ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260095
26.10.2020 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 23.10.2020 г. в закрито заседание в следния състав:
Председател: Милен Славов
Членове:
Петя Петрова
Мария Маринова
като разгледа
докладваното от с. П. Петрова в.гр.д. № 214 по описа на Апелативен съд Варна за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Във връзка с указанията
на съда за поправяне на нередовностите в исковата молба, дадени с определение № 404 от 23.07.2020 г., в срока ищецът е подал
уточнителна молба вх.№ 260168 от 24.08.2020 г. В същата e посочил, че сдружение
„Съюз на българските автомобилисти“ е учредено на
15.07.1992 г. като „доброволна обществена организация – сдружение с нестопанска
цел“, като съществувало като такова от 1957 г. под името „Български автомобилен
туринг клуб“, изменено през 1972 г. на СБА. Сегашният „Съюз на българските
автомобилисти“ се явявал приемник и
продължител на съществуващата, но нерегистрирана до този момент организация,
правоприемник на традициите, правата и задълженията към български и
чуждестранни организации, физически и юридически лица, на движимото и недвижимо
имущество на БАТК и СБА. Като юридическо лице с нестопанска цел при действието
на Конституцията на НРБ от 1971 г. тя е била със статут на обществена
организация и като такава е могла да притежава собствено право на собственост,
отделно от това на държавата. Конституцията допускала държавни имоти да бъдат
предоставяни на тези организации за ползване за постигане на техните цели.
Доколкото, обаче юридическите лица с нестопанска цел били включени в
персоналния обхват на специалната норма на чл. 2, ал.4 ЗДС наред с търговските
дружества, следвало че законодателят третирал предоставените им за ползване
държавни имоти по същия начин, както и тези, включени в капитала на
преобразуваните търговски дружества. При липса на изрична законодателна уредба,
която изрично да сочи, че тези имоти стават собственост на юридическите лица с
нестопанска цел, извод в подкрепа на това разбиране можело да се направи по
тълкувателен път по арг. от чл.2, ал.2 ЗОбС в ред след изм. в ДВ бр. 101/2004
г., съгласно която не са общинска собственост имотите и вещите на търговските
дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори когато общината е била
единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. След като държавните
имоти, предоставени на юридическото лице с нестопанска цел, по силата на закона
не са нито държавна, нито общинска собственост, следвало да се приеме, че са
станали собственост именно на юридическото лице с нестопанска цел, какъвто бил
случая със СБА.
Имотът бил отреден за нуждите на СБА, като по
този начин СБА /преименуван БАТК/, праводател на днес съществуващия „Съюз на
българските автомобилисти“ е придобило правото на собственост върху имота по
силата на закона, като не бил необходим нарочен акт за прехвърлянето на
имуществото. Процесният терен бил отреден за нуждите на СБА за изграждане на
технически център, като процедурата за промяна на предназначението на имота,
предоставен на ищеца и отреждането му било финализирано съгласно изискванията
на ЗООЗП /отм./ и ППЗОЗЗП /отм./ с решението на Комисията за земята при Съвета
по селско и горско стопанство при МС. Земята била заприходена като основно
средство, осчетоводена и включена в баланса на сдружението. Фактическият състав
по придобиването приключвал с изплащането на вноските по чл. 15 от ЗООП /отм./,
като СБА било освободено от заплащането им съгл. посоченото в Акт №3 за
въвеждане във владение на 04.04.1977 г. С приключването на фактическия състав на
придобиването, предвидено в ЗООЗП /отм./ СБА станало собственик както на
земята, а в последствие – и на изградената върху нея картинг писта. Ищецът като
правоприемник на Сдружение СБА, Областна структура Разград /ОС на СБА Разград/,
на което с Решение на КЗ и за нуждите му е предоставен терен, е станал
собственик с приключване на процедурата по ЗООП /отм./ и ППЗООП /отм./, като
налице била хипотезата на чл. 2, б. „и“ от ППЗООЗП /отм./.
Сочил е в евентуалност,
в случай че се приеме спорният имот да е предаден единствено за управление от
страна на СБА, то приложима била разпоредбата на чл. 2, ал.4 от ЗДС в ред. от
1996 г., който предвиждал, че не са държавна собственост по смисъла на този
закон имотите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска
цел, дори ако държавата е била единствен
собственик на прехвърленото в тях имущество, като текстът се отнасял както до
имуществото, с което те са учредени,
така и за имущество, което е предадено в последващ момент.
По отношение на картинг
-пистата е изложил, че сдружението я е изградило със свои средства в отредения
за нуждите му терен.
В условия на
евентуалност е настоявал, че е придобил земята и картинг пистата чрез явно и
непрекъснато давностно владение, осъществено съответно за земята - от момента
на отреждане на земята за нуждите на СБА и за пистата -от приемане на
извършеното строителство и продължило до датата на подаване на исковата молба. В
петитум ищецът е заявил искане „да се приеме за установено, че ищцовото
сдружение е придобило процесния имот и изградената /от СБА/ картинг писта на
законово основание“, като при условия на евентуалност „че СБА е придобило имота
и картинг пистата на основание придобивна давност“.
Към уточнителната
молба, ищецът е приложил писмени доказателства по списък.
Ответникът – държавата,
чрез областния управител на Област Разград, е подал писмен отговор от
13.10.2010 г., с който е изразил становище за неоснователност на исковете и е
молил за потвърждаване на първоинстанционното решение. Сочил е, че ищецът не е
доказал, включително с приложените към уточнителната си молба доказателства,
наличието на правоприемство с Български автомобилен туринг клуб и със Съюза на
българските автомобилисти, като придобитото имущество преди регистрацията на
Сдружението през 1992 г. не попадало в патримониума на нововъзникналото
юридическо лице. Твърдението, че процесният имот бил придобит по силата на чл.
2, ал.4 от ЗЗС било неоснователно, като към датата на въвода във владение в
имота, СБА не бил регистриран като юридическо лице по ЗЛС. Освен това, за
прехвърляне на право на собственост от държавата по този ред било необходимо да
е сключен договор по чл.18 от ЗС. Към 1977 г. държавата не е прехвърлила
собствеността върху процесната земя на СБА, а само е предоставила ползването й
за изграждане на обект „технически център“.
Освен липсата на правоприемство, не било налице и придобиване право на
собственост чрез който и да е от законоустановените способи. Не били приложими
нормите на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата /отм./ и
ППЗООЗП /отм./, тъй като не бил осъществен фактическия състав на чл.18 и на
чл.21, б. „г“ и б. „д“ от Правилника: липсвало предложение за промяна
предназначението на земеделски земи в неземеделски нужди, ведно с необходимите
приложения, както и проект за възстановяване на почвата или за използване на
хумуса, утвърден по ред, установен от МС и скица с точните граници на терена и
с обозначение на категорията на земята. Затова били несъстоятелни доводите на
въззивника, че е налице хипотезата на чл.2, б. „и“ от действалия към 1977 г.
ППЗООЗП, в който законодателят не е споменавал думата „инвеститор“, а в Акта за
въвод във владение било записано, че „инвеститорът е освободен от вноски“ и
„земята е държавна и не подлежи на обезщетение“. По отношение на картинг - пистата,
видно от раздел 7, т.4 от Протокол №4 от 1980 г. на ИК на ОНС –Разград, осигуряването
на средствата за строителството било съвместно между Общинския народен съвет
–Разград и ОС на СБА. Липсвали и данни за наличието на заповед на председателя
на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на
държавния имот, одобрена от председателя на изпълнителния комитет на окръжния
народен съвет съгл. чл.15 от ЗС /ред. 1974/, за да се придобие право да се
построи сграда върху държавна земя и да се придобие право на собственост върху
сградата /право на строеж/ по реда на
чл.13. Затова в полза на ищеца не било налице и учредяване на право на строеж
върху държавна земя. Освен това, Актът за въвеждане в експлоатация от 1993 г.
не включвал картинг – пистата. По отношение на твърденията за изтекла
придобивна давност е възразил с позоваване на спирането на срока до 31.12.2022
г. съгл. § 1 от ЗД на ЗС /бр.7 от 2018
г-., в сила от 31.12.2007 г., доп., бр.18 от 2020 г./. Изразил е становище за
неотносимост на приложените към уточнителната молба на ищеца решение за регистрация на „СУАБ- СБА“ ЕООД и
Договор за предаване имущество на СБА към твърдяното деривативно придобиване на
активите и пасивите на СБА от новосъздаденото с Устав през 1992 г. сдружение с
нестопанска цел.
Предвид заявените в
уточнителната молба твърдения от ищеца, съдът намира за относими приложените с
уточнителната молба писмени доказателства, които следва да се допуснат до
събиране в открито заседение, в което делото следва да бъде внесено за
разглеждане.
По изложените
съображения, Варненският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до
събиране в открито съдебно заседание, приложените към уточнителната молба
писмени доказателства.
ВНАСЯ делото
за разглеждане в съдебно заседание, насрочено на 16.12.2020 г. от 9,45 ч., за
която дата да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: