РЕШЕНИЕ
№ 4405
гр. София, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110208748 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. Д. Д. против Наказателно постановление № 23-4332-
029247/15.05.2023 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДП на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от
правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП. Били му отнети и 10
контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление, с доводи за субективна несъставомерност. Моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 24.12.2022 г., около 02:04 ч. жалбоподателят Д. управлявал лек автомобил Мерцедес
Ц200, ДК № (собственост на Ю И К към момента на деянието) в гр. , по ул. „”, с посока на
движение от ул. “ към ул. . При рутинна проверка, от страна на служители при ОПП-СДВР, било
установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДП,
считано от 30.09.2022 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
1
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: постановление на
СРП; АУАН; НП; картон на водач; заповеди за компетентност; справка от ОПП-СДВР.
Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой
доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и
писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на
жалбоподателя. В конкретния случай, налице са доказателства за служебна дерегистрация, както и
за липса на уведомяване на собственика-праводател за цитираното обстоятелство.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това,
последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен
орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.
От обективна страна, налице са данни за служебно дерегистриран автомобил, като е
доказан и фактът на управлението му (по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДП). От друга
страна, обаче, в постъпилата справка няма данни собственикът да е уведомяван за предприетите
действия по служебна дерегистрация (т. е. до този момент той би могъл да е наясно единствено с
обстоятелството, че срокът за пререгистрация е изтекъл), респективно – да е бил в състояние да
съобрази цитираното обстоятелство, в контекста на забрана за управление и да уведоми
ползвателя за него (след 17.01.2023 г. жалбоподателят Д. е станал и собственик на превозното
средство). Това обстоятелство има пряко отношение към субективната страна на изпълнителното
деяние (касае се за отговорност на физическо лице, т. е. за релевантен въпрос), поради което и
доколкото задължение на наказващия орган е да докаже тезата си (в този смисъл Решение №
3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. №
4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение
от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. №
2
6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение
№ 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. №
11623/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в,
Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по
а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в,
Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по
а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно
становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по
к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас.
с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по
адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-
в и др), то и обвинителната теза, касателно субективната страна на изпълнителното деяние, остава
недоказана, респективно – възражението от жалбата се явява основателно, вкл. и в контекста на
цитираната задължителна съдебна практика – ТП 2/2023 на ОСС на ВКС и I и II колегия на ВАС.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а това предопределя и основателността на претенцията за присъждане на деловодни
разноски, в минимален размер – съобразен с липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-029247/15.05.2023 г., издадено от
началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП, на Д. Д. Д. била
наложена глоба, в размер на 200 лева, лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца и
отнемане на 10 контролни точки, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на адв. Г. Д Г. от САК,
личен № ********** сумата от 400 (четиристотин) лева - деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3