Присъда по дело №351/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 5
Дата: 12 май 2021 г. (в сила от 28 май 2021 г.)
Съдия: Свилена Стоянова Давчева
Дело: 20212230200351
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Сливен , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Свилена С. Давчева
при участието на секретаря Марияна С. Семкова
и прокурора Валентин Петров Иванов (РП-Сливен)
като разгледа докладваното от Свилена С. Давчева Наказателно дело от общ
характер № 20212230200351 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Д. С. – роден на 27.08.1982 г. в гр.Сливен,
постоянен адрес: с. Ковачите, община Сливен, ул. "К.Д." № 1 и живущ в по
негови данни в с. Червенаково, общ. Твърдица, обл. Сливен, стопански двор
на селото, български гражданин, без образование, неграмотен, неженен, не
работи, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това,
че: На 29.08.2020 г. в землището на с.С. общ.Сливен, по непредпазливост
запалил чужд имот - гора със значителна стойност, а именно 1195 плътни
кубически метра стояща иглолистна дървесина от дървесен вид черен бор, от
което са последвали значителни вреди в размер на 40 152.00 лв., собственост
на Община Сливен - престъпление по чл.331, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 330, ал.1
от НК, поради което и на основание чл.331, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 330, ал.1,
вр. чл. 54, ал. 1от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.58А, ал.1 от НК НАМАЛЯВА така определеното
наказание на подсъдимия Н. Д. С. с 1/3, като същия следва да изтърпи
1
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК се ОТЛАГА за изпитателен срок
от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.



ОСЪЖДА подсъдимия Н. Д. С. с ЕГН ********** да заплати на
ОБЩИНА СЛИВЕН сумата от 40 152.00 лева /четиридесет хиляди сто
петдесет и два лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието 29.08.2020 г., представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди в резултат на престъплението.

ОСЪЖДА подсъдимия Н. Д. С. да заплати държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 1606.08 лева ( хиляда шестстотин и
шест лева и 08 ст.) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Сливен.

ОТНЕМА в полза на държавата вещественото доказателство по
делото: 1 бр. деформирана стопена, обгоряла пластмасова бутилка, опакована
в полиетиленов плик, залепен с лепенка № В5453 на ОДМВР-Сливен, което
след влизане на присъдата в сила ДА СЕ УНИЩОЖИ като вещ без стойност.

ОСЪЖДА подсъдимия Н. Д. С. да заплати направените на
досъдебното производство разноски за експертиза в размер на 136.50 лева в
полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.

ОСЪЖДА подсъдимия Н. Д. С. да заплати направените на досъдебното
производство разноски за фотоалбум в размер на 45.40 лева в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
2

ОСЪЖДА подсъдимия Н. Д. С. да заплати на ОБЩИНА СЛИВЕН
сумата от 80.00 лева деловодни разноски по делото за юрисконсулско
възнаграждение.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред СлОС.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И към Присъда № 5 по НОХД № 351/2021 г. по описа на РС Сливен,
изготвени на 27.05.2021 год.
РП-Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Н. Д. С. за извършено от него
престъпление по чл. 331, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 330, ал.1 от НК
РП- Сливен изпраща в разпоредително заседание свой представител, който дава
отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
В разпоредително заседание ощетеното юридическо лице редовно и своевременно
призовано се представлява от процесуален представител по пълномощие, който заявява че
желае юридическото лице да бъде конституирано като граждански ищец. Дава отговор на
въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.
В разпоредително заседание подсъдимият С. се явява лично и със служебен защитник ,
който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимият признава изцяло
фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и моли
делото да се разгледа по реда на особените правила, а именно по глава 27 от НПК-
съкратено съдебно следствие.
Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че искането за разглеждане на делото по глава 27 от
НПК е основателно, следва да се уважи и след приключване на разпоредителното заседание
премина към предварително изслушване на страните. При предварителното изслушване на
страните съдът разясни на подсъдимия правата по чл.371 от НПК и го уведоми, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, след
което обяви, че ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят на РП- Сливен в съдебно заседание поддържа обвинението така, както
е повдигнато, предлага на подсъдимия за извършенот от него престъпление да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години, което да бъде намалено
с 1/3 на основание чл. 58а от НК на две години „лишаване от свобода“, като така
определеното наказание бъде отложено с изпитателен срок от четири години. Счита, че
подсъдимият следва да заплати направените по делото разноски, а вещественото
доказателства да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи като вещ без стойност.
Намира предявения граждански иск за основателен, като счита, че следва да бъде уважен.
Представителят на гражданския ищец моли съда да уважи предявения граждански иск
срещу подсъдимия. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Служебният защитник на подсъдимия предлага на съда на подзащитния му да бъде
определено справедливо наказание, по отношение на граждански иск – предоставя на съда.
Намира, че веществените доказателства следва да бъдат унищожени, а разноските –
заплатени от подзащитния му.
Подсъдимият С. в съдебно заседание се признава за виновен, разкайва се и лично моли
да му бъде наложено наказанието предложено от представителя на РП Сливен.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
1
Подсъдимият Н. Д. С. е роден на 27.08.1982 г. в гр.Сливен, с постоянен адрес: с. К.,
община Сливен, ул. "К.Д." № 1 и живущ по негови данни в с. Ч., общ. Твърдица, обл.
Сливен, стопански двор на селото, български гражданин, без образование, неграмотен,
неженен, не работи, не осъждан - реабилитиран.
Подсъдимият С. работел като пастир в с.Г.Ч. общ.Сливен. Същият гледал кози в обор,
който се намирал в селото. Заедно с него, стадото с кози се отглеждало от още трима
пастира. На 29.08.2020г. около 09:00ч. сутринта подсъдимият заедно с другите пастири
изкарали животните на паша. Придвижвали се от с.Г.Ч. към с.Гавраилово, общ.Сливен. По
пътя минали през поляните на с.С., общ.Сливен, като се движели бавно, т.к. оставяли козите
да пасат. Целта на пастирите била да закарат стадото на пасището в местността „Шупливата
поляна“, където да оставят животните да пладнят, т.е. да си почиват на обяд, след което ги
връщали в обора. Минавайки около обяд покрай борова гора, находяща се в землището на
с.С., общ.Сливен, подсъдимият решил да влезе на сянка между дърветата, за да си почине
малко. Не съобщил за това си решение на останалите пастири, които продължили напред със
стадото, като подсъдимият щял да ги настигне по пътя. Влизайки в боровата гора, седнал да
си почине до едно дърво, на сянка. Под бора имало доста нападали сухи иглички и
шишарки. Докато си почивал С. изпушил няколко цигари, които носел в себе си и пил кафе,
което си бил направил в къщи преди тръгване, което бил налял в пластмасова бутилка.
Цигарите палил със запалка, която прибрал в джоба си. Фасовете от изпушените цигари
хвърлял на земята, без да обърне внимание дали са изгаснали. След като си изпил кафето,
хвърлил под дървото и празната пластмасова бутилка. В боровата горичка стоял около час,
след което тръгнал през гората, за да настигне стадото и останалите пастири. С. стигнал до
стадото и заедно с останалите пастири видял, че се издига дим над боровата гора, където бил
пушил и хвърлял фасовете от цигари. Св.П.Т. (един от пастирите) казал на подсъдимия и
останалите пастири бързо да съберат стадото и да го изведат от пасището, за да го върнат
обратно в обора, т.к. имало опасност огънят много бързо да се разпростре и да стигне до
козите. С. много се уплашил, т.к. разбрал, че вследствие на хвърлените фасове е запалил
боровата гора, но не споделил на никой. Било го страх огънят да не застигне животните и
същите да изгорят. С другите пастири той повел стадото към обора в с.Г.Ч.. Вървели бързо и
не оставяли козите да пасат, за да ги приберат по най-бързия начин. Успели да се завърнат,
без да пострада някой от тях или животните. Пожарът продължил да гори и на следващия
ден. В последствие подсъдимият, при проведена беседа, споделил на св.Ивайло И. И. -
служител в участък „Запад“ към РУ Сливен, че докато е почивал в боровата гора е пушил
цигари и е хвърлял незагасените фасове на земята, където имало сухи борови иглички и
шишарки и без да иска е причинил пожара. Изгорялата гора била собственост на Община
Сливен.
Образувано било досъдебно производство. В хода на разследването е извършен оглед на
местопроизшествие. При огледа е иззета 1 бр. деформирана стопена обгоряла пластмасова
бутилка, от която подсъдимият е пил кафето и я е хвърлил на земята. Извършен е бил и
следствен експеримент, при който С. е посочил мястото, където е пушил и хвърлил цигарите
и пластмасовата бутилка. Разпитана в качеството на свидетел Д.К.Й. - служител в ОП
„Земеделие, гори и водни ресурси“ - упълномощена от С.Р. - Кмет на Община Сливен, е
посочила, че са унищожени общо 1195 плътни куб.метра стояща маса с клони, от дървесен
вид „черен бор“, находящи се в землището на с.С., общ.Сливен, в Отдел 537 б.“3“, „И“, „Д“
и „Б“. Тази стояща маса с клони била предвидена за провеждане на принудителна сеч през
2020г., съгласно издадено предписание на основание чл.106/131 ал.2 от Закона за горите, от
Регионална дирекция по горите- Сливен. В хода на разследването е изготвена оценителна
лесо-техническа експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на 1195
плътни куб.метра дървесина, от дървесен вид „черен бор“ възлиза на 40 152 лв.
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
направените от подсъдимите самопризнания и събраните в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй
като те са безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели, приобщени по съответния процесуален ред. Съдът кредитира и обясненията на
подсъдимия, дадени от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372,
ал. 4 от НПК ги приобщава към доказателствата по делото, тъй като подсъдимия признава
вината си и изразява съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини
към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към досъдебното
производство, както и заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното
производство лесотехническа експертиза, чиито изводи кредитира като изготвени от
компетентно лице, в чиято безпристрастност няма основания да се съмнява.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл. 331, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 330, ал.1 от НК, тъй като на 29.08.2020 г. в землището
на с.С. общ.Сливен, по непредпазливост запалил чужд имот - гора със значителна стойност,
а именно 1195 плътни кубически метра стояща иглолистна дървесина от дървесен вид черен
бор, от което са последвали значителни вреди в размер на 40 152.00 лв., собственост на
Община Сливен .
Безспорно се установи по делото, че запаленото имущество е чуждо – собственост на
Община Сливен.
Безспорно се установи и че запаленото чуждо имущество е на значителна стойност и в
следствие на инкриминираното деяние са причинени значителни имуществени вреди. Тези
две понятия – значителна стойност и значителни вреди са с имуществена стойност и
кореспондират едно с друго. Съгласно константната практика на ВКС имущественият
критерий за тези съставомерни признаци е свързан с размера на минималната работна
заплата за страната и той е равен на стойността на 14 минимални работни заплати /Решение
№ 312 от 27.06.2008 г. по н.д. № 273/2008 г., III н.о.; Решение №45 от 11.02.2009 г. по н.д. №
658/2008 г., II НО; Решение № 273 от 02.07.2012 г. по н.д. № 691/2012 г., I н.о./. Към
момента на деянието- 29.08.2020 г. минималната работна заплата, съгласно Постановление
на МС № 350/19.12.2019 год. за Република България е била 610.00 лева, следователно за да
е налице признакът значителност за стойността на имуществото и на вредите, същите следва
да са били над 8540.00 лева. Настоящият случай изпълнява тези изисквания- стойността на
запаленото имущество и на вредите е оценена на 40152.00 лева.
От субективна страна деянието, извършено от подсъдимия е извършено по
непредпазливост, при разновидност на непредпазливостта- престъпна небрежност.
Подсъдимият не е искал и не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, съобразно житейския си опит и
нивото си на интелектуално развитие. Годишният сезон и състоянието на природата са били
от такова естество, че ясно са индикирали възможността да се предизвика пожар.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската
правна култура на подсъдимия.
3
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия
за извършеното от него престъпление по чл. 331, ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 330, ал.1 от НК, съдът
се съобрази с индивидуализиращите вината обстоятелства. Съдът отчете като отегчаващо
обстоятелството недобрите характеристични данни на подсъдимия, обстоятелството, че
причинените вреди значително надхвърлят размера на 14 минимални работни заплати. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете признанието за вина, съдействието оказано в
хода на разследването.
Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната и генерална
превенция, съдът наложи на подсъдимия, за извършеното от него престъпление наказание
"лишаване от свобода" за срок от три години, което на основание чл. 58А, ал.1 от НК намали
с 1/3 като определи наказание в размер на две години "Лишаване от свобода“. Съдът намери,
че за постигане целите на наказанието и за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия,
не е необходимо същият да търпи ефективно наложеното му наказание, а и са налице
останалите предпоставки на чл. 66, ал.1 от НК, а именно – наложеното наказание е до три
години и подсъдимият към момента на извършване на престъплението не е бил осъждан –
бил е реабилитиран. Ето защо, съдът отложи за изпитателен срок от четири години
изпълнението на определеното на подсъдимия С. наказание „лишаване от свобода“.
Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално
справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и
съответстващо на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът
счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще
въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на
обществото.
Съобразно правилата на процеса съдът осъди подсъдимият да заплати направените в
хода на досъдебното производство разноски за експертиза и и фотоалбум в размер на 181.90
лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР Сливен, както и осъди
подсъдимия да заплати сумата от 80.00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно правилата на процеса, съдът отне в полза на държавата – вещественото
доказателство – обгоряла пластмасова бутилка, като постанови то да се унищожи като вещ
без стойност.
По предявения граждански иск
Съдът счете, че предявения от Община Сливен граждански иск за заплащане на сумата
от 40152 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат
на е своевременно предявен, във връзка с предмета на делото, поради което го прие за
съвместно разглеждане в процеса. За да се произнесе по него, съдът се съобрази с
разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД, както и със събраните по делото доказателства.
Безспорно се установи, че в следствие на престъплението, извършено от подсъдимия на
гражданския ищец Община Сливен е била причинена имуществена вреда в размер на 40152
лева, представляваща стойността на унищожената гора. В този смисъл съдът уважи и
предявения граждански иск в пълния му размер за сумата от 40152 лева, като основателен и
доказан, тъй като тази сума се явява паричен еквивалент на невъзстановените от
извършеното деяние вреди. Съдът осъди подс. С. да заплати и законна лихва върху сумата
от 40152 лева от 29.08.2020 год., тъй като това е датата на извършване на процесното
деяние.
Съгласно правилата на гражданския процес, подсъдимият беше осъден да заплати
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 1606.08 в полза на бюджета на
4
съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен.

Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5