Решение по дело №4/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 12
Дата: 3 февруари 2020 г. (в сила от 3 февруари 2020 г.)
Съдия: Евгения Павлова Иванова
Дело: 20204300900004
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                           

град Ловеч, 3.02.2020 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в     закрито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                        

 

при секретаря …………………........................................................ като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА т. дело № 4  по описа за 2020 година,  съдът за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър.

            Подадена е жалба рег.№202000106140014/6.01.2020 г. от ”ЦУХАУЗЕ”ЕООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: ........., чрез управителя Й.Ц.И., ЕГН:**********, чрез адв. Т.Т., вписан в Адвокатска колегия - Плевен под личен номер **********, Адрес за призоваване: гр........., против: Отказ №: 20191230111239/06.01.2020 г., постановен от Агенция по вписванията по повод Заявление № 20191230111239/30.12.2019 г. Прави искане да бъде отменено поради неговата абсурдност, неправилност и незаконосъобразност. Твърди, че обжалваният отказ е постановен с твърдение, че поради обстоятелството, че на 23.12.2019 г. в информационната система на ТР по делото на търговеца са постъпили две заявления, настоящето от които е второ по ред, макар констатираните пречки за извършване на заявеното вписване да попадат в приложното поле на чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, същите не могат да бъдат отстранени по реда на последната рабпоредба по аргумент от чл.19 ал.2 вр. ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, поради което следва да бъде постановен отказ.. Сочи, че законът и съдебната практика са категорични, че даването на указания е задължително при необходимостта от такива, а установеният срок за оповестяване на указанията има инструктивен характер. Счита, че срокът за даване на указания най-късно до края на деня последващ депозирането на заявлението е с цел заявителят да има достатъчно време до края на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и ако срокът за даване на указания е пропуснат, то ДЛР следва да съобщи па заявителя указанията си, като даде подходящ срок на заявителя за реалното им изпълнение - до 3 работни дни след получаване на съобщението от него {чрез оповестяване по електронната партида, респ. изпращане на електронна поща).

В подкрепа на гореописаното е и актуалната съдебна практика, която прилага и моли да бъде приета от съда.

          Моли съда да отмени Отказ №: 20191230111239/06.01.2020 г., постановен от Агенция по вписванията по повод Заявление № 20191230111239/30.12.2019 г. , депозирано от адвокат Т.Т., като незаконосъобразен и да изпрати преписката на Агенцията по вписванията, Търговски регистър, със задължителни указания, за ново произнасяне по Заявление № 20191230111239/30.12.2019 г. , след даване указания на заявителя за отстраняване на нередовностите и изтичането на срока за изпълнение на тези указания.

Моли съда да присъди в полза на молителя направените съдебни разноски, а именно:

- 1 000,00 лева /хиляда лева/ - адвокатско възнаграждение по настоящото съдопроизводство.

7,50 лева /седем лева и петдесет стотинки/ - платена държавна такса -съгласно чл. 29 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при обжалване на вписване, обявяване, заличаване и отказ по Закона за търговския регистър се събира 50 % от съответната такса по раздел На от Тарифата за държавните такси, събирани от А.В. Позовава се на практика на ВАС досежно присъждане на разноски по делото по отношение на Агенция по вписванията.

         Прилага Договор и пълномощно – копие, Платежно нареждане за платена държавна такса

           Съдът като разгледа жалбата и приложените към преписката на Агенция по вписванията писмени доказателства, както и сам направи справка в Търговския регистър, намира за установено следното:

Жалбоподателят е уведомен на 6.01.2020 г. за отказа по електронен път, а жалбата е подадена на 6.01.2020 г. т.е. в срока по чл. 25 ал.1 от ЗТР, настоящето производство е допустимо и жалбата следва да се разгледа по същество. 

Предвид представените писмени доказателства и съдържащите се документи в електронното досие на ”ЦУХАУЗЕ”ЕООД, ЕИК: ......... в търговския регистър  се установява, че на 30.12.2019 г. е подадено заявление вх.№20191230111239 от Т. Елинов Т. в качеството му на пълномощник с изрично пълномощно приложено към делото за вписване на промени, а именно седалище и адрес на управление. Към заявлението приложение А4 са приложени: адвокатско пълномощно, декларация, че заявлението и приложените към него документи са предоставени от заявителя.

Следва отказ № 20191230111239/06.01.2020 г., на Агенция по вписванията с мотиви, че към заявлението не са представени документи за платена ДТ и декларация по чл.13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, но тъй като заявителя на дата 23.12.2019 г. е подал две заявления и след като настоящето е второ по ред, то макар и посочените пречки за извършване на вписването да попадат в приложното поле на чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ,   то същите не могат да бъдат отстранени по реда на тази разпоредба по аргумент от чл.19 ал.2 вр. ал.1 от закона.

Действително след служебна справка в ТР съдът установява, че на една и съща дата 30.12.2019 г. са подадени две заявления от дружеството, но за вписване на различни обстоятелства. Настоящата съдебна инстанция намира, че така постановения отказ е незаконосъобразен, тъй като по всяко едно заявление следва да се спазва законоустановената процедура, а именно, длъжностното лице по регистрацията да отправи указания към заявителя за представяне на визираните в отказа документи, в случая за внесена ДТ и декларация по чл.13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ. Само по себе си това е достатъчно съществено по своя характер нарушение, което обуславя отмяната на този охранителен акт на длъжностното лице, който драстично нарушава процесуалните права на заявителя, като пренебрегва възможността дадена от обективното право- ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.2 от закона, длъжностното лице се произнася по заявлението незабавно след изтичане на три работни дни от постъпването му в регистрите, освен ако със закон е предвидено друго. В закона е предвидено, че при неспазване на изискванията на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ и не представяне на всички документи, които се изискват по закон, включително и внасяне на ДТ, ДЛР дава указания на заявителя, които не се съобщават, а се обявяват по партидата на заявителя, с което се приема, че са станали известни  на същия и което е свързано с това, че за последния е ясен краткия срок, до който те трябва да бъдат спазени. С разпоредбата на чл.22 ал.5 изр.последно от ЗТРРЮЛНЦ  е възложено на ДЛР, че ако тези указания не са изпълнени до изтичане на срока по чл.19 ал.2 от закона се постановява отказ. Безспорно се установява, че ДЛР не е спазило тази процедура и вместо да даде указания за отстраняване на констатираните нередовности, е постановило отказ и с това е допуснато съществено процесуално нарушение на чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ, което противоречи и на целите на цитираната законова разпоредба.

При тези мотиви съдът намира, че постановения в регистърното производство отказ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен и преписката върната на АВ със задължителни указания съгласно чл.25 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ за ново произнасяне по заявление вх.№20191230111239 от Т. Елинов Т. след даване на указания на заявителя по реда на чл.22 ал.5 от закона за отстраняване на нередовността по заявлението-представяне на документ за внесена ДТ и декларация по чл.13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Относно искането на жалбоподателя да бъдат присъдени в негова полза направените съдебни разноски в настоящето производство, включващи адвокатско възнаграждение и платена ДТ, то съдът счита, че такива разноски в настоящето охранително производство не следва да се присъждат с оглед разпоредбата на чл.541 от ГПК. Производството пред съда по чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ е охранително и доколкото АВ не е страна по смисъла на чл.78 от ГПК, то подобна отговорност в рамките на настоящето производство за нея не е предвидена в специалния закон. В този смисъл са и опр.№408/29.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№1241/14 г. и опр.№601/5.11.2018 г. по ч.т.д.№1241/14 г./

Воден от изложените съображения, съдът

 

                                     Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ отказ № 20191230111239/06.01.2020 г., на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по заявление с вх.№20191230111239 от Т. Елинов Т. в качеството му на пълномощник с изрично пълномощно за вписване на промени по партидата на ”ЦУХАУЗЕ”ЕООД, ЕИК: ........., със седалище и адрес на управление: ..........

ИЗПРАЩА преписката на Агенция по вписванията, Търговски регистър като УКАЗВА на длъжностното лице по регистрация на Агенция по вписванията за ново произнасяне по заявление с вх.№20191230111239  след даване на указания на заявителя по реда на чл.22 ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ за отстраняване на нередовностите на заявлението-представяне на документ за внесена ДТ декларация по чл.13 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Да се изпрати препис от решението на Агенцията по вписванията.

Решението е окончателно.

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: