РАЗПОРЕЖДАНЕ
№372
гр. Велико
Търново, 16.10.2018г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, XI-ти адм. състав,
в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ
- ДОКЛАДЧИК: ДИАНКА ДАБКОВА
като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 644/2018г. по описа на АСВТ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
с правно основание чл.284, ал.1 от Закон за изпълнение на наказанията и
задържане под стража/ЗИНЗС/, което следва да се разгледа по реда на Глава XI от АПК „Производства за обезщетения“, във вр. с чл.285,
ал.1 от ЗИНЗС – производство пред първа съдебна инстанция.
Образувано
е по Искова молба/ИМ/, подадена по пощата с дата на клеймото 28.09.2018г. и
изх. № на ОЗ Ловеч – 4802/16.08.2018г., депозирана пред АСВТ с вх. № 4675. Подадена
е от Х.А.Х., изтърпяващ наказание лишаване от свобода понастоящем в Затвора
Ловеч – първа група, което местопребиваване се счита за негов настоящ адрес понастоящем.
Първият
предявен иск е насочен срещу трима ответници като се иска солидарното им
осъждане за сумата от един милион лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, в резултат на престоя му на 10 и 11 април
2018г. в Следствения арест на Велико Търново. За ответници по иска в ИМ са посочени, както следва: Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/ гр. София, Министерство на
правосъдието/МП/ гр. София и Държавата - Република България, представлявана от
министъра на финансите.
Искът
е основан на твърдения, че ищецът е бил настанен в килия № 6 в Следствения
арест-ВТ, като в същата нямало достатъчно площ, дневна светлина, течаща вода и постоянен
достъп до тоалетна. Поради това бил принуден да удовлетворява физиологичните си
нужди в бутилка и да се храни при тези условия. Не му бил осигурени и престой
на открито. Това рефлектирало върху човешкото му достойнство, почувствал се
унижен, отхвърлен и незащитен. Изпитал яд, безпокойство, стрес, липса на
желание за живот. Твърди, че дори се разплакал. За доказване на твърденията си
иска да бъде представена справка от ответната администрация и разпит на един
свидетел, който да даде показания за условията в ареста и на преживяванията на
ищеца.
Искът за обезщетение е съединен с такъв за
присъждане на мораторна лихва за забава в размер на 100 хиляди лева, върху
сумата на обезщетението, считано от момента на увреждането – 10.04.2018г. до депозиране
на ИМ на 15.08.2018г. Направено е и искане за изплащане на законната лихва върху сумата по същото обезщетение от датата на
ИМ-15.08.2018г. до окончателното й изплащане.
Вторият
кумулативно предявен иск е насочен срещу Държавата, представлявана от министъра
на финансите и с посочено правно основание от самия ищец чл.49 от ЗЗД. Същият е
заявен на конкретно посочени фактически основания, различни от тези на първия
иск, макар този да не е уточнен по размер.
С Разпореждане от 21.09.2018г. ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса за производството, а производството е
оставено „без движение“, поради нередовности на ИМ. На ищеца са дадени указания
и срок, в който да ги изпълни.
В
определения срок с вх. № 5260/08.10.2018г. е постъпила Уточняваща молба, в
която е посочено, че се иска солидарното
осъждане на тримата ответници по първия иск, защото ГДИН е юридическо лице към
МП, като министерството назначава служителите в ГД и осъществява общо
ръководство и контрол върху дейностите по изпълнение на наказанията. Върху тази
субординация и подчиненост, посочена в закона е основана тезата на ищеца за
солидарната им отговорност. Крайният му извод е, че всъщност Държавата е
предоставила на посочените административни структури властнически правомощия
при осъществяване на дейността по изпълнение на наказанията. Поради това, счита
Държавата като възложител на работата
и иска да ангажира нейната отговорност на основание чл.49 от ЗЗД. В тази връзка
сочи, че деликтната отговорност на Държавата в случая се търси поради
обстоятелството, че не е изпълнила законовите си задължения да му осигури като
лишен от свобода, при престоя му в следствения арест на посочените в ИМ дати,
благоприятна среда и условия за съхранение на психическото и физическото му
здраве. Като не изпълнили задължението си
да му осигурят достатъчно площ, дневна светлина, течаща вода и постоянен
достъп до тоалетна и престой на открито, ответниците накърнили човешкото му
достойнство и той бил унизен.
По
отношение на другия предявен срещу Държавата иск ищецът сочи като фактическо
основание на иска си обстоятелството, че Държавата на свой ред, във връзка с горното, не била изпълнила и задължението си по чл.13
от ЕКЗПЧОС и чл.47 от ХОПЕС да му осигури
ефикасни средства за защита от
деликта, извършван от органи и служители на МП и ГДИН спрямо него при
престоя му в Следствения арест на В.Търново, на които органи са предоставени
властнически правомощия от името на държавата. Поради това иска да ангажира
отговорността на държавата като сочи правно основание отново чл.49 от ЗЗД за
това, че е допуснала нарушение на тези правни норми/по същество идентични като
съдържание в Конвенцията и Хартата/, като го е лишила от ефективни правни
средства за защита, което го е увредило.
В заключение в уточняващата молба ищецът мотивира
искането си за разпита на свидетеля Георги Вълев Вълев с обстоятелството, че
също е бил в следствения арест във В. Търново и имал непосредствени впечатления
от условията в ареста и поведението и състоянието на ищеца.
Направени
са необходимите уточнения по ИМ и изрично изявление, че ищецът не желае да
ползва правна помощ. Понастоящем
изводът на съда е, че ИМ е редовна и допустима, но само по отношение на иска с
правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС/особен с оглед статута на ЛС/ насочен
срещу ГДИН. Производството за обезщетение за вреди, причинени от
административен деликт, т.е. при изпълнение на административна дейност, каквато
е тази по изпълнение на наказанията и контрол на забраната за нечовешко и
унизително отношение спрямо лишените от свобода, е в подведомствеността на
административните съдилища. Това производство се разглежда по реда на чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, като при този специален ред държавата отговаря като „възложител
на работата“, но не участва пряко в процеса, а чрез съответните процесуални
субституенти, в случая ГДИН. Поради това иск, насочен пряко срещу държавата с
това правно основание е недопустим, по аргумент от т. 6 от Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г.
Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията“ е юридическото лице, на чието подчинение
са органите и длъжностните лица, осъществяващи дейност в съответния следствен
арест, т.е. удовлетворява изискванията за пасивна процесуална легитимация по
чл.205 от АПК, вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. В тази част от производството следва
да бъдат разменени книжата, а делото насрочено за разглеждане в о.с.з., като
бъде направен предварителен доклад и разпределена доказателствената тежест
между страните.
Министерство
на правосъдието също се явява с ненадлежна пасивна процесуална легитимация.
Ответник
по иска с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, вр. с чл.285, ал.2 от с.з.,
чл.203, ал.2 от АПК и чл.1 от ЗОДОВ, е юридическото лице, с което длъжностното
лице, причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения, което
съответства на приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на
ОСГК на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. Процесният период е 10-11/04/2018г.,
когато ГДИН видно от ЗИНЗС има статут на
юридическо лице, в чиято структура са следствените арести. Поради което надлежен ответник, който следва
да отговаря по иска е ГДИН, а не МП, нито държавата. В процесния случай ищецът
е насочил своя осъдителен иск и срещу Министерство на правосъдието и държавата.
Императивната правна норма на чл. 205 АПК очертава надлежната пасивна
процесуална легитимация по иска - юридическото лице, представлявано от органа,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Липсва неяснота или противоречие в изложението на исковата молба досежно
ответника по предявения иск, поради което не е осъществена хипотезата на чл.
129, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК и за съда, като субект на
процесуалното отношение, не възниква задължение да указва на ищеца под формата
на "отстраняване на нередовности на исковата молба" да насочва иска
си срещу различен от поддържания от него ответник. Посочването в исковата молба
на ненадлежен ответник не съставлява нередовност на същата, подлежаща на
изправяне по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. Насочването на иск срещу ненадлежен
ответник представлява абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване на
правото на иск, за която съдът следи служебно на всеки етап от висящността на
производството. Наличието на такава процесуална пречка (отрицателна процесуална
предпоставка), предвид установената с изрична императивна правна норма пасивна легитимация
(чл. 205 АПК и чл.285, ал.2 от ЗИНЗС), обуславя недопустимост на образуваното съдебно производство при приложение
на чл. 130 ГПК, а не нередовност на исковата молба. В заключение тази част от ИМ,
насочена срещу МП и Държавата, касаеща
иска с действително правно основание чл.284 от ЗИНЗС/а не чл.49 от ЗЗД
както настоява ищеца/ следва да бъде върната на ищеца, а производството
прекратено в същата част.
Относно
другия предявен срещу Държавата иск с посочено правно основание чл.49 от ЗЗД,
съдът намира, че действително се касае за отделен иск, т.к. е основан на
различни факти и обстоятелства от вече коментирания по-горе. Вторият иск обаче,
не е подведомствен на административните съдилища, поради следното:
Ищецът иска да ангажира отговорността на Държавата
за това, че му е причинила вреди като не му е осигурила ефективни вътрешноправни
средства за защита срещу административния деликт/конкретизиран в първия иск по
чл.284 от ЗИНЗС/, извършен от другите двама ответници/ГДИН и МП/. Неправомерното
поведение на Държавата се изразявало в това, че не е изпълнила нейни задължения да осигури ефективно вътрешно правно средство за
защита на свой гражданин срещу нарушение на негови права по Конвенцията,
право, признато на гражданина/макар и лишен от свобода/ от КЗПЧОС и ХОПЕС.
Така
посочените задължения/на практика идентични като съдържание/, държавата ни е
поела като страна по международен договор -
ЕКЗПЧОС и като държава-членка на Европейския съюз, т.е. става въпрос за отговорност
на държавата, която е за нарушаване/неизпълнение на норми на международен
договор, който е част от вътрешното право на договарящата страната и норми на
правото на ЕС за държава-членка на съюза. Става въпрос обаче за политически,
законодателни и институционални дейност и мерки, които са прерогатив на
държавата като публична власт, а не като субект на гражаданското право. В този случай
търсената отговорност не е основана на вреди причинени при изпълнение на административна дейност, в която
ограничена хипотеза исковете за отговорността на държавата за вреди причинени
на граждани са подсъдни на административните съдилища.
В
тази част от исковата молба е предявен иск срещу Държавата, който не е основан
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, нито е основан на
същите факти и обстоятелства като специалния иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Макар
правната квалификация на ищеца да не обвързва съда от твърденията в ИМ е видно,
че фактическите основания на които се позовава този иск са различни от тези,
визирани в хипотезата съответно на чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ, и чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Става въпрос действително за деликтна отговорност на държавата, която
доколкото не е предвидена в хипотезата на специалния закон/ЗОДОВ и ЗИНЗС/
следва да се реализира по общия ред, т.е. по реда на чл.49 от ЗЗД, в който
случай искът се разглежда от гражданските съдилища по общия ред. Доколкото
същият е изключен от подведомствеността на административния съд въпросът с
неговата квалификация/идентичен или различен от процесния/, редовност,
допустимост, преюдициалност на иска предмет на настоящото и
основателност/евентуално получена вече обезвреда по друг ред/ не е в
правомощията на настоящия състав на
АСВТ.
