Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 108 24.10.2019 година гр. Омуртаг

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Омуртаг

на първи октомври две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ПЕТРОВА

секретар Диянка Константинова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията Анета Петрова

АН дело номер № 108 по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.Х.Е. *** против Наказателно постановление № 19-0308-000536/03.06.2019 г. на Началника на РУ - Омуртаг към ОДМВР - гр. Т., с което му било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение по чл. 150 ЗДвП. Жалбоподателят определя обжалваното НП като незаконосъобразно и моли за цялостната му отмяна с мотива, че приетата фактическа обстановка не е вярна, тъй като на посочените дата и място той не бил управлявал описаното МПС. Алтернативно, в случай, че съдът приеме за доказано описаното нарушение, моли да бъде намален размера на наложената му глоба до предвидения в закона минимум. В с. з. жалбата се поддържа от жалбоподателя и процесуалния му пълномощник адв. Д. П. от ТАК.

Ответникът - РУ - Омуртаг към ОДМВР - гр. Т., не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо до съда е поискано потвърждаване на обжалваното НП.

Районна прокуратура – Омуртаг не изпраща представител по делото и от нейна страна не е взето становище по същото.

По допустимостта на жалбата – съдът като взе предвид, че НП е връчено на жалбоподателя на 13.06.2019 г., а жалбата срещу същото е подадена на 20.06.2019 г. от визираното като нарушител в обжалваното НП лице, приема, че е спазен законовия 7-дневен срок за обжалване, поради което и жалбата е допустима.

Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с представените доказателства, приема за установено следното:

С приложения към административно - наказателната преписка акт с. Д № 758296 от 28.05.2019 г., е констатирано, че на 28.05.2019 г., около 21.45ч. в с. ***, общ. А., по ул. *** С.Х.Е. *** управлява лек автомобил „Ауди А-4“ с рег. № Т 4263 ВТ – собственост на К.М.С. от с. с., като при извършената проверка се установило, че водачът не притежава СУМПС/неправоспособен/. Като нарушена законова разпоредба е посочен чл. 150 ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител, който на отреденото за това място в АУАН не е написал възражения. В рамките на 3-дневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не са депозирани писмени възражения против съставения АУАН. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление № 19-0308-000536/03.06.2019 г. на Началника на РУ - Омуртаг към ОДМВР - гр. Т., в което са изложени по абсолютно идентичен начин с АУАН обстоятелствата по установеното при проверката и е прието, че жалбоподателят е осъществил административно нарушение по чл. 150 ЗДвП/“ Управлява ППС без да е правоспособен водач“/. За приетото като извършено административно нарушение на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са разпитани като свидетели актосъставителя И.И. и свидетеля по акта Б.Г.. Допуснати и разпитани в с. з. като свидетели и доведените от жалбоподателя лица Г. Й., К. С., С.С., С. Н., както и служебно допуснатия от съда свидетел П.И..

След анализ на събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:

Съдът извърши служебна проверка за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на реализираното АНПроизводство. При преглед на съставения АУАН се установява, че същият е издаден от компетентно длъжностно лице, овластено за целта изрично съгласно Заповед № 3633-719/05.08.2016 г. на Директора на ОДМВР – Т.. АУАН притежава предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. Ето защо предвид редовността от процесуална страна на съставения АУАН, същият се ползва с придадената му ex lege доказателствена сила съгласно оборимата презумпция на чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентно длъжностно лице, овластено за целта съгласно т. 2.8. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Подобно на АУАН, и НП съдържа предвидените от чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити. Съдът намира, че даденото в НП описание на установените обстоятелства по нарушението е напълно ясно, като в допълнението към установените фактически обстоятелства по случая АНОрган е изписал и приетата за налична според него законова хипотеза на съответното нарушение. АУАН и НП са връчени надлежно на нарушителя. Ето защо съдът прави констатация за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в рамките на АНПроизводство.

При така направения извод за процесуална изрядност на обжалваното НП следва да се извърши проверка за правилното приложение на материалния закон и обосноваността на НП. При тази проверка следва да бъдат обсъдени събраните в съдебното следствие свидетелски показания. Свидетелят И.И. – актосъставител, посочва, че на 28.05.2019 г. заедно с колегата му Б.Г. планирано посетили с. ***, общ. А., тъй като в полицията били получени множество сигнали за прекомерен шум и силна музика през нощта. По изрично нареждане на началника им те следвало да посетят и търговския обект в селото, стопанисван от свид. Г. Й., тъй като пред този обект се събирали много младежи. Според свидетеля около 21.00 часа двамата със свидетеля Г. влезли в селото със служебния автомобил. Свидетелят И. влязъл в търговския обект и тъй като забелязал там някои от лицата, които му били посочени като причинители на шума, предупредил същите да се прибират нормално вечер и след пет минути напуснал обекта. Според свид. И., след като влязъл в служебния автомобил и управлявайки същия потеглили с колегата му към вътрешността на селото, по главната улица на около 100 метра от търговския обект срещнали два движещи се един след друг леки автомобила: първият бил марка „Ауди“, сив на цвят, а втория бил тъмен с марка „Опел Вектра“. Свидетелят е категоричен, че при разминаване с първия автомобил намалил скоростта си и с абсолютна сигурност разпознал на мястото на водача на л. а. „Ауди“ жалбоподателя Е., за когото добре знаел, че е неправоспособен водач. Тъй като и друг път засичал Е. да управлява автомобил, свидетелят И. направил бързо маневра завиване в обратна посока, подал светлинен и звуков сигнал и последвал лекия автомобил „Ауди“ като лекият автомобил „Опел“ му отстъпил предимство. Свидетелят посочва, че настигнал л. а. „Ауди“ точно пред търговския обект, който посетил преди това, спрял зад спрелия автомобил „Ауди“ и излязъл веднага от служебния автомобил като при доближаване до автомобила „Ауди“ видял, че на мястото на водача седи жалбоподателя Е., който бил сам в автомобила. Свид. И. разпоредил на Е. да остане до МПС и му поискал документите за проверка, като поради обяснението на Е., че собственик на автомобила е К., който управлявал спрелия зад полицейския автомобил лек автомобил „Опел“, И. му разпоредил да поиска документите на МПС от собственика му. Свидетелят И. заявява, че жалбоподателят му представил личната си карта и част ІІ на СРМПС за л. а. „Ауди“, и И. започнал да пише АУАН за управление на МПС от неправоспособен водач. Според неговите показания в този момент другият водач К. С. /също свидетел по делото/ му се помолил да направи компромис, тъй като се налагало двамата с Е. да докарат двата автомобила до обекта на свид. Г. Й., за да може последният да се прибере след работа с единия от тези автомобили. Свид. И. пояснява, че разпоредил да бъдат свалени и регистрационните табели от л. а. „Ауди“ и тъй като при дърпането им с физическа сила същите се огъвали, се наложило да ги сложи на земята и чрез настъпване с крака да ги изпъне. Свидетелят Б.Г. също сочи, че на 28.05.2019 г. по утвърден от началника на РУ – Омуртаг план-разчет двамата с колегата му И. извършвали СПО по линия на ЗДвП като около 21.30часа, движейки се по главната улица на с. *** – ул. *** към вътрешността на селото се разминали два автомобила:първият бил марка „Ауди“, и за същия управляващият полицейския автомобил свид. И. казал:“ Г., това лице С. управлява без книжка“. Според свид. Г. веднага след това И. обърнал посоката на движение на служебния автомобил и с подаден звуков и светлинен сигнал последвали автомобила марка „Ауди“. Свидетелят възприел спирането на преследвания от тях автомобил пред заведението в първата сграда по улица“ Д. Б. “ и видял, че от мястото на водача излиза жалбоподателят Е.. И този свидетел описва дадените от И. разпореждания към Е. и извършената проверка, при която се установило, че Е. е неправоспособен и че собственик на автомобила „Ауди“ с рег. № Т 4263 ВТ бил К.М.С., който управлявал движещия се след л. а. „Ауди“ автомобил и съответно бил на мястото на проверката. Свидетелят Г. си спомня, че пред него свид. К. С. /собственик на л. а. „Ауди“ /заявил, че ангажирал жалбоподателя Е. да управлява л. а. „Ауди“ от дома му до обекта на баща му/свид. Г.Й. /, тъй като не можел да докара и двете коли сам. Свидетелят уточнява, че в момента на проверката пред заведението имало хора, сред които и техният колега П.И., на които Г. разпоредил да влязат в заведението и да запазят тишина. Свидетелят Г. уточнява, че преди да се разминат с управлявания от Е. автомобил двамата с колегата му И. спрели пред търговския обект по повод сигнали за нарушаване на нощната тишина, и в този момент пред обекта нямало спрян автомобил „Ауди“. Свид. Г. Й. – собственик на магазина, пред който е извършена проверката от предходните свидетели, и баща на собственика на посочения л. а. „Ауди“, заявява, че принципно той управлява автомобила „Ауди“, като на 28.05.2019 г. отишъл със същия на работа в търговския обект на ул. *** в с. *** към 16.00 часа и паркирал автомобила пред магазина, където според него МПС стояло до идването на полицаите към 21.30 часа. Свидетелят сочи, че жалбоподателят бил един от посетителите в заведението същата вечер. Той описва относимите към делото обстоятелства по следния начин: към 21.20 часа видял как полицейски автомобил спира непосредствено пред л. а. „Опел“, с който синът му К. тъкмо пристигал през магазина, и зад паркирания л. а. „Ауди“, като единият от двамата полицаи отишъл до л. а. „Опел“, а другият полицай извикал С.Е., който се намирал на стъпалата пред магазина. Свидетелят Й. е категоричен, че през целия ден ключовете за л. а. „Ауди“ се намирали у него и той не ги бил давал на друго лице, като уточнява, че през деня оставил автомобила отключен. И този свидетел сочи, че малко преди пристигането си към 21.30 часа двамата полицаи спрели пред магазина му като свид. И. влязъл вътре и поискал бира. Също така свидетелят описва, че при последвалата проверка на л. а. „Ауди“ свид. И. накарал свид. К. С. да свали регистрационните табели на този автомобил, а след това И. започнал да скача върху тях и да заявява, че бил полицай № 1. При разпита му свид. К. С. потвърждава, че е собственик на лек автомобил „Ауди А-4“ с рег. № Т 4263 ВТ. Относно процесния случай сочи, че на 28.05.2019 г. неговият баща – свид. Й., още към 16.00 часа отишъл до магазина именно с този автомобил, а вечерта около 21.30 часа свид. С. потеглил с другия си автомобил „Опел“ към този магазин. Същият посочва, че по пътя се разминал с полицейски автомобил, който веднага обърнал посоката си и го последвал без подадени светлинни и звукови сигнали, като пред магазина спрял рязко пред него и зад паркирания там л. а. „Ауди“. Свид. С. е категоричен, че по пътя му към магазина пред него не се е движел другият му л. а. „Ауди“. Същият отрича да е казвал пред полицаите, че е помолил Е. да управлява другия му автомобил до магазина. Свидетелят посочва, че лично той свалил регистрационните табели на л. а. „Ауди“ по нареждане на свид. И.И., който започнал да ги тъпче на земята и да заявява, че бил полицай № 1. Според него именно свид. И. наредил на жалбоподателя Е. да се качи в паркирания пред магазина л. а. „Ауди“ и да му даде някакви документи. Свидетелят С.С. заявява, че на 28.05.2019 г. около 21.00 часа той и жалбоподателят Е. отишли пеш до заведението на свид. Й. и седнали да пият по нещо на масичка пред същото. Според същия по това време л. а. „Ауди“ на свид. Й., бил паркиран пред магазина и в него нямало никой. В един момент свидетелят видял как към магазина идва л. а. „Опел“, управляван от К. С., а след него се движел спокойно без включени сигнали полицейски автомобил. Свидетелят описва, че полицейският автомобил спрял пред л. а. „Ауди“, когато се изравнили с магазина, и слезлите от него полицаи извикали жалбоподателя като му поискали документи. Според свид. С. категорично регистрационните табели на л. а. „Ауди“ били свалени от свид. И.И., който след това ги хвърлил на земята и започнал да ги мачка с крака и да се хвали, че бил полицай № 1. Свид. С. Н. посочва, че на 28.05.2019 г. към 21.30 часа седял пред магазина на свид. Г.Й. в с. ***, когато полицейският автомобил минал край тях без да спира в посока вътрешността на селото, след което се върнал, спрял и полицаите поискали документите на жалбоподателя, който бил там. Според този свидетел преди полицаите в заведението дошъл и свид. К. С., който седнал при другите лица пред магазина, като дошъл с автомобил „Субару“ с камуфлажно оцветяване. И този свидетел сочи, че л. а. „Ауди“ на свид. С., бил паркиран пред магазина и в него нямало никой. Разпитаните свидетели посочват, че пред магазина на посочената дата и час е бил и полицейският служител П.И., в чиято сграда под наем се помещавал търговския обект на свид. Г.Й.. При разпита му свид. И. посочва, че в края на м. май 2019 г. около 17.30 часа се прибрал от работа в дома си в с. ***, общ. А., който се намирал в една сграда с магазина на свид. Й.. В този момент свид. И. видял, че л. а. „Ауди“ - собственост на свид. К. С., бил паркиран пред магазина в посока към град А.. В продължение на няколко часа свидетелят правил ремонт в двора зад къщата си и към 20.00 часа, все още било светло навън, излязъл на улицата и влязъл в магазина на свид. Й., като в този момент не забелязал дали посоченият автомобил все още е пред сградата. След като престоял известно време в магазина той чул изведнъж звуков сигнал отвън и поглеждайки, видял пристигналия полицейски автомобил, както и това, че свид. Б.Г. правел проверка на спрения л. а. „Опел“, а по-късно от съпругата си разбрал, че свид. И. пишел документи върху капака на л. а. „Ауди“. Свид. И. уточнява, че полицейският автомобил бил спрян пред л. а. „Опел“, като предвид присъствието на много хора пред заведението полицаите разпоредили на присъстващите да влязат в заведението и магазина, за да не им пречат. Свидетелят И. уточнява, че жалбоподателят и свид. С. са приятели и често били в една компания.

При прегледа на гореизложените показания съдът счита, че същите мотат да бъдат обособени условно в две групи според съдържащите се в тях данни. В една група са показанията на полицейските служители свидетелите И. и Г., а в другата – показанията на свидетелите Й., С., С. и Н.. Свид. И. дава показания, които не могат да бъдат причислени към някоя от двете групи. Двамата свидетели от първата група дават показания, които кореспондират помежду си, последователни са и съдържащите се в тях данни са представени логично и ясно. Тяхната логичност се съдържа в посочената от тях основателна причина за извършената проверка, а именно възприетия от свид. И. факт, че жалбоподателят управлява МПС при положение, че не е правоспособен. Тази констатация от страна на полицаите напълно обяснява внезапната им маневра да завият обратно с полицейския автомобил и да последват л. а. „Ауди“, като след спирането му да извършат и съответната проверка. Свид. И. дава и съответното обяснение на описаното от останалите свидетели негово поведение да стъпва върху снетите регистрационни табели, като посочва, че по този начин е изправял същите от деформациите, получени при свалянето им без инструменти. Другата група свидетели са близки приятели или познати на жалбоподателя, а автомобилът, с който според НП е извършил нарушението, е собствен на свид. К. С., който пък е син на свид. Й.. Така описаната връзка между тези свидетели и жалбоподателя разколебава достоверността на показанията им, доколкото същите имат интерес да не се установи нарушение, при наличието на което са отнети регистрационните табели на техен автомобил. Свид. С. описва почти същите факти, които описват свидетелите Й. и С., но за разлика от тях е категоричен, че не С., а свид. И. свалил регистрационните табели. Свид. Н., който седял пред заведението, пък е сигурен, за разлика от свидетелите Й. и С., че минавайки покрай магазина в посока към селото, полицейският автомобил не спрял, а едва след връщането му спрял там. Наред с това този свидетел посочва, че свид. С. седял пред магазина, когато дошли полицаите и дошъл там с л. а. „Субару“ – твърдения, които се разминават с посоченото от другите свидетели по тези факти. Свид. И. е полицейски служител, но пък в неговата къща е наемател свид. Й., който както се установи не може да бъде определен като съвсем незаинтересован от процесния случай. Съдът като цяло кредитира показанията на свид. И.. Казаното от него, че към 17.30 часа л. а. „Ауди“ е бил паркиран пред магазина, кореспондира с показанията на втората група свидетели, и същевременно не оборва показанията на свид. Б.Г., който е категоричен, че при първото спиране на полицейския автомобил пред магазина около 21.30ч. лекият автомобил „Ауди“ не е бил паркиран там. Дори и да се даде вяра на казаното от свид. И., това обаче не означава, че след този момент в интервала до 21.30 часа автомобилът е продължавал да бъде все на това място. Дори и свид. Й. да е имал у себе си ключ за това МПС, напълно възможно е било и собственикът С. да е имал също такъв ключ, при което автомобилът/който дори е бил отключен/ да е управляван, и към 21.00ч. да е върнат пред магазина от жалбоподателя поради това, че собственикът му е управлявал в същия момент другия си автомобил. За това и към 20.00 часа, когато е влязъл в магазина, свид. И. не установява да е видял отново паркирания пред магазина л. а. „Ауди“. Наред с това свид. И. посочва, че е чул подадения от полицейския автомобил звуков сигнал, за какъвто говорят и свидетелите И. и Г., докато всички останали отричат да е подаван такъв, омаловажавайки ситуацията като я приравняват на проява на полицейски произвол. Въз основа на направения анализ на събраните гласни доказателства съдът кредитира дадените от свидетелите И. и Г., както и от свид. И. показания относно релевантните за делото факти. При така кредитираните доказателства съдът приема за напълно доказано описаното в НП административно нарушение и неговото авторство от страна на жалбоподателя. Ето защо обжалваното НП е издадено при спазване на материалния закон относно описаното деяние, установения нарушител и дадена правна квалификация на нарушението по чл. 150 ЗДвП. Санкционната разпоредба на 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, послужила правилно като основание за налагане на административно наказание, предвижда за лице, което управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, административно наказание глоба от 100 до 300 лв. В настоящия случай определената от АНОрган глоба е в средния размер от 200 лева. Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. За тежестта на нарушението в случая следва да се посочи, че жалбоподателя е предприел управление на МПС по централната улица на малко населено място в тъмната част на денонощието, което предвид неправоспособността му крие риск от реализирането на други по-тежки противоправни прояви. Същевременно от приложената по АНПреписка справка за водач се установява липсата на установени до момента нарушения по ЗДвП, извършени от жалбоподателя, което е смекчаващо отговорността му обстоятелство. А с оглед вида на предвиденото наказание – глоба, чието определяне като размера му се влияе съществено от имущественото положение на дееца, съдът установи липсата на събрани доказателства от АНОрган в това отношение. В съставения АУАН е отразено, че нарушителят не посочва заемана от него длъжност и месторабота, което обуславя извода за липса на такива и за реализирани доходи. Към датата на нарушението деецът е бил на 19 - годишна възраст, т. е. малко след навършване на пълнолетие - обстоятелство, което следва да се третира в подкрепа на извода за налагане на минимално наказание. Предвид изложените съображения съдът намира, че липсват основания за налагане на глоба в средния предвиден от закона размер, а същата би била справедлива като се определи в минималния размер от 100 лева. Ето защо НП следва да бъде изменено само в частта на наложеното административно наказание, което да бъде намалено от 200 лева на 100 лева, като в останалата му част бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

 

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0308-000536/03.06.2019 г. на Началника на РУ - Омуртаг към ОДМВР - гр. Т. В ЧАСТТА МУ относно размера на определеното административно наказание, като НАМАЛЯВА наказанието глоба от 200 лева на 100 лева.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0308-000536/03.06.2019 г. на Началника на РУ - Омуртаг към ОДМВР - гр. Т. в останалата му част . Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Т. в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анета Петрова