Р Е Ш Е
Н И Е
№…..
ГР.Б.,29.06.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателен състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ГАЛИН ГЕОРГИЕВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА
и в присъствието на
прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното от
Председателя АНХД №20 по описа за 2020 год.на БРС, за да се произнесе взе предвид следното:................................................…
Производството е образувано по
предявена жалба от С.Д.К.,ЕГН**********,***,чрез адвокат К.С. *** със съдебен
адрес ***,срещу наказателно постановление №19-0240-000372 от 05.12.2019г.на Началник
на РУ на МВР-Б.,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата
е подадена ,чрез административно-наказващия орган и ведно със административната
преписка е изпратена в Районен съд-Б..В БРС е получена с Рег.№231на 17.01.2020год.като
е образувано АНХД№20/2020 по описа на БРС.
К.
твърди в жалбата си,че обжалваното наказателно постановление е необосновано,незаконосъобразно.Твърди,че
не е описано правилно фактическата обстановка.Твърди,че той не е допускал
административните нарушения и че има объркване в личността на извършителБ.
Твърди,че
е налице неясна правна квалификация и допуснати съществени процесуални
нарушения .
Моли съда да отмени наказателното
постановление,изцяло като незаконосъобразно.
Редовно призован,жалбоподателят се явява в
с.з.лично само в първото съдебно заседание.Представлява се от процесуален
представител,адвокат К.С. от ДАК.
От името на своя подзащитен,адвокат С. заявява
в съдебно заседание,че поддържа жалбата.Пледира да бъде отменено наказателното
постановление,като незаконосъобразно.Заявава,че е допусната техническа
грешка,като в началото на жалбата е изписано като номер на процесното
наказателното постановление“18-„,вместо правилното „19-„.
Претендира
направените деловодни разноски да бъдат заплатени в полза на негоия доверител
,а именно адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Възиваемата
страна,редовно призована не се представлява в с.з.Представя писмено становище
по жалбата.В него се оспорва основателността на подадена жалба,като се
твърди,че наказателното постановление е законосъобразно.
По делото,като свидетели са разпитани Ц.С.С.-
актосъставител,Д. И.Д.,Г.С.Г.-полицейски служители.
По
искане на защитата на жалбоподателя са разпитани като свидетели П.Р.К. и Г. Р.К..
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни
доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят е водач на МПС.
На 13.11.2019год.,около 17,05
часа,жалбоподателят С.Д.К. управлявал лек автомобил марка О.А. с Рег.№******.
К.
управлявал лекия автомобил в гр.Б. по улица“И.П.“,до спортната площадка,в
посока от ж.к.Б. към ул.Янтра,когато бил спрян за проверка от служители на РУ
на МВР-Б..
При
проверката било установено,че водачът е лишен от право да управлява лек МПС по административен
ред.Установено било,че по силата на Фиш Серия Н №507745 от 20.02.2019год.има
неплатени задължениБ.
При
така изяснената фактическа обстановка,свидетелят Ц.С. приел,че С.К. е допуснал две
административни нарушения:
-административно
нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП
-административно
нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП
С оглед на това свидетелят Ц.С.,съставил Акт за
установяване на административно нарушение на 13.11.2019год..в присъствие на К..Препис
от АУАН бил връчен на жалбоподателя,веднага след съставянето му.Срещу АУАН,К.
не е подал писмени възражения в законоустановения срок,нито такива възражения
са вписани в АУАН.
Въз
основа на образуваната административна преписка,административно-наказващия
орган,приема,че са налице административни нарушения на разпоредбите на чл.150А
ал.1 от ЗДвП,по чл.190 ал.3 от ЗДвП.
С
оглед на това административно наказващия орган издава наказателно постановление
№19-0240-000372 на 05.12.2019год.с което на С.К. за допуснатите административни
нарушения са наложени наказания,както следва:
-
за административно нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП,на основание чл.177ал.1т.1
от ЗДвП-ГЛОБА в размер на 100 лева(сто лева).
-за
административно нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП,на основание чл.185 от ЗДвП-ГЛОБА в размер на 20лв.(двадесет лева).
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от показанията на разпитаните свидетели,писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на
законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По
допустимостта на жалбата :
Жалбата
е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 09.01.2020год. на К..Жалбата
е подадена и получена в деловодството на възиваемата страна с Рег.№240000-166
на 14.01.2020год.Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от
съобщението и е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно
компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган-Началник на РУ на МВР,упълномощен
с това правомощие,съгласно заповед№8121з-515 от 14.05.2018год.на Министъра на
вътрешните работи.
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление.
От
анализа на събраните писмени и гласни
доказателства,съдът приема,че е доказано и установено,че жалбоподателят С.К.
действително е допуснал,визираните в наказателното постановление
административни нарушения по ЗДвП.
Основното в линията на защита на жалбоподателя
в конкретния казус е ,че всъщност той не е управлявал лекия автомобил,че е бил
в гр.Варна и ,че вероятно има объркване на личността на установения нарушител.
По
делото са налице две групи свидетели.От една страна са полицейските служители и
актосъставителя,а от друга са свидетелите на защитата разпитани в съдебно
заседание.Свидетелят С. е категоричен,че правилно е извършил проверката и,че
установявайки самоличността на жалбоподателя не е допуснал грешка.Неговите
показания се подкрепят от показанията на другите двама полицейски
служители,разпитани като свидетели.
Разпитаните свидетели на защитата на
жалбоподателя,твърдят,че той е бил на същия ден в гр.Варна.
Съдът
с оглед гореизложеното,преценява,че правилно и обективно следва да се даде вяра
на показанията на свидетеля С. и другите полицейски служители,че именно К. е
бил установения водач на МПС в конкретния ден и час по процесното наказателно
производство.
На
първо място разпитаните полицейски служители дават обективни показания и не са обвързани със жалбоподателБ.Показанията
на полицейските служители се подкрепят и от приетите писмени доказателства,а
именно писмена справка по образец от Сектор“Пътна полиция“при ОД на
МВР-Добрич,където незаплатения фиш е описан като номер и като задължение именно
на жалбоподателБ.
Поради тази причина,съдът кредитира
именно показанията,установяващи,че К. е управлявал в процесния ден и час
съответното МПС и е допуснал описаните в АУАН и наказателното постановление
административни нарушениБ.
Съдът не кредитира показанията на
втората група свидетели,а именно на свидетелите П.К. и Г. К..
Тези
показания според съда не кореспондират с останалия събран доказателствен
материал по делото и съдът ги приема за недостоверни и като линия на защита на
жалбоподателБ.
В предвид изложеното и след анализа
на събраните доказателства поотнделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за
доказано,че С. К. е извършил описаните в АУАН и наказателното постановление
административни нарушениБ.
Според съда напълно законосъобразно
и правилно,административно наказващия орган е описал конкретните административни
нарушения в обстоятелствената част на наказателното постановление.
Правилно
е описана и правна квалификация процесните Д.иБ.
При анализа на процесните АУАН и
наказателно постановление,настоящия съдебен състав не открива допуснати
съществени процесуални нарушения,опорочаващи правото на защита на жалбоподателя
до степен на незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
По отношение за преценката на
наличието на условията на чл.28 от ЗАНН,съдът съобрази следното:
В конкретния казус,според настоящия
съдебен състав не са налице условията за маловажност на Д.ието,с оглед
наличието на условия на чл.28 от ЗАНН.
Видно от писмената справка за
водач и нарушения по ЗДвП,която е част
от административната преписка и е приета,като писмено доказателство в
процеса,жалбоподателят С.К. е бил многократно наказван за допуснати
административни нарушения по ЗДвП,бил е осъждан за Д.ие,представляващо
престъпление от общ характер,а именно такова по чл.343Б ал.3 от НК.
Тези
факти обуславят по висока от обичайната степен на обществена опасност на
извършителя на конкретните административни Д.ия,предмет на настоящия процес.
На
следващо място,съдът счита,че не са налице условията на чл.28 от ЗАНН,тъй като
този вид административни нарушения са доста чести в съдебния район и тяхната
масовост изключва общата представа за ниска степен на обществена опасност на
тези именно административни нарушения към настоящия момент в съдебния район.
Според
съда не са налице условията на чл.28 от ЗАНН.
Относно преценката за наличие или не
на условията на чл.28 от ЗАНН,гореизложените обстоятелства, видно от писменото
становище на възиваемата страна са взети предвид от административно наказващия
орган който е определил правилно съгласно разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН,по
вид и размер конкретните административни наказания,като е счел,че не са налице
условията на чл.28 от ЗАНН.
Макар
и лаконично в обстоятелствената част на наказателното
постановление,административно наказващия орган е обсъдил и приел,че не са
налице условията на чл.28 от ЗАНН.С това той е изпълнил своето задължение
относно задължителната преценка за наличието нли не на условията на чл.28 от ЗАНН.
В
предвид на това съдът приема твърдението в жалбата за неизпълнение на
задължението на АНО относно преценка наличието на условията на чл.28 от ЗАНН, в
този конкретен случай, за неоснователно.
В предвид изложеното,съдът счита,че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва
изцяло да бъде потвърдено.
По отношение на направените искане
за заплащане на деловодни разноски от страна на процесуалният представител на
жалбоподателя,а именно адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева,с оглед
изхода на делото пред настоящата инстанция,а именно потвърждаване на
наказателното постановление изцяло, не следва да бъдат дължими и да се
присъждат в полза на жалбоподателБ.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
съдът,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление№19-0240-000372 от 05.12.2019год.на Началника
на РУ на МВР-Б.,с което за констатирани на 13.11.2019год.,в гр.Б. по улица „И.П.“,до
спортната площадка,в посока от ж.к.Б. към ул.Янтра,административни нарушения по
чл.150А ал.1 от ЗДвП, чл.190 ал.3 от ЗДвП,при управление на лек автомобил марка
О.А. с Рег.№******,на С.Д.К., ЕГН**********,*** са наложени административни
наказания:
-за
административно нарушение на чл.150А ал.1 от ЗДвП,на основание чл.177ал.1т.1 от ЗДвП-ГЛОБА в размер на 100 лева(сто лева).
-за
административно нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДвП,на основание чл.185 от ЗДвП-ГЛОБА в размер на 20лв.(двадесет лева),като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :