МОТИВИ към присъда № 8 от 27.02.2014
год. по НОХД № 427 по описа за
2014 г. на Старозагорски окръжен съд
Подсъдимата С.Т.П. е
предадена на съд за извършено
престъпление по чл.343,ал.1, буква ”в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за
това, че на 05.06.2014 г. по четвъртокласен път № 50027, километър 1+ 800 м - между град Казанлък и село Енина,
общ.Казанлък, обл.Стара Загора, в посока от юг на север, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка ”Фолксваген Пасат” с регистрационен номер СТ *** СС, е
нарушила правилата за движение от Закона
за движение на пътищата, а именно:
Чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП “На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено, когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне”;
Чл. 20, ал.1 от ЗДвП “Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”;
Чл.20, ал.2 от ЗДвП
“Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движение да се съобразяват със състоянието на пътя …с характера и
интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”;
Чл. 21, ал.1 от ЗДвП
“При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от
категория “В”, в извън населено място е
забранено да превишава следната стойност на скоростта в км/ч – 90 км/ч
/км/час/”,
като се е движела
със скорост 107,50 км/час, в лентата за
насрещно движение и по непредпазливост е
причинила смъртта на водача на лек автомобил
марка “Фолксваген Пасат” с рег.№ СТ *** АР – Г.Б. Д. ***.
Пострадалият Б.Г.Д./син
на пострадалия/ е конституиран по делото в качеството на частен обвинител.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр.Стара Загора, като поддържа обвинението пледира за
признаване на подсъдимата за виновна в извършване на вмененото й престъпление,
предлага определяне на наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващи
вината обстоятелства, изпълнението на което се отложи и съответно се лиши от право
да управлява МПС за определен срок.
Повереникът на
частния обвинител счита обвинението за доказано
и в най-добрия случай е възможно да се определи наказание при баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и се определи наказание лишаване от
свобода над или около средния размер, което да се изтърпи ефективно.
Защитата на подс. Ст. П. като не
оспорва фактическата обстановка изложена в обвинителния акт, застъпва становище
за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и едно с характер на
изключителност, което дава основание да се определи наказание при приложение на
чл.55,ал.І,т.1 от НК – лишаване от свобода за срок от около една година,
изтърпяването на което се отложи на основание чл.66 от НК.
Подсъдимата
С.Т.П. се признава за виновна, изразява съжаление за случилото се и готовност
да понесе предвидената в закона отговорност.
От събраните по делото доказателства-
протокол за оглед на местопроизшествие -
л.8 – л.11 от т.І на ДП, л.12 -14 вкл. - фотоалбум на ПТП, л.15 – протокол за
доброволно предаване на леки автомобили, незаверени копия от контролен талон -
л.16, талон за управление на МПС – л.17, л.18 застрахователна полица на ЗД
Евроинс № 07114000663757 – незаверени копия, приемо - предавателен протокол на
веществени доказателства - л. 20, протокол за върнати вещи - л.25, протокол за
върнати вещи по ДП на частния обвинител – л.27, авто-техническа експертиза със
скица към нея - л.43–л.65, допълнителна авто-техническа експертиза - л.69 – 78,
съдебно авто-техническа-оценителна експертиза -
л.83 - л.90, съдебно-медицинска експертиза на труп - л.98 – л.102,
извлечение от протокол за химическа експертиза - л.105, съдебно-медицинска
експертиза, касаеща подсъдимата - л.109-л.111, заверени копия от епикриза,
касаеща подсъдимата, със съответна медицинска документация - л.116-л.140 от т.І
от ДП и приложени към т.ІІ от ДП-л.141 –
л.244, у-ние за наследници на Г.Б. Д. – л.245, справка за съдимост на
подсъдимата - л. 247, декларация за
семейно, материално и имотно състояние на подсъдимата –л.248, характеристична справка за подсъдимата –
л.249, справка за нарушител водач – л.250, допълнителна автотехническа
експертиза №2015_1, ценени заедно и поотделно, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимата С.Т.П. е правоспособен водач на МПС, категория В и М от 2010
год.
На 05.06.2014 год. подс.С.Т.П. управлявала собствения си лек автомобил
марка „Фолксваген Пасат” с рег. № СТ *** СС от гр.Казанлък към с.Енина.
