Старозагорски окръжен съд                          - 1 -                        н.о.х.д. № 345/2011 г.

 

 

МОТИВИ:

 

Срещу подсъдимата П.Д.А. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и пр.3, във връзка с чл.115 от НК, за това, че на 24-25.08.2010 г. в гр. Г. умишлено е умъртвила А.А. Д. – роден на *** г., като убийството е извършено на малолетно лице, на лице намиращо се в безпомощно състояние, по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и пр.3, във връзка с чл.115 от НК срещу подсъдимата. Счита, че на подсъдимата А. следва да бъде наложено наказание доживотен затвор, с оглед многобройните квалифициращи признаци на повдигнатото срещу А. обвинение, естеството на извършеното и цялостното поведение на подсъдимата.

Подсъдимата П.Д.А. отрича да е извършила престъплението, в което е обвинена. Моли съда за оправдателна присъда, тъй като счита, че няма категорични доказателства за авторството на деянието. Алтернативно, пледира за случайно деяние по чл.15 от НК или преквалифициране на деянието по чл.124, ал.1 от НК /каквото е било първоначалното обвинение срещу А./ или по чл.122, ал.1 от НК и налагане на минимално наказание по този текст. Подробни съображения за това развива в пледоарията си служебният й защитник адв. З.Й..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Подсъдимата П.Д.А. е родена на *** ***, българка,българска гражданка, неграмотна, безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.

През пролетта на 2010 г. подсъдимата П.Д.А. и свидетелят Т.Д.Т. заживели на семейни начала. Свидетелят Т. се грижел за двете си деца, родени по време на съвместното му съжителстване със свидетелката А.З.Д. – И.А. Д. /роден на *** г./ и А.А. Д. /роден на *** г./. Свидетелката  Д. напуснала Т. през есента на 2009 г. и оставила двете малолетни деца на него, без да се интересува повече от тях.

Подсъдимата А. и свидетелят Т. живеели с децата И. и А. гр.Г.. Първата им квартира била в дома на свидетеля В.М.В. ***, където по същото време живеели на семейни начала и свидетелите К.В.М. /дъщеря на В./ и Я.А.К., заедно с трите малолетни деца на М. /Х., А. и В. К. В./.

Свидетелят Т. бил племенник на свидетеля В. и първи братовчед със свидетелката М..

                                                                      - 2 -

В дома на В. подсъдимата А. и свидетелят Т. /заедно с децата на Т./ и свидетелите М. и К. /заедно с децата на М./ живели около три месеца. Докато Т., М. и К. ходели на работа, подсъдимата А. гледала петте деца.

Пострадалият А.А. Д. по това време бил на една година и няколко месеца – вървял, но все още не можел да съобщава за физиологичните си нужди. Това естествено за възрастта на А. обстоятелство увеличавало грижите за него, което натоварвало подсъдимата А.. Тя показвала това, като му се карала и му удряла шамари по дупето, но винаги в отсъствие на свидетеля Т..

Горните обстоятелства се потвърждават от свидетелите Т.Т. /”И преди П. ми се е оплаквала, че А. много й тежи, защото реве и се нааква. Постоянно ми се оплакваше от това”/, В.В. /”П. му е повторна майка и може нещо да й тежало. Кара му се е, понякога шамарче е четкала на малкия”/, К.М. /”Не съм виждала П. да удря А., само да му се кара… Не знам защо не харесваше А.… Чувала съм от Т., че П. е удряла А./, Х.В. /”Чина П. е карала и нас да го удряме с пръчката…Чина П. обиждаше А. като му викаше „боклук”/ и Е.А.А. /социалният работник, пред когото Х. и И. потвърждават, че подсъдимата А. „повече биела бебето А., щото той много плачел и се нааквал”/.

За кратко време подсъдимата А. и свидетелят Т. /заедно с децата И. и А./ живели в квартира без ток и вода, след което, в началото на м. август 2010 г., се установили в гр. Г., ул. „****” № 2. Там отново били със свидетелите М. и К. /заедно с децата на М./, като всяко от семействата обитавало по една стая на първия етаж от двуетажната къща на посочения адрес, а банята и коридора ползвали заедно.

Къщата имала външна стълба към втория етаж, който бил необитаем. Външната стълба започвала с две стъпала към една площадка, след която следвали около десетина бетонни стъпала към входната врата за втория етаж, която обикновено стояла заключена.

Тъй като свидетелите Т., М. и К. ходели на работа, подсъдимата А. гледала И. /на 4 години и 3 месеца/ и А. /на 1 година и 6 месеца/ и се грижела и за Х. /на 8 години/, А. /на 3 години/ и В. /на 5 години/, когато М. и К. не били вкъщи.

А. все още не контролирал физиологичните си нужди, поради което се налагало ежедневно и многократно подсъдимата А. да го мие и преоблича, както и да пере дрехите му. Освен това, А. много ревял и често имал разстройство, което допълнително натоварвало подсъдимата А. с грижи за него и я изнервяло. Това ставало повод и за все по-чести разправии между Т. и А., която наричала детето „копеле”. Отглеждането на А. тежало на подсъдимата А., която - когато оставала сама с децата, започнала да го наказва /карала го да стои на двора с вдигнати ръце/ и да го бие.

Старозагорски окръжен съд                          - 3 -                        н.о.х.д. № 345/2011 г.

 

На 24.08.2010 г., около 15 ч., в квартирата на ул. „****” № 2 в гр. Г. подсъдимата А., свидетелят Т. и децата му били в обитаваната от тях стая. Свидетелката М. й децата й също били в своята стая.

Тъй като А. отново не казал, че му се ходи по голяма нужда и поради това се наложило за пореден път да бъде мит и преобличан, подсъдимата А. се подразнила и нарекла детето „копеле” в присъствието на свидетеля Т.. Той се засегнал и това станало повод за кавга между него и подсъдимата. Т., по неговите думи, ударил на А. „два шамара и един ритник”, а тя му казала, че иска да се прибере в с. Я., тъй като й тежи, че „детето ревяло много и се нааквало” /според Т./. Т. отвърнал, че няма нищо против да я закара до там.

В същото време, чувайки кавгата, в стаята влязла свидетелката М.. Тя хванала ръката на братовчед си, за да не посяга повече да бие подсъдимата А., и казала на последната да отиде в другата стая.

Подсъдимата А. отишла в обитаваната от М. и К. стая, а свидетелят Т. взел А., за да го измие в банята и да го преоблече. Вършейки това, бащата видял, че по-малкият му син има стара рана на коляното и синина на гърба /в областта на дясната плешка/, за която подсъдимата обяснила, че е от падане по стълбите.

Свидетелят Т. взел от свидетелката М. тъмносиньо долнище от анцуг с бели кантове /което било на дъщеря й/ и жълт потник на мечета /снимка № 19 и снимка № 20 от фотоалбума, изготвен при огледа на местопроизшествието - л.8 - стр.2, т.І от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./, за да преоблече А. с чисти и сухи дрехи. Същият потник е описан в протокола за оглед на местопроизшествие от 25.08.2010 г. като „светлокафеникав”, а в заключението на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства – протокол № 38/13.09.2010 г. от 13.09.2010 г. – като „бежов”.

Тогава детето било живо и здраво и Т. не видял по него някакви други наранявания.

Докато свидетелят Т. миел А. в банята, подсъдимата А. поискала от свидетелката М. нейният приятел – свидетелят К., да я закара в с. Я., защото вече не иска де живее с Т.. Даже М. се обадила на К., за да сподели с него молбата на подсъдимата, но не било взето никакво решение /свидетелката М.: „Обадих се на Я. и той каза, че докато не каже мъжа й, не може да я закара и не може да се намесва”/.

След това, до около 19 ч., подсъдимата А. прекарала сама в обитаваната от нея и Т. стая, а Т., заедно с всички деца, бил в стаята на братовчедка си. Имало сладки и червена лимонада /сайдер/ и децата яли и си играели. Според свидетеля Т., А. бил добре: „…играеше си, не е ревал и не се е нааквал”.

Известно време след разправията между подсъдимата А. и свидетеля Т. свидетелката М. излязла от къщата.

Тъй като свидетелят Т. работел само нощна смяна /от 19.30 ч. до

                                                                         - 4 -

7.30 ч./, около 19 ч. тръгнал за работа, като бързо излязъл от стаята на братовчедка си, без дори да се обади на подсъдимата, за да не плаче А. за него.

Същият следобед свидетелите М. и К. отсъствали от дома, защото отишли да пазаруват из града.

След 19 ч. в къщата, заедно с петте деца, от възрастните била само подсъдимата А..

Децата на свидетелката М. – Х., В. и А., играели отвън заедно с И. /братът на А./. Самият А. бил вътре в къщата, заедно с подсъдимата А..

Междувременно, около 20 ч., свидетелите М. и К. се прибрали, но те дори не влезли в къщата и не видели кое от децата къде е, защото на М. й било лошо. Двамата подали торбите с покупките си /според М. – на А., а според К. – на някое от децата/ и К. закарал М. до болницата, за да потърсят медицинска помощ за нея.

Тъй като А. отново се изходил по голяма нужда, без да каже за това, подсъдимата А. го затворила „в банята, на тъмно” /според свидетелката Х.В./ и отишла до магазина.

А. започнал да пищи. Х. и И., които чули виковете му,  влезли в къщата, пуснали А. от банята и го скрили под леглото в стаята, която ползвало семейството му.

Подсъдимата А. се върнала от магазина с хляб и салам. След като Антония й казала, че А. е под леглото, подсъдимата се ядосала много, скарала се на И. и го набила.

След това, в присъствието на Х. /малолетната свидетелка Х.В./ и И.,  подсъдимата А. нанесла множество удари с шамари по цялото тяло и главата на А., след което го хванала през кръста, вдигнала го и със сила го хвърлила на земята. А. паднал по гръб и тогава А.  нанесла на детето няколко силни ритника в областта на гърдите и корема.

Нанасяйки на А. описаните по-горе удари, подсъдимата А. изразила раздразнението си, че отново следва да го обгрижва, след което измила и преоблякла детето. Подсъдимата сменила дрехите, с които Т. облякъл сина си, преди да тръгне на работа – тъмносиньото долнище от анцуг с бели кантове и жълтия потник на мечета /с по който имало кръв/, с други дрехи. А. сложила на детето памперс и го облякла с комплект оранжеви панталонки и потник /снимка № 12, снимка№ 13 и снимка № 14 от фотоалбума, изготвен при огледа на местопроизшествието - л.7 - стр.1 и стр.2, т.І от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./.

Подсъдимата А. извела всички деца на двора, където искала да накаже А. да стои с вдигнати ръце на слънцето, както правела обикновено, когато детето се изпускало по голяма нужда. В същото време дошли две приятелки на Х. /П. и Д. /, които я извикали да си играят и тя излязла от двора на къщата.

Старозагорски окръжен съд                          - 5 -                        н.о.х.д. № 345/2011 г.

 

Свидетелката Х.В. се прибрала вкъщи доста по-късно, но тогава вече не видяла А..

Тъй като, след нанесения му побой, А. се чувствал зле – не можел да стои прав, да върви или да седи – падал на една страна, подсъдимата А. го сложила легнал леглото в тяхната стая, на което всяка вечер спели А. и И.. Успоредно на леглото имало разтегателен дИ., на който всяка вечер спели Т. и А. /снимка 21 - л.8 - стр.2, т.І от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./.

А. повърнал, започнал да диша все по-трудно и да издава хъркащи звуци. Подсъдимата А. установила, че А. не само че не иска да пие от шишето си /което много обичал да прави/, а че няма сила да стисне ръката й и подбелва очите си. Въпреки това, подсъдимата А. не потърсила медицинска помощ, а оставила детето на леглото, като го завила със син чаршаф.

А. продължил да губи жизнен тонус – дишането му било с хрипове и ставало все по-плитко, повърнал, нямал сили да реве и да стиска ръката на подсъдимата А.. Тя започнала да го разтрива, но не предприела други действия, за да му помогне.

Малко по-късно подсъдимата А. установила, че А. не диша и тялото му е студено, но въпреки това го оставила да лежи завито в леглото.

Малко след това, около 23 ч., свидетелите М. и К. се прибрали от болницата и заварили всички деца /без А./ да играят на пътя пред къщата. Те прибрали децата си и седнали да вечерят. Преди това М. надникнала в другата стая и видяла, че там са подсъдимата А. и А., който лежал на леглото, завит със син чаршаф. Свидетелката М. видяла „леко главичката на А.”. На поканата на М. да отиде да вечеря с тях, подсъдимата А. отговорила: „Тихо, че малкия спи!”. След това отишла при М. и К., не вечеряла, но изпушила една цигара. Без да им каже нищо за случилото се с А., подсъдимата А. се прибрала в стаята си.

А., М. и К. легнали да спят /всеки – в стаята си/ около и малко след полунощ на 24.08.2010 г.

Около 2 ч. на 25.08.2010 г., когато вече всички в къщата спели, подсъдимата А. взела трупа на пострадалия А. Д., заедно с чаршафите от леглото, и го занесла на втория етаж на къщата. Там тя скрила тялото на детето в една стая, пълна със стари и ненужни вещи, като го сложила върху един стар дюшек, прегънат на две /снимка № 6, снимка № 7 и снимка № 8 от фотоалбума, изготвен при огледа на местопроизшествието - л.6 - стр.1 и стр.2, т.І от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./.

След това подсъдимата А. отишла в стаята, в която спели свидетелите М. и К., събудила ги, казала им, че А. го няма и ги попитала дали той не е при тях. Свидетелите М. и К. веднага станали и заедно с подсъдимата А. започнали да търсят детето в къщата – както на първия етаж, така и на двора и в стопанските постройки.

                                                       - 6 -

Подсъдимата А. изглеждала притеснена и през цялото време ревяла и викала: „Какво ще кажа на Т.!” /според свидетелката М./. Подсъдимата А. даже подхвърлила, че може майката на А. – свидетелката А.Д., да е дошла и през нощта да е откраднала детето. Въпреки че нямали основания да мислят така /до този момент Д. не била дала повод за такива опасения и не проявявала никакъв интерес към децата си/, М. и К. започнали да се съмняват, че може и така да се е случило, защото А. бил изчезнал заедно с чаршафите си.

Тъй като не намерили А., свидетелите М. и К. отишли с лекия си автомобил до РУП – Г., където съобщили за случилото се, а по това време подсъдимата А. останала вкъщи да пази децата.

Междувременно свидетелката М. се обадила по телефона на баща си /свидетелят В./, съобщила му за случилото си и го извикала да дойде, което той сторил веднага.

В къщата на ул. „****” № 2, заедно със свидетелите М. и К., дошли и служители на полицията, на които подсъдимата А. също разказала, че А. е изчезнал и че може да го е „откраднала майка му”. Това се потвърждава и от свидетеля В., който останал при децата, след като А., М. и К. ***, за да дадат обяснения за случилото се.

При щателно претърсване на втория етаж на къщата полицейските служители установили, че едната от стаите на втория етаж не е заключена. Тя била пълна с вехтории и в нея, на един оставен на земята и прегънат на две стар дюшек, полицаите намерили трупа на пострадалия А.А. Д..

Пристигналият екип на „Бърза помощ” само констатирал смъртта на детето.

Бил извършен оглед, при който били иззети светлокафеникав детски потник с петна по него  /от банята/ и сиви детски гащи с кафеникави зацапвания и пластмасово шише с червена течност /от стаята, обитавана от Т. и А./, описани в протокол за оглед на местопроизшествие от 25.08.2012 г. /л.3 – л.4, т.І от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./.

В хода на досъдебното производство за изясняване на причината на смъртта на пострадалия А.А. Д. са назначени три съдебномедицински експертизи – две тройни /първоначална и допълнителна/ и една петорна. Заключенията на тези експертизи – двете тройни, от една страна, и петорната, от друга страна, се разминават в отговорите, които дават на някои от основните поставени им въпроси – за давността и за механизма на причинените на А. травми, поради което съдът подробно ще обсъди тези експертизи, наред с другите доказателства по делото.

Видно от заключението на тройната съдебномедицинска експертиза на труп № 258/2010 г. от 02.10.2010 г. /л.4 – л.8, т.ІІ от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./, при огледа и аутопсията върху трупа на А.А. Д. на 1 година и 6 месеца е установено: Коремна травма /кръвонасядания

Старозагорски окръжен съд                          - 7 -                        н.о.х.д. № 345/2011 г.

 

на коремната стена, разкъсване на черния дроб и коремницата в областта на дръжката на тънките черва, кръвонасядане на мастната капсула на десния бъбрек, кръв в коремната кухина и задкоремничното пространство/. Относително малокръвие на трупа и вътрешните органи. Начеващ перитонит /възпаление на коремницата/;

Черепномозъчна травма /кръвонасядане на меките черепни покривки, линейно счупване на черепния покрив и основа, ограничен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки/;

Вдишано стомашно съдържимо в белите дробове. Оток на мозъка и белите дробове;

Кръвонасядания на гърба. Контузия на левия бял дроб;

Пръстеновидно кръвонасядане около задния проход, кръвонасядане в пръстеновидния мускул на аналното отверстие, кръвонасядане в стената на правото черво и охлузвания по лигавицата му.

Алкохол във венозната кръв - 0,55 промила и в набраната в коремната кухина кръв - 1,12 промила.

Според експертите д-р Т., д-р С. и д-р П., описаните по-горе травматични увреждания, с изключение на тези в областта на задния проход и правото черво, са от удари с или върху твърди тъпи предмети. Уврежданията в областта на задния проход и правото черво са причинени по механизма на разтягане и триене от въвеждане на твърд тъп предмет в правото черво през ануса. Всички травматични увреждания са прижизнени, с давност около две денонощия. Причината за смъртта на А.А. Д. е коремна травма, усложнена с кръвозагуба и перитонит. Всяка една от описаните по-горе коремна и черепномозъчна травма представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота. Налице е пряка причинно-следствена връзка между причинените травматични увреждания в областта на корема и последвалия смъртен изход. При своевременна и квалифицирана медицинска помощ в близките часове след причиняване на травматичните увреждания би могло да се избегне смъртния изход. По време на настъпване на смъртта детето е било в лека степен на алкохолно опиянение, като най-вероятно алкохолът е бил въведен в организма на детето през задния проход.

Видно от заключението на допълнителната тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 442-А/2010 г. от 25.11.2010 г. /л.39 – л.41, т.ІІ от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./, всички установени травматични увреждания по трупа на А. Д. са давност около две денонощия, с изключение на тези в областта на задния проход - кожата около аналното отверстие и лигавицата на правото черво. Последните са с давност часове преди смъртта. Като видими, но не манифестни следи, са били налице в областта на челото /в дясно/ и на гърба, под формата на кръвонасядания. Тези травматични увреждания биха могли да останат незабелязани, ако вниманието на човек не е акцентуирано върху тях. След настъпване на смъртта външният вид на горецитираните кръвонасядания не би следвало да промени. Констатираните травматични увреждания, с изключение на тези в областта на задния проход,

                                                     - 8 -

добре отговарят да са получени при падане два дни преди смъртта по стълбите, водещи към втория етаж на къщата, данни за което се съдържат в обясненията на обвиняемата А.. Тези травми не могат да се получат нито по начин нито по време, посочени от А. - няколкократни падания на детето, когато тя го е къпала и преобличала, вечерта преди смъртта му. Според експертите д-р Т., д-р С. и д-р П., не се налага промяна в заключението им след запознаването с всички материали по делото, свидетелстващи за поведението на пострадалото дете непосредствено преди смъртта му. След получаване на травматичните увреждания е напълно възможно детето да не е имало отявлени признаци на влошено здравословно състояние до вечерта, непосредствено преди смъртта му. Значителната разлика в концентрацията на алкохол във венозната кръв и в кръвта, набрана в коремната кухина, може да се обясни с пътя на проникване на алкохола в организма – през задния проход в дебелите черва и оттам - в коремна кухина, по пътя на дифузията. Това е станало в близките часове преди смъртта. Травматичните увреждания в областта на задния проход вероятно са получени при въвеждане на алкохол в организма на пострадалото дете.

В съдебното заседание на 18.10.2011 г. експертите д-р Т., д-р С. и д-р П., изготвили двете тройни съдебномедицински експертизи, поддържат заключенията си, като ги оттеглят в частта им относно наличието у пострадалия А. Д. на начеващ перитонит /възпаление на коремницата/, и отговарят на въпросите на съда и страните.

Видно от заключението на петорната съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 442-А/2010 г. от 25.11.2010 г. /л.47 – л.68, т.ІІ от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./, при огледа и аутопсията върху трупа на А.А. Д. са установени травматични увреждания, които се диференцират в следните групи:

1.Закрита черепно-мозъчна травма: линейно счупване на тилната кост, субарахноидален кръвоизлив вляво теменно, кръвонасядания на меката черепна покривка ляво челно, в задните отдели на дясната теменна област и тилно, оток и кръвонасядане в тилната област на главата;

2.Гръдна травма: три кръвонасядания по задната повърхност на гръдния кош, съответно едно кръвонасядане в дясната гръдна половина и две в лявата гръдна половина, белодробна контузия по задната повърхност на долния лоб на левия бял дроб;

3.Тежка коремна травма: разкъсвания на черния дроб в областта на залавното място на сърповидната връзка, излив на кръв в коремната кухина /хемоперитонеум/ в количество 300 мл, кръвонасядания по коремницата в областта на предната стена и в областта на тънкочревния държател, разкъсване на тънкочревния държател с ретроперитонеален кръвоизлив, шест кръвонасядания на предната коремна стена, едно кръвонасядане на дясната слабинно-хълбочна  област, дълбоки кръвонасядания на меките тъкани на предната коремна стена, кръвонасядане на мастната капсула на десния бъбрек;

              

Старозагорски окръжен съд                          - 9 -                        н.о.х.д. № 345/2011 г.

 

4.Зеещ   заден   проход с циркулярно кръвонасядане по кожата и полулигавицата му, кръвонасядане на пръстеновидния мускул на ануса, кръвонасядане на правото черво с дълбоки охлузвания по лигавицата на задната повърхност на същото. От снимковия материал, фиксиращ състоянието на аналната област е видно, че памперсът и околността на ануса са зацапани с кръв; освен описаното пръстеновидно кръвонасядане на аналния пръстен се виждат и радиално разположени нацепвания на кожата и лигавицата /рагади/ с кръвонасядане около тях.

Общо отразените данни насочва смъртта да е настъпила в порядъка ориентировъчно около 10-12 часа преди аутопсията.

Морфологичната характеристика и различна локализация на уврежданията, сочат че същите са причинени на А. Д. от множество системно и стереотипно наслагващи се удари с или върху твърди тъпи предмети в различни периоди от време, което дава обосновката, казусът да бъде отнесен към т. нар. „Синдром на малтретираното дете”. В конкретния случай, от съдебно медицинска гледна точка, установените травматични увреждания, тяхната тежест и най-вероятна различна давност, налагат извод, че същите са причинили на пострадалото дете продължителни болки и страдания, които според мозъчните и съответстващите за възрастта психични възприятия, насочват, че животът на пострадалото дете се е определял от наслагващите се по-силни болки в резултат от новите травматични въздействия /удари/.

Видът на кръвонасяданията не може да се промени в рамките на 2-3 часа при поетапни описания на същите, независимо от климатичните условия и начина на съхраняване на трупа, тъй като не се касае за развили се късни трупни изменения, които започват в порядъка на второ денонощие след настъпване на смъртта. В конкретния случай се касае за настъпила смърт в порядъка около средата на първо денонощие, съобразно състоянието на описаните трупни изменения.

Цялостната морфологична характеристика на установените и описани увреждания по пострадалото дете, с вид на кръвонасядания по повърхността на тялото и травми на подлежащи структури на вътрешните органи, дават основание за изложените по-долу обсъждане и изводи.

А именно, в протоколната част на експертизата е описана черепно-мозъчна травма с кръвонасядания в две диаметрално противоположни области, а именно в лявата челна област с диаметър около 4 см. и в дясната теменна област с диаметър 5 см. и около тилната върга с диаметър 7 см., които съобразно отразените размери са на значителна площ, съобразено с общата конфигурация на главата при дете на възраст – 1 година и 6 месеца. Описано е линейно счупване на тилната кост срединно, завършващо в ръба на големия тилен отвор и оскъден кръвоизлив с диаметър 1,5 см. „в меките мозъчни обвивки” в изпъкналата точка на лявата теменна област, като при допълнително проведеното хистологично изследване, според съдебномедицинска експертиза № 442-А/2010 г.,

                                               - 10 -

се касае за субарахноидален кръвоизлив. Даденото описание не може да конкретизира точното анатомично разположение на кръвоизлива, тъй като е визирана изпъкнала точка на лявата теменна област, в близост до срединната линия, като най-вероятно се касае за лявата голямо-мозъчна хемисфера. Не е уточнено, дали се касае за кореспондиращо директно увреждане, подлежащо на кръвонасядането по меката черепна покривка, или възникнало такова по механизма на противоудара /контра-ку/.

Съдебномедицинската оценка на проследяване в дълбочина на увреждания от твърди тъпи предмети на меки тъкани, костни структури и подлежащи органи се базира на тяхното поетапно, послойно проследяване с оглед преценка на конусовидния фокус на основното травматично въздействие и разпределение на кинетичната енергия в мястото на нейното прилагане.

Експертите доц. д-р Х., д-р А., д-р Н., д-р Г. и съдебният химик А., с оглед гореизложеното, не могат да изключат при теоретичното обсъждане:

- основно въздействие спрямо тилната област на главата с или върху твърд тъп предмет с широка плоскост, което може да възникне и при падане върху терен, или въздействие на широка площ в челната област на главата, което може да се получи по същия механизъм с противоударни увреждания на вътречерепни структури. Несъмнено, неопределянето на точната локализация на уврежданията с тяхната кореспондираща съпоставка не дава възможност на експертизата за по-конкретен извод, тъй като описаното въздействие върху мозъчните структури се наблюдава и при директен удар в тази област, още повече, че са описани кръвонасядания на меката черепна обвивка с размери по 5 и 7 см в задните теменна и тилна области на главата. Тези увреждания не кореспондират да са получени при падане от собствен ръст, съобразено с възрастта и ръста на пострадалото дете, но при падане върху плоскост, падане от собствен ръст при придадена кинетична енергия от тласкане, хвърляне и др. могат да възникнат установените травматични увреждания.

Т.е. – черепно-мозъчната травма не може да се изключи като механизъм   на   възникване,   вследствие   падане   на   плоскост   с   придадена кинетична енергия на пострадалия, като се има предвид възрастовите особености. Тази придадена кинетична енергия може да възникне при удряне и хвърляне на детето, каквито данни се съдържат в кориците на ДП. За това насочват и трите основни описани кръвонасядания на меката черепна покривка, възникнали при отделни травматични въздействия в различни области на главата.

При аутопсията са установени закрити гръдна и тежка коремна травма, които в цялата си морфогенеза, съответстват да са възникнали от действието на твърди тъпи предмети. Съпоставката на увреждането на меките тъкани с подлежащи такива на вътрешните органи, сочи за директни удари със значително придадена кинетична енергия на твърдите тъпи предмети, каквито характеристики имат и частите на човешкото тяло.

Старозагорски окръжен съд                          - 11 -                      н.о.х.д. № 345/2011 г.

 

Пръснатите изолирани кръвонасядания в областта на гръдния кош, при установена белодробна контузия по задната повърхност на долния ляв лоб, могат да възникнат и при удари, нанесени с ритници или други твърди тъпи предмети, с придадена значителна кинетична енергия и ограничена контактуваща повърхност. По същия механизъм отговаря да е получена и тежката коремна травма с разкъсване на черния дроб, кръвонасядания по коремната стена и коремницата, кръвонасядане в дясната слабинно-хълбочна област и на мастната капсула на десния бъбрек, в областта на тънкочревния държател с разкъсвания на същия. Описаната морфология и тежест на същите, съпоставена с механогенезата на възникване, е в резултат на значително придадена кинетична енергия. Такава може да бъде предадена и чрез ритници, които в точката на контакта реализират значително ударно въздействие, поради мощността на мускулатурата на долния крайник и възможността за параболичпо движение при относително по-тежка компонента на стъпалото, осъществяваща се при замаха на долния крайник, и предаваща се в дълбочина в мястото на контакта. От друга страна, предвид възрастта и телосложението на пострадалия, не може да се изключи възможността за директно ударно стъпване и въздействие на тежестта на тялото на нападателя, за което насочва характерното разкъсване на тънкочревния държател, кореспондиращ с кръвонасяданията на меките тъкани на предната коремна стена. Такова разкъсване обикновено възниква като резултат от притискане на коремната стена и подлежащите органи върху гръбначния стълб. Уврежданията в областта десния бъбрек подкрепят гореуказаният механизъм на въздействие, което е с наслагващ се характер.

Уврежданията в областта на аналното отвърстие с вид на пръстеновидно кръвонасядане с радиално разположени рагади, кръвонасядане в пръстеновидния мускул и кръвонасядане в стената на правото черво с дълбоки охлузвания по лигавицата на задната повърхност на същото отговарят да са в резултат на разтягащо и тангенциално /триещо/ действие, съответно в областта на аналното отвърстие и лигавицата на правото черво с предмет, съчетаващ компоненти на по-значителен диаметър от анатомичните възможностите и еластичността на структурите на аналното отвърстие при едновременно триещо въздействие върху лигавицата. Такива условията могат да бъдат осъществени при наслагващо се постъпателно-възвратно въздействие на предмет с обща цилиндрична форма, каквито характеристики имат както вещи от околната обстановка, така и еректиралия пенис на „зрял" индивид. Преценката на цялостната механогенеза на възникване на уврежданията при пострадалия А. Д. в цялостната си съвкупност не съответстват да са причинени при падане от първите стъпала на първата междустълбищна площадка, фиксирани на снимка № 2 от огледа на местопроизшествието.

При аутопсията на пострадалото дете А. Д. са иззети проби кръв от венозната система и наличната такава в коремната кухина, вследствие хемоперитонеум /излив на кръв в коремната кухина/ от  разкъсания   черен   дроб и    

                                                                     - 12 -

чреводържателя.   При   химическото изследване е установено, че пробата венозна кръв е с наличие на етилов алкохол в концентрация 0,55 промила, а пробата кръв от коремната кухина съдържа етилов алкохол в концентрация 1,12 промила. При установяването на противоречив резултат от химическите изследвания, за тяхната правилна интерпретация е задължително отразяването в протоколната част на СМЕ на избраната и приложена секционна техника - дали се касае за поетапна евисцерация на вътрешните органи по комплекси /по метода на Вирхов/ или тотална /пълна/ едноетапна такава по метода на Летюл-Шор, или сециране на органите на място /in situ по метода на Ресле-Кернер/. Това е изключително важен елемент при решаването на подобни случаи, тъй като е възможно съобразно приложената секционна техника да настьпи „излив" на стомашно съдържимо /в което алкохолната концентрация да е по-висока от тази в излялата се кръв/ и даде по-висока концентрация на алкохол в кръвта, изляла се в коремната кухина. При хистологичното изследване, допълнително проведено и отразено в допълнителна СМЕ по писмени данни № 442-А/2010 г., са определени находки, относно изменения на вътрешни органи, но не се установяват данни за изследване на наличните „парцалчета” и техният произход, т.е. дали се касае за възпалителни изменения /фибрин/ или за аморфна материя, вследствие на хранителна материя от стомашно-чревния тракт, което може да възникне при конкретно приложена и извършена секционна техника. Несъмнено, детето е приело напитка съдържаща етилов алкохол, като начина на приемане отговаря да е през устата и не кореспондира с обсъждането в заключението на допълнителната СМЕ за въвеждане на разтвор, съдържащ етилов алкохол, през „задния проход на детето в дебелите черва и оттам - в коремната кухина по пътя на дифузията”. Наличните данни от химическия анализ, съобразени с възрастта на детето сочи, че същото е било повлияно от етилов алкохол, като наличната концентрация дава основание за извода, че към момента на смъртта същото е било в лека степен на алкохолно опиянение. Коренно различно е въздействието на етиловия алкохол в тази концентрация при деца и възрастни индивиди. Установената концентрация определя значително потискане на мозъчната кора, респ. функцията на централната нервна система, и води до т.нар. алкохолна декортикация, особено изразено при деца във възрастта на пострадалото дете. Въздействието върху мозъчната кора на етиловия алкохол има определен анестезиращ ефект върху организма като цяло и коренно променя възприятия и реакции на организма относно получени травматични увреждания, които в нормални условия биха имали значителна емоционална изява на болков синдром. В конкретния случай същите към момента преди настъпване на смъртта са били занижени в значителна степен като интензивност поради гореизложените условия. Това налага извода, че лица, описващи състоянието на пострадалото дете, могат да възприемат само частично съобщавана болкова симптоматика, или даже липса на такава.

Петимата експерти обобщават, че при конкретния казус се касае за дете на 1 година и 6 месеца, върху тялото на което са прилагани травматични

Старозагорски окръжен съд                          - 13 -                      н.о.х.д. № 345/2011 г.

 

въздействия от твърди тъпи предмети в различни области на тялото, които са с давност по-голяма от тази на смъртта и последващо основно въздействие в коремната област, което категорично не кореспондира с падане от стъпала на стълби, а са в резултат на директно нанесени удари. Причината за смъртта е тежката коремна травма с разкъсване на черния дроб и чреводьржателя с последващ кръвоизлив, която по своята медико-биологична характеристика се отнася към общо разстройство на здравето, постоянно опасно за живота. При навременно    потърсена медицинска помощ във високо специализирано медицинско заведение, би могло да се избегне смъртния изход, но следва да се отрази, че медицинска помощ не е потърсена даже в първоначалните етапи, в които може да се възприемат изявите на тежкото състояние на детето. Върху детето категорично е осъществено въздействие в областта на аналното отвърстие и правото черво по гореуказаният в експертизата механизъм в близките часове преди настъпването на смъртта. Установената черепномозъчна травма в цялостния си описан комплекс не дава възможност за категорично определяне на давността на получаване и конкретния механизъм на възникване, но същата категорично не може да се получи при падане на детето от собствен ръст, а може да възникне при придадена кинетична енергия върху тялото на детето. В конкретния казус се съдържат морфологични данни за нанесени увреждания в различни области по тялото на детето по гореуказаните механизми, които съпоставени със синтезираните данни в доклада на ЕС от 2006 г., съобразен с множеството проучвания в различни държави от Европа и Северна Америка, обосновават извода на това заключение, че се касае за системно физически малтретирано дете /”Синдром на малтретираното дете”/ с краен фатален изход.

В съдебното заседание на 24.11.2011 г. експертите доц. д-р Х., д-р А., д-р Н., д-р Г. и съдебният химик А., изготвили петорната съдебномедицинска експертиза, поддържат заключението си и отговарят на  въпросите на съда и страните.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства – протокол № 38/13.09.2010 г. от 13.09.2010 г. /л.10 - 12 от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./. по представеното за изследване долнище на детски анцуг със сив цвят, общо силно замърсено /описано като обект № 2/, не са открити зацапвания, наподобяващи кръв, които да бъдат подложени на изследване. Засъхналата червено-кафява материя по представения за изследване детски потник, бежов на цвят, с мечета /описан като обект № 1/ е кръв от човешки произход. Кръвната група на човешката кръв по потника е „АВ/0/”. Кръвната група на А.А. Д. е „АВ/0/”.

Видно от заключението на физико-химичната експертиза – протокол № 257/03.09.2010 г. от 03.09.2010 г. /л.22 - 23 от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./. Веществото от обект № 1 - червеникава течност, която заема част от обема на пластмасово шише с биберон - не съдържа наркотични или упойващи вещества, както и не съдържа етанол, метанол или друг вид алкохол.

                                     - 14 -

Видно от заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза № 296/11.11.2010 г. /л.29 – л.34 от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./, П.Д.А. е в състояние правилно да възприема свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. При освидетелстваната А. не се установява разстройство на възприятията, което да нарушава правилното й отношение към външния свят и способността й да осъзнава постъпките си. Познавателните процеси /възприятие, памет, внимание, мислене/ са задоволително развити при освидетелстваната. Не се установяват признаци на разстройство на оценъчната способност, разстройство на чувствителността и на волевата способност за овладяване на реакциите в рамките на привичното поведение. Интелектуалното равнище на П.А. е в рамките на нисък вариант на нормата,което й позволява правилно да възприема и пресъздава факти и обстоятелства, имащи значение за делото. За периода на инкриминираното деяние при А. не се установяват данни за преживяно състояние на физиологичен афект. П.А. притежава необходимата психическа годност да участва в наказателното производство.

Заключенията са компетентни и мотивирани и съдът ги възприема, като по отношение на двете тройни и петорната съдебномедицински експертизи съдът ще вземе становище по-долу, с оглед изискванията на чл.154 от НПК.

По делото е безспорно, че пострадалият А. Д., заедно и с брат си И. и децата на свидетелката М. /Х., А. и В. / били поверени на грижите не подсъдимата А.; че на 24.08.2010 г., в периода от около 19 ч. до около 23 ч., подсъдимата А. била сама с всички деца в квартирата в гр. Г., ул. „****” № 2, която ползвала заедно със свидетелите Т., М. и К.; че на 25.08.2010 г., около 2 ч., подсъдимата А. съобщила на свидетелите М. и К., че А. е изчезнал; че същият ден сутринта трупът на А. бил намерен от полицаите на втория етаж от къщата на ул. „****” № 2, където бил скрит от подсъдимата А..

По делото се спори кой и кога е причинил на пострадалия А. Д. установените от съдебномедицинските експертизи травматични увреждания; какви са давността и механизмът на причиняването на тези   травматични увреждания.

Спорен е и въпросът за точната правна квалификация на деянието, причинило смъртта на пострадалия А. Д. – по чл.116, ал.1, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и пр.3, във връзка с чл.115 от НК, според прокурора, или по чл.15 от НК, по чл.124, ал.1 от НК или по чл.122, ал.1 от НК, каквито алтернативни становища развива защитата на подсъдимата А..

Безспорно е по делото, че около 15 ч. на 24.08.2010 г. подсъдимата А. се подразнила, че А. за пореден път се изпуснал по голяма нужда и трябвало отново да бъде мит и преобличан. В присъствието на свидетеля Т. тя нарекла детето „копеле” и по този повод между двамата избухнала кавга.

Старозагорски окръжен съд                          - 15 -                      н.о.х.д. № 345/2011 г.

 

Т. ударил на А. два шамара и един ритник, а тя му казала, че иска да се прибере в с. Я., тъй като й тежи, че „детето ревяло много и се нааквало”. Свидетелят Т. отвърнал, че ще я закара до там.

Разправията била чута от свидетелката М., която влязла в стаята, спряла братовчед си да посяга повече да бие А. и отпратила последната в другата стая.

Свидетелят Т. измил А. в банята и го облякъл с тъмносиньо долнище от анцуг с бели кантове /взето от свидетелката М./ и жълт потник на мечета /снимка № 19 и снимка № 20 от фотоалбума, изготвен при огледа на местопроизшествието - л.8 - стр.2, т.І от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./. Вършейки това, Т. видял, че по-малкият му син има стара рана на коляното и синина на гърба /в областта на дясната плешка/, за която подсъдимата обяснила, че е от падане по стълбите. Свидетелят Т. не видял никакви други наранявания или травми по тялото на А. /„Между 14-15 часа, когато измих детето в банята, видях синьо на рамото… Докато го миех, не съм забелязал нищо по дупето. Не ми е направил впечатление да има нещо наранено по дупето”/.

След това, до около 19 ч., подсъдимата А. прекарала сама в обитаваната от нея и Т. стая, а Т., заедно с всички деца /своите и на М./, бил в стаята на братовчедка си.

За това обстоятелство не се спори по делото, като подсъдимата А. също го потвърждава: „Докато е бил там, в стаята с децата, аз не съм стъпвала при тях”.

Свидетелят Т. е категоричен, че децата яли и си играели /имало сладки и сайдер/ и А. бил добре: ”…играеше си, не е ревал и не се е нааквал”.

Около 19 ч. Т. тръгнал за работа, като бързо излязъл от стаята на братовчедка си, без дори да се обади на подсъдимата, за да не плаче А. за него.

Подсъдимата А. останала в къщата – единственият възрастен човек, който наглеждал петте деца.

Съдът не възприема като основателно възражението на защитата на подсъдимата А., че няма данни какво е станало, когато А. е бил сам с баща си, и изразеното съмнение в доброто бащинско поведение на последния.

В действителност, по делото няма данни, че през времето между 15 ч. и 19 ч. на 24.08.2010 г. А. е бил сам с баща си, освен когато Т. го е измил набързо в банята и го е облякъл с описаните по-горе дрехи. А. бил още облечен с тези дрехи, когато свидетелят Т. го оставил, заедно с другите деца, в стаята на М., за да отиде на работа.

Както беше уточнено по-горе, подсъдимата А. също потвърждава обстоятелството, че до около 19 ч. /когато тя била в своята стая/, свидетелят Т. бил с всичките пет деца в стаята на М.. Поради това будят недоумение твърденията на подсъдимата А., че вероятно свидетелят Т. е пребил сина си, преди да отиде на работа; че е заварила „А. вкаран под масата, целият повърнат и насран”; че детето не искало да стои право и падало.

                                                        - 16 -

Свидетелката Х.В., която е била в стаята си, заедно с другите деца и свидетеля Т., докато той отиде на работа, не съобщава да се е случило нещо особено през това време. Нейният разказ за събитията на 24.08.2010 г. започва така: „Като бяхме при чина П., а мама беше в болницата, А. се наака, а тя го затвори в банята, на тъмно. После тя отиде до магазина…”.

Според свидетелите М. и К., двамата отишли с колата до болницата около 20 ч., защото на М. й било лошо.

Т.е. – твърдяното от подсъдимата А. „наакване” на А. в присъствието на баща му /след като детето било преоблечено около 15 ч. от Т./ всъщност се е случило малко след 20 ч., в отсъствието на Т. – когато М. и К. минали през квартирата, само подали покупките си и веднага тръгнали към болницата. В подкрепа на този извод са както цитираните по-горе показания на свидетелката Х.В., така и обстоятелството, че след излизането на Т. /около 19 ч./ А. е бил преобличан от А. само един път и това преобличане е станало в присъствието на Х. и И..

Подсъдимата А. не отрича, че когато А. е бил „повърнат и насран”, е бил облечен с дрехите на децата на свидетелката М. /”един голям анцунг … с кант”/, а по делото няма данни детето да е било преобличано от А. повече от един път същата вечер. Самата подсъдима твърди, че сменила дрешките на А. „към 8-8.30 ч.” за последен път за деня, което потвърждава изложеното по-горе за хронологията на събитията.

Защитата на подсъдимата А. повдига въпроса в кой момент А. е бил облечен със сивото долнище, намерено в стаята на Т. и А., но съдът счита, че това обстоятелство е ирелевантно за настоящия казус, защото нито подсъдимата А., нито някой от свидетелите по делото споменава за това долнище /освен Т. – на досъдебната фаза, но в съдебното заседание на 17.06.2011 г. е категоричен, че А. не е бил облечен със сивото долнище/. Още повече, че според заключението на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства – протокол № 38/13.09.2010 г. от 13.09.2010 г., по представеното за изследване долнище на детски анцуг със сив цвят, общо силно замърсено /описано като обект № 2/, не са открити зацапвания, наподобяващи кръв, които да бъдат подложени на изследване.   

Подсъдимата А. твърди, че не е видяла синини по тялото и главата на А., нито пък кръв по дупето или памперса му, което изцяло противоречи на тезата й, че свидетелят Т. е пребил сина си. Тази теза съдът възприема като защитна позиция на подсъдимата А..

Следва да се отбележи, че от всички събрани по делото доказателства /включително и показанията на В., М., К./ се налага изводът, че свидетелят Т. е бил силно привързан към сина си А. – поел е грижите за него, докато детето е било на петмесечна възраст, въпреки че е нямал граждански брак с майка му и не го е припознал; грижел се добре за него и детето било много привързано към баща си /все плачело за него/; никога не го е удрял; негативното отношение на подсъдимата А. към А., изразено чрез обидата „копеле”,

Старозагорски окръжен съд                          - 17 -                      н.о.х.д. № 345/2011 г.

 

предизвикало разпра, при която Т. ударил на А. два шамара и един ритник, след което сам измил и преоблякъл А..

Всичко това подкрепя становището на съда, че обвинението на подсъдимата А. за извършено от свидетеля Т. физическо посегателство върху А., освен логически неиздържано, е и емоционално неправдоподобно.

От всичко изложено се налага изводът, че отивайки на работа около 19 ч. на 24.08.2010 г., свидетелят Т. е оставил сина си А. здрав, в добро настроение и със сухи и чисти дрехи /тъмносин анцуг с бели кантове и жълт потник на мечета/.

В проведената очна ставки между подсъдимата А. и свидетеля Т. всеки един от тях потвърждава казаното по време на разпита си и не променя позицията си относно горните обстоятелства.

Подсъдимата А. твърди, че след като намерила А. „насран и повърнат”, го сложила в средата на стаята, за да извади дрехите от пералнята. След това го измила, но тъй като й станало лошо, го изпуснала – детето паднало на земята, ударило си главата и си глътнало езика. Тя му „ударила 2-3 шамара, стиснала му ченето, изкарала му езика”, но след това А. не се чувствал добре.

Съдът не приема горните твърдения за достоверни, тъй като няма никакви доказателства в тяхна подкрепа. Както беше уточнено по-горе, около 19 ч. свидетелят Т. оставил А. здрав и със сухи и чисти дрехи /тъмносиньо долнище от анцуг с бели кантове и жълт потник на мечета/.

Около 20 ч. свидетелите М. и К. се прибрали и без да влизат в къщата, подали покупките си и веднага тръгнали към болницата, защото М. не се чувствала добре.

Тогава А. отново се изпуснал по голяма нужда, без да каже за това, а подсъдимата А., която много се ядосала, го затворила „в банята, на тъмно” и отишла до магазина.

Тъй като А. пищял много, Х. и И. го пуснали от банята и го скрили под леглото в стаята, която ползвало семейството му.

След като А. се върнала от магазина и А. й казала, че А. е под леглото, А. се ядосала много, скарала се на И. и го набила.

След това, в присъствието на Х. /малолетната свидетелка Х.В./ и И.,  подсъдимата А. нанесла множество удари с шамари по цялото тяло и главата на А., след което го хванала през кръста, вдигнала го и със сила го хвърлила на земята. А. паднал по гръб и тогава А. му нанесла няколко силни ритника в областта на гърдите и корема.

В резултат на това А. получил травматични увреждания, подробно описани във всички съдебномедицински експертизи по делото, а именно: 1.Закрита черепно-мозъчна травма /линейно счупване на тилната кост, субарахноидален кръвоизлив вляво теменно, кръвонасядания на меката черепна покривка ляво челно, в задните отдели на дясната теменна област и тилно, оток и кръвонасядане в тилната област на главата; 2.Гръдна травма: три кръвонасядания по задната повърхност на гръдния кош, съответно едно кръвонасядане в дясната гръдна

                                                                  - 18 -

половина и две в лявата гръдна половина, белодробна контузия по задната повърхност на долния лоб на левия бял дроб; 3.Тежка коремна травма: разкъсвания на черния дроб в областта на залавното място на сърповидната връзка, излив на кръв в коремната кухина /хемоперитонеум/ в количество 300 мл, кръвонасядания по коремницата в областта на предната стена и в областта на тънкочревния държател, разкъсване на тънкочревния държател с ретроперитонеален кръвоизлив, шест кръвонасядания на предната коремна стена, едно кръвонасядане на дясната слабинно-хълбочна  област, дълбоки кръвонасядания на меките тъкани на предната коремна стена, кръвонасядане на мастната капсула на десния бъбрек.

Съдът приема изложеното по-горе относно кой, кога и как е причинил на пострадалия А. Д. установените от съдебномедицинските експертизи травматични увреждания, както и посочената давност и описания механизъм на причиняването на тези травматични увреждания, след детайлния анализ на събраните по делото доказателства.

 Според разпоредбата на чл.154, ал.1 от НПК, заключението на експерта не е задължително за съда, а според чл.154, ал.2 от НПК, когато не е съгласен със заключението на експерта, съдът е длъжен да се мотивира.

Вземайки предвид състава /като численост, квалификация и специализация/, изчерпателното и подробно излагане на отговорите на поставените въпроси и задачи, както и детайлното обсъждане на всички събрани по делото доказателства, съдът изцяло възприема заключението на петорната съдебномедицинска експертиза, която подкрепя горните изводи на съда и изцяло съответства на доказателствения материал по делото.

Съдът не възприема заключението на тройната съдебномедицинска експертиза на труп № 258/2010 г. от 02.10.2010 г. и заключението на допълнителната тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 442-А/2010 г. от 25.11.2010 г. /съответно, л.4 – л.8 и л.39 – л.41, т.ІІ от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./ в частта им относно: давността и механизма на причиняване на травматични увреждания на пострадалия А. Д. – това, че всички /с изключение на тези в областта на задния проход/ са получени при падане два дни преди смъртта на А. по стълбите, водещи към втория етаж на къщата; становището, че след получаване на травматичните увреждания е възможно детето да не е имало отявлени признаци на влошено здравословно състояние до вечерта, непосредствено преди смъртта му; извода, че алкохолът е бил въведен в организма на детето през задния проход; констатацията, че тези травми не могат да се получат по време, посочено от подсъдимата А. – вечерта преди смъртта /с оглед противоречивите й обяснения в хода на досъдебното производство, коментирани от експертите в заключенията им/.

Съдът приема горните заключения в останалите им части – а именно: описанието на получените от А. травми; съдържанието на алкохол във венозната кръв - 0,55 промила, и в набраната в коремната кухина кръв - 1,12 промила; извода, че уврежданията в областта на задния проход и правото черво са причинени по механизма на разтягане и триене от въвеждане на твърд тъп предмет

Старозагорски окръжен съд                          - 19 -                      н.о.х.д. № 345/2011 г.

 

в правото черво през ануса, в рамките на близките часове преди смъртта; извода, че описаните в заключението травми не могат да се получат по начин, посочен от подсъдимата А. - няколкократни падания на детето, когато тя го е къпала и преобличала.

В съдебното заседание на 18.10.2011 г. експертите д-р Т., д-р С. и д-р П., изготвили двете тройни съдебномедицински експертизи, оттеглят заключенията си в частта им относно наличието у пострадалия А. Д. на начеващ перитонит /възпаление на коремницата/.

Следва да се отбележи, че всички съдебномедицински експертизи по делото /двете тройни и петорната/ са единодушни за причината за смъртта на пострадалия А. Д., а именно - тежката коремна травма с разкъсване на черния дроб и чреводьржателя, с последващ кръвоизлив.

Експертите д-р Т., д-р С. и д-р П. мотивират своите изводи относно давността и механизма на причинените на пострадалия А. Д. травматични увреждания с това, че всички констатирани от тях кръвонасядания по трупа на детето са с еднакъв цвят – морави, с кафеникав оттенък. Според вещите лица, този цвят се появява към края на второто и началото на третото денонощие и в подкрепа на това свое мнение те сочат, че в хистологичните препарати, взети от всички увредени органи на А., са намерени сидерофаги /клетки, съдържащи кръвен пигмент, който се появява след 24-тия час от травмата/. Експертите са категорични, че казаното от А. в качеството й на обвиняема – че два дни преди смъртта си А. е паднал по стълбите, водещи към втория етаж на къщата, съвпада както с давността, така и с механизма на всички получени от него травми /с изключение на тези в областта на задния проход/.

В обясненията си пред съда в съдебното заседание на 24.11.2011 г. подсъдимата А. категорично заявява: „В къщата, където живяхме, имаше стълби. А. се опитваше да се качва, но аз не го оставях сам. Падал е 1-2 пъти от първите стълби, които са коридора. Нагоре по другите стълби не се е качвал”. Т.е. – няма нито едно доказателство, че пострадалият А. Д. е падал по стълбите, водещи към втория етаж на къщата /снимка № 3 - л.5 - стр.2, т.І от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./, тъй като дори подсъдимата А. не твърди това.

Относно кръвонасяданията по трупа на А., в заключението на петорната съдебномедицинска експертиза е посочено, че има известно разминаване между описанието на кръвонасяданията в протокола за оглед на местопроизшествие от 25.08.2010 г. и описанието на същите в заключението на тройната съдебномедицинска експертиза на труп № 258/2010 г. от 02.10.2010 г., което води до невъзможност за прецизен отговор на въпроса за давността на установените травматични увреждания. Експертите считат, че морфологичната характеристика и различна локализация на уврежданията сочат, че същите са причинени на А. от множество системно и стереотипно наслагващи се удари с или върху твърди тъпи предмети в различни периоди от време, което им дава основание да считат, че в случая става дума за т. нар. „Синдром на малтретираното дете”.

В съдебното заседание на 18.10.2011 г. експертите доц. д-р Х., д-р

                                                                          - 20 -   

А., д-р Н., д-р Г. и съдебният химик А. потвърждават горните изводи, като добавят, че биохимичните промени на хемоглобина след нанасяне на травми се констатира с появата на сидерофаги /между 6-тия и 24-тия час след травмите, като периодът е индивидуален/. Вещите лица заявяват, че цветът на кръвонасяданията, установени при външния оглед на трупа на А. и описани като „морави, с кафеникав оттенък”, действително отговаря на давност от две-три денонощия, но пък не кореспондира с кръвоизлива в коремната кухина и цялостната  морфология на коремната травма, нанесена часове преди смъртта. Експертите правят последния извод въз основа на установените от тях няколкократни въздействия върху коремната стена, изявени с кръвонасядания от вътрешната стена на коремната стена, които все още не са се проявили по кожата, поради което не могат да бъдат установени при външния оглед, а са констатирани при аутопсията. Още повече, че количеството на кръвта в коремната кухина /около 300 мл./, описанието на самите разкъсвания и липсата на репаративни промени подкрепят становището на експертите, че коремната травма е нанесена няколко часа преди настъпването на смъртта на пострадалия А. Д..

Експертите доц. д-р Х., д-р А., д-р Н., д-р Г. и съдебният химик А., след като в съдебното заседание на 18.10.2011 г. отново се запознаха с направените при огледа на местопроизшествието снимки /снимки № 9, № 10, №11, № 12, № 13, № 14, № 15 и № 16 – л.6 – л. 8, т.І от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./ потвърждават, че върху тялото на А. има полихромни кръвонасядания, при които е много трудна преценката за тяхната давност, тъй като същите са получени по механизма на наслагването. Вещите лица посочват, че при аутопсията на пострадалия А. Д. не са описани кръвонасяданията, видими на снимка № 12 /кръгловати кръвонасядания по външната повърхност на лявата мишница, с кафеникав цвят, подредени едно под друго/, които добре отговарят да са получени при силно захващане с ръце в описаната област, както и видимите на снимка № 14 /кръвонасядане в областта на гърба, с морав цвят, в горната част с жълтеникав оттенък/. Посочените кръвонасядания категорично сочат за наслагвания на по-пресни върху по-стари такива, които също подкрепят извода за наличието на „Синдром на малтретираното дете” при пострадалия А. Д. и по този начин обясняват наличието на сидерофаги /от стари травми/ в хистологичните препарати от травмираните зони.

Показанията на свидетелката Х.В., очевидец на събитията от следобеда и вечерта на 24.08.2010 г., изцяло съответстват на изводите, изложени в заключението на петорната съдебномедицинска експертиза по писмени данни – както относно хронологията на събитията и оттам – давността на травмите, така и относно механизма на нанасянето им.

Свидетелката Х.В., която била на 8 години и 4 месеца на 24.08.2010 г., същият ден била в къщата на ул. „***” № 2 в гр. Г. заедно с другите деца – А., В., И. и А.. Между 15 ч. и 19 ч., както беше изложено по-горе, децата прекарали в стаята, обитавана от свидетелите М. и К., като с тях бил свидетелят Т.. Имало сладки и лимонада, децата яли, пили и си играели в стаята. Няма никакви данни, че по това време е имало каквито и да е било инциденти.

Старозагорски окръжен съд                          - 21 -                      н.о.х.д. № 345/2011 г.

 

Х. е категорична, че: „Това се случи през лятото, когато аз бях във ваканция. Когато бяхме при чина П., а мама беше в болницата, А. се наака, след което тя го затвори в банята, на тъмно”. Тъй като М. и К. са единодушни, че са отишли в болницата около 20 ч., съдът приема, че  времето на инкриминраното деяние е точно тогава – малко след 20 ч., след като посочените свидетели са отишли да потърсят медицинска помощ за М..

Тъй като А. отново се изпуснал по голяма нужда, подсъдимата А. много се ядосала и го затворила „в банята, на тъмно”, след което отишла до магазина.

А. пищял много силно и затова Х. и И. го пуснали от банята и го скрили под леглото в стаята, която ползвало семейството му.

Подсъдимата А. се върнала от магазина, разбрала, че А. е под леглото и много се ядосала - скарала се на И. и го набила. Подсъдимата А. набила и А., като свидетелката Х.В. описва боя така: „След това удари с шамар по дупето, по гърба и по лицето А., щото се беше наакал, след това го хвана и го лепна на земята – хвана го за кръста и го удари на земята. Това стана в стаята, където живеят И. и А., аз бях вътре … и видях всичко това. Искам да обясня как чина П. удари А. в земята – хвана го ей тука /сочи с две ръце кръста/ и със сила, с двете ръце, както го държеше за кръстчето, го хвърли на земята. А. падна по гръб. Даже и И. видя това… Ние бяхме през цялото време в тяхната стая”.

Описаният от малолетната свидетелка В. механизъм на нанасяне на телесните повреди от подсъдимата А. върху пострадалия Д. изцяло отговаря на обективните находки по тялото на А. /кръвонасядания, външни и вътрешни травми/ и кореспондира напълно с изводите на петорната съдебномедицинска експертиза, подробно изложени по-горе.

Действително, Х. не споменава, че подсъдимата А. е ритала А. или е стъпвала върху него, но петимата експерти са категорични, че: коремната травма е нанесена часове преди настъпването на смъртта; закритата гръдна и тежката коремна травма, при съпоставка на уврежданията на меките тъкани с подлежащи такива на вътрешните органи, сочат за директни удари със значително придадена кинетична енергия на твърдите тъпи предмети, каквито са ритниците. Вещите лица, вземайки предвид възрастта и телосложението на пострадалия А., не изключват и възможността за директно ударно стъпване и въздействие на тежестта на тялото на нападателя, за което насочва характерното разкъсване на черния дроб и тънкочревния държател /кореспондиращо с кръвонасяданията на меките тъкани на предната коремна стена/. Такива разкъсвания обикновено възникват като резултат от притискане на коремната стена и подлежащите органи върху гръбначния стълб – т.нар. „гилотиниращ ефект”. По този начин се получава вгъване на меките тъкани и притискането им върху гръбначния стълб, при което се получава тяхното смачкване и разкъсване. Уврежданията в областта десния бъбрек подкрепят посочения механизъм на въздействие, което е с наслагващ се характер.

                                                     - 22 -

И тъй като Х. твърди, че когато майка й е била на болницата /малко след 20 ч./ чина й П. е набила А. /описва подробно побоя над него/, като го е хванала през кръста, ударила го е в земята и той е паднал по гръб, този момент съвпада по време, ситуация, логическо развитие и съдебномедицински находки с извода, че точно тогава подсъдимата А. е ритнала силно и няколко пъти детето в областта на гърдите и корема. Не на последно място е и безспорното обстоятелство, че по това време в къщата нямало друг възрастен човек, освен подсъдимата А., която била много ядосана на А., че за пореден път за деня се е „наакал”, без да съобщи за това.

Показателно за това, че подсъдимата А. много се ядосала от поредното „изпускане” на А. е и обстоятелството, че след като го е била с шамари, ударила го е в земята и го е ритала, тя не спряла до тук, а продължила да осъществява желанието си да го накаже за стореното. А именно – наложила му обичайното за случая наказание – да стои на двора с вдигнати ръце на слънцето /така правела обикновено, когато детето се изпускало по голяма нужда, според Х./.

В подкрепа на извода че подсъдимата А. е нанесла на А. посочените по-горе травматични увреждания, преди да го преоблече, е установената кръв от пострадалото дете по потника /жълт на цвят, с мечета/, с който го е облякъл свидетелят Т., преди да тръгне за работа,  видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства – протокол № 38/13.09.2010 г. от 13.09.2010 г.

Въпреки че поведението на подсъдимата А., описано по-горе, е било толкова неоправдано агресивно и невъздържано, при нея не се установява разстройство на възприятията, което да нарушава правилното й отношение към външния свят и способността й да осъзнава постъпките си. Познавателните процеси /възприятие, памет, внимание, мислене/ са задоволително развити при подсъдимата А.; не са установени признаци на разстройство на оценъчната способност, разстройство на чувствителността и на волевата способност за овладяване на реакциите в рамките на привичното поведение. Експертите доц. П. и д-р К., изготвили заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза № 296/11.11.2010 г. /л.29 – л.34 от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./, са категорични, че за   периода   на   инкриминираното  деяние   при   А.   не  се установяват данни за преживяно състояние на физиологичен афект.

Съдът възприема дадените в съдебното заседание на 24.11.2011 г. обяснения на подсъдимата А., че й станало лошо в банята и изпуснала А., който паднал на пода и се ударил, за нейна защитна позиция. Тези обяснения освен неправдоподобни, са и вътрешно противоречиви, тъй като подсъдимата твърди, че А. е паднал „на лице”, непосредствено след това заявява, че е паднал по гръб, след което уточнява: „На лице, от лице се обръща на гръб… След като е паднало, се опитва детето да стане, но се е хлъзнало…”.

Няма нито едно доказателство, което да подкрепя разказаното от подсъдимата А. за това как А. е получил многобройните си травми.

Старозагорски окръжен съд                          - 23 -                      н.о.х.д. № 345/2011 г.

 

Наистина, подсъдимата А. е изложила тази версия на свидетелката Е.А.А. /социален работник в Отдел „Закрила на детето” при Община Г./, но показанията на последната не могат да бъдат доказателство за друго, освен за съдържанието на разговора между подсъдимата и социалния  работник.

Следва да се подчертае, че и трите съдебномедицински експертизи отхвърлят описания по-горе механизъм на получаването на телесните увреждания от А. – при падане от собствен ръст. Още повече, че самата подсъдима си противоречи, като поддържа две различни версии за това, а именно – че травмите по детето са причинени от свидетеля Т. и в същото време – от така противоречиво и неправдоподобно описаното от нея падане на А. в банята. А заключението на петорната съдебномедицинска експертиза е категорично, че установените закрита черепно-мозъчна травма, гръдна травма и тежка коремна травма могат да се получат при падане върху плоскост с придадена кинетична енергия от тласкане, хвърляне и др., съпроводено от удари с ритници /за коремната травма/, какъвто механизъм за това съдът прие за установен по делото.

Освен изброените по-горе травми, пострадалият А. Д. е получил и пръстеновидно кръвонасядане около задния проход, кръвонасядане в пръстеновидния мускул на аналното отверстие, кръвонасядане в стената на правото черво и охлузвания по лигавицата му. Действително, тази травма е най-малко коментираната от всички получени от А. увреждания, каквато констатация прави в този смисъл и защитата на подсъдимата А., но това е защото описаното увреждане няма пряка причинна връзка със смъртта на пострадалия.

Относно давността и механизма на получаване на разкъсването на аналното отверстие на пострадалото дете експертните състави и на двете експертизи /тройната и петорната/ са единодушни. А именно – че уврежданията в областта на задния проход и правото черво са причинени по механизма на разтягане и триене от въвеждане на твърд тъп предмет в правото черво през ануса, което е станало часове преди смъртта на А..

Тъй като по това време единственият възрастен човек на ул. „**** ” № 2 безспорно е била подсъдимата А., съдът счита за несъстоятелни възраженията на защитата на подсъдимата, че разследването по делото е подминало двамата мъже в къщата, като евентуални причинители на гореописаната травма. По делото няма дори наченка от данни един от свидетелите Т. или К. да има някакво отношение към тази травма.

Нещо повече, свидетелят Т., който е измил и преоблякъл А. преди да тръгне на работа, не е забелязал никакви наранявания по дупето на сина си. За такива не съобщава и подсъдимата А., която е мила и преобличала А., след като баща му е излязъл.

От снимковия материал, фиксиращ състоянието на аналната област  на пострадалия /снимка № 15 и снимка № 16, съответно л.7 – стр. 2 и л.8 – стр.1, т.І от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./, е видно, че А. е със зеещ заден проход, памперсът и околността на ануса му са зацапани с кръв. Заключението на всички експерти /съдебни лекари и съдебен химик/ е, че

                                                                 - 24 -  

горното увреждане е нанесено часове преди смъртта на А., а смъртта  му е настъпила между 21 ч. и 23 ч. /около 10-12 часа преди аутопсията, извършена в 9 ч. на 25.08.2010 г./. Като се вземат предвид тези обстоятелства и че подсъдимата А. физически е малтретирала и е преобличала А. за последен път около 20-20.30 ч. /самата подсъдима посочва този час/, се налага единственият фактически и логически обоснован извод, че уврежданията в областта на задния проход и правото черво са причинени на А. в периода от малко след 20 ч. до около 22 ч. По-горе съдът разви своите разсъждения за това, а именно – около 20 ч. свидетелите М. и К. отишли в болницата, а около 23 ч. се върнали вкъщи, като М. видяла, че А. лежи в леглото, завит със син чаршаф, а подсъдимата й казала, че детето спи /а то вече е било мъртво/.

По изложените съображения съдът приема за неотносимо към обсъжданата травма изтъкнатото от защитата на подсъдимата А. за И. /братът на А./. А именно, че И. бил казал на свидетелката Е.А. /социален работник/, че бъркал с пръст и шише в дупето на братчето си. По делото няма никакви данни, които да подкрепят съмненията на защитата за такова посегателство.

Видно от заключението на тройната съдебномедицинска експертиза на труп № 258/2010 г. от 02.10.2010 г. /л.4 – л.8, т.ІІ от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./, е установено, че съдържанието на алкохол във венозната кръв на пострадалия А. Д. е 0,55 промила, а в набраната в коремната кухина кръв – 1,12 промила. Както според това заключение, така и според заключението на допълнителната тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 442-А/2010 г. от 25.11.2010 г. /л.39 – л.41, т.ІІ от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./, алкохолът е бил въведен в организма на детето през задния проход. Експертите д-р Т., д-р С. и д-р П. поддържат този извод, като обясняват, че на това се дължи значителната разлика между концентрацията на алкохол във венозната кръв и в кръвта, набрана в коремната кухина; че алкохолът е проникнал в организма на А. през задния проход в дебелите черва и оттам - в коремна кухина, по пътя на дифузията.

Съдът не възприема горното експертно мнение като логично и правдоподобно, въпреки че тримата експерти го защитават и в съдебното заседание на 18.10.2011 г.

Според експертите доц. д-р Х., д-р А., д-р Н., д-р Г. и съдебния химик А., след нанасянето на коремната травма на пострадалия А. Д. е започнало продължително кървене в рамките н няколко часа, като през този период детето е изпаднало в хеморагичен шок и е започнало да изпитва изключително силни болки в областта на слънчевия сплит.

Именно това, според съда, е накарало подсъдимата А. да даде на А. напитка, съдържаща етилов алкохол – за да притъпи болковия синдром. И тъй като от кръвоизлива в коремната кухина /300 мл. кръв е значителна част от общия обем на кръвта на дете на възраст 1 година и 6 месеца/, освен силна болка, е настъпила и адинамия /безсилие/, пострадалият А. Д. е заспал.

Старозагорски окръжен съд                          - 25 -                      н.о.х.д. № 345/2011 г.

 

ЗаспИ.ето му е било улеснено от поетия етилов алкохол, който го е довел до състояние на лека форма на алкохолно опиянение – 0,55 промила във венозната кръв.

Експертите, изготвили петорната експертиза по писмени данни, уточняват, че към момента на смъртта си пострадалият А. Д. се е намирал във фаза на резорбция на алкохола, която при децата настъпва по-бързо, и че горната концентрация на етилов алкохол в кръвта на детето е постигната до около половин-един час от приемането на алкохолната напитка.

Експертите доц. д-р Х., д-р А., д-р Н., д-р Г. и съдебният химик А. излагат своето мнение, че са най-вероятни два механизма, по които може да се достигне до такава разлика в съдържанието на алкохол между отчетените във венозната кръв на пострадалия А. Д. 0,55 промила и отчетените в набраната кръв в коремната кухина 1,12 промила. А именно: или наличие на малък срез или пробив на стената на стомаха и излив на стомашно съдържимо към кръвта в коремната кухина /за което насочват т.нар. „парцалчета, намерени там/; или при разкъсването на чреводържателя, което не е локализирано, да има разкъсване и на началния отдел на тънкото черво и попадане на чревно съдържимо в тази кръв. Експертите не могат да уточнят кой от двата механизма е бил осъществен, тъй като в протоколната част на тройната съдебномедицинска експертиза не е отразена избраната и приложена секционна техника.

Поради изложените съображения съдът приема, че за да притъпи силните болки на А. от коремната травма, подсъдимата А. му е дала да пие напитка, съдържаща етилов алкохол, и това е станало около половин-един час преди смъртта му.

По делото няма никакви данни, че свидетелят Т. е дал на А. алкохол, каквото съмнение изразява подсъдимата А.. Още повече, че Х. казва, че А. ревял и стоял прав /когато с И. го измъкнали от банята/, като по този начин се опровергават обясненията на подсъдимата А., че след като Т. тръгнал на работа, А. залитал и не можел да стои прав.

В този момент, когато подсъдимата А. извела петте деца на двора и искала да накаже А. да стои с вдигнати ръце на слънцето /обичайното му наказание за това, че се е изпуснал по голяма нужда/, дошли две приятелки на Х., които я извикали да си играят. Тя излязла и се прибрала доста по-късно, като тогава вече не видяла А..

След нанесения му побой от подсъдимата, А. се почувствал зле – не можел да стои прав, да върви или да седи – падал на една страна, повърнал, започнал да диша все по-трудно и да издава хъркащи звуци, губил сили и подбелвал очи. Вместо да потърси медицинска помощ, А. му дала да пие напитка с етилов алкохол, оставила детето на леглото и го завила със син чаршаф.

Малко по-късно подсъдимата А. установила, че А. е мъртъв, но го оставила завит в леглото, като заблудила свидетелите М. и К.,

                                                                      - 26 -

които се прибрали около 23 ч., че детето спи.

Около 2 ч. на 25.08.2010 г., когато вече всички в къщата спели, подсъдимата А. взела трупа на пострадалия А. Д., заедно с чаршафите, занесла го на втория етаж на къщата и там го скрила в една стая, като го сложила върху един стар дюшек.

След това подсъдимата А. отишла в стаята, в която спели свидетелите М. и К., събудила ги, казала им, че А. го няма и заедно с тях се включила в търсенето на детето из къщата /на първия етаж, на двора и в стопанските постройки/.

Дошли извиканите от М. служители на полицията, които при щателно претърсване на втория етаж на къщата намерили трупа на пострадалия Д..

Пристигналият екип на „Бърза помощ” само констатирал смъртта на детето.

Възраженията на защитата, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричният извод, че смъртта на пострадалия А. Д. е настъпила вследствие на нанесен побой от подсъдимата А., се несъстоятелни.

По-горе съдът подробно изложи анализа на всички доказателства, които не са само косвени, както твърди адв. Й., а има свидетел – очевидец  и това е малолетната Х.В..

Както вече беше посочено по-горе, всички съдебномедицински експертизи по делото /двете тройни и петорната/ са единодушни за причината за смъртта на пострадалия А. Д., а именно - тежката коремна травма с разкъсване на черния дроб и чреводьржателя, с последващ кръвоизлив. Съдът коментира различията между тези заключения, като съпостави изводите на експертите с останалите доказателства и изложи кои експертни изводи приема и защо.

Несъстоятелна е тезата на защитата на подсъдимата А., че А. е получил описаните в съдебномедицинските експертизи травми, падайки по стълбите към втория етаж на къщата, два дни преди инцидента. Поради това съдът отхвърля горното становище, както и извода, който адв. Й. прави от него – че е налице нещастен инцидент, довел до смъртта на детето, и че следа да се приеме правната квалификация по чл.15 от НК.

Има категорични доказателства по делото, че подсъдимата А. е нанесла на А. установените по него травми, включително и тежката коремна травма, причинила смъртта му. Това са доказателствата относно давността и механизма на нанасянето на травматичните увреждания, обстоятелството, че по същото време А. е била единственият възрастен човек в къщата, показанията на свидетеля – очевидец Х.В. и поведението на подсъдимата след извършване на деянието /заблуждаването на М. и К. и скриването на трупа на А./. Поради това съдът приема за безспорно доказано авторството на деянието.

Старозагорски окръжен съд                          - 27 -                      н.о.х.д. № 345/2011 г.

 

Относно правна квалификация на деянието, с което подсъдимата А. е причинила смъртта на пострадалия А. Д., прокурорът поддържа изцяло повдигнатото обвинение по чл.116, ал.1, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и пр.3, във вр. с чл.115 от НК, а според защитата на подсъдимата А. деянието следва да се преквалифицира по чл.124, л.1 от НК или по чл.122, ал.1 от НК.

Съдът не може да приеме поддържаната от адв. Й. теза, че подсъдимата А. е причинила по непредпазливост смъртта на пострадалия А. Д..

Според правната теория, вината представлява изразеното в умисъл или непредпазливост конкретно психическо отношение на дееца към извършеното общественоопасно деяние и неговите общественоопасни последици. Вината е съвкупност от психични моменти, които изразяват определено субективно отношение на дееца, тя е реално съществуващ факт, даден в неговата психика, който подлежи на установяване в процеса по линията на фактическите констатации и тяхното доказване. Според проф. д-р И. Ненов /”Наказателно право – обща част”, ДИ „Наука и изкуство”, С.,1963 г./, двете основни форми на вината – умисъл и непредпазливост, са свързани с две основни категории психични съдържания. Умисълът е свързан с положително отношение на дееца към общественоопасните последици на неговото деяние, настъпването на които той иска или съзнателно допуска. А непредпазливостта е свързана с отрицателното отношение на дееца към общественоопасните последици, нежелани от него, но обективно причинени чрез деяние, извършено в състояние, характеризирано с такива налични психически елементи и психически капацитет, които му дават възможност при определено концентриране на вниманието и правилно направляване на психическите процеси да предвиди и избегне тези последици.

Проф. д-р И. Ненов счита, че съдържанието на интелектуалния момент на умисъла се определя от това, че умишленото престъпление е съзнателен волеви акт, при който общественоопасните последици представляват цел на дееца или най-малко – съзнателно допускан от него страничен резултат.

Съдебната практика на ВКС е категорична, че при установяване на субективната страна на престъпленията против живота и здравето на гражданите, съдът следва да изхожда от психическото отношение на дееца към резултата, като се имат предвид средството, с което е действал, интензивността на нападението, броят и силата на ударите и уязвимостта на органа, върху който са нанесени. Следва да се вземат предвид и предшестващото поведение на виновния и пострадалия и техните взаимоотношения /Р-72-77-ІІ, Р-71-79-ІІ и др./.

Т.е. – обективната страна и субективната страна на деянието са взаимно свързани и представляват своеобразен коректив една на друга.

В случая са налице много факти, които подкрепят извода за негативното отношение на подсъдимата А. към А. поради грижите, които е трябвало тя да полага за малкото дете и неговите нужди - в този смисъл са показанията на свидетелите Т.Т., В.В., К.М., Х.В. и

                                                                        - 28 - 

Е.А., обсъдени по-горе. Подсъдимата е наказвала А., който бил на 1 година и 6 месеца, да стои на двора на слънцето с вдигнати ръце и карала другите деца да го удрят с пръчка /според свидетелката Х.В./. Безспорно е системното физическо малтретиране на А. от страна на А. – за това говорят множеството полихромни кръвонасядания по тялото и главата му, в различни плоскости и с различна давност, които подкрепят извода за наличието на „Синдром на битото дете”. Подсъдимата А. давала и вербален израз на неприязънта си към А., като го наричала „копеле”, което сторила и на 24.08.2010 г., и то в присъствието на баща му.

Кулминация на негативното отношение на подсъдимата А. към А. е побоят, нанесен му от нея  на горната дата, както беше описано по-горе – с шамари „по дупето, по гърба и по лицето”, хващане и удряне със сила на тялото му в земята и нанасяне на няколко силни ритника в областта на гърдите и корема.

Според заключението на тройната съдебномедицинска експертиза на труп № 258/2010 г. от 02.10.2010 г. и заключението на петорната съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 442-А/2010 г. от 25.11.2010 г. /съответно, л.4 – л.8 и л.47 – л.68, т.ІІ от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./, получените 24.08.2010 г. от пострадалия А. Д. травматични увреждания са: закрита черепно-мозъчна травма, гръдна травма, тежка коремна травма, зеещ заден проход и множество кръвонасядания, подробно описани в експертизите. Експертите са единодушни и за това, че при своевременно потърсена медицинска помощ, в близко време след причиняване на травмите и във високоспециализирано медицинско заведение, би могло да се избегне смъртния изход.

А в случая, въпреки очевидното влошаване на състоянието на А., подсъдимата А. не само че не е потърсила медицинска помощ, а е дала на детето напитка, съдържаща алкохол, за да потисне силните болки, които му е причинила, и го е сложила да спи в леглото му.

Съдът не приема за правдоподобни нито обяснението на защитата на подсъдимата А., че горното й поведение се дължи на ниската й социална и здравна култура, нито оправданието, че не е знаела къде се намира болницата. Както подсъдимата А., така и свидетелите Т. и М. разказват, че двадесетина дни преди инцидента А. е водила А. на лекар, защото детето имало разстройство.

След като е нанесла на едно много малко дете /на 1 година и 6 месеца/ множество силни удари /шамари и ритници/ в жизненоважни органи /глава, гърди и корем/, след като го е вдигнала и ударила със сила в земята, след като детето видимо е ставало все по-зле /отпадало, не можело да стои право, прихърквало, повръщало, подбелвало очи и т.н./, а подсъдимата А. не е потърсила медицинска помощ, няма друго логическо и житейско обяснение на поведението й, освен това, че е оставила А. да умре. Подсъдимата А. се е съгласила с настъпването на този противоправен резултат и не е направила нищо, за да го предотврати /Р-574-75-ІІ, Р-67-83-ІІ и др./.

Старозагорски окръжен съд                          - 29 -                      н.о.х.д. № 345/2011 г.

 

От правна гледна точка описаното по-горе поведение се характеризира с евентуален умисъл - подсъдимата А. е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е допускала настъпването на тези последици.

В подкрепа на този извод е и поведението на подсъдимата А. след настъпването на смъртта на А. – оставила го завит в леглото и заблудила свидетелите М. и К., че детето спи; взела трупа на А., заедно с чаршафите, и го скрила на втория етаж на къщата; инсценирала изчезването на А., събудила М. и К., създала паника и активно се включила в търсенето на детето. Т.е. – подсъдимата А. положила усилия да прикрие деянието си, като дори подхвърлила пред М. и К., че майката на А. може да го е взела. Свидетелят В., който дошъл междувременно, също потвърждава изразеното от подсъдимата А. съмнение, че свидетелката Д. може да е откраднала през нощта по-малкия си син.

Описаното поведение на подсъдимата А. /след 23 ч. на 24.08.2010 г./ единодушно се потвърждават от свидетелите М. и К., а в ранните часове на 25.08.2010 г. – и от свидетеля В..

Съдът приема за голословно твърдението на подсъдимата А., че събуждайки М. и К. им е съобщила, че А. е мъртъв, тъй като свидетелите са категорични в изложеното по-горе за предприетото от А. за издирването на детето.

В проведените очни ставки между подсъдимата А., от една страна, и свидетелите М. и К., от друга страна, всеки един от тях потвърждава казаното по време на разпита си и не променя позицията си относно горните обстоятелства.

И тъй като, според заключението на съдебната психолого-психиатрична експертиза № 296/11.11.2010 г., подсъдимата А. е в състояние правилно да възприема свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи /включително и към момента на извършването на деянието/, се налага изводът, че тя съзнателно е искала да отклони подозренията за изчезването на А. от себе си, с надеждата, че ще остане ненаказана.

Съдът счита, че въз основа на конкретно установените фактически обстоятелства няма основание да се преквалифицира деянието на подсъдимата А. нито като престъпление по чл.122, ал.1 от НК, нито като престъпление по чл.124, ал.1 от НК. Не са налице данни, че подсъдимата А., нанасяйки множество силни удари /шамари, ритници и удряне със сила в земята/ в жизненоважни органи /глава, гърди и корем/ на едно дете на 1 година и 6 месеца е действала, съответно, с обикновена непредпазливост /самонадеяност или небрежност/ или с умисъл за телесната повреда и с непредпазливост за причинената смърт.

Действително, според петорната експертиза по писмени данни, причината за смъртта на пострадалия А. Д. е тежката коремна травма с

                                                                         - 30 -

разкъсване на черния дроб и чреводьржателя с последващ кръвоизлив, която по своята медико-биологична характеристика се отнася към общо разстройство на здравето, постоянно опасно за живота. Експертите считат, че при навременно потърсена медицинска помощ във високо специализирано медицинско заведение смъртният изход би могъл да бъде избегнат.

Но в случая смъртта на А. е била неизбежна, тъй като въпреки бързо появилите се признаци на рязко влошено здравословно състояние на детето, подсъдимата А. не направила нищо, за да му помогне. Начинът на нанасяне на тежката коремна травма /силни ритници в корема на удареното в земята дете, при които са се получили разкъсване на черния дроб и тънкочревния държател, кръвонасяданията на меките тъкани на предната коремна стена и увреждания в областта десния бъбрек/ е показателен, че умисълът на подсъдимата А. надхвърля възможността за причиняване на телесна повреда, допускайки възможното причиняване на смъртта на пострадалия Д..  Притискането на коремната стена и подлежащите органи върху гръбначния стълб, чрез което се е получило вгъване на меките тъкани и тяхното смачкване и разкъсване /т.нар. „гилотиниращ ефект”/, се е оказало достатъчно, за да причини тежката коремна травма и смъртта на А..

Разбира се, водещо при преценката за субективната страна на деянието е поведението на подсъдимата А. към момента на нанасянето на ударите върху пострадалия Д. – многобройни, силни, целенасочени /да накаже А. за поредното му изпускане по голяма нужда/ и в жизненоважни органи. Това поведение на подсъдимата А. е показателно, че тя е предпочела да постигне целта си, на която е дала предимство, като е съзнавала възможността да настъпи престъпния резултат – смъртта на А., и се е съгласила с настъпването на този резултат. В този смисъл са Р-71-09-ІІ и Р-223-10-ІІ.

Становището на защитата, че поведението на подсъдимата А. след инцидента е продиктувано от страх за собствения й живот, не намира опора в установеното по делото относно съвместния живот на Т. и А., тъй като свидетелите Т., В., М. и К. казват, че двамата живеели добре. Няма нито едно доказателство, което да потвърждава твърденията на подсъдимата А., че свидетелят Т. системно е малтретирал нея и синовете си И. и А..

Поради това съдът не възприема алтернативната теза на защитата, че подсъдимата А. по непредпазливост е причинила смъртта на пострадалия А. Д. и че правната квалификация на деянието е по чл.124 , ал.1 от НК или по чл.122, ал.1 от НК.

Съдът приема изцяло квалификацията по чл.116, ал.1, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и пр.3 от НК относно деянието на подсъдимата А., което представлява умъртвяване на малолетно лице, на лице, намиращо се в безпомощно състояние, по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост.

Безспорно е по делото, че пострадалият А.А. Д. е

Старозагорски окръжен съд                          - 31 -                      н.о.х.д. № 345/2011 г.

 

малолетен - той е роден на *** г., видно от удостоверение за раждане от *** г. /л.32, т.І от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./. Към датата на деянието – 24.08.2010 г., А. Д. е бил на 1 година и 6 месеца.

А съгласно чл.3, ал.1 от Закона за лицата и семейството, лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни.

Налице е и вторият квалифициращ признак – лице в безпомощно състояние по чл.116, ал.1 т.5 от НК. Пострадалият А. Д., поради много ниската си възраст /1 година и 6 месеца/, представлява жертва, която е в безпомощно състояние по отношение на подсъдимата А. /здрава и млада жена – на 33 години към момента на деянието/. А., на която бил поверен А. /и още четири деца/, била единственият възрастен човек в къщата по време на инцидента, който следвало да се погрижи за него. Вместо това, без малкият А. или някой друг да може да й попречи, подсъдимата А. му нанесла множество удари, описани по-горе. В този смисъл са Р-662-03-ІІІ, Р-71-09-ІІ и др.

Видно от подробно обсъдените по делото доказателства /заключенията на тройната съдебномедицинска експертиза на труп № 258/2010 г. от 02.10.2010 г., тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 442-А/2010 г. от 25.11.2010 г., петорната съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 442-А/2010 г. от 25.11.2010 г., фотоалбума за оглед на местопроизшествие, показанията на свидетелката Х.В./, подсъдимата А. е извършили убийството по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.

Видно от показанията на свидетелката Х.В., подсъдимата А. нанесла на А. множество силни удари /шамари/ в жизненоважни органи /глава, гърди и корем/, вдигнала го е и го ударила със сила в земята. По-горе съдът изложи своите съображения защо приема, че в същия момент подсъдимата А. е нанесла на А. и ритници в областта на гърдите и корема. След всичко това подсъдимата А. искала да наложи на А. и още едно наказание – да стои на двора, с вдигнати ръце на слънцето. Всичко това сочи, че убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития.

В този смисъл е и заключението на петорната съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 442-А/2010 г. от 25.11.2010 г., според което в случая е налице т. нар. „Синдром на малтретираното дете”, тъй като пострадалият А. Д. е бил системно физически малтретиран /животът му е бил низ от наслагващи се по-силни болки в резултат на системно и стереотипно наслагващи се удари/. Безспорно е, че впоследствие на побоя и получените от него множество травми /закрита черепно-мозъчна травма, гръдна травма, тежка коремна травма, зеещ заден проход и множество кръвонасядания/, преди да умре А. Д. е изживял големи болки и страдания и тежки предсмъртни мъки /Р-439-76-ІІ/.

Според петимата експерти, след нанасянето на коремната травма на пострадалия А. Д., е започнало продължително кървене в рамките на няколко часа, като през този период детето е изпаднало в хеморагичен шок и е започнало да изпитва изключително силни болки в областта на слънчевия сплит,

                                                  - 32 -

както и адинамия /безсилие/. За да притъпи болковия синдром, подсъдимата А. е дала на А. напитка, съдържаща етилов алкохол, която го е довела до състояние на лека форма на алкохолно опИ.е – 0,55 промила във венозната кръв.

Тази концентрация води до значително потискане на мозъчната кора, респ. функцията на централната нервна система, и води до т.нар. алкохолна декортикация, особено изразено при деца във възрастта на пострадалото дете. Въздействието върху мозъчната кора на етиловия алкохол има определен анестезиращ ефект върху организма като цяло и коренно променя възприятия и реакции на организма относно получени травматични увреждания, които в нормални условия биха имали значителна емоционална изява на болков синдром.

В подкрепа на квалификацията по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 от НК – че деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин, е и описанието на състоянието на Ана в последните часове от живота му, дадено от самата подсъдима – детето видимо ставало все по-зле, отпадало, не можело да стои право, прихърквало, повръщало, подбелвало очи и т.н.

В настоящия казус е налице и особената жестокост като качество на дееца. Начинът, по който е извършено деянието, броят на нанесените удари и тяхната сила, причинените телесни увреждания на пострадалия, подробно описани по-горе, и поведението на подсъдимата А. по време и след извършване на изпълнителното деяние, свидетелстват за безчовечността и коравосърдечието на подсъдимата /Р-431-70-II, Р-151-83-I, Р-50-74-I, Р-306-71-I, Р-568-83-II, Р-211-85-II и др./. Още повече, че подсъдимата А. искала да накаже А. и допълнително /да стои на двора, с вдигнати ръце на слънцето/, а и часове преди смъртта му нанесла и травмите в областта на задния проход, аналното отверстие и  правото черво.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че подсъдимата А. е осъществила от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.116, ал.1, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и пр.3, във връзка с чл.115 от НК.

Относно времето на  извършване на деянието, в обвинителния акт е посочено, че това е станало на 24-25.08.2010 г.

От установената по делото и подробно изложена по-горе фактическа обстановка е видно, че подсъдимата А. е нанесла на пострадалия А. Д. тежката коремна травма, която е причинила смъртта му, на 24.08.2010 г., малко след 20 ч. В резултат от тази травма детето е починало същия ден – на 24.08.2010 г., между 21 ч. и 23 ч. Т.е. – както с оглед изпълнителното деяние на престъплението убийство, предмет на настоящото дело, така и с оглед настъпването на противоправния резултат, времето на извършването на престъплението е 24.08.2010 г., а не 24-25.08.2010 г., както е повдигнато обвинението срещу подсъдимата А..

Видно от справка за съдимост № 304/26.08.2010 г. на Гълъбовския районен съд /л.82, т.І от д.п. № 225/2010 г. по описа на РУП – Г./, подсъдимата А. е неосъждана.

Старозагорски окръжен съд                          - 33 -                      н.о.х.д. № 345/2011 г.

 

Свидетелката Н.И.В., съседка на подсъдимата А. в с. Я., заявява пред съда, че „П. прави само добро”.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен начин отчасти от обясненията на подсъдимата А., от показанията на свидетелите Т. /на основание чл.281, ал.1, т.1 от НПК са прочетени показанията му от досъдебното производство/, М., В. /на основание чл.281, ал.1, т.2 и т.6 от НПК са прочетени показанията й от досъдебното производство/, К., В., Д., Ем. А. /на основание чл.281, ал.5, във връзка с ал.1, т.4, пр.1 от НПК са прочетени показанията й от досъдебното производство/, и Василева, разпитани в хода на съдебното следствие, заключенията на експертите д-р Т., д-р С., д-р П., доц. д-р Х., д-р А., д-р Н., д-р Г., н.с. І ст. А., д-р К., доц. П., Р. и Т., както и приложените към делото писмени и веществени доказателства.

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата П.Д.А. е осъществила от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.116, ал.1, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и пр.3, във връзка с чл.115 от НК, за това, че на 24.08.2010 г. в гр. Г. умишлено е умъртвила А.А. Д. – роден на *** г., като убийството е извършено на малолетно лице, на лице намиращо се в безпомощно състояние, по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост.

Съдът счита, че предвид изложените по-горе мотиви, подсъдимата П.  А. следва да бъда призната за невинна и да бъде оправдана по първоначално повдигнатото обвинение да е извършила престъплението по чл.116, ал.1, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и пр.3, във връзка с чл.115 от НК и на 25.08.2010 г.

От субективна страна престъплението по чл.116, ал.1, т.4, пр.2, т.5 и т.6, пр.2 и пр.3, във връзка с чл.115 от НК е извършено умишлено.

Формата на вината е евентуален умисъл, тъй като подсъдимата А. е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е допускала настъпването на тези последици. Съдът приема, че деянието е извършено с евентуален умисъл, като за това сочат както броят, характерът, силата и насочеността на ударите, нанесени от подсъдимата А., така и поведението й преди и след деянието. Подсъдимата А. нанесла на А. /дете на 1 година и 6 месеца/ множество силни удари /шамари и ритници/ в жизненоважни органи /глава, гърди и корем/, вдигнала го и го ударила със сила в земята, след което виждайки, че детето става все по-зле,  се съгласила с настъпването на този противоправен резултат и не е направила нищо, за да го предотврати.

Подробни съображения в подкрепа на извода за субективната страна на деянието, извършено от подсъдимата А., съдът разви по-горе.

По време на извършване на деянието А. е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си.

                                                   - 34 -

С оглед на посочената правна квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, съдът счита, че наказанието на подсъдимата А. следва да се определи при балансиращи вината обстоятелства, като смекчаващите такива са  чисто съдебно минало и сравнително добрите характеристични данни, а отегчаващите са високата степен на обществена опасност на деянието и многобройни квалифициращи признаци. Ето защо съдът счита, че най-справедливо е подсъдимата А. да бъде осъдена на седемнадесет години и шест месеца лишаване от свобода /размер, който е по средата на наказанието лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, предвидено в закона/.

Предвидените за това престъпление други две наказания – доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, съдът счита за несъразмерно тежки, тъй като не са налице предпоставките на чл.38, ал.1 и чл.38а, ал.2 от НК за налагането им – подсъдимата А. е с чисто съдебно минало, със сравнително добри характеристични данни и извършеното престъпление, макар и тежко умишлено, не е изключително тежко. Посочените в чл.36 от НК цели на наказанието могат да се постигнат и чрез наказание лишаване от свобода, което е по-леко от доживотен затвор и доживотен затвор без замяна.

Съдът счита, че така определеното наказание е справедливо и че за постигане на целите му /поправяне на подсъдимата/ е наложително подсъдимата А. да изтърпи така наложеното наказание лишаване от свобода ефективно, тъй като с оглед размера на това наказание, не е налице друга законова възможност.

На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът следва да определи на подсъдимата А. първоначален „строг” режим за изтърпяване на така наложеното й наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода съдът следва да приспадне времето, през което подсъдимата А. е бил задържана, считано от 26.08.2010 г. до влизане на присъдата в сила.

Веществените доказателства по делото – детски потник, детски гащи и пластмасово шише, като вещи без стойност, следва да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

Подсъдимата А. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Старозагорския окръжен съд направените по делото разноски в размер на 5 867 лв.

Причините за извършване на престъплението от подсъдимата А. са ниско правно съзнание и ниска правна култура, незачитане на телесната неприкосновеност на другите, ниска степен на морално-волевите задръжки.

Предвид гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

 

                                                                            ЧЛЕН: