и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 42/19.04.2007 год., постановено по Н.а.х.дело № 323/2007 год., Кърджалийският районен съд е признал Муса Муса Али от гр.Кърджали, за виновен в това, че на 14.04.2006 год. на неустановено място, чрез другиго- Фаик Шукриев Халилов от с.Кьосево, съставил неистински частен документ- Данъчна декларация с вх.№ 090Б3477/17.04.2006 год. по чл.41 от Закона за облагане доходите на физическите лица за 2005 год. на името на Сали Шакир Ахмед от с.Кьосево, с ЕГН **********, и го употребил пред ТД на НАП - Кърджали, за да докаже, че съществува правно отношение между ЕТ "Саймус- Муса Али"- гр.Кърджали и Сали Шакир Ахмед - престъпление по чл.309 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 550.00 лв. Недоволен от решението е останал подсъдимият Муса Муса Али от гр.Кърджали, който го обжалва чрез защитника си, като твърди, че решението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Счита, че св.Фаик Халилов е въвел в заблуждение собственика на ЕТ „Саймус” – подс. Муса Али, относно обстоятелствата, че св.Сали Ахмед Шакир е работил във фирмата, че е получавал трудово възнаграждение и че е подписал данъчната декларация. Единственото, което бил извършил подс.Али било, че е попълнил данъчната декларация, и то след като получил данните от св.Халилов и бил уверен от него, че св.Сали Шакир е работил във фирмата и че той е подписал декларацията. Твърди също, че самото попълване на декларацията /без полагане на подпис/ не носи признаците на нарушение или престъпление. От изложеното било видно, че извършеното от подс.Али деяние не е престъпление, тъй като отсъствуват обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 309 ал.1 от НК, поради което същият следвало да бъде оправдан. Моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение, като подс.Муса Али бъде оправдан. В съдебно заседание, редовно призован, подсъдимият не се явява и не изпраща процесуален представител. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна.Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено участието на подсъдимия в престъплението, за което е бил предаден на съд. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното решение, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, посочени от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционният съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подс. Муса Али е регистриран като едноличен търговец с фирма ЕТ „Саймус- Муса Али" - гр.Кърджали, като се занимавал със строителство и селскостопанска дейност. Във фирмата св. Фаик Халилов работел като бригадир. Всяка година подс.Али попълвал годишните данъчни декларации на лицата, които били наети от неговата фирма без трудов договор, а на граждански такъв, като по този начин оправдавал като разход изплатените от него суми през предходната година за заплащане труда на тези лица. В началото на месец април 2006 год. подс.Али поискал от свидетеля Фаик Халилов да му донесе данни на лицето, което работело през 2005 год. като помощник на свидетеля, с име Хасан. Св.Халилов потърсил лицето на име Хасан, но разбрал, че последният е заминал за чужбина, поради което дал на подсъдимия имената и данните от личната карта на своя съселянин Сали Шакир Ахмед, които данни знаел от избирателните списъци, поставени на сградата на кметството в с.Кьосево, общ.Кърджали. На 14.04.2006 год. – предпоследният ден за подаване на данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ, подс. Али попълнил годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ за предходната 2005 год. от името на св.Сали Ахмед, като изписал целия ръкописен буквен и цифров текст в бланката, включително вписал в Приложение 3, че лицето е получило доход в размер на 2400 лв. от ЕТ „Саймус- Муса Али" - гр.Кърдµали за извършени от него услуги с личен труд на едноличния търговец през 2005 год. След това подс.Али дал на св. Халилов декларацията, за да бъде положен подпис от лицето с име Хасан. На следващият ден св.Халилов му върнал данъчната декларация подписана, като самият свидетел бил положил подпис на мястото на декларатор, след което подсъдимият веднага изпратил по пощата така попълнена и подписана данъчна декларация до ТД на НАП гр.Кърджали, като същата била заведена с вх.№ 090Б3477/ 17.04.2006 год. Тъй като св.Сали Ахмед бил подал годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2005 год. с вх.№ 090А4249/10.04.2006 год., и с оглед подадените от името на св.Сали Ахмед две годишни данъчни декларации с различно съдържание, на 17.06.2006 год. ТД на НАП – Кърджали изпратила на св.Ахмед съобщение да се яви в 14-дневен срок в дирекцията за отстраняване на несъответствията в подадените от него декларации. След като посетил ТД на НАП – Кърджали и разбрал за подадената годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ с вх.№ 090Б3477/17.04.2006 год., която не била попълнена и подписана от него, св.Ахмед подал в ОДП – Кърджали молба за проверка на случая. След започване на наказателното производство, подс.Муса Али се запознал със св.Ахмед, като след проведени разговори му дал 160 лв., представляваща равностойността на дължимия данък по посочената данъчна декларация, подадена от името на св.Ахмед, които свидетелят внесъл по сметка на ТД на НАП - Кърджали с вносна бележка от 13.07.2006 год. Видно от писменото заключение на вещото лице по извършената на досъдебното производство съдебна графическа експертиза, ръкописният текст на стр.1 и стр.7 в данъчна декларация с вх.№ 090Б3477/ 17.04.2006 год. по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2005 год. на името на Сали Шакир Ахмед, е положен от подс.Муса Муса Али; а подписа в графа „Подпис на декларатора” на стр.4 в същия документ вероятно е положен от Фаик Шюкриев Халилов. Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Муса Али, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира; от показанията на св.Халилов и Ахмед, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които следва да бъде дадена вяра; от писменото заключение на вещото лице Янков по извършената на досъдебното производство съдебна графическа експертиза, прочетено и приобщено към доказателствените материали в съдебно заседание пред първоинстанционният съд по реда на чл. 282 ал.2 от НПК – без разпит на вещото лице, със съгласието на страните, на което съдът дава вяра; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд. Впрочем, спор по така установената фактическа обстановка няма между страните, като оплакването на подс.Али във въззивната му жалба касае съставомерността от обективна и субективна страна на осъщественото при приетата фактическа обстановка деяние от подс.Муса Али. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че жалбодателят Муса Муса Али е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 309 ал.1 от НК – на 14.04.2006 год. чрез другиго - Фаик Шукриев Халилов от с.Кьосево, съставил неистински частен документ - Данъчна декларация с вх.№ 090Б3477/17.04.2006 год. по чл.41 от Закона за облагане доходите на физическите лица за 2005 год. на името на Сали Шакир Ахмед от с.Кьосево, с ЕГН **********, и го употребил пред ТД на НАП - Кърджали, за да докаже, че съществува правно отношение между ЕТ "Саймус- Муса Али"- гр.Кърджали и Сали Шакир Ахмед, до какъвто краен обоснован, правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод и да постанови решението си, с което е признал подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, и му е наложил посоченото по-горе административно наказание, първоинстанционният съд е извършил съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, и мотивите си за това, които съображения настоящата инстанция възприема изцяло. С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно осъществяването на деянието, предмет на обвинението, от обективна и субективна страна от жалбодателя, както и относно наличието на всички елементи от състава на престъплението така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд.Това е така по следните съображения: обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че от обективна страна подсъдимият е взел участие в самото съставяне на частния документ – попълнил е данъчна декларация за 2005 год. по чл.41 от ЗДОФЛ на името на Сали Шакир Ахмед, чрез другиго – св.Халилов, който е подписал декларацията, който частен документ е неистински – с невярно съдържание и е неавтентичен, тъй като в него се съдържат обстоятелства, които не отговарят на обективната действителност, относно полагането на личен труд от св.Ахмед в предприятието на подсъдимия като едноличен търговец и получено от свидетеля възнаграждение за този труд през 2005 год., като безспорно е установено по делото, че посоченият свидетел не е полагал труд във фирмата на едноличния търговец, собственост на подс.Али, нито е получил за това възнаграждение през 2005 год., респ. данъчната декларация не е подписана от лицето, посочено за неин автор. От друга страна, така съставеният от подсъдимия неистински частен документ е използуван от последния, като именно той го е изпратил на ТД на НАП – Кърджали, с цел да се докаже пред органите на данъчната администрация, че съществува правно облигационно отношение между ЕТ „Саймус – Муса Али” – гр.Кърджали, като платец на облигационно задължение, от една страна, и св.Сали Шакир Ахмед, като получател на възнаграждение, от друга, посредством което подсъдимият е оправдавал извършени от него разходи за възнаграждения на лица без трудов договор през 2005 год. В тази връзка съдът намира направеният във въззивната жалба довод на защитника на подс.Али – че частния документ не бил подписан от подсъдимия, при което самото попълване на декларацията не носело признаците на нарушение или престъпление, за неоснователен, тъй като именно чрез попълването на декларацията същата придобива качеството на частен документ /писмено волеизявление на лице/, в което се съдържат данни относно релевантни факти и обстоятелства, който документ може да бъде с вярно или невярно съдържание /т.е.факти и обстоятелства, съответствуващи или не на обективната действителност/; докато въпроса с подписването на документа има отношение към неговата автентичност /т.е. дали лицето положило подписа е посоченият автор на документа или не/, като всеки от тези елементи – съдържание или автентичност на документа, може да бъде самостоятелен предмет на лъжливо документиране, респ. на наказателна отговорност. От субективна страна подс.Али е осъществил престъплението при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му – установено е, че подсъдимият е знаел, че помощника на св.Халилов, чиито данни е поискал от последния, се казва Хасан и е на по-млада възраст, докато лицето, от чието име е попълнил и подал данъчната декларация е с име Сали Шакир Ахмед и е на възраст около 70 години; а и всъщност задължението за подаване на декларация по чл.41 от ЗОДФЛ е на самото лице, получател на дохода, но не и на подсъдимия, който е съзнавал, че няма правото да попълва и подава такива декларации от името на лицата, положили личен труд във фирмата му на едноличен търговец, но е вършел това, за да оправдава разходите си, респ. да намалява собствените си данъчни задължения, както впрочем правилно е приел и първоинстанционния съд. При налагане на наказанието на подсъдимия съдът правилно е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание – за това престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години, подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти от Глава VIII на НК, и от престъплението няма причинени имуществени вреди, като след преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, съдът му е наложил административно наказание “глоба” под средния предвиден в разпоредбите на чл. 78а от НК размер /действуващи към момента на извършване на инкриминираното деяния/, а именно: в размер на 550 лв. С оглед изложеното, изводите на първоинстанционния съд при определяне на наказанието на жалбодателя са обосновани и законосъобразни, като настоящата инстанция намира, че наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо. Ето защо, съдът намира, че обжалваното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като наложените на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено. Водим от изложеното, и на основание на основание чл.378 ал.5, във вр. с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 42/19.04.2007 год., постановено по Н.а.х.дело № 323/2007 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |