№ 21
гр. ЛЕВСКИ, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20254410200007 по описа за 2025
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е образувано настоящото съдебно производство
по постъпила жалба от Л. А. Г., ЕГН**********, с адрес: с.***, против
наказателно постановление №24-0293-000655, издадено на 28.10.2024г. от
началника група ОДМВР Плевен РУ–Левски, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок 12 месеца, на основание чл. 175А, ал.1,
пр.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление, като го намира за издадено при допуснати съществени
нарушения на административнопроцесуалните правила и при нарушение на
приложимия материален закон, като навежда подробни съображения. Оспорва
датата, която е посочена за дата на издаденото наказателно постановление –
28.10.2024г., с оглед на извършваните от жалбоподателя и защитника му
справки, на които получавали отговор, че все още няма произнасяне. Счита, че
по този начин АНО е нарушил законоустановения срок по чл. 52 от ЗАНН;
както и че АНО не е извършил събиране на поисканите от жалбоподателя
доказателствени искания.
Посочва се в жалбата, че описаната в АУАН и обжалваното НП
фактическа обстановка не отговаря на обективната истина. Жалбоподателят
оспорва изцяло фактическата обстановка, като твърди, че твърдяното
нарушение не било извършено, като липсвало както от обективна, така и от
субективна страна описаното деяние. Посочва, че свидетелите, за които е
1
отправено искане да бъдат разпитани щели да потвърдят, че управляваното от
жалбоподателя МПС има проблем със скоростната кутия, която не
позволявала плавно и нормално превключване от първа към втора скорост.
Поради съществуващия технически проблем на скоростната кутия, МПС-то
„вдига превключва скоростта от първа на втора на по – високи обороти”, което
обстоятелство не можело да бъде контролирано от водача.
Искането е съдът да отмени обжалваното наказателно постановление и
да присъди на жалбоподателя направените разноски.
В с.з. чрез процесуалния си представител жалбоподателят поддържа
жалбата. Навежда довод, че в АУАН е допуснато нарушение, като е дописан
фактически състав на административно наказателната отговорност на съвсем
друга правна норма, която не е съществувала към датата на издаване на фиша.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява
представител. В придружителното писмо, с което е изпратена
окомплектованата жалба, искането е съдът да остави без уважение жалбата
като неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна.
Административнонаказателното производство е започнало с издаване на
АУАН на 08.10.2024г. срещу жалбоподателя, затова че на същата дата, в 23:25
часа в гр. Левски, по ул.Иван Асен ІІ, до бензиностанция „Петрол” с посока на
движение ул. Елин Пелин, управлява лек автомобил Мерцедес ЦЛК 200, с
посочен рег. номер, като не използва пътя отворен за обществено ползване в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като
извършва рисковани маневри, подава рязко газ и повишава оборотите на
двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, вследствие
на което поднася автомобила от лявата в дясната пътна лента при сухи
метеорологични условия и създава опасност за другите участници в
движението.
Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 104б, т.2 ЗДвП.
За констатираните с АУАН нарушения административно наказващият
орган е издал на 28.10.2024г. обжалваното наказателно постановление, с което
на жалбоподателя на основание чл. 175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца. Възприетата от съда фактическа
обстановка се установява от приложените писмени доказателства и
показанията на разпитаните свидетели.
Жалбоподателят в обясненията си посочва, че е бил спрян около един -
два часа преди това от същите полицаи. При повторното спиране му бил
съставен АУАН, като не помнел какво точно му казали полицаите, но той
заявил, че повече никога няма да повтори повече това. Обяснява, че
2
автомобилът му имал проблем със скоростната кутия, при който се форсирал
двигателят.
В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие
актосъставителят твърди, че в изпълнение на служебните задължения с
колегата си са се установили на ул.Цар Иван Асен ІІ, до бензиностанция
„Лукой” когато от другата бензиностанция „Петрол” излязъл автомобил,
нарушавайки Знак „Г2”. Докато приведат служебния автомобил в движение и
го последват, водачът извършил нетипични за един автомобил движения, като
автомобилът започнал „да носи” задницата в лентата за насрещно движение и
да се връща обратно в лентата за движение, като се движел с висока скорост.
Служителите на полицията последвали автомобила и го застигнали на ул.
Малчика, където бил спрян със звуков и светлинен сигнал. Водачът започнал
да се извинява. На същия било обяснено, че ще му бъде съставен АУАН.
Актосъставителят уточнява, че от бензиностанцията е излязъл само
автомобилът, управляван от жалбоподателя. При потеглянето на полицаите от
бензиностанцията е излязъл и вторият автомобил. Свидетелят е категоричен,
че двата автомобила – на жалбоподателя и на свидетелите не са се движели
един зад друг. Установява се от показанията му, че при спирането след около
интервал от 3 – 5 мин. ги застигнал вторият автомобил, който ги подминал.
Свидетелят С. пояснява в показанията си, че при излизане от
бензиностанция „Петрол” автомобил нарушил знак „задължително надясно”.
Завил наляво и при излизането подал рязко газ, ускорил и навлязъл от едната
лента в другата няколко пъти. Свидетелите възприели движението на
автомобила, при ясно време и добра видимост. Свидетелите тръгнали след
автомобила, който бил установен на ул. Малчика. За нарушението му бил
съставен АУАН.
Показанията на свидетелите са дадени добросъвестно. Същите са
логични, непротиворечиви, последователни и кореспондиращи както на
писмените доказателства, така и помежду си, дадени въз основа на техните
непосредствени възприятия, изпълнявайки служебните си задължения по
контрол за спазване на правилата за движение по пътищата.
По изложените съображения съдът кредитира показанията на
свидетелите като достоверни.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че е налице тенденциозно отношение на актосъставителя към
жалбоподателя, обосновавайки се с факта, че жалбоподателят вече е бил
спиран за проверка, но не било установено никакво нарушение.
Установи се от гласните доказателства, че актосъставителят,
изпълнявайки задълженията си във връзка със спазване правилата за
движение по пътищата няколко часа преди нарушението е спрял
жалбоподателя за извършване на проверка. Самият факт, че при проверката на
жалбоподателя не е бил съставен АУАН поради липсата на констатирано
нарушение, опровергава твърдението за наличие на тенденциозно отношение
на актосъставителя към жалбоподателя.
3
Още повече, че процесното нарушение е извършено в тъмната част от
денонощието, и в тази връзка не се навеждат доводи, че жалбоподателят и
управляваният от него автомобил са били разпознати от служителите на МВР
и е бил спрян с цел да му бъде съставен акт, макар и да не е извършил
нарушение.
По искане на жалбоподателя са разпитани посочените от него свидетели.
Свидетелят Г. – брат на жалбоподателя твърди, че от бензиностанцията
потеглили за с. А.ци и в разстояние от около километър ги спряла полицията.
При излизане от бензиностанцията пътниците в колата си говорели помежду
си, слушали музика и не са разбрали да е станало нещо. Автомобилът,
управляван от брат му се е движел нормално, като свидетелят не е усетил да
превъртат гуми, нито вибрации и странни звуци, движението било плавно. От
друга страна посочва, че не е сигурен точно къде е седял той и къде
свидетелят Андриян. Уточнява, че има информация от брат си, че колата му
има проблем със скоростната кутия, но е категоричен, че тази вечер не се е
случило нищо, че не е разбрал и не си спомня.
Свидетеля И. от една страна твърди в показанията си, че на излизане от
бензиностанцията са забелязали на „Лукойл” патрулната кола, а от друга – не е
забелязал патрулната кола при самото тръгване, а е възприел служебния
автомобил в момента, в който полицаите ги спрели. Уточнява, че след
случката жалбоподателят е споменал, че колата му има проблем с
автоматичната скоростна кутия.
Водачът на втория автомобил – свидетелят А. разказва, че е видял
патрулната кола, спряла на бензиностанция „Лукойл”. Свидетелят твърди, че
се е движел плътно – на около метър след първия автомобил. Споделя, че не е
имало промяна на траекторията на автомобила, управляван от жалбоподателя,
като компанията слушала музика. Не си спомня дали е имало шум от другата
кола.
Свидетелят П. заявява в показанията си, че е възприел патрулната кола
след като ги настигнали, че преди това не е забелязал полицейска кола.
Разпитаните свидетели, посочени от жалбоподателя дават показания,
които противоречат на показанията на служителите на МВР и които съдът
кредитира като достоверни, като съдът прецени възможната им
заинтересованост от изхода на делото поради приятелските отношения на
свидетелите И., А. и П. с жалбоподателя и родствената връзка на свидетеля Г.
с жалбоподателя, поради което съдът не дава вяра на показанията на тези
свидетели.
Освен това извън житейската логика е жалбоподателят да управлява
автомобил, който е технически неизправен – наведени са твърдения за повреда
в автоматичните скорости, която неизправност би довела до невъзможност
изобщо за придвижването му.
Административнонаказателното обвинение е достатъчно пълно, ясно и
точно дадено и не е ограничило правото на защита на наказаното лице да го
разбере и да организира адекватно защита против него. Неоснователни са
4
твърденията, че административно наказващият орган е нарушил
законоустановения срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, поради което е допуснал
съществено процесуално нарушение.
Разпоредбата на чл.52, ал.1 ЗАНН регламентира, че наказващият орган е
длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен
срок от получаването й. Този срок обаче е инструктивен, а не или преклузивен
или давностен. След като срокът по чл. 52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен, с
неговото изтичане не се преклудира възможността за АНО да издаде
наказателно постановление, от което пък следва извода, че неспазването му
няма за последица незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
Жалбоподателят е подал писмени възражения по реда на чл. 44, ал.1 от
ЗАНН. Съгласно нормата на чл. 44, ал.2 от ЗАНН, когато във възраженията си
нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да
бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно.
Съдът по искане на жалбоподателя е изискал видеозаписите на
камерите, за които е постъпил отговор от „Петрол“, че не са налични поради
изтекъл срок на съхранение. Във връзка с информацията в докладната записка
от РУ – Левски е получен отговор, че периметърът на камерата е ограничен и
мястото на нарушението е извън обсега на камерите, поради което и не са
изискани видеозаписите от въпросните камери. Освен изложеното, че
видеозаписите не са налични, непредставянето им не може да се разглежда
като съществено нарушение на процесуалните правила в административно
наказателното производство, нито пък че прави недостоверни показанията на
свидетелите Л. и С., които са очевидци и са извършили полицейската проверка
на водача Г., поради което съдът приема изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка за доказана, като счита, че презумпцията по чл. 189, ал.2 ЗДвП не
се явява опровергана. Налице са доказателства, че установеното нарушение е
извършено, което се потвърждава от приложените писмени доказателства –
докладна записка, редовно съставен АУАН, който се ползва с материална
доказателствена сила, показанията на актосъставителя Л. и свидетеля С. –
очевидци на нарушението.
Направеното възражение за „дописване” в АУАН, състоящо се в
изписване саморъчно „175А/1/пр.3 – 3000лв.+12м. лишаване 28.10.24. и
подпис” и искането съдът да го изключи като доказателство е неоснователно.
Издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН наказателно постановление
се отменя като незаконосъобразно в случаите, когато при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение са допуснати съществени
нарушения, които не могат да бъдат санирани от административнонаказващия
орган. В случая, както вече бе посочено, съдът намира, че и АУАН и НП са
издадени в предвидената от закона форма и с предвиденото съответно в чл. 42
ЗАНН и чл. 57 ЗАНН съдържание с описание на нарушенията, на
обстоятелствата, при които са извършени и нарушените законови разпоредби,
като е налице съответствие между словесното описание на фактическата
5
обстановка в АУАН и нейното възпроизвеждане в обжалваното наказателно
постановление и възприетата цифрова квалификация. Съдът счита, че няма
допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП. Въпросното „дописване” не накърнява правото на защита на
наказаното лице, доколкото фактическата обстановка е изцяло и пълно
изяснена и установена.
Неоснователни са изложените доводи от страна на жалбоподателя, че
АУАН е незаконосъобразен, доколкото не съдържа фактическия състав на
нарушението и неговата санкция. Сред задължителните реквизити, които
трябва да съдържа АУАН са: датата на съставяне на акта; датата и мястото на
извършване на нарушението; описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено и законните разпоредби, които са нарушени. С
АУАН не се налага административно наказание. Съставеният АУАН
представлява констатация за обстоятелствата, при които е извършено дадено
нарушение. Със съставяне на акта възниква задължение за наказващия орган,
след като разгледа преписката, да се произнесе по въпросите осъществен ли е
състав на административно нарушение, каква е правната му квалификация,
осъществено ли е нарушението от лицето, посочено в акта и извършено ли е
виновно, подлежи ли нарушителят на административна санкция и как следва
да се индивидуализира по вид и размер. Наказващият орган издава
наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно
административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на
извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и
неговата вина.
Не се споделя и възражението за незаконосъобразност на процесното
наказателно постановление поради неизпълнение на задължението на
административнонаказващия орган да разпита посочените свидетели –
очевидци. Във връзка с отправеното искане от страна на жалбоподателя съдът
го е уважил и е разпитал в хода на съдебното следствие посочените от него
свидетели.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно
превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи,
чрез които се постига крайния резултат - дали това става посредством рязко
подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на
ръчната спирачка или по друг начин. Съдът приема, че в процесния случай
вмененото на жалбоподателя нарушение се явява доказано от събраните по
делото доказателства.
От свидетелските показания се установява съзнателно извършване на
рисковани маневри, подаване рязко газ и повишаване оборотите на двигателя,
с което водачът е превъртял задните задвижващи колела, вследствие на което
поднася автомобила. От изложените факти се установява, че пътят не се
6
използва за основното му предназначение. Следва да се отбележи, че
засегнатият кръг обществени отношения, регулирани от ЗДвП, свързани с
опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата е под
особена закрила.
Изводът за съзнателно опасно шофиране – превъртане на задните
задвижващи колела чрез рязко подаване на газ, вследствие на което поднася
автомобилът, съдът прави въз основа на установеното от свидетелските
показания, че автомобилът е издавал звук от рязко подаване на газ, което сочи
на съзнателно, преднамерено извършване на рискови маневри и който целен
ефект не може да бъде получен при нормално управление. Налице е
отклоняващо се от нормалното движение на автомобила на платното за
движение, което платно е предназначено за движение на други ППС. Съдът
счита за защитна теза обясненията, дадени в хода на съдебното следствие от
страна на жалбоподателя.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът приема,
че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
правилно вмененото му административно нарушение по чл.104б т.2 от ЗДвП.
Правилно според съда административнонаказващият орган е приложил
и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.175а ал.1 пр.3 от
ЗДвП, предвиждаща за нарушението по чл.104б т.2 от ЗДВП кумулативно
административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца. Тази санкционна
норма предвижда конкретни по вид и размер наказания – глоба в размер на
3000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок
от 12 месеца, каквито са и наложени на нарушителя.
Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които
да са накърнили правото на защита на санкционираното лице.
Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП са издадени от
материално и териториално компетентни длъжности лица, в кръга на техните
функции, по предвидените в закона форма и ред, съобразно заеманата от тях
длъжност, предвид приложените заповеди 8121з-1632/02.12.2021г., Заповед от
06.07.2022г. за преназначаване на държавни служители на ръководни
длъжности в МВР, Акт за встъпване в длъжност на издалия обжалваното НП.
В АУАН и наказателното постановление са описани всички елементи от
обективната страна на нарушението - управлява процесното МПС като не
използва пътя, отворен за обществено ползване в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, както и конкретните действия,
квалифицирани като използване на пътя не по предназначението му
- извършва рисковани маневри – подава рязко газ и повишава оборотите на
двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, вследствие
на което поднася автомобила от дясната в лявата пътна лента и създава
опасност за другите участници в движението.
Предвид на изложените съображения, наказателното постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
7
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0293-
000655/28.10.2024г. на началник група в ОДМВР Плевен, РУ – Левски, с което
на Л. А. Г., ЕГН **********, с адрес: с.***, на основание чл. 175а, ал.1, пр.3
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на три
хиляди лева и лишаване от право да управлява МПС за срок дванадесет
месеца, за извършено нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
8