№ 177
гр. гр. Добрич, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500554 по описа за 2021 година
намира следното:
Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна
жалба с вх.№ 268790/28.07.2021 г. ( по регистратурата на ДРС) на ответника „
Водоснабдяване и канализация“ АД, град Д. срещу Решение № 260475 от
20.07.2021 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 2600/2020 г. , уважаващо
предявени срещу него отрицателни установителни искове за парични
вземания от главница в размер от 3 424,40 лева и мораторни лихви в размер
от 63,74 лева.
В жалбата има оплакване за неправилност на решението поради
извършена в нарушение на процесуалните правила преценка на
доказателствата – констативен протокол № 6474 от 4.05.2020 г. ( както и
втори протокол от проверка от същата дата, но на друг адрес на водоснабден
имот на ищеца ) и констативен протокол № 6476 от 4.05.2020 г. и следваща от
тях необоснованост на извода, че водомерът не измерва точно.
Първоинстанционният съд игнорирал доказателственото значение на
оспорените от ищеца протоколи по липса на негов подпис в тях в разрез с
нормата на член 68 ,ал.2 от ОУ, предвиждаща при отсъствие на абоната
протоколът да се подпише от свидетел, който може да е служител на в и к-
1
оператора. Иска се цялостна отмяна на решението и присъждане на
разноски,в т.ч. възнаграждение за защита от юрисконсулт.
В отговор на въззиваемата страна ИВ. Ж. К. от град Д. жалбата се
оспорва като бланкетна ( без конкретни оплаквания срещу правилността на
решението ) и като неоснователна с оглед обосноваността на изводите на съда
предвид прилагането на последиците от доказателствената тежест и липсата
на посочени от ответника доказателства в подкрепа на удостовереното в
протоколите , които ищецът оспорил и на основанието за вземането по
фактурата . Иска присъждане на разноски.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в
жалбата, доводите в отговора и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд
намира, че то е валидно, допустимо и правилно.
Исковете на ИВ. Ж. К. срещу „Водоснабдяване и канализация“ АД, град
Д. са за установяване несъществуването на парични вземания на дружеството
от главница в размер от 3 424,40 лева за „ предоставяне на „ в и к“ – услуги по
реда на член 49,член 50 и член 51 от ОУ “ по негова партида с кл.№ ***
съгласно фактура № ********* от 9.06.2020 г. и обезщетение за забава при
плащането й в размер от 63,74 лева. Основание на исковете са следните
твърдени факти : водомерната шахта с водомера се намира извън границите
на водоснабдения му имот в село П.д., ул. „ О.** ; заключва се с катинар, с
ключ за който разполагат само служителите на оператора – инкасатори ;
ищецът няма задължения да поддържа шахтата и водомера в изправно
състояние ; във фактурата не е посочен периодът, в който е предоставена „
услугата “ .
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че при извършена на
дата 4.05.2020 г. проверка на водомера, отчитащ потреблението на вода в
имота на ищеца ( и на втори водомер, но за друг водоснабден имот на ищеца в
същото село ) е установено, че има „поставена дърводелска стяга“, водомерът
не отчита преминаващата вода , воподаването е спряно в същия ден и
посоченото във фактурата количество вода е определено по реда на член 49 от
ОУ. Ответникът не е оспорил ,че водомерът , отчитащ потреблението в
процесния имот на ищеца, се намира в шахта извън имотните граници като
част от общата мрежа на водоснабдителната мрежа на населеното място, така
както е твърдяно в исковата молба.
2
За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че
констативните протоколи са частни свидетелстващи документи, не са
подписани от абоната – ищец и са оспорени от него в производството ; нямат
материална доказателствена сила за удостоверените факти -състоянието,
показанията и негодността на водомера да отчита точно реално потребените
количества вода; ответникът не е провел пълно и главно доказване на фактите
от състава по член 51,т.2 от ОУ и следователно оспорените с иска вземания не
са възникнали.
За извършената на дата 4.05.2020 г. проверка на водоснабдения имот на
въззиваемия в село П.д., ул. „ О.** е съставен констативен протокол №
006475 ( на л.45 от делото на ДРС ) , подписан от служител на „ В и К Д. “АД
и един свидетел И.С.. В протокола е установено, че показанието на
монтирания за имота водомер е 97 куб.м. , че е с пломба „ В и К 0155748 “
без вписани данни за целостта й, както и че на водомера „ има сложена
дърводелска стяга “ и това е причина той да не отчита в нарушение на
Наредба № 4 и Общите условия . Съставен в същия ден е протокол № 006476
за „ спряно“ водоподаване. Констатация за „ следи от стягане с дърводелска
стяга“ на монтирания водомер е направена при проверка в същия ден в друг
водоснабден имот на въззиваемия в същото село – на улица „ В.** ( протокол
№ 006474 – на л.34 от делото на ДРС ). В съдебно заседание от 7.06.2021 г.
ищецът оспорил датата и съдържанието на документите (съдебен протокол
,втора страница на л. 82 от делото на ДРС ).
В съгласие с член 68,ал.1 и ал.2 от одобрените в 2014 г. Общи условия
за предоставяне на в и к – услуги на потребителите от в и к- оператор на
дружеството – въззивник, когато е необходимо съставянето на констативен
протокол, той се подписва от представител на в и к – оператора и от
потребителя, а при отсъствие на последния или при негов отказ да го
подпише, той се подписва от един свидетел, който може да е служител на в и
к – оператора. Според правилото на член 51,т.2 от ОУ, когато чрез физически
въздействия върху водомера потребителят причини тяхната повреда или
неточност на показанията им, операторът определя количеството
изразходвана вода по реда на член 49 от ОУ – по пропусквателната
способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера
при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с
3
за периода до предишен реален отчет, но не по – дълъг от 6 месеца,
При съставянето на протокола № 006475 от 4.05.2020 г. изискванията на
член 68,ал.1 и ал.2 от ОУ са спазени, но това не променя характера на
документа и неговата доказателствена сила – член 178,ал.1 от ГПК.
Констативният протокол е частен свидетелстващ документ. Той не
удостоверява неизгодни за в – и к – оператора факти и няма обвързваща
потребителя- въззиваем доказателствена сила, както правилно е приел
първоинстанционният съд – член 180 от ГПК. Обстоятелството, че водомерът
е в шахта, извън имотните граници на водоснабдения имот на въззиваемия и
като част от общата мрежа на водоснабдителната система на в и к – оператора
по член 11,ал.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи ,се поддържа и стопанисва от в и к -оператора, не
изключва неправомерно въздействие от потребителя ( както и от трето лице )
върху него .
Дружеството – ответник не е посочило други доказателства освен
оспорените констативни протоколи за твърдените от него факти : на водомера
има поставен чужд елемент - „ дърводелска стяга“ ; водомерът не отчита / не
измерва ; причината за неизмерването е „ дърводелската стяга“. И ако
последните два факта са подлежали на установяване чрез служебно допускане
на експертиза, то с оглед оспорването от ищеца на констативния протокол
първият факт е подлежал на доказване от ответника с всички допустими
доказателствени средства , в т.ч. с показания на лицата, които са присъствали
на проверката и са подписали протокола за нея. При липса на оплаквания във
въззивната жалба за непълнота на доклада ( съгласно разясненията на т.2 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС ) въззивният съд намира за правилен
доказателствения извод в решението, че този факт ( поставената на
водомера дърводелска стяга ) не е доказан. А вземането за стойността на
определеното по способа на член 49 от ОУ количество изразходена вода
възниква само при доказано неправомерно въздействие върху водомера като
причина за неточното измерване от същия . Приетото по – горе недоказване
на първия факт е достатъчно за извод, че оспорените вземания - по член 183
от ЗЗД във връзка с член 5,т.6 от ОУ и член 86 от ЗЗД - за стойността на в и к
– услугите по процесната фактура и за обезщетение за забава при плащането
4
й - не съществуват. Уважаването на отрицателния установителен иск за тях е
законосъобразен резултат . Въззивният съд потвърждава решението и
присъжда на въззиваемия сторените по делото разноски – сумата от 500 лева
– платено възнаграждение за адвокат.
Воден от горните съображения,ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 260475 от 20.07.2021 г. на
Добричкия районен съд по гр.д.№ 2600/2020 г.
ОСЪЖДА „ Водоснабдяване и канализация“ АД, град Д.,ул. „
Т.м.** да заплати на ИВ. Ж. К. , ЕГН: ********** от град Д., ул. „ В.Л.*,ап.6
разноски за въззивното производство в размер от 500 ( петстотин ) лева .
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5