№ 1482
гр. София, 25.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602943 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 – 8 от НПК.
Постъпила е жалба от Р. СВ., действаща в лично качество и като майка и законен
представител на двете си малолетни деца А.П.П. и Й.П. С. П., срещу определение на СРС,
НО, 23 състав от 22.03.2021 г. по НЧД № 30**/2021 г., с което се потвърждава
постановление за прекратяване на наказателно производство от 1.02.2021 г. по досъдебно
производство № 1328/2020 г. по описа на 07 РУ – СДВР , пр. пр. № 28344/2020 г. по описа
на СРП, водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В жалбата се релевират доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно,
иска се неговата отмяна и тази на постановлението на СРП за прекратяване на
наказателното производство, както и делото да бъде върнато в СРП за продължаване на
разследването. Оспорват се изводите на районния съд, че с оглед установената фактическата
обстановка прокурорът правилно е преценил, че е налице прекратително основание по чл.
243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и че деянието изобщо не е извършено от П.А. П..
Изразява се несъгласие с извода, че П. не дължи заплащането на месечна издръжка поради
факта, че децата А. П.а и Й. П. живеят при него и се отбелязва, че поемането на
ежедневните разходи за децата от негова страна не погасява посоченото задължение.
Оспорва се изложеното от първоинстанционния съд, че правото на децата да получават
издръжка от баща си е погасено чрез предоставянето и че за този извод е без значение
дали П. е имал правно основание да упражнява родителските права. Изтъква се, че
възможността на майката да упражнява предоставените от съда родителски права над
двете деца е отнета насилствено от бащата, чието неправомерно поведение СРС не
възприема като неправилно в обжалваното определение. Изразяват се съображения и за
неправилност на извода на съда, че дори и да се приеме, че деянието по чл. 183, ал. 1 от НК
е извършено, то несъмнено е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като деянието не се
1
отличава с обществена опасност, не са накърнени обществените отношения, а са
съблюдавани интересите на децата по осигуряване на ежедневната им издръжка, като се
твърди, че липсва договорка между жалбоподателката и П. децата да живеят при него.
Изтъква се, че П. държи А. П.а и Й. П. в нарушение на постановени съдебни решения и че е
налице накърняване на обществените отношения, както и обществена опасност по
отношение на децата. Навежда се, че прокурорът, а впоследствие и съдът не са се убедили в
достоверността на получената от бащата информация, и по-конкретно относно заплащането
на такси за частно училище. В заключение се изтъква, че П. не следва да черпи права от
осъществяваното незаконосъобразно поведение, а именно неспазването на Решение от
22.06.2018 г. на СОС по гр. д. № 117/2018 г., ГО, 2-ри въззивен състав, с което родителските
права са предоставени на майката. Иска се отмяна на първоинстанционното определение и
на постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото за
допълнително разследване.
Въззивният съд, като прецени изложените в жалбата доводи и съдържанието на
атакуваното определение, намира за установено следното.
Досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор при СРП от
20.08.2020 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК по повод постъпил сигнал от Р. СВ. за това, че
за периода месец март 20** г. до месец юли 2020 г., включително, в гр. София, съзнателно
не е изплащана месечна издръжка на детето А.П.П., родена на ** март 2010 г., в размер на
250 лв. месечно съгласно определение от **.02.2015 г. по гр. дело № 5348/2013 г. по описа
на СГС, ГО, 2-ри въззивен брачен състав, влязло в законна сила на 27.02.2015 г. чрез Р. СВ.
като нейна майка и законен представител в размер на повече от две месечни вноски –
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, и за това, че за периода месец март 20** г. до месец
юли 2020 г., включително, в гр. София, съзнателно не е изплащана месечна издръжка на
детето Й.П. П., роден на ** февруари **** г., в размер на 250 лв. месечно съгласно решение
от 16.05.2018 г. по гр. дело № 21058/2018 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти състав, влязло в
законна сила на 16.05.2018 г., чрез Р. СВ. като негова майка и законен представител в размер
на повече от две месечни вноски – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В хода на разследването няма привлечени като обвиняеми лица.
В обжалваното пред СРС постановление за прекратяване на наказателното
производство от 1.02.2021 г. прокурор при СРП е приел за установена фактическа
обстановка в следния смисъл.
Жалбоподателката Р. СВ. и П.А. П. сключили граждански брак, като вследствие на
съвместното им съжителство се родили две деца – А.П.П. и Й.П. С. П.. Бракът между
двамата бил прекратен поради влошаване на отношенията, а П. бил осъден да изплаща
месечна издръжка в размер на 250 лв. за всяко дете, за което бил издаден изпълнителен лист
по гр. дело № 5348/2013 г. по описа на СГС, ГО, 2-ри въззивен брачен състав с оглед
2
постигната спогодба, одобрена с протоколно определение от **.02.2015 г., влязло в законна
сила на 27.02.2015 г. Със същото определение родителските права били предоставени на
майката на децата. Впоследствие с решение от 3.11.2017 г. по гр. дело № 372/2016 г. по
описа на РС – Костинброд родителските права били предоставени на бащата на децата, а
майката била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 115 лв. Решението било
обжалвано и отменено изцяло с решение от 22.06.2018 г. на Софийски окръжен съд по гр.
дело № 117/2018 г. по описа на СОС, ГО, 2-ри въззивен състав, влязло в законна сила на
5.03. 20** г. Въпреки така постановеното решение П. не заплащал издръжка поради факта,
че децата живеели при него от 20.10.2015 г. и той полагал грижите за тях. С оглед
посоченото обстоятелство Р. СВ. подала жалба и било образувано въпросното досъдебно
производство. В хода на производството П. заявил, че грижите за децата се полагат именно
от него, вкл. и осигуряването на обучението им, като за учебната 20**/2020 г. е заплатил
сумата от 30 000 лв., а за учебната 2020/2021 г. – 16 000 лв., в подкрепа на което твърдение
са приложени документи от страна на П..
В постановлението си за прекратяване на наказателното производство прокурорът е
възприел, че изложената в него фактическата обстановка се подкрепя от събрания в хода на
разследването доказателствен материал – свидетелски показания, както и от приложените по
делото писмени доказателства.
От правна страна СРП приема, че формално е извършено престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК и по чл. 183, ал. 1 от НК, но осъщественото поведение следва да се субсумира
под хипотезата на правната норма на чл. 9, ал. 2 от НК, съгласно която осъщественото
деяние не се явява престъпно. Изложени са съображения, че е налице формално
осъществяване на признаците на предвиденото в НК престъпление, но сравнено с други
противоправни прояви от подобен вид, конкретното процесно деяние се отличава с
малозначителност. В подкрепа на това заключение е възприето обстоятелството, че децата са
отглеждани от П. от 2015 г. и за тях се полагат необходимите грижи, вкл. се заплаща и
обучението им, като за 20**/2020 г. и 2020/2021 г. П. е заплатил съответно сумите от 30 000
лв. и 16 000 лв., многократно надхвърлящи претендираната от жалбоподателката издръжка.
В светлината на изложеното прокурорът е намерил, че използването на наказателна
репресия в конкретната хипотеза се явява неоправдано и производството следва да бъде
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 вр. чл. **9 от НПК.
С определението, предмет на въззивната проверка, съдът е потвърдил
постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство като
законосъобразно и обосновано. Районният съд е изтъкнал, че събраните по делото
доказателства са достатъчни, за да се направи обоснован извод по съществото на
производството и че при така установеното от фактическа страна прокурорът правилно е
заключил, че е налице прекратителното основание по чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1
от НПК. За разлика от СРП, първата инстанция е достигнала до извод, че в процесния
случай е налице първата хипотеза на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно деянието изобщо не
е извършено, доколкото при съвместно съжителство в едно домакинство е нормално
3
средствата за издръжка да се предоставят и в натура, като се поемат ежедневни разходи от
различен характер. Съдът изрично е посочил, че в течение на целия инкриминиран период
двете деца са живели при баща си, който им е осигурявал необходимите средства за
издръжка, изпълнявайки по този начин вмененото му със съдебен акт задължение за
издръжка. Първоинстанционният съдът е приел, че да се приеме противното би означавало
родителят да престира повторно за едно и също задължение. В този смисъл Софийски
районен съд намира, че не е налице осъществяване на изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като бащата е изпълнил задължението си за
издръжка на двете деца, задоволявайки ежедневните им нужди, а фактът, че децата са
посещавали и частно училище, сочи на задоволяване на потребностите им, надхвърлящо
обичайните разходи. В протестирания съдебен акт така е изложено освен това, че дори и да
не бъде възприета позицията на съда относно липсата на деяние изобщо, то несъмнено
следва да се отчете наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК поради липсата на
обществена опасност на извършеното. Съдът е заключил, че жизнените и социалните
потребности на децата са осигурени, поради което не може да се направи обоснован извод за
накърненост на интересите им.
При служебната проверка за допустимост на частната жалба настоящият съдебен
състав, след като извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, установи, че тя е
депозирана в законоустановения седемдневен срок от съобщаване на определението от
надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е и процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, защото първоинстанционният съд
обосновано и законосъобразно е приел, че прекратяването на наказателното производство е
постановено след събиране на всички обективно достъпни относими доказателства.
Разпоредбата на чл. 243 от НПК определя правомощието на прокурора да прекрати
наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки. По тази
причина, както и поради изискването на чл. **9, ал. 2 от НПК, постановлението за
прекратяване на наказателното производство следва да бъде в достатъчна степен
мотивирано, обосновано и законосъобразно.
В принципен план постановлението е обосновано, когато установените по делото
фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото
доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните
доказателства и доказателствени средства и е обективно и ненакърнено, когато
разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната
логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства поотделно и в тяхната
съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи.
От своя страна, преценката за законосъобразност обхваща обстоятелството
съответстват ли актовете на първоинстанционния съд и на прокуратурата на нормите на
материалния и процесуалния закон. Правомощията на съда в тази форма на последващ
съдебен контрол в досъдебното производството се изразяват в извършване на проверка дали
4
изводите на прокурора почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на
събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно
тълкуване. На следващо място, съдът трябва да изясни дали проведеното разследване е
обективно, всестранно и пълно, което позволява да се отговори и на въпроса дали
прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни
доказателства. Същевременно обаче съдът не бива да изземва функциите на обвинението по
събирането и проверката на доказателствата и за вземането на решението на кого да
повдигне обвинения (конституционните правомощия по чл. 127, т. 1, 2, 3 КРБ). Съдът не е
оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез
собствена, различна от изложената в постановлението, интерпретация на доказателствата,
събрани в досъдебната фаза. Както и при вътрешноистанционния съдебен контрол на
съдебните актове, така и при съдебния контрол в досъдебното производство,
задължителните указания относно прилагането на закона – процесуалния и
материалноправния, изключват възможността да се дават указания за определен конкретен
резултат при решаване на делото.
Изхождайки от изтъкнатите правни положения, настоящият въззивен състав приема,
че постановлението е годен за проверка прокурорски акт. Това е така, тъй като
постановлението е постановено от компетентен орган и съдържа проверяеми мотиви. В
постановлението е описана възприетата от прокурора фактическа обстановка, направен е
доказателствен анализ и са изложени правни съображения.
На следващо място въззивният съд намира, че определението на СРС почива на
правилно разбиране за материалния закон и за липсата на съставомерно поведение. При
спазване на принципа на чл. 13, ал. 1 от НПК органите на досъдебното производство са
събрали доказателства както в полза на обвинителната теза, така и в интерес на защитата на
лицето, което би могло да бъде привлечено в качеството на обвиняем, ако се съберат
достатъчно доказателства, че то виновно е извършило престъплението. Също така
въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила на досъдебното производство при събирането на доказателствата.
Законосъобразно първостепенния съд е приел, че в процесния случай е налице
именно първата хипотеза на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като деянието изобщо не е
извършено.
За да достигне на свой ред до този правен извод въззивният съд съобрази, че
непосредствен обект на престъпното деяние по чл. 183, ал. 1 от НК са обществените
отношения, в рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да
осигуряват средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не
могат да се издържат от собственото си имущество. Според възприетото в правната
доктрина от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се изразява в
съзнателно неизпълнение на задължението на издръжка в размер на две или повече месечни
вноски. Същността на издръжката се изразява в задоволяването ежедневните нужди на
лицата, в полза на които е присъдена. В този смисъл целта на закона с предвидената
5
криминализация на неплащането на издръжка по чл. 183, ал. 1 НК е защита от
непосредствено застрашаване на посочените обществени отношения, като се имат предвид
животът и развитието на децата, на които се дължи издръжка. В процесния случай
защитените блага не са били поставени в опасност, като в тази насока липсват данни за
възникнали затруднения, притеснения или опасности по отглеждането на децата А. и
Й.. Изяснявайки материалноправните положения относно състава на престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК, въззивният съд достигна до извод, че осъщественото от П. П. не може да се
разглежда като действие, което покрива изискванията за изпълнително деяние по
посоченото престъпление.
Въз основа на изложените съображения въззивният състав намира, че не е налице
соченото във въззивната жалба основание за отмяна на определението на СРС, тъй като в
него законосъобразно и обосновано е приет за правилен крайният извод на СРП за това, че
наказателното производство следва да бъде прекратено. Разследването е проведено
всестранно и пълно, като са били предприети всички възможни процесуални действия в
обем, достатъчен за разкриване на обективната истина за разглежданите събития и
събраните доказателства са позволили на прокурора да формира обосновани изводи за
наличието на основание за прекратяване на наказателното производство по чл. 243, ал. 1, т.
1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Ето защо въззивният съд намира, че първоинстанционното определение, с което е
потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство, е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Софийският градски
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на СРС, НО, 23 състав от 22.03.2021 г. по НЧД
№ 30**/2021 г., с което се потвърждава постановление за прекратяване на наказателно
производство от 1.02.2021 г. по досъдебно производство № 1328/2020 г. по описа на 7 РУ –
СДВР , пр. пр. № 28344/2020 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 183, ал. 1 от
НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7