Номер 14113.11.2020 г.Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – К.I. състав
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Веселина А. Кашикова Иванова
Членове:Пламен А. Александров
Кирил М. Димов
Секретар:Петя Х. Михайлова
като разгледа докладваното от Пламен А. Александров Въззивно гражданско
дело № 20205100500155 по описа за 2020 година
С решение № 142 от 08.07.2020 г., постановено по гр. д. № 99/2020 г.,
Районен съд – М. е изменил размера на дължимата от ответника В. З. М.
ежемесечна издръжка, определена с решение № 7/ 27.01.2017 г., постановено
по гр. д. № 328/2016 г. по описа на Районен съд- М., изменено с решение №
70 от 16.06.2017 г. по в. гр. д. № 58/2017 г. на Окръжен съд – К., за
малолетната Т. В. М., родена на **,**,**** г., като е увеличил същата от 130
лева на 190 лева месечно, считано от 20.02.2020 г. до настъпване на
обстоятелства, налагащи нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, заплащана чрез майката А.
А. Р. до 5-то число на месеца, за който се дължи, като е отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер от 230 лева. С решението си съдът е
осъдил В. З. М. да заплати на А. А. Р. сумата в размер на 280 лева,
представляваща възнаграждение за адвокат, както и да заплати по сметка на
съда сумата в размер на 86.40 лева, представляваща държавна такса върху
разликата на увеличената издръжка. Допуснал е и предварително изпълнение
на решението в частта относно присъдената издръжка.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът В. З.
М. , който чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок в частта,
с която искът за изменение на присъдена издръжка е уважен, за разликата от
1
152.50 лева до присъдения размер от 190 лева. Счита, че решението в тази му
част е неправилно – постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и необосновано. Излага съображения, че няма
съществена промяна в нуждите на дъщеря му спрямо тези, взети предвид с
първоначалното решение за присъждане на издръжка, като сегашните й
нужди не били в такава степен увеличени, че да оправдаят увеличение на
издръжката с почти половината – от 130 лева на 190 лева. Сочи също така, че
спрямо 2017 г. въззивникът не получава по – голям доход, а същевременно
потребностите му били увеличени, тъй като имал по-малка дъщеря, за която
също следвало да се грижи. Освен това имал и други разходи – за изплащане
на ипотечен кредит, заем към работодателя му, две семестриални такси
годишно, разходи за ток, вода, телефон, застраховка за дъщеря му от друг
брак и средства за детска градина. Поради изложеното моли съда да отмени
решението в обжалваната му част и да намали присъдената издръжка от 190
лева на 152.50 лева. В съдебно заседание, чрез представителя си по
пълномощие, поддържа жалбата. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на жалбата от
въззиваемата А. А. Р., чрез представител по пълномощие, с който същата
оспорва жалбата, като се излагат съображения за нейната неоснователност.
Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за
въззивното производство. В съдебно заседание, чрез своя представител по
пълномощие, поддържа отговора.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на въззивника, констатира следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като
недопустимо.
Пред първата инстанция е бил предявен иск от А. А. Р., като майка и
законна представителка на малолетното дете Т. В. М., против В. З. М.
(въззивник в тази инстанция), с правно основание чл. 150 от СК, за
увеличение на присъдена издръжка за детето от 130 лева на 230 лева. С
постановеното по делото решение размерът на претендираната издръжка е
увеличен от 130 лева на 190 лева месечно, като искът в останалата му част и
2
за разликата до пълния предявен размер от 230 лева е отхвърлен като
неоснователен. Предмет на настоящото производство е решението на
първоинстанционния съд, в частта, с която искът за издръжка е увеличен, за
разликата над 152.50 лева до присъдения размер от 190 лева, като в останала
част решението е влязло в законна сила.
Установява се по делото, че ответникът В. З. М. (въззивник в това
производство) е баща на малолетното дете Т. В. М., родено на **,**,**** г.,
както и че с решение № 7 от 27.01.2017 г., постановено по гр. д. № 328/2016 г.
по описа на Районен съд- М., изменено с решение № 70 от 16.06.2017 г. по в.
гр. д. № 58/ 2017 г. на Окръжен съд – К., В. З. М. е осъден да заплаща месечна
издръжка на малолетното дете Т. В. М., чрез неговата майка и законна
представителка А. А. Р., в размер на 130 лева.
Установява се по делото, в това число и от представения пред
настоящата инстанция социален доклад на Дирекция „Социално
подпомагане” – К., че малолетната Т. В. М. през настоящата учебна 2020/2021
година е ученичка в първи клас в СУ Никола Йонков Вапцаров” с. Б., като
основните грижи за нейното отглеждане и възпитание са поети от майка й А.
А. Р., на която е предоставено упражняването на родителските права, както и
че грижи за детето се полагат и от бащата, но в моментите и дните когато
осъществява режима на лични отношения с детето. Физическото и психическо
развитие на детето съответства на възрастта му, същото е с нормален
имунизационен статус, има очен проблем, който се следи и лекува от лекар
специалист. Установява се също, че понастоящем детето живее в с. Б., в
къщата на съжителя на майка му, който съгласно социалния доклад
осигурявал по-голямата част от финансовите ресурси за семейството (храна,
отопление, жилище и др.). Майката на детето понастоящем е на постоянен
трудов договор, на минимална работна заплата, като работи в офис на кабелен
и интернет доставчик. Съгласно социалния доклад, основните доходи за нея и
за двете й деца (майката има и по-малко дете) се осигуряват от нейния
съжител, който работи като строител.
По делото е установено също така, че въззивникът В. З. М. живее в гр.
С., заплаща редовно присъдената месечна издръжка за детето Т. и при
възможност я взимал. Същият има дете – момиче, родено на **,**,**** г., от
3
друга жена, с която съжителстват заедно. По отношение на получаваните от
бащата В. М. доходи е налице твърдение, направено от представителя му по
пълномощие в отговора на исковата молба, че получава чиста заплата около
1 000 – 1 500 лева. Представени са и фишове за получавани от същия трудови
възнаграждения за периода от м.05.2019 г. до м. април 2020 г.,
удостоверяващи следното: за м.05.2019 г. – брутно възнаграждение 2 479.54
лева, от което удържана сума в размер на 130 лева за издръжка на дете и
безкасово преведена чиста сума – 1 754.46 лева, за м.06.2019 г. – брутно
възнаграждение 2 629.09 лева, от което удържана сума в размер на 130 лева за
издръжка на дете и безкасово преведена чиста сума – 1 869.93 лева, за
м.07.2019 г. – брутно възнаграждение 2 228.88 лева, от което удържана сума в
размер на 130 лева за издръжка на дете, аванс 600 лева и безкасово преведена
чиста сума-989.49 лева, за месеците август и септември въззивникът няма
отработени дни, а за м. октомври има отработени три дни, за м.11.2019 г. –
брутно възнаграждение 2 505.69 лева, от което удържана сума в размер на 130
лева за издръжка на дете и безкасово преведена чиста сума – 1 761.70 лева, за
м.12.2019 г. – брутно възнаграждение 2 342.87 лева, от което удържана сума в
размер на 130 лева за издръжка на дете и безкасово преведена чиста сума –
1 648.96 лева, за м.01.2020 г. – брутно възнаграждение 2 095.13 лева, от което
удържана сума в размер на 130 лева за издръжка на дете и безкасово
преведена чиста сума – 1 443.95 лева, за м.02.2020 г. – брутно възнаграждение
1 532.46 лева, от което удържана сума в размер на 130 лева за издръжка на
дете, 300 лева – вътрешна удръжка и безкасово преведена чиста сума – 724.31
лева, за м.03.2020 г. – брутно възнаграждение 2 301.96 лева, от което
удържана сума в размер на 130 лева за издръжка на дете, 300 лева – вътрешна
удръжка, 93.60 лева запор и безкасово преведена чиста сума – 1 193.95 лева,
за м.04.2020 г.- брутно възнаграждение 3 020.66 лева, от което аванс 800 лева,
удържана сума в размер на 130 лева за издръжка на дете, 300 лева – вътрешна
удръжка и безкасово преведена чиста сума – 1 074.82 лева.
По делото са представени и доказателства за направени от въззивника
В. М. и майката на второто му дете битови разходи за парно, ток, вода и др.,
както и такси за детска градина и застраховки по отношение на общото на
двамата им дете. Установява се също, че на 18.04.2018 г. въззивникът В. М. и
съжителката му са сключили договор за ипотечен банков кредит „Дом за теб”
4
в размер на 98 000 лева за период от 120 месеца, при договорена месечна
вноска 950.83 лева.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
намира подадената въззивна жалба за неоснователна. В случая въззивникът
оспорва единствено размера на издръжката, която следва да заплаща на
малолетното си дете Т. М., като счита, че следва да заплаща издръжка в
предвидения в чл. 142, ал. 2 от СК минимален размер – една четвърт от
размера на минималната работна заплата, който към този момент е в размер
на 152.50 лева. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Неоснователен е в тази връзка
довода на въззивника, че следва да заплаща издръжка в минимален размер,
предвид ниската възраст на детето и неговите възможности. На първо място,
видно от протокола от 25.06.2020 г. за проведено съдебно заседание
представителят на ответника (въззивник в това производство) изрично е
заявил, че във възможностите на последния е да плаща издръжка в размер на
160-170 лева, което е над минималния предвиден размер на издръжката.
Освен това, от изложеното по – горе е видно, че се касае за
седемгодишно дете, което понастоящем е ученик в първи клас и има своите
нужди и потребности. От присъждане на първоначалната издръжка в размер
на 130 лева, са изминали повече от три години, през което време детето е
пораснало и съответно са нараснали неговите нужди. Установи се също, че
детето има очен проблем, който се следи и лекува от лекар специалист. От
друга страна, установено е по делото, че бащата е в трудоспособна възраст-
на 35 години, работи по трудов договор като ел. монтьор и реализира добър
месечен трудов доход – същият получава възнаграждение в размер средно на
около 1 780 лева, видно от обсъдените по – горе фишове за получавано
трудово възнаграждение. Що се касае до довода във въззивната жалба, че
въззивникът има и други разходи – за вода, парно отопление, ток, телефон,
застраховка за дъщеря му от съжителството му с друга жена, такси за детска
градина и месечна вноска от 960 лева за ипотечен кредит, то следва да се
посочи, че това са разходи за едно домакинство, в които участва и настоящата
съжителка на въззивника, което се установява и от представените по делото
писмени доказателства. Що се касае до договора за ипотечен кредит и
5
задължението за заплащане на месечна вноска в размер на 950.83 лева, то от
същия е видно, че кредитополучател по него е и съжителката на въззивника,
поради което задължението за погасяване на вноските е и на двамата. Следва
да се отчете и обстоятелството, че основните грижи за отглеждането и
възпитанието на детето се полагат от майката, на която е предоставено
упражняването на родителските права, а приносът на бащата се изразява в
плащането на издръжка и грижите, които полага в моментите и дните когато
осъществява режима на лични отношения с детето. По отношение на
платената от бащата семестриална такса в размер на 525 лева следва да се
посочи, че съгласно чл. 143, ал. 1 СК, всеки родител е длъжен съобразно
свиете възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, поради което същите и в частност –
въззивникът, дължи първо задоволяване нуждите на детото, след което – на
своите собствени.
Предвид изложеното, като е увеличил размера на дължимата издръжка
за детето Т. М. от 130 лева на 190 лева, първоинстанционният съд е
постановил законосъобразно и обосновано решение, поради което същото
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото – неоснователност на въззивната жалба,
следва да се осъди въззивникът да заплати на въззиваемата направените за
тази инстанция разноски за адвокат в размер на 350 лева, платени в брой –
видно от договор за правна защита и съдействие, съгласно представения
списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 142 от 08.07.2020 г., постановено по гр. д.
№ 99/2020 г. по описа на Районен съд – М..
ОСЪЖДА В. З. М. с постоянен и настоящ адрес в гр. С., район Н., ж. к.
„Н. 1” № 113, вх. Г, ет. 5, ап. 81, с ЕГН **********, да заплати на А. А. Р. с
адрес в с. Д., дом № *, община К., област К., с ЕГН **********, направените
6
за въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 350 лева
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7