РЕШЕНИЕ
№ 67
град Първомай, 21.08.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Първомай, първи съдебен
състав, в открито заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета
година със
Съдия докладчик Спасимир Здравчев
при
секретаря Венета
Хубенова,
като
разгледа докладваното от Председателя АНД № 13 по описа на Съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16
- 002781 / 20.12.2019 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Пловдив, с което на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: град София, улица „Славянска“ № 29, етаж
7 (в качеството на работодател), представлявано от Н.П.П. – управител, за
нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2
от Кодекса на труда на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса е наложена имуществена санкция в размер 2000
(две хиляди) лева.
Жалбоподателят „Сити Кеш“ ООД - София чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П.С.К. моли за отмяна на Наказателното
постановление по съображения, изложени в Жалбата и в съдебно заседание на
въззивната инстанция, а алтернативно – ако се счете наличие на нарушение, да
бъде отчетено, че същото е извършено при условията на чл. 28 от ЗАНН и да бъде
наложена имуществена санкция в минимален размер.
Въззиваемата страна „Инспекция по труда“
- Пловдив чрез процесуалния си представител началник-отдел „Административно,
информационно и правно обслужване“ Н.Х.К. моли да се остави Жалбата без уважение
и да се потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно; претендира
деловодни разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по
чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна
инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган,
независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа
страна:
Във връзка със спазване на трудовото
законодателство около 09:40 часа на 22.10.2019 година старши юрисконсулт в
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив В.И.Б. извършва проверка в намиращия се
на улица „Княз Борис І“ № 1А в град Първомай, област Пловдив, офис
на „Сити Кеш“ ООД.
Констатира, че там се намират няколко
служители на дружеството жалбоподател, един от които А. И. В., който в този
момент обслужва клиент – разясняват се кредитни условия и се попълват документи.
При проведен разговор В. съобщава на Б.,
че работи в офиса, има договорено възнаграждение от 2 до 8 процента от
кредитите, за които е успял да сключи договори, като последното си плащане в
размер на 890 лева е получил по банков път на 10.10.2019 година, а почивните му
дни са събота и неделя, но няма сключен трудов договор, а друг такъв, след което
заявените от него обстоятелства сочи писмено в декларация по чл. 402 от Кодекса
на труда.
Проверяващият води разговор и с другите
служители на „Сити Кеш“ ООД и те споделят, че при
започване на работа в дружеството жалбоподател, също първата половин или една
година са били на граждански договори, а след това сключват трудови такива,
като изпълняваните задължения не се различават съществено.
Изготвена е от Б. призовка, с която са
изискани документи, свързани с правоотношението на А. В. със „Сити Кеш“ ООД, и трудовите досиета на останалите работещи
в обекта и след едно-две отлагания на 08.11.2019 година дружеството
жалбоподател депозира по пощата в Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив
съответните книжа, между които Договор за поръчка и сътрудничество № 12340 /
13.08.2019 година на кредитен консултант А. И. В. - офис Първомай.
От представените документи В.Б.
констатира липсата на трудов договор при трудови правоотношения между А. В. и „Сити
Кеш“ ООД и изпраща покана за съставяне на акт на адреса по седалище на
дружеството, но тъй като в посочения ден до края на работното време не се явява
представител, на 21.11.2019 година при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е
съставен Акт № 16 - 002781 за установяване на административно нарушение, връчен
на 25.11.2019 година по реда на чл. 416, ал. 3 от Кодекса на труда.
Въз основа на Акта е издадено
атакуваното Наказателно остановление.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно установена от показанията на разпитания в качеството на
свидетел актосъставител и от приобщената по съответния процесуален ред
административнонаказателна преписка.
От правна
страна:
С оглед на горното правилно
констатираното на 22.10.2019 година нарушение от страна на „Сити Кеш“ ООД - София,
притежаващо качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда, е квалифицирано от административнонаказващия
орган по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, съгласно
чиито текстове отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови, за което се сключва трудов договор в писмена форма. Точно за
посоченото нарушение е определено и следващото се административно наказание по чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда, който визира, че работодател, нарушил
разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева.
Необосновани са възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя за липса на съставомерно деяние, тъй
като правоотношенията между „Сити Кеш“ ООД и А. И. В. са граждански, заради
липсата на свързаната от В. дейност с работно време на офисите на дружеството
дейност, освен фактическо кандидатстване, отпускане и усвояване на кредита, за
което не се изисква присъствието на лицето; заради липсата на определено
работно време и почивни дни и заради липсата на фиксирано трудово
възнаграждение, каквото е при престиране на работна сила, а за В. то зависи
изцяло от извършената от него дейност и е свързано с икономически резултат.
Трудовият договор е съглашение, съгласно
което едната страна (работник / служител) предоставя за определен срок
работната си сила със задължението да извършва възложените й трудови функции, а
другата страна (работодател) се задължава да заплаща възнаграждение. Или по
регламентите на Кодекса на труда дадено физическо лице предоставя работната си
сила за изпълнение на определен вид работа при посочени работен режим,
заплащане, работно време и работно място, а предмет на гражданския договор (за
изработка, за поръчка, за услуга, др.) е постигане на конкретен резултат, също
свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност до получаване на
крайния продукт, предмет на този облигационен договор. Разлика между двата вида
договори се състои в елементите продължителност на работния ден или седмица,
работно място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както
и йерархична зависимост на работника / служителя при трудовия договор, докато при
гражданския договор изпълнителят е независим от насрещната страна при
осъществяването на уговорения резултат – възложителят може да не одобри / да не
приеме резултата, но не може директно да санкционира изпълнителя, нито има
власт да упражнява над него йерархичен контрол.
В случая за изпълнителя А. И. В. по Договор
за поръчка и сътрудничество № 12340 / 13.08.2019 година са предвидени редица задължения,
чието изпълнение „Сити Кеш“ ООД да контролира и да налага санкция за
неизпълнението им, макар и уговорена като парична неустойка, с което се
заобикалят правилата на чл. 188 от Кодекса. Същевременно в съглашението липсва
изрична уговорка за конкретно работно място, но от доказателствата се установява,
че такова е осигурено на В. в офис на дружеството в град Първомай със създаване
на условия в съответствие с характера на работата, т.е. изпълнен е императивът
на чл. 127, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, а и правилото за престиране на
труд в помещения на работодателя не е абсолютно – при надомна работа, при
работа от разстояние или чрез предприятие, осигуряваща временна работа.
Що се отнася до аргументите на защитата
във връзка с обстоятелството, че не е уговорено конкретно възнаграждение, а то зависи
от постигнатите от изпълнителя резултати, чл. 247, ал.1 от Кодекса на труда визира
възможността размерът на трудовото възнаграждение да се определя, освен според
времетраенето на работата, и според изработеното.
С оглед на горното може да се направи
обоснован извод, че към датата на проверката, съвпадаща с датата на
нарушението, извършваната от А. И. В. дейност се характеризира като престиране
срещу заплащане на работна сила с определени конкретни трудови функции, място и
характер на работата, но без работодателят „Сити Кеш“ ООД да е уредил
отношенията си с лицето съгласно Кодекса на труда.
Наложеното наказание според настоящата инстанция е съобразено
с императива на чл. 27 от ЗАНН – при определянето му да се вземат предвид
тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи налагането му, тъй като е
в границите на посоченото по чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда и към минимума,
предвиден там.
Конкретното формално нарушение не
разкрива признаци, които до го характеризират с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, за да се
приложи чл. 28 от ЗАНН. Напротив, деяния от вида на извършеното от
жалбоподателя разкриват висока степен на обществена опасност, тъй като от
трудовия договор за работника или служителя възникват редица права като право
на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения,
на социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени
социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и др.
И Актът, и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление са съставени при спазване на изискванията на чл. 42,
чл. 43 и чл. 57, чл. 58 от ЗАНН, като съдържат всички реквизити, посочени там,
т.е. същите са изправни от формална страна и са несъстоятелни доводите на
процесуалния представител на дружеството жалбоподател за допуснати процесуални
нарушения.
По чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в определен
от съда размер при защита от юрисконсулт, като размерът на възнаграждението не
може да надхвърля максималния за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, а нормата препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ (приета с ПМС
№ 4 от 06.01.2006 година, обн., ДВ, бр. 5
от 17.01.2006 година, в сила от 01.01.2006 година), съгласно чийто чл. 27е
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 лева до 120 лева.
Настоящото
дело не е със завишени фактическа и / или правна сложност, разглеждането му
протича в едно съдебно заседание с разпит на един свидетел и справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулта е минималният от 80 лева,
платими от жалбоподателя по сметка на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ - София по аргумент от § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК – юридическото
лице, част от което е административнонаказващият орган.
Предвид изложеното и на основание чл. 63
от ЗАНН настоящият съдебен състав
РЕШИ:
Потвърждава
Наказателно постановление № 16 - 002781 / 20.12.2019 година на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив, с което на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град София, улица „Славянска“ № 29, етаж 7 (в качеството на работодател),
представлявано от Н.П.П. – управител, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка
с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса е
наложена имуществена санкция в размер
2000
(две хиляди) лева.
Осъжда
„Сити Кеш“ ООД - София да заплати
в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ - София сумата от 80 (осемдесет) лева за
деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Районен съдия: (П)
СЗ