доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в
реален, а не в символичен паричен еквивалент, както е посочено в решение № 483 от
9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009 г., IIІ ГО.
На основание чл. 52 ЗЗД, който следва да намери аналогично приложение,
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по
справедливост. Предвид обстоятелството, че ищецът не е установил по делото някаква
по-особена интензивност или задълбоченост на негативните душевни изживявания,
които е преживял в резултат на обвинението, обезщетение в размер 3500 лева би било
прекомерно и несъответно на вредите. Фактът на наличие на увреждане на
здравословното състояние – хипертония не може да бъде взет предвид като вредна
последица от провеждане на незаконосъобразно наказателно производство, доколкото
видно от представените медицински документи датира от преди неговото образуване.
От събраните свидетелски показания не може да бъде направен извод, че
възприетите от свидетеля хипертонични кризи представляват обостряне на
състоянието, а не са закономерна последица от наличието на самото заболяване.
На следващо място, миналата съдимост на ищеца, макар сама по себе си да не
обуславя липса на причиняване на вреди от незаконосъобразно провеждане на
наказателно производството, не може да не бъде отчетена при преценка размера на
претърпените вреди доколкото лицата, запознати с развитието на наказателната
процедура търпят вреди от вида на твърдените – стрес и психично напрежение, в по-
ограничен обем в сравнение с лица, които за първи път са подложени на наказателно
преследване.
Съдът приема, че негативното въздействие върху психиката на ищеца, резултат
от обвинението, е справедливо да се обезщети със сумата 2500 лева. Този извод се
налага, предвид продължителността на периода на понасяне на вредите – от около 2
години, но при отчитане на факта, че оправдателната присъда е постановена половин
година по-рано, както и обстоятелството, че повдигнатото му обвинение не е за
„тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление, което логично обуславя по-ниска
интензивност на притесненията от възможна осъдителна присъда и съответно налагане
на наказание „Лишаване от свобода”. Поради това искът следва да се уважи до размера
от 2500 лева, а за разликата до предявения размер от 3500 лева – да се отхвърли като
неоснователен.
Посочената сума следва да се заплати заедно със законната лихва, която е
дължима от увреждането, а то е настъпило при осъществяване на фактическия състав
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ – от влизане в сила на оправдателната присъда – 13.09.2021
г. до окончателното й погасяване.
При този изход на спора право на присъждане на разноските за производството
възниква в полза на всяка от страните, пропорционално на уважената, респ.
отхвърлената част от иска, съгласно чл. 10, ал. 3 и ал. 4 ЗОДОВ. Ищецът е доказал
извършени в исковото производството разноски в размер на 500 лева - заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, от която сума,
следва да му се присъдят 357.14 лева, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Ответникът не
претендира разноски и съответно такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2 да заплати на А. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
*********** № 7, ет. 5, ап. 13, по иск с правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ,
сумата 2500 (две хиляди и петстотин) лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1
НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по внохд № 124/2020 г. на ГОС, заедно
със законната лихва върху тази сума от 13.09.2021 г. до окончателното й погасяване,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 2500 лева до пълния предявен размер
от 3500 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
Витоша № 2, ДА ЗАПЛАТИ на А. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
*********** № 7, ет. 5, ап. 13, сумата 357.14 лева /триста петдесет и седем лева и
четиринадесет стотинки/ – разноски по делото, представляващи адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5