Р Е Ш
Е Н И Е № 179/15.10.2021
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на двадесет и
първи септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар: Ст.Гюмлиева
разгледа докладваното от съдията адм.д № 220 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Д.С.П., ЕГН **********,***,
чрез адв.Д.Н. ***, против АУПДВ
№01-6500/9255/05.07.2021г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“. С обжалвания акт по отношение на жалбоподателя Д.С.П., е
установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 –
2013 г. в размер на 6 614.12 лева, като процент от сумите, които са били
изплатени през 2013, 2014 и 2015 година във връзка с поет агроекологичен
ангажимент, прекратен влязъл в сила Акт
за прекратяване с изх.№01-6500/9255 от 19.03.2019г. на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“. Актът се счита за незаконосъобразен,
като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Съображенията за това, посочени в жалбата са следните:
През 2013 г. Д.С.П. сключила договори за наем
на поземлени имоти с Община Болярово, обл.Ямбол(Договор
от 20.05.2013г. за поземлени имоти в землището на с.Ситово, община Болярово, обл.Ямбол; Договор от 20.05.2013г. за поземлени имоти в
землището на с.Горска поляна, община Болярово, обл.Ямбол;
Договор от 30.04.2013г. за поземлени имоти в землището на с.Шарково, община
Болярово, обл.Ямбол; Договор от 30.04.2013г. за
поземлени имоти в землището на с.Странджа, община Болярово, обл.Ямбол,
като общата площ на ползваните поземлени имоти е 495.727 дка пасища, мери и
ливади), които договори със Заповед № РД-5-83/26.02.2016 г. на Кмета на община
Болярово, обл.Ямбол, били прекратени едностранно от
общината поради изменение в законодателството, което жалбоподателят е нямало
как да предвиди при сключването на договорите.При издаване на акта
административният орган не е съобразил и обсъдил горните обстоятелства и не е
преценил, че като земеделски производител П. е участвала в процесната
мярка със земеделски земи, ползвани въз основа на договори за наем. Тези
договори за наем са прекратени поради изменение в законодателството, съгласно
изричната разпоредба на § 15, ал.6 ЗИД на ЗСПЗЗ(ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г.) и
чл. 37и, ал.5 ЗСПЗЗ договорите за наем или аренда по ал. 3 не се смятат за
правно основание съгласно чл.41, ал.1 от ЗПЗП когато при извършване на
проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им.
Настъпилите нормативни промени са поставили П. като
земеделски
стопанин в ново фактическо и правно положение и неправилно и необосновано
административният орган е приел, че е разполагала с правната възможност да
продължи да изпълнява поетия агроекологичен
ангажимент по отношение на земеделските имоти, за които е приложен фактическият
състав на §15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г.).След като
земеделският стопанин вече не е бил в състояние да изпълнява агроекологичния ангажимент поради отчуждаване на
стопанството му в резултат на изменение на нормативната уредба, е налице форсмажор по смисъла на § 1, т. 4, б. „в” от ДР на Наредба
№ 11 от 06.04.2009 год..В случая следва да намери приложение правилото на
чл.45, т.4 от Регламент /ЕО/ № 1974/2006 г. на Комисията, релевантно при
подаване на първоначалното заявление 2013 г., според което: „Когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите
задължения поради преразпределяне на стопанството, или бъде включен в
обществени мерки за комасация на земята или в мерки
за комасация на земята, одобрени от компетентните
обществени органи, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да
позволят задълженията да бъдат приспособени за новото положение на
стопанството. Когато подобно приспособяване е невъзможно, срокът на
задължението се счита за изтекъл и не се изисква възстановяване на средства по
отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението".
Разпоредбата на чл. 47, т. 3 от Регламент/ЕС/ № 1305/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на
развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони, актуална през 2016 година, съдържа аналогично правило: „Когато
бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва
поетите ангажименти поради преразпределяне на стопанството или на част от него
или поради включването му в публични мерки за комасация
на земята или в мерки за комасация на земята,
одобрени от компетентните публични органи, държавите членки предприемат
необходимите мерки, за да осигурят възможност за адаптиране на ангажиментите
към новото положение на стопанството. Когато подобно адаптиране е невъзможно,
ангажиментът отпада и не се изисква възстановяване на средства по отношение на
периода, през който ангажиментът се е изпълнявал".Според чл. 18, ал. 6 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 год. в случаите на форсмажорни или изключителни
обстоятелства агроекологичният ангажимент се
прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от
земеделския стопанин финансова помощ. Хипотезите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства са посочени в § 1, т. 4 от ДР на Наредба №11, сред
които и буква „в” - отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е
могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът. В случая П. е
била лишена от възможността да ползва не част, а всичките 495.727 дка пасища и
това е довело до невъзможност да подаде заявления за подпомагане за кампаниите
за 2016 и 2017 г.Административния орган не е установил, дали е било възможно
адаптиране на стопанството и дали не е налице форсмажорно обстоятелство
съобразно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 4, б. „в” от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 11/06.04.2009г.Установяването
на тези обстоятелства е от значение да се прецени дали не следва да се приложи
чл. 2, § 2, б. „е” от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. „отчуждаване на цялото
стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло
да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението ” и да намери приложение
чл. 77, § 2, б. „а” от Регламент /ЕС/ № 1306/2013, съобразно който не се
прилагат административни санкции, когато неспазването се дължи на непреодолима
сила.Тези разпоредби следва да намерят приложение и при наличие на влязъл в
сила административен акт за прекратяване на поетия агроекологичен
ангажимент, тъй като такъв се издава и при наличие на форсмажорни
обстоятелства, съгласно чл.18, ал. 6 от Наредба № 11 от 06.04.2009 год. В
случая не става въпрос за преразглеждане на влязъл в сила административен акт,
а за установяване дали не следва да се приложат разпоредби изключващи
отговорността за възстановяване на полученото подпомагане, каквито са чл. 2, §
2, б. „е” от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. и чл. 77, § 2, б. „а” от
Регламент/ЕС/ № 1306/2013.
Неправилно е определен и размера на дължимата
за възстановяване сума поради това, че е приложена разпоредбата на чл. 18, ал.
4, б. „б” от Наредба № 11/06.04.2009 г., вместо тази на чл. 18, ал. 4, б. „г”
от Наредба № 11/06.04.2009 г. С АУПДВ на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4,
б. „б” от Наредба № 11/06.04.2009 г. е установено публично държавно вземане в
размер на 6614.12 лв., представляващо 40 % от изплатената субсидия по мярка 214
„АЕП” от ПРСР 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г., 2014 г. и 2015 г., ведно със
съответната лихва. В чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11/06.04.2009 г. е
регламентирано, че подпомаганите лица възстановяват получената до момента
финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на
първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: а) до края на
третата година - 100 %; б) до края на четвъртата година - 40 %; в) до края на
петата година - 20 %; г) след петата година - 10 %. Анализът на нормата сочи,
че крайният момент на очертания период не е обвързан с годината на установяване
на основанието за прекратяване на агроекологичния
ангажимент, а с волеизявлението на административния орган за прекратяването му
предвид избраната от законодателя формулировка „годината, в която е прекратен”,
а не „годината, за която е прекратен”. В случая, първоначалното одобрение по
мярката е на 15.05.2013 г., ангажиментът е прекратен на 10.03.2019 г., поради
което прекратяването е осъществено след петата година и е приложима
разпоредбата на чл. 18, ал. 4, б. „г” от Наредба № 11/06.04.2009 г., вместо
неправилно приложената с АУПДВ чл. 18, ал. 4, б. „б” от наредбата. Член 18, ал.
4, б. „г” от Наредба № 11/06.04.2009 г. предвижда възстановяване на 10 % от
получената финансова помощ, възлизащи на сумата от 1653,53 лв. Установеното
публично държавно вземане над тази сума, ведно със съответните лихви е
незаконосъобразно. Посочва съдебна практика - Решение № 3349 от 15.03.2021 г.
по адм. д. № 10238/2020 на Върховния административен
съд.
В заключение се счита, че оспореният АУПДВ е
издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като административния орган не е изяснил действителната фактическа
и правна обстановка, което от своя страна е довело до неправилно приложение на
материалния закон. Иска се отмяна на акта, претендират се и направените
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.С.П. ***,
редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.
Д.Н. ***, който поддържа жалбата по съображения, че в случая е налице форсмажорно
обстоятелство - отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от него,
което не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението,
земеделският производител не е бил в състояние да продължи да спазва поетите
задължения, приспособяване на стопанството не е било възможно, поради което не
следва да се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през
който се е изпълнявало задължението. Алтернативно, ако съдът не приеме тези
аргументи за отмяна на акта, счита че неправилно е определен размерът на
дължимата за възстановяване сума - установеното публично държавно вземане в размер на 6 614.12 лева представлява
40% от изплатената субсидия, а би следвало този процент да бъде 10%, тъй като агроекологичният ангажимент е прекратен след петата година.
Не се оспорва, че сумите по заявленията са получени, но се счита, че
жалбоподателят не трябва да връща нищо, алтернативно- след като ангажиментът е
прекратен след изтичане на петте години, за които е бил поет, процентът на
намаленията би следвало да е друг.
Ответната страна Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, се представлява от
старши юрисконсулт Д.М.. Жалбата се оспорва като неоснователна и недоказана. Посочва
се, че съгласно Закона за подпомагане на земеделските производители(ЗПЗП),
вземанията на Разплащателна агенция, които възникват въз основа на
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. Настоящият оспорван акт за установяване на публично държавно вземане
определя размера на дължимостта на публичните
средства и изисква изследване на фактите, свързани с датата на поемане на
многогодишния ангажимент, съответно прекратяването на многогодишния ангажимент
и размера на получената финансова помощ. В тази връзка се счита за безспорно
доказано, че ангажиментът е поет, изпълняван е до началото на четвъртата от
петте години и сумите са получени от жалбоподателката.
За неотносими се считат причините, довели до
прекратяване на ангажимента, тъй като жалбоподателката
е имала процесуална възможност, след като е получила акта за прекратяване на
многогодишния си ангажимент, да оспори този административен акт. Същият не е
оспорен нито по съдебен, нито по административен ред, поради което е влязъл в
сила и е породил своето действие. Въз основа на този прекратен многогодишен
ангажимент е издаден и настоящият АУПДВ. Изчисляването на сумите, които следва
да бъдат възстановени, е по реда на чл. 18, ал. 4, буква „б“ от Наредба №11 от
06.04.2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР
2007-2013. Основанията за прилагане на разпоредбата са следните: госпожа П. е
получавала суми до края на третата година от ангажимента включително; през 2016
г. (четвърта година от поетия от нея ангажимент) тя не подава заявление за
плащане, съответно ангажиментът е прекратен до края на четвъртата година от
общо петгодишния агроекологичен ангажимент и пропорционално
40% от оторизираната сума следва да бъде възстановена във фиска.
В заключение се счита, че оспореният акт е издаден от компетентен
административен орган, действал въз основа на делегирани правомощия, при
спазване на административнопроцесуалните правила,
актът е в достатъчна степен мотивиран, към него са приобщени цитираните
допълнителни документи, които поясняват и допълват волята на административния
орган, предвид което съдържа фактически и правни основания и изискванията на
чл. 59 от АПК са спазени изцяло.В условията на евентуалност се оспорва като
прекомерен размера на адвокатското възнаграждение, платено от насрещната
страна, предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА на жалбата:
Предмет на
контрол за законосъобразност е АУПДВ №01-6500/9255/05.07.2021г. на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Актът засяга неблагоприятно жалбоподателя Д.С.П.,
връчен й е лично срещу подпис на 19.07.2021г..Жалба е депозирана в
Административен съд Ямбол с вх.№1840/28.07.2021г. С оглед на това съдът приема
жалбата за допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна и в
рамките на 14-дневния срок за оспорване пред съд.
ПО
ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата, съдът взе предвид следното:
Процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган в кръга
на неговите правомощия. Съгласно разписаното в чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на Държавен фонд“Земеделие“ издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, а
според ал. 6 на цитирания текст посочените правомощия могат да бъдат делегирани
със заповед на заместник - изпълнителните директори и на директорите на
областните дирекции на фонда. В съответствие с тази законова регламентация е и
осъщественото оправомощаване със Заповед на Изпълнителния
директор на Държавен фонд“Земеделие“ № 03-РД/2891 от 23.07.2019г., от чието
съдържание се установява, че на П.С. – издател на процесния
АУПДВ, в качеството ѝ на Заместник-изпълнителен директор на фонда, са
делегирани правомощия по издаване на актове за установяване на публични
държавни вземания по мярка 214“Агроекологични
плащания“. При това положение съдът приема, че оспореният в настоящото
производство акт е издаден от материално компетентен орган при хипотеза на упражнени
делегирани правомощия.
Правилно
са избрани процесуалният ред за издаване и вида на акта. Вземанията на
Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са
публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК), като съобразно разписаното там (в чл. 166, ал. 1 и
ал. 2), същите се установяват по основание и размер с акт за установяване на
публично държавно вземане(АУПДВ) в производство за издаване на административен
акт по реда на АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден в писмена форма, като съдържа издател и адресат,
мотиви и разпоредителна част, от които става ясно, че заместник-изпълнителният
директор на ДФ“Земеделие“ се е произнесъл по отношение на Д.С.П., ЕГН **********,
като
е установил публично
държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г.,
направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна
стойност(ВПС1) в размер на 6614.12 лева, като 40% от сумите, които са били
изплатени през 2013, 2014 и 2015 година по подадени от П. заявления за
подпомагане с УИН 28/150513/65706, УИН 28/120614/70996 и УИН 28/060715/76780, във
връзка с поет агроекологичен ангажимент,
прекратен влязъл в сила Акт за
прекратяване с изх.№01-6500/9255 от 19.03.2019г. на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.Актът е мотивиран в достатъчна степен от
фактическа и правна страна като са посочени приложимите разпоредби от закона,
фактическите основания за издаването му – наличие на прекратен агроекологичен ангажимент; получени суми през първата,
втората, третата година от ангажимента и общият им размер 16535.29лв.;
изчислена сума за възстановяване 6614.12лв., представляваща 40% от общия размер
на получените суми.Съдът приема, че с това си съдържание актът отговаря на
изискването за писмена форма с излагане на мотиви, съобразно разпоредбата на
чл.59 АПК.
По делото не е спорно, че Д.С.П. в качеството си на земеделски
производител
е поела агроекологичен ангажимент по мярка „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 с направление
ВПС1. Същата е подала заявление за подпомагане с УИН 28/150513/65706 за
кампания 2013г.(първа година от ангажимента) и е заявила за участие по мярката
43.23ха. Това са одобрените площи(43.23ха) за участие по мярка 214, видно от Уведомително
писмо изх.№01-6500/11599 от 01.10.2013г. Изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“.По заявлението за кампания 2013 няма оторизирани и платени суми,
видно от Уведомително писмо изх.№02-280-6500/4514 от 29.09.2014г. на
Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“.
През втората година на агроекологичния ангажимент е подадено заявление за плащане
с УИН 28/120614/70996 за кампания 2014, декларирани за участие са 41.13ха,
оторизирана е сума за плащане 6133.92 лв., съгласно Уведомително писмо
изх.№02-280-6500/4863 от 15.10.2015г. на Заместник-изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“.
През третата година на агроекологичния ангажимент е подадено заявление за плащане
с УИН 28/060715/76780 за кампания 2015, декларирани за участие са 41.12ха,
оторизирана е сума за плащане 10401.37 лв., съгласно Уведомително писмо
изх.№02-280-6500/2530 от 23.08.2018г. на Заместник-изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“.
Плащането на сумите за
кампании 2014 и 2015г. не се оспорва от жалбоподателя.В тази връзка
административният орган представя и извлечение от СЕБРА за платени суми на Д.С.П.
по мярка 214 АЕП за кампания 2014(позиция 14, 15, 19 и 20 – общо 6133.92 лв.), по
мярка 214 АЕП и мярка 10“Агроекология и климат“ за
кампания 2015г.(позиция 1, 2, 11 и 12 –
общо 10401.37 лв.).Сумите са съответстващи на посочените като изплатени в
обжалвания АУПДВ за кампании 2014 и 2015 година.
За четвъртата и петата година
на агроекологичния ангажимент Д.С.П. не е подавала
заявления за плащане.Поетият ангажимент е прекратен за това, че за кампания
2016(четвъртата година на ангажимента) не е подадено заявление за плащане.На осн. чл.18, ал.3, т.4 и чл.67, ал.1 от НАРЕДБА № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г., Държавен фонд“Земеделие“ е отказал
финансова помощ за кампания 2016 и е прекратил ангажимента с Уведомително писмо
изх.№01-6500/9255 от 19.03.2019г. на Заместник-изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“.Актът е връчен на Д.П. лично на 01.04.2019г. с известие за
доставяне, никоя от страните не твърди и не представя доказателства, че е бил
обжалван, поради което е влязъл в сила на 16.04.2019г.
С писмо
изх.№01-6500/9255 от 03.07.2020г. на Заместник-изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“ Д.С.П.
е уведомена, че ДФ“Земеделие“ открива производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане на основание влезлия в сила акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх.№01-6500/9255 от 19.03.2019г.В писмото се
посочва, че агроекологичният ангажимент се изпълнява
за период от пет последователни години, като бенефициентите следва да подават
заявление всяка година от 5-годишния период.Посочени са изплатените суми по
подадените заявления
с УИН 28/150513/65706, УИН 28/120614/70996 и УИН 28/060715/76780,
представляващи получени суми през първата, втората, третата година от
ангажимента и общият им размер 16535.29лв. Изчислена е сума за възстановяване в
размер на 6614.12лв., представляваща 40% от общия размер на получените
суми.Земеделският производител е уведомен, че следва да възстанови доброволно
сумата без лихва, като в случай, че не е
съгласен с констатациите - може да възрази в 7-дневен срок.Писмото е връчено
лично на Д.С.П. с известие за доставяне на 30.07.2020г.
С обжалвания в настоящото
производство АУПДВ №01-6500/9255/05.07.2021г. на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ по отношение на жалбоподателя Д.С.П., е
установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 –
2013 г. в размер на 6 614.12 лева, изчислено като 40% от сумите, които са били
изплатени през 2013, 2014 и 2015 година във връзка с поет агроекологичен
ангажимент, прекратен влязъл в сила Акт
за прекратяване с изх.№01-6500/9255 от 19.03.2019г. на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Спорът по делото не е за
факти, а по приложението на закона. Жалбоподателят твърди, че не следва да
възстановява 40% от изплатените му суми, тъй като поетият от него агроекологичен ангажимент е бил прекратен заради
форсмажорни обстоятелства.Алтернативно твърди, че дори при дължима сума за
възстановяване, тя следва да се изчисли в размер на 10% от изплатените му суми,
тъй като ангажиментът е прекратен през 2019 година, т.е. след петата година.
Съдът счита жалбата за
основателна, като приема, че АУПДВ №01-6500/9255/05.07.2021г. на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издаден при
неправилно приложение на закона.Съображенията за това са следните:
Не се спори между страните, че
Д.С.П. е изпълнявала поетия от нея агроекологичен
ангажимент, въз основа на сключени договори за наем на поземлени имоти в
землищата на с.Ситово, с.Горска поляна, с.Шарково и с.Странджа, община
Болярово, обл.Ямбол.Това е видно и от подадените
заявления за подпомагане, в частта на приложените таблици за използваните
парцели.Като част от преписката са представени сключените Договор от 20.05.2013г. за отдаване по наем на
поземлени имоти в землището на с.Ситово, община Болярово, обл.Ямбол;
Договор от 20.05.2013г. за отдаване под наем на поземлени имоти в землището на
с.Горска поляна, община Болярово, обл.Ямбол; Договор
от 30.04.2013г. за отдаване под наем на поземлени имоти в землището на
с.Шарково, община Болярово, обл.Ямбол; Договор от
30.04.2013г. за отдаване под наем на поземлени имоти в землището на с.Странджа,
община Болярово, обл.Ямбол – всички за срок от пет
стопански години, за обща площ 495.727
дка, равняваща се на 49.57 ха, с които земеделският производител е доказал пред
административния орган правното си основание да декларира площите.Жалбоподателят
представя пред съда Заповед № РД-5-83/26.02.2016 г. на Кмета на община
Болярово, обл.Ямбол, с която договорите са били
прекратени едностранно от общината, което обстоятелство твърди, че е нямало как
да предвиди при поемането на ангажимента, тъй като договорите са били
прекратени поради изменение в законодателството с §15 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ(ДВ, бр. 61 от 2015 г.).
Доводите
на жалбоподателя съдът приема за основателни. Сключените между община Болярово
и Д.С.П. договори за наем на земеделска земя от общински поземлен фонд са през
2013 година, за пет стопански стопански години,
когато е била в сила редакцията на чл.37м, ал.1 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 10 от 2009
г.), според която мерите и пасищата от държавния поземлен фонд, които не са
необходими за нуждите на лицата, отглеждащи пасищни животни в съответното
землище, могат да се отдават от общините под наем или под аренда на лица, които
поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние.
С изменението на ЗСПЗЗ(ДВ, бр. 61 от 2015 г.) в чл.37м от ЗСПЗЗ са предвидени
нова ал.4 с включени основания за прекратяване на договорите, сред които и
основанието по чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ – когато при проверка се установи, че
в животновъдния обект няма регистрирани пасищни селскостопански животни, и нова
ал.5, според която договорите за наем или аренда по ал. 1 не се смятат за
правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, когато при извършване на проверките се установи, че
са налице основания за прекратяването им. За ползвателите, сключили договори за наем или аренда
на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24
февруари 2015 г., какъвто ползвател е Д.С.П., по силата на §15, ал.1 от ПЗР
към ЗИДЗСПЗЗ е въведено задължение в
срок до 1 февруари 2016г. да приведат договорите в съответствие с изискванията
на чл. 37и, ал. 1
и 4 – съобразно изискванията да са собственици или ползватели на животновъдни
обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната
информационна система на БАБХ, и в съответствие с предвидените брой животински
единици на декар. Според §15, ал.3 от ПЗР към
ЗИДЗСПЗЗ, договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от
държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в
срока, се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната
дирекция "Земеделие".
В
случая сключените между община Болярово и Д.С.П. договори за наем на земеделска
земя от общински поземлен фонд през 2013 година са били прекратени със заповед
на кмета на община Болярово през 2016 година, която е четвъртата година от агроекологичния ангажимент. Основанието за прекратяване е
чл.37м, ал.4, т.2 от ЗСПЗЗ – поради това, че в животновъдния обект няма
регистрирани пасищни селскостопански животни- въведено като основание за
прекратяване на сключен договор с изменението на закона(ДВ, бр. 61 от 2015 г.).
Видно
от Уведомително писмо изх.№01-6500/9255 от 19.03.2019г. на
Заместник-изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ - прекратяването на
договорите е станало известно на административния орган, като същият е приел,
че земеделският производител за кампания 2016 година е бил в обективна
невъзможност да спази поетия ангажимент
именно поради изменението на закона с §15 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ и чл.37и, ал.1 от ЗСПЗЗ(ДВ, бр. 61
от 2015 г.). Административният орган изключва тези площи от поетия ангажимент,
но счита, че земеделският стопанин не е доказал невъзможност да спази поетия
ангажимент за площ в размер на 2.87ха от референтната, за тази площ не е подал
заявление за плащане за кампания 2016, поради което прекратява ангажимента. След
влизане в сила на Уведомително писмо изх.№01-6500/9255 от 19.03.2019г. органът
е издал АУПДВ №01-6500/9255/05.07.2021г., с което на осн.
чл.18, ал.3, т.1 и т.4, буква „б“ и чл.67, ал.1 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г.
за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични
плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013
г. (Наредба №11 от 6.04.2009г.)
е установил по отношение на Д.С.П. подлежаща на възстановяване финансова помощ.Разпоредбите
предвиждат възстановяване на 40% процента от получените суми от подпомагани
лица, които преустановят прилагането на агроекологичните
дейности по съответното направление преди изтичане на срока на
ангажимента(пет последователни години),
в зависимост от годината, в която е прекратен ангажимента(в случая до края на
четвъртата година).
Съдът
счита, че при издаване на АУПДВ №01-6500/9255/05.07.2021г., не са взети предвид
всички относими факти и обстоятелства, като са налице
такива, които сочат наличие на основанието по чл.18, ал.6 от НАРЕДБА № 11 от 6.04.2009
г. - в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква
частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин
финансова помощ. По смисъла на §1, т.4, буква „в“ от ДР Наредба № 11 от 6.04.2009
г. форсмажорно или изключително
обстоятелство е отчуждаване на голяма
част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е
поет ангажиментът.Именно за такова обстоятелство е уведомила Д.С.П. и то е
прието от административния орган като обективна невъзможност да се изпълни
ангажимента за част от площта.Органът обаче не е съобразил друго - през 2013
година в качеството си на земеделски производител П. е поела пет-годишен агроекологичен ангажимент по мярка „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013 с направление ВПС1 за референтна площ 43.23ха като
е подала заявление за подпомагане с УИН 28/150513/65706 за кампания 2013г. и е
заявила за участие по мярката 43.23ха. Тези 43.23 ха са
одобрените(референтните) за участие по мярка 214, съгласно Уведомително писмо
изх.№01-6500/11599 от 01.10.2013г. Видно от акта за прекратяване на ангажимента
от тази референтна площ органът изключва
площта, за която са били прекратени договорите за наем на земи от общинския
поземлен фонд, но счита че за оставащата площ в размер на 2.87ха от
референтната агроекологичният ангажимент може да
продължи да се изпълнява и за тази площ е трябвало да се подаде заявление за
кампания 2016 година.Този извод съдът счита за формиран в противоречие с чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредба
№ 11 от 6.04.2009 г. Според тези разпоредби агроекологичните
дейности или направления по чл. 2, ал. 1,
т. 2(каквото е направлението възстановяване и поддържане на затревени площи с
висока природна стойност) се извършват върху едни и същи площи за едни и същи
блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение. Одобрената площ за извършване
на агроекологични дейности може да бъде намалена с не
повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното
направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент.С оглед на това няма как за площ
2.87ха, които представяват 6.64% от референтната площ
43.23ха, агроекологичният ангажимент да продължи.Дори
при увеличаване на стопанството с други площи, различно от тези, за които
договорите за ползване са били прекратени, поетият петгодишен ангажимент през
2013г. ще се счита прекратен, тъй като площите няма да отговорят на изискването
за 90 % географско покритие. Предвид констатацията в Уведомително писмо
изх.№01-6500/9255 от 19.03.2019г. на Заместник-изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“, че Д.С.П. през 2016 година е била в обективна невъзможност да
изпълни ангажимента си за площите по прекратените договори с община Болярово, които
представляват 93.36% от референтната площ, органът е следвало да приложи чл.18,
ал.6 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. като
прекрати ангажимента, но не изисква частично възстановяване на получената от
земеделския стопанин финансова помощ, тъй като е налице отчуждаване на
стопанството в такъв размер, който прави невъзможно продължаването на
ангажимента при спазване на разпоредбите на чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11
от 6.04.2009 г. След като е прието, че отчуждаването на стопанството се дължи
на обективни причини, а не на субективното поведение на земеделския
производител, неправилно е постановено
възстановяване на част от получената помощ.В тази връзка съдът споделя и позоваването
на жалбоподателя на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1974/2006 НА КОМИСИЯТА от 15 декември 2006
година за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) №
1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), конкретно
за осъществяване на хипотезата на чл.45, т.4 от същия, който визира
преразпределяне на стопанството, в резултат на което бенефициерът
не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения, приспособяване не е възможно поради наличие
на изискванията на чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., с оглед
на което срокът на задължението се счита за изтекъл и не се изисква
възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е изпълнявало
задължението.След отмяната на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, правилото е
пренесено в РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1305/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от
17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР ) - в чл.47,
т.3 от регламента, и остава приложимо.
В
заключение съдът приема, че обжалваният
АУПДВ №01-6500/9255/05.07.2021г. на Заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ е издаден в нарушение на чл.18, ал.6 вр. с §1, т.4, буква“в“ от ДР на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда
за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на
чл.47, т.3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1305/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), според
които фондът не следва да изисква възстановяване на средства поради
отчуждаване(преразпределяне) на голяма част от стопанството на земеделския
производител, което води до обективна невъзможност за изпълнение на ангажимента.
При съобразяване на обстоятелството, че оставащата площ 2.87ха
представлява само 6.64% от референтната
площ 43.23ха ангажиментът не може да бъде продължен, срокът на задължението се
счита за изтекъл и не се изисква възстановяване на средства по отношение на
периода, през който се е изпълнявало задължението.
По
изложените съображения АУПДВ №01-6500/9255/05.07.2021г. на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който по
отношение на Д.С.П. е установено публично държавно вземане в размер на 6614.12
лева, представляващо 40% от изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г. за кампания
2013, 2014 и 2015г. по подадени заявления с УИН 28/150513/65706, УИН
28/120614/70996 и УИН 28/060715/76780, следва да се отмени като издаден при
неправилно приложение на закона.При този изход на спора в полза на
жалбоподателя се следват и направените разноски по делото – за заплатена
държавна такса в размер на 10 лв. и за платен адвокатски хонорар в размер на
650лв., общо възлизащи на стойност 660(шестстотин и шестдесет) лева.
Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на
публично държавно вземане №01-6500/9255/05.07.2021г. на Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд
"Земеделие" гр. София, ул.“Цар Борис ІІІ“ №136, да заплати на Д.С.П., ЕГН **********,***, разноски по делото общо
в размер на 660(шестстотин и шестдесет) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България,
в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването му до страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете