Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1919……. 10.05.2013 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VIII
състав, в публично заседание на единадесети април две хиляди и тринадесети
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ваня Койчева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 299 по описа на съда за 2011 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1,
предложение първо от ЗЗД.
Ищецът ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано № 5, е
предявил иск против М.Х.К., ЕГН ********** ***, за признаване на установено, че
ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 5143/ 16.05.2010 г., по частно гр. дело № ******г. на ПРС, 19
гр. с-в, сума от 1711,91 лв., представляваща изплатено без правно основание
застрахователно обезщетение по щета № 470108090920875, ведно със законната
лихва от 09,06,2010 г. до изплащане на вземането и сумата от 39,23 лева –
разноски по заповедното производство.
В исковата молба ищецът твърди, че на 22,05,2009 г.
около 10,50 часа при извършване на ремонтна дейност на л.а. марка „Фиат”, модел
„Брава”, с рег. № ** **** **, собственост на ответницата, в автосервиз,
собственост на ЕТ „**********”, едната лапа на крик- повдигач се измества от
прага на автомобила и последния пада на земята, с което на МПС –то са нанесени
редица материални щети. Лекият автомобил е имал валидно сключена застраховка
„Бонус Каско”, обективирана в застрахователна полица № 51137365 с валидност от
13,06,2008 г. до 12,06,2009 г. Нанесените щети са описани в протокол за
инцидент от 22,05,2009 г. от управителя
на ЕТ „******”. Въз основа на доклад по щета от 02,06,2009 г. е одобрено да се
изплати застрахователно обезщетение в размер на 1711,91 лв. , което е изплатено
с преводно нареждане от 18,06,2009 г. С изплащането на обезщетението за ищеца
се породило право на регрес срещу ЕТ „********”. до размера на изплатеното обезщетение,
встъпвайки в правата на застрахования
собственик на увредения автомобил. Поради това с писмо от 23,07,2009 г. ищецът е изпратил регресна
покана до ЕТ „******”. В резултат на това Г. Ч. и П.Б. обяснили, че първия от
тях със собствени средства е закупил увредените части и е извършил ремонт на
процесния автомобил месец преди изплащане на обезщетението от страна на ищеца.
На 06,08,2009 г. до ответницата била изпратена покана да възстанови
претендираната сума. Твърди се, че е налице неоснователно обедняване на ищеца
за сметка на неоснователното обогатяване на ответницата. Предвид изискуемостта
на вземането, се образувало заповедно производство, като с настоящото такова се
целяло установяване съществуването на присъдената сума.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на ищеца -
ЕТ „............”, ЕИК: *********, със седалище и адрес гр. Пловдив, ж.к.
Тракия, бл. 181, вх. Д не взема становище по спора.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.
235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д. № *********г. на ПРС, 19 гр.
с-в. се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на
парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от 1711,91 лв.,
представляваща изплатено без правно основание застрахователно обезщетение по
щета № 470108090920875, ведно със законната лихва от 09,06,2010 г. до изплащане
на вземането и сумата от 39,23 лева – разноски по заповедното производство. Срещу
заповедта е постъпило възражение от длъжника -ответник, подадено в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по чл. 422 за установяване
на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
От застрахователна
полица №51137365 се установява, че към момента на произшествието- 22,05,2009 г., по
отношение на лекия автомобил марка „Фиат”, модел „Брава”, с рег. № ** **** ** е
налице валидна застраховка „гражданска отговорност” с ответника.
От приложените по делото писмени доказателства
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, опис на претенция от
25,05,2009 г., опис- заключение по претенция от 25,05,2009 г., опис –
заключение по щета , доклад по щета и преводно нареждане се установява, че на
ответницата е изплатена от ищеца сумата от 1711,91 лв. на 18,06,2009 г., поради
това, че на застрахования от нея лек автомобил марка „Фиат”, модел „Брава”, с
рег. № ** **** ** е претърпял инцидент на 22,05,2009 г. Причина за инцидента е,
че едната лапа на крик- повдигач се
измества от прага на автомобила и последния пада на земята. Инцидента е станал
в автосервиз, който е собственост на ЕТ „..........”. В резултат на инцидента
на лекият автомобил са нанесени редица материални щети.
По делото като писмени доказателства за приети
фискални бонове на стойност 38,88 лв., 200 лв. и 85 лв. и фактури към тях, от
които се установява, че лицето Г. Ч. е закупило определени авточасти и е
заплатило извършването на определени услуги. Всички фактури и фискални бонове
са от месец август 2009 г.
От заключението на съдебно -счетоводната експертизa,
което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като пълно
и неоспорено от страните, се установява, че на 18,06,2009 г. сумата от
1711,91 лв. е била приведена по сметка на ответницата.
От заключението на автотехническа експертизa, което
настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно дадено и обективно,
се установява, че за да може да се даде отговор дали „средствата”,
закупени с представените по делото фактури съответстват на нанесени щети по
процесния автомобил и дали могат да бъдат използвани за възстановяването му е
възможно да се отговори едва след представяне
на снимков материал на увредения автомобил. Ищецът въпреки заявената от него
готовност да предостави на вещото лице З. снимков материал не стори това. След
влагането на закупените детайли и възли, описани в приложените по делото
фактури, са били отстранени всички увреждания по процесния автомобил с
изключения на нанасяне на лаково- бояджийско покритие и материали за
боядисване, които възлизат на 708,40 лв. Възстановената част възлиза на 1003,51
лв.
От показанията на свидетеля Г.Ч. се установява, че когато
са поправяли колата на ответницата по някаква причина лапата на повдигача се
изметнала и автомобила паднал от повдигача долу настрани. В резултат на това
дясната му врата се смачка, а стъклата се счупили. Огледалата били счупени,
също и радиатора. Тези щети били оправени от него. Боядисването на колата било извършено на
асеновградско шосе, но не може да си спомни кой е купил боята. Месец август
2009г. бил извършен ремонт на колата. Ответницата е поела изяло боядисването,
което се извърши на асеновградско шосе. Предната броня е заварявана. Ищецът е
помолил свидетеля да твърди, че той е
правил колата. Поради това същият е отишъл да търси фактури, които били
издадени през август.
Според свидетеля П.Б., колата на ответницата е паднала
от крика, но е била отремонтирана.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на Б.
и Ч., като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на
останалия доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Фактически състав на чл. 55, ал.1, пр.
1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице
в имуществото на друго. По дело от събраните писмени и гласни доказателства
безспорно се установява, че на 22,05,2009 г. при извършване на ремонтна дейност
на л.а. марка „Фиат”, модел „Брава”, с рег. № ** **** **, собственост на
ответницата, в автосервиз, собственост на ЕТ „*****”, едната лапа на крик-
повдигач се измества от прага на автомобила, в резултат на което последният
пада на земята, като така са нанесени редица материални щети на л.а. От
показанията на свидетеля Ч. се установи, че ремонтът на процесния автомобил е
извършен през август 2009 г., като ищецът е помолил свидетеля Ч. да твърди,
че той е правил колата.
По силата на валидно сключен
застрахователен договор за имуществено застраховане, ответникът е предявил
своите права към ищеца, който видно от заключението на приетата ССЕ на
18,06,2009 г. е превел по сметка на ответницата сумата от 1711,91 лв., като
застрахователно обезщетение. След като
към датата на изплащане на застрахователното обезщетение – 18,06,2009 г.
процесния автомобил не е бил отремонтиран, съдът намира, че в разглеждания
казус не са налице предпоставките на чл.
чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответницата, тъй
като застрахователното обезщетението е
получено на валидно правно основание -
наличието на застрахователен договор между ищеца и ответника. Именно по силата
на така възникналата правна връзка между страните по делото, застрахованият е
изпълнил своите задължения, които произтичащ от договора за застраховка.
Поради това предявения установителен иск се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 предвижда, че
ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето
защо в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски
в размер на 250 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано № 5,
иск, с който се иска да се признае за установено, че М.Х.К., ЕГН ********** ***, дължи присъдената със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 5143/ 16.05.2010 г., по частно гр.
дело № ******* г. на ПРС, 19 гр. с-в, сума от 1711,91 лв., представляваща
изплатено без правно основание застрахователно обезщетение по щета №
470108090920875, ведно със законната лихва от 09,06,2010 г. до изплащане на
вземането и сумата от 39,23 лева – разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „ Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. Позитано № 5, да
заплати на М.Х.К., ЕГН ********** ***, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на ЕТ „****”,
ЕИК: *********, със седалище и адрес гр. ************ - трето лице помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/П/
Вярно с оригинала!
ДГ