Член 13 от
ЕКЗПЧОС/Конвенцията/ е озаглавен „Право на ефективни правни средства за защита“
и гласи:
„Βсеки, чиито права и свободи,
провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни
средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и
нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни
функции.“
По отношение на Държавата искът е предявен
поради неизпълнение на задължения
произтичащи от чл. 13 от Европейската конвенция за защита
на правата на човека и основните свободи и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския
съюз за това, че не е осигурила ефикасни средства за защита на ищеца
от административния деликт, извършен от ответника ГДИН, който не му осигурил в
следствения арест благоприятна за физическото и психическото му здраве битова
среда, с което лишеният от свобода бил подложен на унижение. В случая не става
въпрос за преценка дали е налице нарушение на норма на Конвенцията и съответно
на основни права на гражданина, признати от същата, която преценка впрочем е в
прерогативите на ЕСПЧ. И такава е правена многократно от ЕСПЧ по дела срещу България,
вклч. такова водено от ищеца/Жалба № 4374/2005г. – Решение от 10.03.2015г./.Спорът
тук е съсредоточен върху преценката дали Държавата като не е изпълнила своето договорно
задължение да осигури на гражданин ефективно вътрешно правно средство за защита
е причинила вреда на ищеца, която подлежи на обезвреда и по кой ред. Защитата срещу административния деликт в
случая е по реда на чл.284 от ЗИНЗС/особен исков ред с оглед статута на лишения
от свобода/. Категорично
обаче, това бездействие на държавата/неизпълнение на задължение, поето с
договор/ не е свързано/само по себе си не представлява специализирана административната
дейност по изпълнение на наказанията. В този ред на мисли, настоящият състав
счита, че доколкото отговорността на
държавата за неизпълнение на това задължение/по чл.13 от Конвенцията/,
което произтича от същия международен договор е обективна по правната си природа, но не е предвидена изрично в
ЗОДОВ, следва да е в хипотезата на чл.49 от ЗЗД, т.е. по общия ред пред
гражданския съд.
Установената трайно практика
на ВКС приема, че на основание чл. 7 от Конституцията на РБ, държавата
отговоря пряко за вредите причинени от незаконни актове или действия на нейните
органи и длъжностни лица, и когато тази отговорност не може да бъде реализирана
по ЗОДОВ - специалният закон уреждащ отговорността на държавата при участие в
процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти,
отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД. В този ред на мисли в тази му част производството следва да бъде прекратено
и изпратено по подведомственост на съответния окръжен съд – Ловеч, по аргумент от противното на чл.128, ал.1, т.5
от АПК.
За пълнота следва да се
посочи, че промените в ЗИД АПК /ДВ бр.77 от 2018г./ касаещи „извъндоговорна
отогворност на държавата“ за нарушение на правото на ЕС/вж. оплакването за
чл.47 от ХОПЕС в ИМ/, които стандарти са установени в практиката на СЕС, влизат
в сила от 01.01.2019г., поради което това е допълнителен аргумент, че така
предявеният иск понастоящем не е подсъден на административния съд.
Съгласно чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл. 3 от с.з., който забранява осъдените и задържаните
под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Искът по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, на основание чл.285, ал.1
от ЗИНЗС, се разглежда по реда на Глава XI
от АПК, като последният закон в чл.203, ал.2 предвижда субсидиарното приложение
на ЗОДОВ и ЗИНЗС като материален закон. Съгласно ЗИНЗС - специален закон такъв иск/особен по
отношение на лицето ищец/ се разглежда по реда установен в АПК. Претенцията е подсъдна
по рода си на административните съдилища. Местната подсъдност се определя по
правилото на чл.285, ал.2 от ЗИНЗС, като ищецът е избрал в случая тази по мястото на увреждането.
Предвид изложеното, в допустимата за разглеждане част от ИМ
производството следва да продължи като делото се внесе в открито съдебно
заседание. С цел предотвратяване последващо неблагоприятно въздействие върху
ищеца от евентуалното му пребиваване в Следствения арест във Велико Търново,
предвид нерешения сграден проблем на АСВТ понастоящем, докладчикът счита за
разумно откритите съдебни заседание
по делото да се провеждат в нарочно оборудваната за целта зала в Затвора
в Ловеч. За целта следва да се потърси санкцията на Председателя на
АСВТ и обезпечи логистичното осигуряване на заседанието от съответните
служители на АСВТ и представители на Затвора Ловеч, съвместно.
Съдът вече изложи обстоятелствата, на
които ищецът основава претенциите си. При това констатира, че страната не прави
признания на права и/или факти. Няма основание да се обявят ноторно или
служебно известни факти, според чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, вр. чл.140 от ГПК
понастоящем преди размяната на книжата. Следва да се проведе съдебно следствие
за събиране и проверка на доказателства. В тази връзка, с оглед чл.146, ал.1,
т.5 от ГПК и чл.140 от с.к. следва
да се дадат указания по разпределение на доказателствената тежест между
страните. По принцип в общото исково производство на основание чл.154 от ГПК, всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения. Това означава ищецът да докаже твърденията си, посочени в ИМ.
Предвид особения статут на ищеца като лишен от свобода специалният ЗИНЗС обаче,
в разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС въвежда оборима презумпция за настъпването на неимуществени вреди, щом бъде
доказана презумпционната предпоставка по ал.1 на чл.284 от ЗИНЗС. Следователно
ищецът има за процесуална задача да докаже, че
е бил поставен в условията, които сочи в ИМ, които не кореспондират с нормата на чл.3 от ЗИНЗС – забраната за нечовешко и унизително отношение, при престоя му в
Следствения арест на В. Търново на процесните дати. Доколкото същият обаче
твърди отрицателни факти, то
ответникът, ако оспорва иска по основание и размер следва да докаже, че са се
осъществили онези положителни факти, които изключват твърдяното от ищеца да се
е случило в действителност. Освен това, по силата на специалния закон/вж.
чл.284, ал.3 от ЗИНЗС/, специализираните органи по изпълнение на наказанията са
длъжни в процеса като този да предоставят информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това
задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.
Във връзка с така очертаните
специфики на производството по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и разпределението на
доказателствената тежест между страните съдът намира доказателствените искания,
формулирани в ИМ за допустими.
В ИМ са формулирани две
доказателствени искания – да се изиска справка за посочения период на 2018г. в
коя килия е пребивавал ищеца и какви са условията там; да се разпита един
свидетел, който е възприел лично спорните обстоятелства – битовите условия в
ареста и физическите и психическите прояви на ищеца. И двете доказателствени
искания са допустими, свързани с предмета на доказване и следва да бъдат
уважени, т.к. са относими и необходими за изясняване на спора от фактическа
страна. Искането за събиране на гласни
доказателства е мотивирано допълнително с уточняващата молба, но следва да бъде
уважено след като администрацията на ответника представи справка, че свидетелят
действително е пребивавал на дата 10 и 11 април 2018г. в сградата на
Следствения арест във Велико Търново.
Предвид изложеното, на основание чл. 154, ал. 1, чл. 157, ал. 1 от АПК и чл.
129 и чл.130 от ГПК, във връзка с и чл.144 от АПК и чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
вр. с чл.203, ал.2 от АПК и чл.1 от ЗОДОВ, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството, образувано по Искова молба вх. №4675/30.08.2018г. в АСВТ,
подадена от Х.А.Х., в частта от
същата, с която е предявил осъдителен
иск за обезщетение с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, солидарно срещу
Държавата и Министерство на правосъдието, за причинени му неимуществени вреди в
резултат на престоя му в неблагоприятни за физическото и психическото му здраве
битови условия в Следствения арест на Велико Търново на дати 10-11.04.2018г.,
при което бил подложен на унижение и ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА, в същата част.
ПРЕКРАТЯВА
производството, образувано по Искова молба вх. №4675/30.08.2018г. в АСВТ, подадена
от Х.А.Х., в частта от същата, с
която е предявен иск срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите,
с правно основание чл.49 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за това, че Държавата
не е изпълнила задълженията си по чл.13 от КЗПЧОС и чл.47 от ХОПЕС и не е
осигурила ефикасни средства за защита
на ищеца от административния деликт, извършен от МП и ГДИН, при престоя му на
10 и 11 април 2018г. в СлАрест на В. Търново и ИЗПРАЩА така посочения иск по подсъдност
на Окръжен съд Ловеч, ведно с копие от ИМ и уточняващата такава и з.к. от
материалите по делото..
ПРЕДМЕТ
на производството по адм. дело
№644/2018г. по описа на АСВТ остава искът на Х.А.Х., предявен с Искова молба вх.
№4675/30.08.2018г. в АСВТ, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в
резултат на престоя му в неблагоприятни за физическото и психическото му здраве
битови условия в Следствения арест на Велико Търново на дати 10-11.04.2018г.,
при което бил подложен на унижение, приет за разглеждане на основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, по реда на Глава единадесета от АПК.
КОНСТИТУИРА като ИЩЕЦ Х.А.Х.,
който да бъде призован чрез Началника на Затвора в Ловеч.
КОНСТИТУИРА
като ОТВЕТНИК по иска с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, представлявана от Гл.Директор на същата.
КОНСТИТУИРА
като страна ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Велико Търново, която ще участва в процеса, на
основание ТР № 7 от 25.11.2010г. на ОСС от ВАС по т.д. №3/2010г.
УКАЗВА
на ищеца, на основание чл.7, ал.1 от ГПК
и чл. 171, ал. 4 от АПК, че в производството за присъждане на
обезщетение за вреди, на основание чл.154, ал.1 от ГПК е длъжен да установи
фактите, на които основава своите искания. Негова е тежестта да докаже твърденията в ИМ, че е бил в Следствения арест на Велико
Търново на дати 10 и 11 април 2018г. и е бил поставен в неблагоприятни
условия, унизителни за човешко същество.
Основателността на иска за неимуществени вреди с правно основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: акт, действие и/или бездействие
на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава
чл. 3 от ЗИНЗС; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца –
същата се предполага до доказване на противното /чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС/ и
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт,
незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
УКАЗВА
на ответника по иска, на основание чл.7, ал.1 от ГПК и чл. 171, ал. 4 от АПК, че в производството
за обезщетение с правно основание чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС при доказване от ищеца на презумпционната предпоставка по
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС /неблагоприятни условия в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС/
неимуществените вредите се предполагат, до доказване на противното, което
обратно доказване пък е в тежест на ответната страна. Освен това, на основание чл.284, ал.4 от ЗИНЗС, специализираните органи по изпълнение на наказанията са длъжни да предоставят
информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В
случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани
съответните факти.
ДОПУСКА
в хода на съдебното следствие по делото да бъдат събрани писмени
доказателства, представляващи служебни
справки от ответната администрация за обстоятелствата по делото, а именно:
относно битовите условия в Следствения арест в гр. Велико Търново и действително ли е пребивавал в същия лишеният
от свобода Х.А.Х. на дати 10 и 11 април 2018г., както и разпит на свидетеля Георги Вълев Вълев – лишен от
свобода, понастоящем в Затвора Ловеч за условията в ареста и поведението и
състоянието на ищеца.
ДА
СЕ ИЗПРАТИ препис от ИМ и уточняващата молба на ответника и ОП Велико
Търново.
УКАЗВА
на ответника по иска, че в месечен срок от получаването на исковата молба може
да представи писмен отговор със съдържанието по чл. 131, ал. 2 от ГПК, с препис
от отговора и от приложенията към него за ищеца. В отговора ответникът по иска
следва да посочи доказателствата, които желае да бъдат събрани и обстоятелствата,
които ще установява с тях. Писмените доказателства с които ответникът по иска
разполага следва да бъдат приложени към отговора, с препис за ищеца.
Предупреждава ответника за неблагоприятните последици от неподаване на отговор,
предвидени в чл.133 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в нарочно
оборудваната за целта зала в Затвора в
Ловеч в открито съдебно заседание на 16.11.2018
г. от 10:30 часа, за която дата да се призоват ищецът, ответникът и ОП В.
Търново.
ДА
СЕ ДОКЛАДВА делото на Председателя
на АСВТ, който да санкционира разглеждането на делото извън сградата на
съда и командироването на състава, както и на Административния секретар на АСВТ, който да обезпечи логистичното
осигуряване на заседанието съвместно с Началника на Затвора в Ловеч.
Разпореждането подлежи на обжалване,
само в частта по пункт първи от настоящия диспозитив, в 7-дневен срок от
съобщението пред ВАС, като ЧЖ се подава чрез ВТАС.
Препис от настоящото да се изпрати на
страните и ОП В. Търново по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: