Р Е Ш
Е Н И Е
№
15. 01.
2016 година гр.Търговище
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищкият окръжен съд наказателна колегия
На
шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ
Й. ИВАНОВ
Секретар:
И.Г.
Прокурор:
Николай КАЗАКОВ
Като разгледа докладваното от
съдия МИТЕВ ВНОХД №
212 по описа за 2015 год. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313
и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Й.Й.
***, защитник на подс. А.С.Б. *** ЕГН ********** срещу присъда № 64
от 15. 10. 2015 год., постановена по НОХД
№ 895 по описа на Районен съд гр. Търговище за 2015 год. Считайки присъдата за необоснована и
незаконосъобразна, а наложеното наказание за явно несправедливо, моли за
отмяната и, и постановяване на нова, с която подзащитния
му бъде напълно оправдан, предвид, че е действал в условие на неизбежна отбрана
– чл. 12 ал.1 НК. Жалбата се
поддържа в с.з. на същите основания. Подс. Б. моли за оправдателна присъда.
Пострадалият
от престъплението и конституиран като частен обвинител в процеса Б. М., редовно призован, не се явява в
с.з. За него се явява адв. К от АК Разград – считайки процесната
присъда за правилна и законосъобразна, моли да бъде потвърдена.
Представителят
на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а присъдата като
правилна и законосъобразна, моли да бъде потвърдена изцяло.
Съдът, след преценка на оплакванията
по жалбата и изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от
НПК, установи следното:
НОХД № 859 по описа на Районен съд
гр.Търговище за 2015 год. е образувано въз основа внесен срещу подсъдимия А.Б. обвинителен акт ЗА ТОВА, че на 26. 07. 2014 год. в с. Маково, общ.Търговище, причинил на Б.М. ***
средни телесни повреди:
-разкъсно контузни рани в
централната част на челно – теменната област на главата, в лявата челно –
теменна област, с подлежащо многофрагментно счупване
на черепа /черепни кости/ в лявата челно слепоочна област, които са причинили
проникващо нараняване на черепната кухина,
-контузия
на мозъка /контузни огнища в лявото слепоочие/, която
му причинила разстройство за здравето, временно опасно за живота,
-оток
на мозъка и пневмоцефалия /проникване на въздух в
черепната кухина/ – престъпление по чл.
129 ал.1 НК.
ТРС разгледал делото по общия ред и произнесъл присъда, с
която признал подс. Б. за виновен по предявеното му
обвинение, като на осн. чл. 129 ал. 1 НК му наложил
наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. Така определеното наказание, на осн. чл. 66 ал.1 НК съдът ОТЛОЖИЛ, определяйки изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
В
тежест на подсъдимите са присъдени направените по делото разноски, съдът се
произнесъл и във връзка с представеното по делото веществено доказателство.
След преценка на изложените в жалбата
съображения и проверка изцяло правилността на обжалваната присъда по
реда на чл.313, ал.1 от НПК, съдът констатира следното:
Жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната
присъда първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност
всички доказателства по делото – писмени и гласни, и е стигнал до правилен и
обоснован извод за доказано виновно поведение на подс.
Б..
Приетата от ТРС
фактическа обстановка в най- общи линии е следната: Подсъдимия Б. и пострадалия
М. ***, били съседи. Отношенията между тях и семействата им се влошили през
2014 год. във връзка с ползване под наем на общински земеделски имот – ливада.
Тя била предоставена на двете семейства за ползване, намирала се в землището на
селото.
На инкриминираната дата,
около 19.30 ч. чакайки пред къщите си прибирането на животните им от паша, отново възникнала разправия между тях, тъй като подс. на висок глас, така, че да го чуе съпругата на
пострадалия – св. Б.М, упрекнал сина и, св. М.М, че нарочно е преминал с
трактора си, и е утъпкал частта от ливадата, ползвана
от него/подс./. Св. Б.М не обърнала внимание на
отправените реплики, което подразнило подс., той взел
в ръцете си мотика, и псувайки тръгнал към намиращата се срещуположно къща на
пострадалия. Срещу него в същото време бил тръгнал пострадалия и двамата се
срещнали пред намиращата се в средата, между двата имота чешма. Преди двамата
да осъществят контакт помежду си, т.е., когато били на няколко метра един от
друг, подс. се навел, взел един камък и го хвърлил
срещу М.. Камъкът попаднал в лявата част на главата, зад ухото, и в резултат на
това той паднал на земята, но не изгубил съзнание, а направил опит да се изправи на крака. Подс.
обаче не му дал тази възможност – приближил до него и с металната част на
мотиката му нанесъл удар с който отново го съборил на земята. Въпреки този
тежък удар, подс. продължил да удря М. по главата с
мотиката, като успял да го удари още няколко пъти, преди синът на пострадалия –
св. М – виждайки ставащото, се притекъл на помощ на баща си. Стигайки, с ръце
той изблъскал подс, и се навел да види за състоянието
на баща си. В този момент подс. нанесъл удар с
мотиката по главата и на св. М. Той от своя страна се предпазил и започнал да
удря подс. с дървена тачка,
която носел в ръцете си. В този момент на мястото на инцидента вече били св. Б.
М както съпругата и дъщерята на подс. – св. Е. Б и
св. Ф. С В настъпилата суматоха, стремейки се да разделят биещите се, взаимно
нанасящи си удари, двете семейства все пак успели да се разделят и всеки да си
отиде в имота. От този инцидент всички, с изключение на св. М получили различни увреждания. Подс., съпругата му, дъщеря му и св. М получили леки
телесни повреди, документирани в приложената по делото съдебно – медицинска
документация. Най- тежки били нараняванията на Б.М., затова пристигналия екип
на спешна помощ го транспортирал до МБАЛ гр. Търговище, а непосредствено след
това бил откаран в МБАЛ „Св. Ана – Варна“ – клиника по неврохирургия.
Според заключението на
приложената по делото съдебно – медицинска експертиза на пострадалия били
причинени разкъсно контузни рани
в централната част на челно – теменната област на главата, в лявата челно –
теменна област, с подлежащо многофрагментно счупване на черепа /черепни кости/
в лявата челно слепоочна област, които са му причинили
проникващо нараняване на черепната кухина, и това съставлява средна телесна повреда по см.
на чл. 129 НК. Контузия на
мозъка /контузни огнища в лявото слепоочие/, която му причинила разстройство за
здравето, временно опасно за живота, също съставляваща средна телесна повреда по медицински
критерии. Третата отделна средна телесна повреда е констатирания оток на мозъка и пневмоцефалия /проникване на
въздух в черепната кухина/, които са причинили на пострадалия разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Експертизата дава
заключение, че така установените увреждания по пострадалия са получени в
резултат от действието на твърди, тъпи и тъпоръбести
предмети, и добре отговарят да са получени по начина, описан от пострадалия.
Това е в общи линии
изведената от първостепенният съд фактическа обстановка и настоящата инстанция я приема като
правдоподобна. За да направи тези изводи и заключения, съдът е обсъдил
поотделно и в тяхната съвкупност събраните в с.з. гласни доказателства. Както в
повечето подобни ситуации, на лице са показания на две групи свидетели – едни
поддържащи обвинителната теза, другите – целящи оневиняване на подсъдимия.
Съдът внимателно е анализирал казаното от всеки един, както на ДП, така и в
с.з., дал е отговор защо кредитира едни показания, а други не. Мотивирано съдът
е отхвърлил като недостоверни и обясненията на подс. Б
Защото на ДП той заявил, че ударил пострадалия с вила, в с.з. заявил, че няма
спомени. Налице са обаче данни, че констатираните увреждания не могат да се
получат с един или два удара. Напротив – нанесени са множество удари, които са
причинили и констатираните телесни повреди.
Възраженията, въведени с
въззивната жалба са за необоснованост и
незаконосъобразност. До колкото по-горе беше отбелязано, че ТРС е обсъдил
обстойно всички приложени на ДП и събрани в с.з. доказателства, въззивният съд приема, че процесната
присъда е прецизно мотивирана, и в тази връзка възражението за необоснованост
се явява неоснователно.
Относно възражението за
незаконосъобразност:
По делото е изготвена и
приета съдебно – психиатрична експертиза на подс. Б..
Заключението на същата гласи, че подс. не е страдал и
не страда от психично разстройство. Към момента на извършване на инкриминираното
деяние не са на лице данни подс. да е бил в състояние
на афект /силно раздразнение/, няма данни за патологичен афект, при който
поведението е свързано с произтичащо от налични психопатологични феномени.
Експертизата не е установила психотични симптоми, които
да променят качеството на съзнанието му и да нарушават психичната му годност да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си. На
лице е запазена годност на подс. да участва в
наказателното производство, да дава достоверни обяснения, т.е. психично здрав
е, и може да носи наказателна отговорност.
С оглед констатираните
увреждания на подс. – безспорно се касае леки телесни
повреди, които обаче не са причинени от пострадалия, въпреки това ТРС е
отбелязал, че института на реторсия в случая е
неприложим, защото липсват каквито и да е предпоставки за това. Неоснователни
са твърденията на защитата за наличие на неизбежна отбрана, още по - малко за
крайна необходимост. Защото безспорно установено по делото е, че нападението и
упоритата агресия са единствено и само от страна на подс.
Единствено страничната намеса е предотвратила един по-тежки евентуални
последици.
Затова, след като
изследвал всички тези обстоятелства, съдът правилно приел, че с извършеното подс. Б. осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 129 ал.1 НК и го признал за
виновен по този текст от закона.
Чл. 129 ал.1 НК
предвижда за причиняване на средна телесна повреда наказание лишаване от свобода до шест години.
След като отчел както
отегчаващите, така и смекчаващите вината обстоятелства, съдът определил на подс.
наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. Размера на наказанието е съобразен
с предвидения в закона, т. е. на лице е един законосъобразен съдебен акт и
възражението за незаконосъобразност според настоящата инстанция също се явява
неоснователно.
Съдът приел, че за
постигане целите на чл. 36 НК в индивидуален план, предвид и чистото съдебно
минало на подс., ще се осъществят и без наказанието
да се търпи ефективно. До колкото закона позволява приложението на чл. 66 ал. 1 НК, и това действие на съда е правилно и законосъобразно.
Затова
настоящия съд счита, че жалбата на подс. е изцяло
неоснователна. Процесната присъда е определена в
рамките на закона, не страда от пороци и следва да бъде потвърдена.
При
цялостната проверка на атакувания
съдебен акт по реда на чл. 313 ал.1 от НПК, въззивната инстанция не установи други основания
за отмяна на обжалваната присъда, поради което
и на основание чл. 338 от НПК , съдът:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО
присъда № 64 от 15. 10. 2015 год. постановена по НОХД № 895 /
2015 год. на Районен
съд гр. Търговище като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.