Автомобилът се движел по четвъртокласен път №50027 и около 17.00 часа достигнал
до километър 1+800 м.-между гр.Казанлък и с.Енина, на прав участък от пътя, в
светлата част на денонощието при ясно време, отлична видимост и суха асфалтова
пътна настилка.
По същото време и в същия участък на
пътя, но в насрещната лента за движение в посока от с.Енина към гр.Казанлък са
се движили л.а. „Фолксваген пасат” с рег. № СТ *** АР, управляван от
пострадалия Г.Б. Д. и л.а. „Ауди А6” с рег. № СТ **** ВА, в който пътували
собственика на автомобила св.К.Т.К. и негов приятел - св.Т.Д., който е
управлявал автомобила. В този участък от пътя подс.П. се движела със скорост от
порядъка на 107 км/ч/107,14 км/ч/, при максимално разрешена 90 км/ч. а другите
два автомобила движещи се в насрещната лента за движение се движели със скорост
от 74.34 км/ч/в границите на разрешената в чл.21,ал.І от ЗДвП скорост/.
В момента,когато насрещнодвижещите се
автомобили се приближавали, подс.П. загубила контрол върху управлението на
автомобила и навлязла с десните гуми
върху източния банкет на пътя, след което рязко предприела маневра
„завой на ляво” и навлязла в лентата за насрещно движение. В резултат на това,
настъпил сблъсък между предната лява част на автомобила на подс.П. и предната
лява част на движещия се в насрещната лента автомобил, управляван от
пострадалия Г. Д.. От удара между двата автомобила, автомобилът на пострадалия
Г. Д. отхвръкнал в затревеното поле, западно от неговата лента за движение, на
около 6.4 метра от края на платното за движение, като се превъртял и застанал
по таван.
В последствие автомобилът на Г. Д. е бил
обърнат на колела от пристигнали свидетели, за да може да бъде изваден от него
пострадалия.
След сблъсъка, автомобилът на подс.П. се
завъртял около напречната си ос по посока обратна на часовниковата стрелка и се
придвижил в посока север, като спрял перпендикулярно на пътя в лентата за
насрещно движение с предна част, сочеща на запад. При това настъпил сблъсък на
автомобила на подсъдимата и с втория автомобил движещ се в насрещната лента за
движение, управляван от св.Т.Д..
След удара между двата автомобила св.Т.Д.
незабавно се обадил на тел.112 и на място са пристигнали дежурните екипи на
РУП-Казанлък, КАТ - Казанлък и ФСМП - Казанлък. Пострадалият Г. Д. веднага е
бил транспортиран с линейка на ФСМП - Казанлък до местната болница, но след
преценка на състоянието му, е превозен и хоспитализиран по спешност в КАИЛ на
МБАЛ ”Проф. д-р Стоян Киркович” АД - Ст.Загора, където въпреки проведеното
активно лечение и оперативна намеса същият е починал в 23.50 ч. на същия ден.
Според заключението на назначената и изготвена
по делото съдебно –медицинска експертиза на труп №176/2014 г. Г. Д. е получил
множествена травма при автозлополука-контузия на гръдния кош,счупване на ребра
в ляво, състояние след операция по повод кръвоизлив и навлизане на свободен
въздух в лявата гръдна кухина, контузия и повърхностни разкъсвания на левия
дроб. Смъртта е настъпила от мастна емболия, развила се в следствие на
масивната мекотъканна травма, така също и от голямото сътресение на тялото.
Травмата и сътресението са резултат от страничния удар със значителна кинетична
енергия и предпазния колан не само не е успял да ги предотврати, но според
вещото лице при такъв удар тялото е подвижно и нараняванията може да са и от
колана/с.14 с.сл./. Смъртта е била неизбежна след настъпването на усложнението
мастна емболия. Това усложнение от медицинска гледна точка може да се предвиди, но не може да се
предотврати и смъртта настъпва от дихателна недостатъчност.
Видно от
заключението на изготвената авто –
техническа експертиза, скоростта на движение на лекия автомобил управляван от
подс.С.П., преди настъпване на ПТП е 107.14 км/ч, а на другите два автомобила
участвали в ПТП е 74.34 км/ч. Техническата причина за настъпване на ПТП при
конкретната пътна обстановка е навлизането на л.а „Фолксвагет Пасат” с рег. №
СТ **** СС в насрещната лента за движение и отнемане предимството на движение
на л.а.”Фолксваген Пасат” с рег. № СТ *** АР и на л.а.”Ауди”А6 с рег. № СТ ***
ВА. За подс.С.П. е съществувала техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, докато за водачите на другите два автомобила участвали в
ПТП не е съществувала такава възможност
Доказателствата по
делото са непротиворечиви, а - ако и да са налице някакви противоречия - те са
несъществени (т.е. не касаят съставомерни факти и обстоятелства), кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира, без да се
налага поотделното им обсъждане. Всъщност защитата постави под съмнение
заключението на вещото лице от автотехническата експертиза и в частност за
скоростта на движение на МПС преди настъпване на автопроизшествието. В тази
връзка се постави допълнителна задача на вещото лице да съобрази своите изводи
и със събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Съдът
кредитира заключението на назначената в хода на съдебното следствие
допълнителна АТЕ, досежно скоростта на движение на автомобилите непосредствено
преди настъпването на ПТП, тъй като изготвените в досъдебното производство
заключения се базират на междинни данни. Първата е изготвена без да са отчетени
данните от химическата експертиза за наличие на алкохол в кръвта на пострадалия
Г. Д., втората е взела предвид резултатите от химическата експертиза №294/2014
год. В допълнителната АТЕ №2015_1 вещото лице се е съобразило и с показанията
на свидетелите-очевидци, дадени пред съдебния състав.
Съобразявайки се с допълнителното заключение
съдът прие, че процесните автомобили са се движили със скоростите посочени при
описанието на фактическата обстановка/л.3/. Реално промяната в показателите за
скоростта на движение на автомобилите с няколко десети не се отразява върху
настъпилия общественоопасен резултат, още повече, че причината за настъпването
на ПТП не е превишената скорост на управлявания от подсъдимата лек автомобил.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Действувайки по описания по-горе
начин, подсъдимата Ст.П. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.343,ал.1, буква ”в” във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК,
като на 05.06.2014 г. по четвъртокласен път № 50027, километър 1+ 800 м - между град Казанлък и село Енина,
общ.Казанлък, обл.Стара Загора, в посока от юг на север, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка ”Фолксваген Пасат” с регистрационен номер СТ *** СС е
нарушила правилата за движение на ЗДвП- чл.16, ал.І,т.1 и чл.20,ал.І ЗДвП и по
непредпазливост е причинила смъртта на
водача на лек автомобил марка “Фолксваген Пасат” с рег. № СТ *** АР – Г.Б. Д. ***.
Изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимата Ст.П. чрез действия изразяващи се в
нарушение на конкретни разпоредби и забрани, визирани в ЗДвП. Нарушаването на
правните норми от цитирания нормативен акт се изразява в нарушение на правилата
за движение по пътищата, установени в чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП “На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение
освен при изпреварване или заобикаляне” и
чл.20, ал.1 от ЗДвП, задължаващ водачите да контролират непрекъснато
ППС, което управляват. В конкретния случай, поведението на подсъдимата П. като
водач на превозното средство, е в нарушение с правилата, установени в
цитираните по-горе текстове. Констатираните нарушения на правилата за движение
са в пряка и непосредствена причинна връзка с престъпния резултат – смъртта на
пострадалия Г. Д..
От обективна страна, на процесната
дата подсъдимата /правоспособен водач/, управлявайки лек автомобил марка
”Фолксваген Пасат” с регистрационен номер СТ *** СС, движейки се със скорост
над максимално разрешената извън населено място/90 км/ч/ , загубила контрол на
управлението на автомобила, който навлязъл с десните гуми върху източния банкет
на пътя. В следващия момент подс. Ст. П. рязко предприела маневра завой на ляво
и навлязла в лентата за насрещно движение, в
резултат на което настъпил сблъсък между предната лява част на
автомобила на подс. П. и предната лява част на движещия се в насрещната лента
автомобил, управлявания от пострадалия Г. Д..
Мястото на удара е изцяло в лентата предназначена за движение на
л.а.”Фолксваген Пасат” с рег. №СТ *** АР и л.а.”Ауди” А6 с рег.№СТ *** ВА.
Преминаването в лентата за насрещно движещи се пътни превозни средства е
забранено и единствено в случай на изпреварване или заобикаляне, водачът на ППС
може да си позволи да навлезе в тази лента. В конкретния случай подсъдимата не
е извършвала такива маневри, а и то е било недопустимо предвид на това, че в
тази лента, в този момент, насрещно се движили два леки автомобила.
Действията на подс.Ст. П. са в пряка
причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат. Ако подсъдимата беше
контролирала непрекъснато управляваното превозно средство, т.е. да се движи в
лентата предназначена за движение, без да излиза с десните гуми на десния
банкет на пътя и не навлиза в лентата за насрещнодвижещи се ППС,
пътнотранспортно произществие не би настъпило,респ. не би настъпила смъртта на пострадалия Г. Д..
От субективна страна, деянието е
осъществено при условията на непредпазливост – небрежност, като форма на вина.
Отрицателния признак на небрежността е не предвиждане от подсъдимата
възможността да настъпят общественоопасни последици, т.е. не осъзнаване на
обществената опасност на извършваното действие/забранена маневра/ и не
предвиждане на престъпните последствия. В конкретния случай подс. Ст. П. е
имала реалната възможност да предвиди, че при предприемане на маневра, навлизайки в лентата за насрещнодвижещи се
автомобили може да настъпи ПТП със засягане здравето и живота на пътуващите в
автомобилите. Положителния признак на интелектуалния елемент на небрежността се
състои в това, че деецът е бил длъжен и е могъл да прояви необходимото внимание
и предвиди настъпването на фактически причинените вреди. Критериите са два: бил
е длъжен - обективен критерий, докато възможността да предвиди е субективния
критерий на небрежността. Макар подсъдимата да не е предвиждала настъпването на
обществено-опасните последици /смъртта на Г.Б. Д./, тя е била длъжна и е могла
да ги предвиди, след като нарушава
правила за движение при управление на автомобила си и навлизайки в лентата за
насрещнодвижещи се ППС.
От гореизложеното следва, че
извършеното от подсъдимата деяние, намира своята правна квалификация в
разпоредбата на чл.343, ал.1, б.”в”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК –
причиняване смърт по непредпазливост поради нарушаване правила за движение /в
случая чл. 16, ал.1, т.1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП/ при управление на моторно –
превозно средство.
Съдът оправда подсъдимата по
обвиненията, че е нарушила чл.20, ал.2 от ЗДвП “Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват със състоянието на пътя …с характера и
интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”;
и чл. 21, ал.1 от ЗДвП “При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория “В”, в
извън населено място е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в km/h – 90 km/h /км/час/”.
Съдът прие, че настъпването на ПТП не
е резултат от по високата от разрешената скорост на движение на лекия
автомобил, управляван от подсъдимата. По начало, едновременно нарушения на
чл.20,ал.ІІ ЗДвП и чл.21,ал.І от същия закон е невъзможно. В случаите, когато
водачът на ППС е избрал скорост по висока от разрешената/какъвто е настоящия
случай/ е безпредметно да се обсъжда въпросът за несъобразена
скорост/чл.20,ал.ІІ ЗДвП/. От техническа гледна точка причината за настъпването
на ПТП е отнемането на предимство на движение от л.а.”Фолксваген Пасат” с
рег.№СТ *** СС на леките автомобили м.”Фолксваген Пасат” с рег.№СТ *** АР и на
“Ауди”А6 с рег.№СТ *** ВА. Грубите нарушения на чл.16,ал.І,т.1 и чл.20,ал.І от ЗДвП от страна подсъдимата Ст. П. са в пряка причинна връзка с настъпилия тежък
вредоносен резултат. Факт е, че подс.Ст. П. е управлявала л. автомобил със
скорост над максимално определената в чл.21,ал.І от ЗДвП, но този факт не се
намира в причинна връзка с настъпилия резултат. Дори и при движение със скорост
от 90 км/ч на управлявания от подсъдимата автомобил, не е било възможно да се
предотврати ПТП при внезапното навлизане в лентата за насрещнодвижещи се
автомобили.
Ако подсъдимата беше контролирала
непрекъснато управляваното МПС и не беше допуснала неадекватни маневри, то
лекият автомобил, който е управлявала, безпроблемно би се разминал с
насрещнодвижещите се леки автомобили и престъпния резултат не би настъпил. Или
казано по друг начин, не скоростта на движение е било необходимото условие за
настъпването на ПТП, а липсата на непрекъснат контрол на управлявания автомобил
и навлизането в лентата предназначена за насрещнодвижещи се ППС са пряката
причина за автопроизшествието.
НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ
При определяне вида и размера на
наказанието на подсъдимата Ст. П., съдът се съобрази с двата основни принципа
на наказателноправната ни система: принципа на законоустановеност на
наказанието и принципа на неговата индивидуализация.
Съгласно първия принцип за
извършеното от подсъдимата С.Т.П. престъпно деяние, съставомерно по чл. 343,
ал. 1, б. ”в”, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание
лишаване от свобода от 2 до 6 години, като съгласно чл. 343г от НК в този
случай съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
При индивидуализацията на
наказанието, съдът обсъди установените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете ниската степен на обществена опасност на подсъдимата като деец,
обусловена от чистото й съдебно минало, добрите характеристични данни като
личност, нейната възраст- на 55 години, изразеното съжаление и самокритично
отношение към извършеното и не на последно място здравословното състояние след
деянието и към момента.
Всичко изложено налага извода, че
наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Съдът не възприе тезата на защитата на подсъдимата за определяне
на наказанието при условията на чл.55 от НК. Смекчаващите вината обстоятелства
преобладават, но не са многобройни по смисъла на чл.55 от НК, защото не може да
не се отчете, че подсъдимата като водач на МПС е санкционирана по
административен ред за нарушение на чл.21,ал.І от ЗДвП, а здравословното й
състояние, макар и да гравитира, не може да се приеме като изключително
смекчаващо вината обстоятелство. Причиняването на травматичните увреждания на
подсъдимата е резултат от собственото й неправомерно поведение при управление
на МПС.
Отделно от това за приложението на
чл.55,ал.І,т.1 НК наред с многобройността
или изключителността на смекчаващите вината обстоятелства се изисква
кумулативно и най-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко.
Предвид изложеното/данните за подсъдимата като водач на МПС/ не може да се
приеме, че минимално определеното в закона наказание е несъразмерно тежко.
При посочените обстоятелства свързани
с предишно нарушение на ЗДвП и причината за здравословните проблеми на
подсъдимата съдът счита, че чл.55, ал.І,т.1 НК е неприложим и наказанието
следва да се определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Водим от
това съдът определи наказание лишаване от свобода под средния размер на
предвиденото в закона и я осъди на 2/две/ години лишаване от свобода.
Отчитайки, че са налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът прецени, че за поправянето на
подсъдимата и за постигане на целите по чл. 36 от НК не е нужно същата да търпи
реално наложеното наказание. Ефектът на възпитателно въздействие може да бъде
обезпечен в същата степен с отлагане на изтърпяването на наказанието лишаване
от свобода, поради което съдът постанови изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съобразявайки се с броя, вида и
конкретното съдържание на извършените нарушения на правилата за движение, съдът
постанови лишаване на подсъдимата на основание чл.343г, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК - от право да
управлява моторно превозно средство за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Съдът прие, че с така наложените на
подсъдимата наказания ще бъдат постигнати целите на чл.36 от НК за превъзпитаване
и поправянето й..
На основание чл. 189, ал. 1 от НПК
съдът осъди подсъдимата да заплати на частният обвинител Б.Г.Д.,
направените по делото разноски в размер на 200 лв. за упълномощаване на
повереник, направените в хода на ДП разноски в размер на 554,85 лв. и по
сметка по сметка на Окръжен съд – Стара
Загора сумата от 275 лв., представляващи направени по делото съдебни и
деловодни разноски.
Причините за извършване на
престъплението са допуснатите груби нарушения на правилата за движение от
страна на подсъдимата, а условие е управлението на лекия автомобил със скорост
над разрешената в конкретния участък от пътя и неопитността на Ст. П. като
водач на МПС/правоспособност придобива през 2010 год., когато е била на 50
години и непостоянното управление на лекия автомобил/.
Водим от изложените мотиви съдът
постанови съдебния акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :