РЕШЕНИЕ
№…………/23.08.2018 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VI-2 състав, в публично заседание на шести юли през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от
председателя търг. дело № 288/2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на И.по Ф.на Р.и Г.при Б.А.Н./ИФРГ при БАН/,
Булстат *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „О.Ф. “ООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***.
Предявени за
разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване са следните
искове : установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка
с чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, чл. 232, ал. 2, пр. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване, че ответното дружество дължи на ищеца парични суми, както следва
: в размер от 32 550 лв. – съставляваща незаплатена наемна цена по сключен
договор за наем от 30.11.2009 г., която е натрупана за периода от м. 07.2011 г.
до м. 02.2012 г. /2 950 лв. с вкл. ДДС – за м. 07.2011 г.; 800,00 лв. с вкл.
ДДС – за м.08.2011 г.; 4800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.09.2011 г.; 4800,00 лв. с
вкл. ДДС – за м.10.2011 г.; 4800,00 лв.
с вкл. ДДС – за м.11.2011 г.; 4800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.12.2011 г.; 4800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.01.2012 г.;
4800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.02.2012 г./; в размер от 3 518,16 лв. –
съставляваща незаплатени консумативни разноски /потребени ел. енергия и вода/
във връзка с ползването на наетия имот в периода от м.10.2011 г. до м 01.2012
г.; сумата от 345,75 лв. – обезщетение за забава в плащането на паричните
задължения консумативни разноски, считано от момента на настъпване на
изискуемостта на всяко от тези вземания до 04.04.2012 г. /датата на депозиране
н заявлението по чл. 410 ГПК в съда/; както и осъдителни искове при
квалификацията на чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 14 400 лв. –
съставляваща дължима неустойка, породила се на основание чл. 6.2. от сключения
между страните договор за наем от 30.11.2009 г. и отнасяща се до настъпилото
прекратяване на наемното правоотношение, поради неизправност в наемателя; и за
заплащане на сумата в размер от 11
140,60 лв. - съставляваща дължима
неустойка, породила се на основание чл. 6.1. от сключения между страните
договор за наем от 30.11.2009 г. и отнасяща се до допусната забава в плащането
на уговорената по договора за наем от 30.11.2009 г. наемна цена.
В исковата
молба и молбите-уточнения към нея са изложени фактически твърдения от ищцовата
страна, че по силата на сключен между нея и ответното търговско дружество
договор за наем датиращ от 30.11.2009 г. между страните е възникнало наемно
правоотношение. Във връзка с предоставения в държане на ответника под наем обект
– Столова с площ от 591 кв.м., разположен в гр. София от ищеца се поддържа, че
възникналото в негова полза за периода
от м. 07.2011 г. до м. 02.2012 г. вземане за заплащане на месечна наемна цена.
Сочи се, че месечната наемна цена възлиза на сумата от по 4 800 лв. / с вкл.
ДДС/. Във връзка с начисляването на тези парични задължения от страна на ищеца
били издадени 12 броя фактури, чиито получател е „О.Ф. “ООД. Допълнено е, че
относно наемната цена отнасяща се за м. 07.2011 г. от ответника е било осъществено
частично погашение на това му задължение, като оставащия неиздължен остатък се
сочи да съставлява сумата от 2 950 лв. Добавя се и това, че заплатения от
ответника депозит към момента на сключване на наемния договор, чиято стойност
възлиза на сумата от 4 000 лв. също е бил оползотворен от ищеца за покриване на
формираните но неплатени негови вземания за наемна цена. Сред твърденията в ИМ
присъстват и такива, че ответника наред с неизпълнение на задължението си да
заплаща уговорената наемна цена е допуснал отклонение и от задължението си да
заплаща генерираните консумативни разноски за ползването на наетата вещ, които
разноски съставляват потребените количества ел. енергия и вода за периода от
м.10.2011 г. до м 01.2012 г. Ищецът се позовава, че в правната му сфера са
възникнали и парични вземания за неустойки, които са били уговорени между
страните по цитирания наемен договор, като се конкретизира, че тези вземания
произтичат от клаузите на чл. 6.2. и чл.
6.1 от договора. Отделно от това ищецът настоява да има качеството кредитор
спрямо ответника и на вземане за обезщетение за забава в плащането на главните
вземания за дължими наемна цена и консумативни разноски, като очертава период и
размер на това си акцесорно вземане.
Ответната
страна – „О.Ф. “ООД е подала писмен отговор по исковата молба, с които
паричните претенции предмет на предявените искове са подложени на оспорване,
както по тяхното основание, така и относно формулираните размери. Сочи се, че
предоставения под наем обект е уговорено да се ползва при предназначение –
приготвяне на прясна храна /детска кухня/, но състоянието му е било такова,
което е налагало значителен ремонт за да може да се приведе в състояние, което
да позволява неговото ползване по уговореното с договора предназначение. В тО.смисъл
страните постигнали съгласие, че първите 4 наемни вноски няма да се заплащат на
наемодателя, а ще се ползват от наемателя за ремонт на наетото помещение
/столова/. Оказало се обаче, че необходимите разноски за ремонт на обсъжданото
помещение надхвърлят определената от страните сума и са недостатъчни за
провеждането на ремонта, което провокирало ответника да направи разноски в
по-високи размери от тези приети между страните в чл. 2.3.4. от договора. Това
формирало насрещно вземане на „О.Ф. “ООД към ищеца, с което ответника поддържа
да е осъществил прихващане на насрещното си задължение за заплащане на наемна
цена и консумативни разноски. Предвид изложеното ищецът не разполагал с
изискуемо право на парично вземане за наем и консумативи, защото то било
погасено чрез изтъкнатия погасителен способ на компенсацията.
След
предоставена възможност в срока по чл. 372 ГПК, ИФРГ при БАН не е упражнило
право на допълнителна искова молба.
Софийски
градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
С договор за
отдаване под наем на недвижим имот от 30.11.2009 г., ищецът – ИФРГ при БАН, в качеството му на
наемодател и ответника – „О.Ф. “ООД, в качеството на наемател постигнали
съгласие относно това, че наемодателят предоставя на наемателя за временно и
възмездно ползване : недвижим имот, находящ се в И.по генетика, Околовръстен
път 11-13, представляващ – сграда Столова, с площ от 591 кв.м. За ползването на
цитирания имот наемателя се задължил да заплаща месечна наемна цена в полза на
наемодателя фиксирана в размер на левовата равностойност на 2 045,1675
евро /4 000 лв./, като в тази стойност не е калкулиран ДДС. В съглашението е
предвидено, че това задължение подлежи на изпълнение до 10 число на текущия
месец, за които се следва, като изплащането на наемната цена трябва да става по
цитираната в договора банкова сметка *** – ищеца. В чл. 2.3. от договора е
разписано, че при подписване на същия от наемателя се заплаща под формата на
депозит един месечен наем, които да служи като гаранция, че наемателя ще
изпълнява точно и навременно задълженията му, произтичащи от създаденото наемно
правоотношение. Уговорено е, че в хипотеза на допуснато неизпълнение в
плащането на наемните вноски или консумативни разходи за наемодателя се поражда
правната възможност да прихване тези си вземания към наемателя чрез удържане на
суми от привнесения депозит. Според клаузата на чл. 2.4. от договора в тежест
на наемателя е да заплаща стойността на всички консумативни разноски /ел.
енергия, вода, отопление, телефон, такси за битови отпадъци и пр./ съгласно
показанията на измервателните уреди, които следва да закупи и монтира за своя
сметка в наетия имот. Плащането на разноските следва да се прави в полза на
наемодателя в 3-днвен срок, считано от представянето на фактура за тяхната
стойност. Срокът на действие на договора е уреден в чл. 3.1. и обхваща периода
от 01.12.2009 г. до 31.12.2012 г., като е предвидена и опция за продължаването
му при наличие на изявено взаимно съгласие между страните. При регулиране на
така създаденото наемно отношение страните са предвидили и отговорност ако то
не бъде изпълнено съобразно установените договорни изисквания от някоя от
страните. Така в чл. 6.1. от наемния договор е предвидено, че наемателят дължи
неустойка в размер на 0.1 % от наемната цена, ведно с начисления ДДС за всеки
просрочен ден до 16-ия ден на допуснатата забава, като след 16-ия ден на
забавата размерът на следващата се неустойка е равен на 0,2 % върху сумата на наема с начисления
ДДС за всеки просрочен ден, считано до окончателното изплащане на сумата. В чл.
6.2. пък е заложено, че наемодателят има право да реализира правата си по
предходната точка и при прекратяване на договора, поради неизпълнението му от
страна на наемателя, като в тази хипотеза наемодателя разполага и с правото да
получи неустойка за прекратяване на договора равна на трикратния размер на
уговорената месечна наемна цена.
Според
ангажиран по делото приемо-предавателен протокол съставен на 30.11.2009 г. и
подписан от страните по наемното правоотношение се установява, че на
споменатата дата наемодателят е предал, а наемателят е приел за ползване цитирания
в договора за наем недвижим имот. В
протокола е отбелязано, че сградата подлежи на основен ремонт.
Част от доказателствата приобщени по делото
съставлява и приемо-предавателен протокол от 01.03.2012 г. подписан отново от
представители на страните по разглежданото наемно правоотношение, като от същия
е видно, че във връзка с настъпилото прекратяване на договора за наем наетата
вещ е била върната от наемателя на наемодателя с отразяване, че същата се
намира в нормално за експлоатация състояние, като са описани намиращите се в
имота материални активи /движими вещи/ собственост на наемодателя. В протокола
присъства и възпроизвеждане на показанията на монтираните в имота водомер и
електромер, като тези касаещи отчетеното количество потребена ел. енергия са на
стойност – 13 420, а показанията за ползвана вода са на стойност –
2 633.
Съгласно
решение № 154/21.01.2016 г. постановено от Софийски апелативен съд, по гр.д. №
4138/2015 г. се установява, че предявения от „О.Ф. “ООД срещу ИФРГ при БАН
/първоначално заявен, като насрещен иск в настоящото производство, отделен за
разглеждане в самостоятелно такова/ иск с правно основание чл. 59 ЗЗД имащ за
предмет заплащане на сумата от 84 056,30 лв. е отхвърлен. Посоченото
решение е придобило стабилитет влизайки в сила на 11.07.2017 г.
В рамките на
заповедното производство делото по което е приложено към настоящото са
ангажирани от ищеца четири броя дебитни известия, които същия е издал в
качеството си на доставчик към получател-наемателя от дати : 10.11.2011 г.,
09.12.2011 г., 10.01.2012 г. и 10.02.2012 г., където са отразени количества и
стойност на използваните в наетия имот вода и ел. енергия, както следва : за
месец 10.2011 г. – ел. енергия в размер на 821,92 лв. и вода в размер на 110,92
лв., като с добавяне на дължимия ДДС общата сума за тези консумативни разходи
за посочения месец възлиза на 1 119,41 лв.; за месец 11.2011 г. – ел.
енергия в размер на 468,18 лв. и вода в размер на 174,84 лв., като с добавяне
на дължимия ДДС общата сума за тези консумативни разходи за посочения месец
възлиза на 771,62 лв.; за месец 12.2011 г. – ел. енергия в
размер на 551,41 лв. и вода в размер на 128,78 лв., като с добавяне на дължимия
ДДС общата сума за тези консумативни разходи за посочения месец възлиза на
816,23 лв.; и за месец 01.2012 г. – ел. енергия в размер на 593,03 лв. и вода в
размер на 82,72 лв., като с добавяне на дължимия ДДС общата сума за тези
консумативни разходи за посочения месец възлиза на 810,90 лв.
Приобщени са
и осем броя фактури от 08.07.2011 г., 10.08.2011 г., 09.09.2011 г., 10.10.2011
г.,10.11.2011 г., 09.12.2011 г., 10.01.2012 г., и 10.02.2012 г., които са
издадени от наемодателя и имат за получател дружеството-наемател. В тези
фактури е начислено задължението за заплащане на уговорената между страните
наемна цена /4000 лв. без ДДС, респективно 4 800 лв. с вкл. ДДС/ за
месеците – юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2011 г. и
януари и февруари 2012 г. Върху фактурата отнасяща се до дължимата наемна цена
за м.07.2011 г. е осъществено вписване, че сумата по фактурата е частично
заплатена, като незаплатения остатък по нея възлиза на стойност от 2 950
лв. Удостоверено е, че това отбелязване е направено от Б. Т./счетоводител/.
Други
допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
1./ Относно иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.
чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.
Основателността
на предявения установителен иск се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник
да престира определена парична сума - наемна цена за ползването на вещ,
настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от задълженото
лице.
С оглед
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на
фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива,
се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно и главно доказване. По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността -
а именно неосъществяване на дължимо поведение - заплащане на уговорената наемна
цена, е достатъчно твърдението на ИФРГ при БАН, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва -
точно изпълнение, което в случая се състои в заплащането на уговорената наемна
цена.
Преценявайки
събраните писмени доказателства сезираният съд намира, че между спорещите
страни е сключен договор за наем, който е юридически факт, пораждащ
правоотношение помежду им, с типичното за наема съдържание: отдаване на индивидуално
определена вещ - недвижим имот - за временно и възмездно ползване, чрез
извличане на полезните й свойства, съгласно предназначението й, срещу насрещна
престация на парична сума в размер от 4 800 лв. с вкл. ДДС. Началният
момент на наемното правоотношение е тО.уговорен от страните – 01.12.2009 г.,
като към тази дата наемодателя е изпълнил задължението си да предаде в държане
на наемателя индивидуализирания в наемното съглашение недвижим имот
/предаването е станало на 30.11.2009 г./. Моментът на прекратяване на наемното
правоотношение се установява да е датата - 01.03.2012 г., когато страните са
осъществили фактически действия по обратното предаване на наетата вещ от
наемателя в полза на наемодателя и са отчели нейното състояние. Именно от тО.момент е прекратено и
задължението на наемателя за престиране
на наемна цена. Следователно в периода, за които ищецът формулира искане за
присъждане на наемна цена от 07.2011 г. до 02.2012 г. еднозначно е доказано, че
наемно правоотношение между страните е съществувало, респективно те са били
обвързани с поетите по наемния договор права и задължения, сред които попада и
това за заплащане на уговорената месечна наемна цена. Размерът на тази цена е
ясно установен, а именно сумата от 4000 лв. без ДДС, респективно 4 800 лв.
с вкл. ДДС, като по делото няма данни за предприета по общата воля на страните
трансформация в тО.елемент от облигационната връзка. Същевременно в пределите
на очертания исков период отдадената под наем вещ – недвижим имот е била
експлоатирана от наемателя, които факт се установява от приложените по делото
два двустранно подписани протокола, с които страните са удостоверили
предаването и връщането на имота от и на наемодателя. Ответникът не провежда
доказване на основание, което да изключва в тО.период отговорността му за
заплащане на уговорената наемна цена, поради което трябва да се заключи, че той
е пасивно материално легитимиран да изпълни това си облигационно задължение,
като резултат от действащ договор за наем изпълняван добросъвестно от
наемодателя. Тук е мястото да се подчертае, че доколкото със сила на пресъдено
нещо са отречени заявените от ответника насрещни парични претенции за
неоснователно обогатяване на ищеца от стойност на ремонти дейности предприети
от наемателя в имота, то възражението му, че е освободен от заплащането на
уговорената с договора наемна цена, поради направените от него вложения в имота
е неоснователно и не се споделя от настоящия състав. Единственият период, за
които изрично с договора е предвидено, че ремонтите работи в имота изключват
задължението да се заплаща наемна цена е първите четири месеца от действието на
наемното правоотношение, които обаче далеч предхождат исковия период. Задължението
за заплащане на наемната цена е уговорено да се изпълнява в срок до 10-то число
на текущия месец, за които същата се дължи. Съобразявайки въведените от ищеца
месеци, за които се търси присъждане на посоченото договорно вземане сезираният
съд, констатира, че за всеки от тях падежът за заплащането му е настъпил, но погашение
не е предприето от адресата на задължението. Това генерира извод, че ищецът е
носител на заявените вземания за наемна цена в размер на сумата от общо 32 550 лв., която е
натрупана за периода от м. 07.2011 г. до м. 02.2012 г. /2 950 лв. с вкл. ДДС –
за м. 07.2011 г.; 800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.08.2011 г.; 4800,00 лв. с вкл.
ДДС – за м.09.2011 г.; 4800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.10.2011 г.; 4800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.11.2011 г.;
4800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.12.2011 г.;
4800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.01.2012 г.; 4800,00 лв. с вкл. ДДС – за
м.02.2012 г./, като ответникът следва е субектът, които я дължи. Предвид това
предявени иск за установяване на това парично притезание е доказан, както в
своето основание, така и по размер, предвид на което следва да се уважи
изцяло.
2./ Относно иска с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.
чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.
Съгласно
разпределената от съда доказателствена тежест и разпоредбата на чл.154, ал. 1 ГПК, според която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения, в тежест на ищеца е да докаже по делото следните обстоятелства: 1)
наличието на сключен наемен договор, посочен в исковата молба; 2) че е изпълнил
произтичащото от договора за наем задължение за предаване на наетата вещ; 3)
размера на дължимите разходи за консумативи, които са направени във връзка с
ползването на отдадения под наем недвижим имот.
В тежест на
ответната страна е при успешно установяване на горните материални предпоставки
да докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на генерираните
консумативни разходи във връзка с ползването на имота през очертания исков
период.
При
разглеждане на претенцията за заплащане на наемна цена вече бе отбелязано, че
страните по спора са обвързани от валидно възникнало наемно правоотношение, по
което наемодателя е изпълнил основното си задължение да предаде в държане и за
ползване на ответника посочения в наемния договор недвижим имот, като последния
го е приел и експлоатирал до м.02.2012 г. вкл. С оглед на това първите визирани
по-горе предпоставки съставляващи част от фактическия състав на правото да се
получи плащане на консумативни разноски за ползването на нает имот са несъмнено
установени в процеса.
Ищецът
извъжда качеството си на кредитор относно сумата възлизаща на 3 518,16 лв. – съставляваща
незаплатени консумативни разноски /потребени ел. енергия и вода/ във връзка с
ползването на наетия имот в периода от м.10.2011 г. до м 01.2012 г., позовавайки
се на съществуващото между него и ответника наемно правоотношение, в което
изрично е предвидено, че ответника отговаря за разходите направени във връзка с
експлоатацията на имота, в това число за сметките за ползвана ел. енергия и
вода в него.
Разпоредбата
на чл. 232, ал. 2 ЗЗД изрично регламентира задължението на наемателя за
консумативни разходи във връзка с ползването на веща, като предвижда, че същия
е длъжен да ги заплаща. Това задължение разбира се може да бъде изключено от
страните при обща воля за това изразена в договора, но в случа я подобно съгласие не се наблюдава.
Напротив, в договора за наем от 2009 г. ясно е предвидено, че в тежест на
наемателя е да заплаща стойността на всички консумативни разноски /ел. енергия,
вода, отопление, телефон, такси за битови отпадъци и пр./ съгласно показанията
на измервателните уреди, които следва да закупи и монтира за своя сметка в
наетия имот. Плащането на разноските следва да се прави в полза на наемодателя
в 3-днвен срок, считано от представянето на фактура за тяхната стойност. Тоест
налице е изрична договореност натрупаните консумативни разходи за имота да се
заплащат от наемателя на наемодателя, а не директно на доставчика на
съответната комунална услуга. В тО.контекст е без значение, дали стойността на
комуналната услуга е била заплатена на доставчика от наемодателя или не.
Достатъчно е да се докаже, че при ползването на имота за дадения период е било
употребено определено количество ел. енергия и вода, както и тяхната стойност.
Вече бе посочено, че ищецът е представил дебитни известия, които са адресирани
до ответника, и в които ясно е индивидуализирано количеството на консумираните
в наетия имот електрическа енергия и вода за времето от м.10.2011 г. до м
01.2012 г., както и тяхната стойност. Съдържанието на посочените дебитни
известия показва, че същите са получени от представител на ответника, каквото е
изискването заложено в договора. По делото няма данни ответника да е възразил
срещу количествата начислени консумативни разноски, поради което сезираният съд
приема за достатъчно проведеното доказване във връзка с извършването на тази
категория разноски. Задължението за заплащането им е падежирало за съответните
месеци /м.10.2011 г. до м 01.2012 г./, доколкото възприетия с договора 3-дневен
срок за заплащането им от ответника е изтекъл. При така установеното правно
положение спрямо ищецът следва да бъде признато, че е получил качеството
кредитор за визираните от негова страна вземания за консумативни разноски в общ размер от 3 518,16 лв.,
съставляващи сбор на сумите за консумирана ел. енергия и вода за месеците,
както следва : за месец 10.2011 г. – ел. енергия в размер на 821,92 лв. и вода
в размер на 110,92 лв., като с добавяне на дължимия ДДС общата сума за тези
консумативни разходи за посочения месец възлиза на 1 119,41 лв.; за месец
11.2011 г. – ел. енергия в размер на 468,18 лв. и вода в размер на 174,84 лв.,
като с добавяне на дължимия ДДС общата сума за тези консумативни разходи за
посочения месец възлиза на 771,62 лв.;
за месец 12.2011 г. – ел. енергия в размер на 551,41 лв. и вода в размер
на 128,78 лв., като с добавяне на дължимия ДДС общата сума за тези консумативни
разходи за посочения месец възлиза на 816,23 лв.; и за месец 01.2012 г. – ел.
енергия в размер на 593,03 лв. и вода в размер на 82,72 лв., като с добавяне на
дължимия ДДС общата сума за тези консумативни разходи за посочения месец
възлиза на 810,90 лв. При това положение в тежест на ответното дружество
възниква процесуалната необходимост да установи, че е погасил така възникналото
за него облигационно задължение, било чрез неговото плащане, било посредством
неговото плащане, било чрез упражняването на друг погасителен способ. Подобно
доказване обаче не е проведено, поради което следва да се приеме, че
установеното парично задължение за заплащане на консумативни разноски
продължава да съществува и да има за адресат ответника. В тО.смисъл предявени
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е доказан, както по своето основание, така и по размер и подлежи на
цялостно уважаване.
3./ Относно иска с правна квалификация чл. 422 ГПК,
във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава в плащането на главното вземане за консумативни разноски, настоящата
инстанция след съобразяване на фактическата обстановка и формираните изводи
относно основателност на главната претенция по тази категория вземания, намира
следното :
Законната
лихва като обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение по смисъла
на чл.86 от ЗЗД се дължи тогава, когато има главен паричен дълг, който е
изискуем и чието изпълнение е поискано. При неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата,
настъпването на която се преценява с оглед общият режим на падеж на
задължението. Когато задължението е срочно, забавата настъпва с изтичането на
срока, който факт има значение на покана (чл.84 ал.1 от ЗЗД). В конкретния
случай процесното задължение на ответника има срочен характер, тъй като
съгласно постигнатото между страните съгласие плащането на задълженията за
консумативни разноски е възприето да става в 3-днвен срок, считано от
получаването на счетоводния документ, в които същите са възпроизведени по вид,
количество и стойност. В случая съставените от ищеца дебитни известия относно
разходите за ел. енергия и вода генерирани в периода от м.10.2011 г. до м
01.2012 г. се установява да са получени от адресата им, чрез положен подпис на
негов представител, но липсва посочване на дата. Предвид това съдът приема, че
получаването на тези счетоводни документи е станало на датата на тяхното
издаване, която е вписана в същите, а именно :
относно разходите за м.10.2011 г. получаването е станало на 10.11.2011
г., респективно изискуемостта на задължението за тяхното заплащане е настъпила на
13.11.2011 г. /когато изтича 3-днвения срок от получаването на дебитното
известие отнасящо се за м.10.2011 г./, а моментът на изпадане на длъжника в
забава е датата -14.11.2011 г.; относно
разходите за м.11.2011 г. получаването е станало на 09.12.2011 г., респективно
изискуемостта на задължението за тяхното заплащане е настъпила на 12.12.2011 г.
/когато изтича 3-днвения срок от получаването на дебитното известие отнасящо се
за м.11.2011 г./, а моментът на изпадане на длъжника в забава е датата -13.12.2011
г.; относно разходите за м.12.2011 г.
получаването е станало на 10.01.2012 г., респективно изискуемостта на
задължението за тяхното заплащане е настъпила на 13.01.2012 г. /когато изтича
3-днвения срок от получаването на дебитното известие отнасящо се за м.12.2011
г./, а моментът на изпадане на длъжника в забава е датата -14.01.2011 г.;
относно разходите за м.01.2012 г. получаването е станало на 10.02.2012 г.,
респективно изискуемостта на задължението за тяхното заплащане е настъпила на
13.02.2012 г. /когато изтича 3-днвения срок от получаването на дебитното
известие отнасящо се за м.01.2012 г./, а моментът на изпадане на длъжника в
забава е датата -14.02.2012 г. Крайният момент до който ищецът иска присъждане
на обезщетенията за забава в плащането на ежемесечните начислени консумативни
разноски е датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение, което в случая е 04.04.2012 г. Така изчислени съобразно
приетия от съда период на забава вземанията на кредитора за обезщетения за
забава по просрочените главни вземания за консумативни разноски изчислени при
спазване правилото на чл. 162 ГПК се установява да възлизат на следните размери
: относно просрочените консумативни разноски за м. 10.2011 г. /1 119,41 лв./
дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.11.2011
г. до 04.04.2012 г. е равно на сумата от 45,32 лв.; относно просрочените консумативни разноски за
м. 11.2011 г. /771,62 лв./ дължимото обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 13.12.2011 г. до 04.04.2012 г. е равно на сумата от 24,89
лв.; относно просрочените консумативни разноски за м. 12.2011 г. /816,23лв./
дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
14.01.2012 г. до 04.04.2012 г. е равно на сумата от 18,91 лв.; относно
просрочените консумативни разноски за м. 01.2012 г. /810,90 лв./ дължимото
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.02.2012 г.
до 04.04.2012 г. е равно на сумата от 11,67 лв. Или общия размер на полагащото
се в полза на кредитора вземане свързано с обезщетяването му за забавата
допусната от длъжника по повод плащането на дълга за консумативни разноски
възлиза на сумата от 100,79 лв., в каквито предели исковата претенция се явява
доказана и следва да бъде уважена, а относно разликата до пълния търсен размер
на тази категория вземания, а именно сумата от 345,75 лв. претенцията подлежи
на отхвърляне.
4./ Относно осъдителния иск с правна квалификация чл.
92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата в размер от 11 140,60 лв. - съставляваща дължима неустойка, породила се
на основание чл. 6.1. от сключения между страните договор за наем от 30.11.2009
г. и отнасяща се до допусната забава в плащането на уговорената по договора за
наем от 30.11.2009 г. наемна цена.
Неустойката
е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна
сделка да престира определена /глобално или в процент/ парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да
е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, основателността на иск,
при квалификацията на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, се обуславя от предпоставките: наличие
на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка и
релевирано неизпълнение на главното задължение.
От писмените
доказателства, събрани в хода на производството, се доказа съществуването на
правоотношение, породено от сключения на 30.11.2009 г. договор за наем на
недвижим имот, в който е уговорено и акцесорно задължение за страната наемател –
„О.Ф. “ООД да заплати на кредитора-наемодател неустойка в размер на 0,1 % от
дължимия наем за всеки ден забава до 16-я такъв, и в размер на 0,2 % от
дължимия наем за всеки ден забава след 16-я такъв до окончателното издължаване
на главното парично вземане, за чието отклонение в срочното му изпълнение е
уговорена неустойката.
Необходимо е
да се отбележи, че за да възникне правото на неустойка в правната сфера на
определен субект е необходимо уговорката за дължимостта й да не противоречи на
императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като
неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност
в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с
добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1,
пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за
неустойка. В случая при анализа на обсъжданата неустойка имаща функцията да
санкционира забавата на длъжника в допуснатото от последния неизпълнение по
отношение срочното издължаване на уговорените наемни вноски по договора за наем
не се наблюдават белези, които да създадат извод за нищожността й. Обратно
неустойката е уговорена между търговци, като размера й е съобразен с вредите,
които наемодателя би претърпял от допуснатата забава в изпълнението на
задължението да се заплати уговорения наем в определения с договора срок. В тО.контекст
тя не би могла да се квалифицира, като такава излизаща извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ето защо
коментираната неусточена клауза е валидна и обвързва страните по нея, които я
дължат една на друга, тогава когато наемателя допусне забава в изпълнение на
задължението си да заплати уговорената месечна наемна цена в предвидения с
договора срок – до 10-то число на текущия месец, за които се следва наема.
Еднопосочно по делото бе разкрита неизправността на наемателя в тази насока по
отношение допуснатото неизпълнение в заплащането на наемните вноски за месеците
– юли и август /частично/, септември, октомври, ноември и декември 2011 г. и
януари и февруари 2012 г. Предвид така установеното договорно отклонение от
страна на наемателя – ответник спрямо същия е възникнало и задължението за
заплащане на неустойка за допусната забава в плащането на наемната цена за
всеки от изброените месеци, която отговорност е изрично уредена в клаузата на чл.
6.1. от договора за наем. Съобразявайки размера на неудовлетворените от
длъжника главни вземания за месечна наемна цена и процентното изражение на
уговорената неустойка /0,1 % за всеки
ден забава до 16 ден на закъснението и 0,2 % за всеки ден забава в периода след
16-я ден на закъснението до окончателното плащане на главното задължение, както
и поставените крайни дати за претендиране на съответната неустойка – 04.09.2012
г. /датата на депозиране на ИМ в съда/, настоящия състав след извършени
пресмятания по реда на чл. 162 ГПК, намира че претенцията е установена в
следните предели : относно неустойката за забава върху просроченото задължение
за заплащане на наемна цена за м.07.2011 г. /2 950 лв./, която е дължима
за периода от 11.07.2011 г. до 04.09.2012 г. при приложение на уговорените
размери от 0,1 % и 0,2 % на ден до и след 16 ден закъснение възлиза на сумата от 2 436,70 лв.; относно
неустойката за забава върху просроченото задължение за заплащане на наемна цена
за м.08.2011 г. /800,00 лв./, която е дължима за периода от 11.08.2011 г. до
04.09.2012 г. при приложение на уговорените размери от 0,1 % и 0,2 % на ден до
и след 16 ден закъснение възлиза на сумата
от 628,80 лв.; относно неустойката за забава върху просроченото задължение за заплащане
на наемна цена за м.09.2011 г. / 4 800,00 лв./, която е дължима за периода от
11.09.2011 г. до 04.09.2012 г. при приложение на уговорените размери от 0,1 % и
0,2 % на ден до и след 16 ден закъснение
възлиза на сумата от 3 475,20 лв.; относно неустойката за забава върху
просроченото задължение за заплащане на наемна цена за м.10.2011 г. / 4 800,00
лв./, която е дължима за периода от 11.10.2011 г. до 04.09.2012 г. при
приложение на уговорените размери от 0,1 % и 0,2 % на ден до и след 16 ден
закъснение възлиза на сумата от
3 187,20 лв.; относно неустойката за забава върху просроченото задължение
за заплащане на наемна цена за м.11.2011 г. / 4 800,00 лв./, която е дължима за
периода от 11.11.2011 г. до 04.09.2012 г. при приложение на уговорените размери
от 0,1 % и 0,2 % на ден до и след 16 ден закъснение възлиза на сумата от 2 889,60 лв.; относно
неустойката за забава върху просроченото задължение за заплащане на наемна цена
за м.12.2011 г. / 4 800,00 лв./, която е дължима за периода от 11.12.2011 г. до
04.09.2012 г. при приложение на уговорените размери от 0,1 % и 0,2 % на ден до
и след 16 ден закъснение възлиза на
сумата от 2 601,60 лв.; относно неустойката за забава начислена върху
просроченото задължение за заплащане на наемна цена за м.01.2012 г. / 4 800,00
лв./, която е дължима за периода от 11.01.2012 г. до 04.09.2012 г. при
приложение на уговорените размери от 0,1 % и 0,2 % на ден до и след 16 ден
закъснение възлиза на сумата от
2 304,00 лв.; относно неустойката за забава начислена върху просроченото
задължение за заплащане на наемна цена за м.02.2012 г. / 4 800,00 лв./, която е
дължима за периода от 11.02.2012 г. до 04.09.2012 г. при приложение на
уговорените размери от 0,1 % и 0,2 % на ден до и след 16 ден закъснение възлиза на сумата от 2 006,40 лв. Или
съвкупно генерираната неустойка за просрочването на всяка от заявените за
присъждане наемни вноски възлиза на сумата от 19 539,50 лв. Доколкото
съдът е обвързан от пределите на предявения от ищеца иск за присъждане на това
вземане, а именно за сумата от 11 140,60 лв., то именно до тО.размер
претенцията подлежи на уважаване. Следователно предявения иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка по чл. 6.1. от договора за наем от 30.11.2009 г.
е доказан в своето основание и размер и трябва да се уважи изцяло.
5./ Относно осъдителния иск с правна квалификация чл.
92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата в размер от 14 400 лв. - съставляваща дължима неустойка, породила се
на основание чл. 6.2. от сключения между страните договор за наем от 30.11.2009
г.
В чл. 6.2.
от съдържанието на договора за наем от 30.11.2009 г. е изрично предвидено, че
наемодателят има право да реализира правата си по предходната точка и при
прекратяване на договора, поради неизпълнението му от страна на наемателя, като
в тази хипотеза наемодателя разполага и с правото да получи неустойка за
прекратяване на договора равна на трикратния размер на уговорената месечна
наемна цена. Тази неустойка е компенсаторна по вид и цели да репарира вредите,
които кредитора-наемодател би претърпял при прекратяване на договора за наем
към момент преди изтичане на неговия срок, тогава когато причина за това
прекратяване е неизправното поведение на наемателя. Подлагайки я на преценка за
валидност настоящия състав, намира, че същата не е в разрез с доброите нрави,
доколкото не може да се определи, като такава излизаща извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В подкрепа на
това е ясната уговорка на страните, че прекратяване на договора с предизвестие
преди изтичане на срока му, може да се постигне с даването на 6 месечно
предизвестие. Съобразявайки посочената договорна клауза няма как да се приеме, че
наемателя може да преодолее тази договореност чрез неизпълнение на свои
договорни задължения, с които да провокира прекратяване на договора по своя
вина, и същевременно да се освободи от отговорността за заплащане на
предвидената в чл. 6.2. от договора отговорност за заплащане на компенсаторна
неустойка, която е в предел равен на три наемни вноски. Съдът намира, че тази
неустойка ясно преследва целта да се осигури изпълнение на договора през целия
му период, или поне спазване срока на уговореното предизвестие за прекратяване,
респективно цели да обезщети наемодателя, тогава когато правоотношението с него
бъде прекратено преди изтичане срока на договора, и същия загуби правото си да
получава наемна цена.
Базирайки се
обаче на проведеното по делото доказване и в частност това осъществено от
ищеца, настоящата инстанция не намира, че същия е установил по делото, че
договора за наем е бил прекратен, поради неизпълнение на задължението на
наемателя да заплати уговорените наемни вноски за отдадената под наем вещ.
Вярно е, че неизпълнение на това облигационно задължение се установява, но няма
данни, че ищецът черпейки основания именно от това неизпълнение е упражнил
спрямо ответника правото си да прекрати договора по реда на чл. 5.2.1 от него.
Напротив единственото доказателство приобщено по делото, което свидетелства за
прекратяване на облигационната връзка е протокола от 01.03.2012 г., където няма
подобно изявление от наемодателя. Единственото основание, което може да се
изведе от посоченото писмено доказателство е това по чл. 5.1.2 – взаимно
съгласие на страните. Изложеното изключва възможност в настоящия спор да се
приеме, че за ищеца се е породило право да търси присъждане на компенсаторна
неустойка по чл. 6.2. от наемния договор, тъй като не се установява една от
изискуемите предпоставки за възникване на подобно парично вземане – упражнено
от наемодателя прекратяване на договора за наем, поради допуснато от наемателя
неизпълнение за заплащане на уговорената наемна цена. Ръководен от изложеното
сезираният съд, счита иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка в
размер на сумата от 14 400 лв. по смисъла на чл. 6.2 от договора за наем
за недоказан в неговото основание, а оттам и подлежащ на цялостно отхвърляне.
По разноските: При този изход на спора всяка една от страните има
право на разноските които е извършила във връзка с участието си в съдебното
производство пред настоящата инстанция, но пропорционално на уважената и
отхвърлена част от исковете. Така ищецът провежда доказване в рамките на
исковото производство по чл. 422 ГПК да е направил разноски в размер от 1021,62
лв. за заплатена държавна такса и в размер от 2 283,00 лв. договорен и
заплатен адвокатски хонорар. Или общо 3 304,62 лв. От тях същия има право
да получи присъждане на сума съразмерна на уважената част предявените за
разглеждане искове, което прави 2 523,,47 лв. Ищецът разполага с правото
да получи и разноските направени от него в заповедното производство състояло се
по ч.гр.д. № 16797/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в. Техният общ размер е 728,28
лв. и се изчерпва в заплащането на следващата държавна такса. Разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство не се полагат, доколкото
ищецът не доказва да е заплатил уговореното такова в сключения договор за
правна защита й съдействие. Редуциран съобразно уважената част от претенциите /установителните
искове/ този размер трябва да бъде сведен до сумата от 723,38 лв. Макар изходът
по спора да предполага възникване на право в полза на ответника да се присъдят
разноски, то от материалите по делото не се констатира такива да са били
направени в настоящото производство и в тази връзка с крайния си съдебен акт
съдът не следва да присъжда разноски в полза на ответника.
По изложените
мотиви Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от И.по Ф.на Р.и Г.при Б.А.Н./ИФРГ при БАН/, Булстат *******, със
седалище и адрес на управление ***, срещу „ОЗИ Ф. “ООД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, че „ОЗИ Ф. “ООД, ЕИК ******** дължи в полза
на от И.по Ф.на Р.и Г.при Б.А.Н./ИФРГ при БАН/, сумата в размер от общо 32 550 лв. – съставляваща
незаплатена наемна цена по сключен договор за наем от 30.11.2009 г., която е
натрупана за периода от м. 07.2011 г. до м. 02.2012 г. и съставлява сбор от
месечни наемни вноски, както следва : 2 950 лв. с вкл. ДДС – за м. 07.2011 г.;
800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.08.2011 г.; 4800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.09.2011
г.; 4800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.10.2011 г.;
4800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.11.2011 г.; 4800,00 лв. с вкл. ДДС – за
м.12.2011 г.; 4800,00 лв. с вкл. ДДС –
за м.01.2012 г.; 4800,00 лв. с вкл. ДДС – за м.02.2012 г./, ведно със законната
лихви върху сумата, считано от 04.04.2012 г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 16797/2012г. на СРС, 51 състав.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от И.по Ф.на Р.и Г.при Б.А.Н./ИФРГ при БАН/, Булстат *******, със
седалище и адрес на управление ***, срещу „ОЗИ Ф. “ООД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, че „ОЗИ Ф. “ООД, ЕИК ******** дължи в полза
на от И.по Ф.на Р.и Г.при Б.А.Н./ИФРГ при БАН/, сумата в размер от общо 3 518,16 лв. – съставляваща сбор от незаплатени
консумативни разноски /потребени ел. енергия и вода/ във връзка с ползването на
наетия имот по договор за наем от 30.11.2009 г. в периода от м.10.2011 г. до м
01.2012 г. /вкл./, ведно със законната лихви върху
сумата, считано от 04.04.2012 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д.
№ 16797/2012г. на СРС, 51 състав.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от И.по Ф.на Р.и Г.при Б.А.Н./ИФРГ при БАН/, Булстат *******, със
седалище и адрес на управление ***, срещу „ОЗИ Ф. “ООД, ЕИК ********, седалище
и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „ОЗИ Ф. “ООД, ЕИК ******** дължи в полза на от И.по
Ф.на Р.и Г.при Б.А.Н./ИФРГ при БАН/, сумата
в размер от общо 100,79 лв. – обезщетение за забава в плащането на
паричните задължения консумативни разноски, начислено за периода от 14.11.2011
г. до 04.04.2012 г. /датата на депозиране н заявлението по чл. 410 ГПК в съда/,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по гр.д. № 16797/2012г. на СРС, 51 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 100,79 лв. до
пълния му предявен размер от 345,75 лв.
ОСЪЖДА „ОЗИ Ф. “ООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на И.по Ф.на Р.и Г.при Б.А.Н./ИФРГ
при БАН/, Булстат *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер от
11 140,60 лв. - съставляваща
начислена неустойка за периода от 11.10.2011 г. до 04.09.2012 г., породила се
на основание чл. 6.1. от сключения между страните договор за наем от 30.11.2009
г. и отнасяща се до допусната забава в плащането на уговорената наемна цена
дължима за периода от м.10.2011 г. до м.02.2012 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.А.Н./ИФРГ при БАН/, Булстат *******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу „ОЗИ Ф. “ООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ГПК за
заплащане на сумата в размер от 14 400 лв., претендирана под формата компенсаторна
неустойка произтичаща от клаузата на чл. 6.2. от сключения между страните
договор за наем от 30.11.2009 г. и отнасяща се до настъпилото прекратяване на
наемното правоотношение, поради неизправност в наемателя.
ОСЪЖДА „ОЗИ Ф. “ООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на И.по Ф.на Р.и Г.при Б.А.Н./ИФРГ
при БАН/, Булстат *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва : сумата в размер от 2 523,,47 лв.,
- представляваща направени в рамките на проведеното пред настоящата инстанция
исково производство съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете;
и сумата в размер от 723,38 лв. - представляваща направени в рамките на
състоялото се заповедно производство по ч. гр.д. № 16797/2012г. на СРС, 51
състав, съразмерно на уважената част от разгледаните установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :