№ 22
гр. Пещера, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:А.ка Ст. П.а-Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от А.ка Ст. П.а-Стоименова Административно
наказателно дело № 20245240200034 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ИВАНОВ-ИК“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик,ул. „Кара Никола
Ангелов“№11, представлявано от К.Н. , чрез адв. Ат. П., против Наказателно
постановление № 13-2300705/23.01.2024г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с което на основание чл. 416,ал.5 във вр
чл. 415 ал.1 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /
хиляда и петстотин/ лв.
В депозираната жалба се навеждат най-общи доводи за нарушение на
материалния закон – разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и
процесуалния закон. Излага възражения , че оспорваното НП е издадено от
некомпетентен орган. Твърди че бил нарушен чл. 52 от ЗАНН ,т.к. не бил
спазен едномесечния срок за произнасяне, който според жалбоподателя бил
преклузивен. Излага твърдения, че размерът на наложената санкция бил
прекомерен. Иска се неговата отмяна. Претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
а се представлява от адв.Ат. П. и мл.адв. Костадинова, които поддържат
жалбата против издаденото НП.
1
Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща представител –
юрк. С.. Подробно се поддържа тезата, че НП е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Ангажират доказателства.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна /санкционираното лице/. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
На жалбоподателя „ИВАНОВ-ИК“ ЕООД ЕИК ********* е съставен
от гл.инсп. Г. С., в Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Пазарджик,
АУАН № 13-2300705 на дата 24.10.2023г. за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса
на труда, не е изпълнил принудителна административна мярка, обективирана
в т.11 от протокол от проверка със срок на изпълнение 03.04.2023г., а именно
„ да се обезопаси шмиргела намиращ се в склада за подправките, като се
постави липсващия предпазен екран- основание чл. 275 ал.1 от КТ във вр. чл.
173 ал.1 и чл. 176 от Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд / Д.В.бр.№88/99 изм. и доп./ „
Нарушението е извършено на 04.04.2023г.в с. Капитан Димитриево в
обект на контрол – Цех за преработка на месо, находящ се в с. Капитан
Димитриево,ул. „Георги Димитров“ №13, т.е. първия ден след срока за
изпълнение на приложената принудителна административна мярка.
Нарушението е констатирано на 21.09.2023г. в с. Капитан Димитриево в
обект на контрол – Цех за преработка на месо находящ се в с. Капитан
Димитриево,ул. „Георги Димитров“ №13 при извършена проверка за
изпълнение на дадената принудителна административна мярка обективирана
в т.11, по време на която е установен , че шмиргела се намира в склада за
подправки и се ползва, и отново е необезопасен, за което е съставена
фотоснимка.
Посочено е че е нарушен чл. 415 ал. 1 от КТ.
Актът е съставен в присъствието на пълномощник на жалбоподателя,
който не е вписал възражение. Не е депозирано писмено възражение.
2
Въз основа на Акта е издадено и оспорваното НП, с което на
жалбоподателя „ИВАНОВ-ИК“ ЕООД ЕИК с което на основание чл. 416,ал.5
във вр чл. 415 ал.1 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на
1500 / хиляда и петстотин/ лв.
Горната фактическа обстановка се възприе въз основа на събраните
писмени и гласни доказателства :
Приети са Протокол № ПР 2304540/ от 15.03.2023г., в който в т.11 е
констатирано, че при оглед на работните места в склад за подправки се
използва шмиргел, който е с липсващ предпазен екран, което е предпоставка
за инциденти, като за констатираното нарушение е дадено предписание в т.
11 от същия протокол, –„да се обезопаси шмиргела намиращ се в склада за
подправките, като се постави липсващия предпазен екран- основание чл. 275
ал.1 от КТ във вр. чл. 173 ал.1 и чл. 176 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд / Д.В.бр.№88/99
изм. и доп./ „.Посочен е срок за изпълнение 03.04.202г.
Протоколът е подписан от надлежно упълномощен представител на
жалбоподателя без възражения и резерви.
При последваща проверка на 21.09.2023г., видно от Протокол № ПР
2335904 от 23.10.2023г. за извършена проверка , е констатирано , че даденото
предписание в т. 11 не е изпълнено. Отново протоколът е съставен в
присъствието на надлежно упълномощен представител на жалбоподателя,
който го е подписал без възражения или резерви.
Приета е по делото Заповед № 3-0693/15.08.2022г на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, длъжностни
характеристики , от които е видно, че актосъставителя и наказващия орган
са компетентен да издадат АУАН и оспорваното НП .
Разпитаният по делото актосъставител Г. С. и св. Г. М. установяват
идентични обстоятелства, изложени както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в констативните протоколи.
Настоящия състав кредитира показанията на свидетеля Г. М. и св. Г. С.
, като обективни, логични и последователни. Този извод на съда не се
променя и от факта, че е в служебни отношения с наказващия орган, тъй като
не откри причина или мотив, свидетелят да дава показания в една или друга
посока.
3
При съвкупна преценка на събраните по-горе доказателства от
фактическа страна Съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила .АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
По отношение спазването на сроковете в чл. 34 от ЗАНН, то откриване
на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото
или юридическото лице, при осъществяване на дейността на което е
извършило противоправното деяние, представляващо състав на
административно нарушение, а не съществуването на възможност това да
бъде сторено, нито пък фактическото му намиране или осъществяването на
контакт между него и контролния орган, съставил акта за установяване на
административно нарушение или административно наказващия орган.
Откриването на нарушителя е резултат от съответно предприети
административно производствени действия, осъществени от снабдения с
правомощията за това орган. Именно при последващата проверка за
изпълнение на процесните предписания,направена на 21.09.2023 г., при която
не се е установило, че шмиргела е обезопасен с поставен предпазен екран,
както е било указано от контролния орган. Именно от тогава, на 21.09.2023 г.
е започнал да тече три - месечния срок за образуване на административно
наказателно производство, доколкото в този момент е установено
нарушението и нарушителя. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен на 24.10.2023 г., т. е. в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1
от ЗАНН./ виж Решение № 30 от 14.01.2021 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н.
д. № 1220/2020 г./
При служебна проверка на атакуваното НП и Акт за установяване на
административно нарушение съдът не констатира нередовности, досежно
наличието на задължителни реквизити по чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в
пълен обем фактическите обстоятелства, при които е извършено
нарушението. То е описано в достатъчен обем и яснота и е дадена съответна
на изложените обстоятелства правна квалификация по чл. 415 ал.1 от Кодекса
на труда. Нарушението е описано ясно и в пълнота, така щото
жалбоподателят да разбере за какво нарушение е привлечен към
административно наказателна отговорност. В случая същият е могъл да
ангажира своевременно и адекватно защитата си.
4
Отделно от това самото нарушение не се оспорва от жалбоподателя
като извършено, нито се ангажират доказателства в тази посока.
Задължителното за изпълнение предписание е принудителна
административна мярка, предвидена в чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, производството
по издаването на която не е част от административнонаказателното
производство, поради което не е в правомощията на съда да упражнява
контрол за неговата законосъобразност, ако не е обжалвано по предвидения
за това ред и е влязло в сила, както е в настоящия случай.
Законосъобразността му, като индивидуален административен акт, е следвало
да бъде оспорена по административен или съдебен ред, от която възможност
жалбоподателят не се е използвал и задължителното предписание е влязло в
сила.
За пълнота обаче следва да се посочи, че КТ не посочва изрично вида на
акта, с който следва да се наложи тази мярка, т. е. дали това следва да стане с
изрична заповед или с някакъв друг вид акт. Доколкото принудителните
административни мерки са индивидуални административни актове,
приложима се явява разпоредбата на чл. 59, ал. 1 АПК, която е спазена.
Предписанието е обективирано в Протокол № ПР ПР2304540/15.03.2023 г., т.
е. в писмен акт, с посочване на неговия издател и адресат, на фактическите и
правни основания за издаването му. В него по ясен и недвусмислен начин е
изразена волята на административния орган да възложи на работодателя
опреден вид задължение-в случая да се постави предпазен екран на шмиргела
в склада за подправки, съгласно изискванията на чл. 173 ал. 1 и чл. 176 , ал. 1
от Наредба № 7 г. от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване / Д.В.бр.№88/99 изм. и доп./ в чл. 173 ал. 1 е
предвидено , че не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за
контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда. А в чл. 176 ал. 1 от
същата наредба е посочено, че използваното самостоятелно или в състава на технологични системи работно
оборудване трябва да бъде поддържано така, че да отговаря на изискванията за безопасност и опазване на
здравето при работа през целия период на използването му, в т. ч. монтиране и извеждане от експлоатация./
Посочена е правната разпоредба, вменяваща това задължение, както и
срок за изпълнение. Указано е в какъв срок и пред кой орган подлежи на
обжалване. Протоколът е надлежно връчен на упълномощен представител на
жалбоподателя и дадените предписания са му станали известни.
5
Принудителната административна мярка е издадена в изискуемата от закона
писмена форма.
Ето защо настоящия състав намира извършеното нарушение за
безспорно установено и доказано.От събраните по делото доказателства, се
установиха безспорни обстоятелства за извършеното нарушение на трудовото
законодателство, така както е посочено и в АУАН, и в НП. / виж Решение №
394 от 19.05.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 301/2022 г., Решение
№ 427 от 25.05.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 363/2022 г./.
При тези данни съдът счита, че е осъществен съставът на
административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Субект на нарушението е дружеството жалбоподател, което в
качеството си на работодател, е адресат на задължението да осигури
здравословни и безопасни условия на труд в предприятието, като спазва
стриктно законодателството, регламентиращо изискванията за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване в стопанисвания от него обект.
Санкцията на чл. 415, ал. 1 от КТ е предвидена за проявено от страна
на задълженото лице бездействие, водещо до неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. В
случая, от доказателствата по делото е безспорно установено, че дружеството
жалбоподател, в качеството си на работодател е проявило такова бездействие,
като не е изпълнило в срок даденото предписание по т. 11 от Протокола №
ПР2304540/15.03.2023 г. Този факт обуславя ангажирането на
административно-наказателната й отговорност по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Съдът счита, че нарушението не може да се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ, тъй като в едни
продължителен период от време, след като е бил длъжен, работодателят не е
изпълнил даденото му предписание. Извършеното нарушение се отличава с
присъщата за съответния вид степен на обществена опасност. Конкретното
нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога
застрашава обществените отношения, гарантиращи контрола по спазване на
здравословните и безопасни условия на труд. Ето защо налагането на санкция
на дружеството-работодател за конкретното нарушение е справедливо и
адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само по този
6
начин, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл. 12 от
ЗАНН, като се превъзпита работодателя да полага повече дължима грижа към
изискванията за спазване на законодателството за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд.
При определяне размера на санкцията наказващият орган е съобразил
с изискванията на чл. 27 ЗАНН за индивидуализацията на административните
наказания, като е отчел, че нарушението е извършено за първи път, поради
което го е наложил в предвидения от закона минимум за съответното
нарушение, а именно 1 500 лева.
По изложените съображения обжалваното постановление е
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно се явява и възражението, че срокът от един месец по
чл. 52 ал.1 от ЗАНН се явявал преклузивен. Посоченият срок е инструктивен
и единствено „фатално“ би било пропускането на 6-месечния срок.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на
Дирекция "Инспекция по труда" – Пазарджик с оглед изричното стореното
искане от процесуалния представител на ответника по жалбата следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от
Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН . В случая за защита по дела по ЗАНН разпоредбата на чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 150 лева. Производството по делото е проведено в две съдебни заседание,
не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което следва да се
присъди възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция в размер на 80 лв. (осемдесет лева).
Водим от горното, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-
2300705/23.01.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Пазарджик, с което на „ИВАНОВ-ИК“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик,ул. „Кара Никола
Ангелов“№11, представлявано от К.Н., на основание чл. 416,ал.5 във вр. чл.
7
415 ал.1 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда
и петстотин/ лв.,
ОСЪЖДА „ИВАНОВ-ИК“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. Пазарджик,ул. „Кара Никола Ангелов“№11,
представлявано от К.Н., да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" –
Пазарджик сумата от 80 лева ,представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
8