Определение по дело №83/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е с правно основание чл.435, ал.2, предл. последно от ГПК.

Образувано е по жалба на А. М. Х. от с.Ш., взискател по изп.д.№ 158/2015 г. по описа на СИС при Районен съд, гр. М., депозирана чрез процесуален представител. Жалбата е насочена против Постановление от 30.11.2015 г. на ДСИ за намаляване на претендираното от него адвокатското възнаграждение от 1000 лв. на 362.07 лв. В жалбата се твърди, че обжалваното постановление е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони и необосновано. Твърди се, че с него ДСИ неправилно уважил писменото възражение с вх.№340/30.11.2015г. подадено от длъжника М. Х. М., тъй като същото било направено след изтичане на дадения му преклузивен срок за доброволно изпълнение. Излагат се съображения, че длъжникът бил уведомен за размера на разноските по изпълнителното дело, включително и за размера на адвокатското възнаграждение с поканата за доброволно изпълнение, а сметката за разноски, определена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по изпълнителното дело, подлежала на обжалване в двуседмичния срок за доброволно изпълнение, който в производството бил изтекъÙ на 23.11.2015г. Едва на 30.11.2015г., длъжникът изразил несъгласие с адвокатското възнаграждение и поискал намаляването му, като по този начин същото се явявало просрочено. Последното правело, както възражението, така и обжалваното постановление, недопустими. Изтъква се също, че ДСИ при РС, гр. М. при постановяване на обжалвания акт, не съобразил и фактическата и правна сложност на спора, не съобразил доказателствените факти и доказателствата, които ги обективирали, както и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. Въпреки, че е изразил и съображения по същество, жалбодателят моли настоящата инстанция да постанови определение, с което само да отмени като недопустимо обжалваното Постановлението за намаляване на адвокатско възнаграждение от 30.11.2015 г. на ДСИ, постановено по изп.д.№ 158/ 2015г. по описа на СИС към РС, гр. М. Жалбодателят претендира и разноски за настоящата инстанция.

Ответникът по жалбата, длъжник по изпълнителното дело М. Х. М., чрез процесуален представител, е депозирал в срок отговор, в който излага съображения за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че тъй като нямало нормативно определен срок за подаване на възражение за възнаграждението за разноски, съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, искането за прекомерност следвало да бъде направено до приключване на последното съдебно заседание по аргумент на чл.80 от ГПК. Законодателят не посочил срок за подаване на възражение за прекомерност, а само посочил крайния срок, в който това можело да стане. Излага съображения и за това, че посочените дължими суми, вкл. и относно дължимото се адвокатско възнаграждение в ПДИ и в приложения по делото изпълнителен лист се разминавали, като тази фактическа грешка била установена от длъжника едва след извършена от него справка по делото на 27.11.2015 г., като възражението било направено веднага след констатацията. Освен това се твърди, че взискателят не установил и размера на правния си интерес, защото сумите в изпълнителното производство произтичали от присъдени разноски.

Държавният съдебен изпълнител при РС, гр. М., е изложил мотиви относно обжалваното му действие, по реда на чл.436, ал.3 от ГПК .

Окръжният съд в кръга на своята проверка, по повод депозираната жалба, установи следното :

Въз основа на писмена молба, депозирана от действащия лично и чрез А. С. взискател А. М. Х. от с.Ш., придружена с изпълнителен лист, издаден по НЧХД № 53/15 г. по описа на МРС, е образувано с разпореждане от 02.11.2015 г., изпълнително дело № 158/2015 г. по описа на СИС при Районен съд, гр. М. Длъжник по делото е М. Х. М. от с.Ш., а предметът на изпълнителното дело е събиране на парично вземане в общ размер от 2 345 лв., от която сума, сумата от 600 лв.-присъди разноски за първата инстанция; 20 лв. –депозит за призоваване на свидетели и 700 лв.-деловодни разноски във възивното производство, ведно с предявено с молбата адвокатско възнаграждение за А. С. в размер на 1000 лв.-за образуване на изпълнителното дело, представителство и защита срещу бездействие и извършване на действия по вземането, и държавна такса за образуване на изпълнителното дело. Издадената в производството покана за доброволно изпълнение, отразяваща обаче друго задължение, различно от вече посоченото, е връчена на длъжника М.М. на 09.11.2015 г. На 25.11.2015 г. взискателят А.Х. е бил уведомен, че в срока за доброволно изпълнение, не е постъпило от длъжника плащане. Междувременно, на длъжника на 27.11.2015 г., е връчена призовка за изпълнение, отново с посочване на задължение в различен от дължимият се от него размер. На 30.11.2015 г. взискателят депозирал молба с искане да бъде извършено пълно проучване на имуществото на длъжника – да бъде наложен запор върху банковите му сметки, върху трудовото му възнаграждение и МПС, възбрана върху недвижими имоти с опис, оценка и публична продан, а при продължаващо бездействие и опис на имуществото в дома на длъжника. На същата дата взискателят е уведомен и че следва за извършване на пълно проучване на длъжника, да внесе държавна такса в размер на 50 лв. По делото няма данни така определената за внасяне от взискателя ДТ да е била заплатена.

На 30.11.2015 г. длъжникът М.М., чрез А. Х., депозирал пред ДСИ, възражение за прекомерност на търсеното от него за изпълнителното производство адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., като посочил, и че ще плати общата дължима сума доброволно. На 30.11.2015 г., ДСИ се произнесъл по направеното възражение с обжалваното постановление, с което частично уважил направеното от длъжника възражение за прекомерност и намалил договореното на взискателя адвокатско възнаграждение от 1000 лв. на 362.07 лв./ по чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. -200 лв. + по чл.10,т.2, във вр.с чл.7, ал.2, т.2 от същата наредба – 162.07 лв./. Едва на 01.12.2015 г., ДСИ издал на длъжника сметка за размера на дълга, в която посочил дължимите суми в точен размер.

С постановление от 02.12.2015 г., производството по изпълнителното дело било спряно на основание чл.454, ал.1 от ГПК, поради извършено от длъжника плащане на сума в размер на 766 лв., съставляваща 30 % от дължимото задължение и поето от него задължение за внасяне всеки следващ месец на сума в размер на 10% от дължимата сума.

Постановлението от 30.11.2015 г. за намаляване на адвокатското възнаграждение е връчено на взискателят на 02.12.2015 г., който в срок –на 08.12.2015 г. е депозирал чрез ДСИ жалбата, стояща в основата на настоящото производство.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище: Жалбата, стояща в основата на производството, като депозирана в срок и от лице, имащо интерес от това, е допустима. Същата обаче е неоснователна. Неоснователен е изложения в нея довод, че длъжникът като възразил срещу връчената му Покана за доброволно изпълнение, в която се посочвала сумата за адвокатското възнаграждение на взискателя, извън законово посочения двуседмичен срок, а именно след 23.11.2015 г., всъщност депозирал просрочено възражение, което пък правело произнесеното по същото постановление на ДСИ от 30.11.2015 г.,недопустимо. Този довод е неоснователен, защото константната съдебна практика приема, че въпросът за разноските, вкл. и тези по изпълнението, е регламентиран от общите правила на ГПК, като разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК е приложима, както в исковото, така и в изпълнителното производство. В този смисъл всяко възражение срещу размера на търсено от съответния длъжник адвокатско възнаграждение, следва да се реализира и в изпълнителното производство по реда и при условията на чл.78, ал.5 от ГПК, т.е. по искане на съответната страна пред органа, пред който е висящо съответното производство, в случая пред ДСИ. А срокът, в който това може да стане, е този, посочен в разпоредбата на чл.80 от ГПК - до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Така по аргумент от цитираната разпоредба, следва да се приеме, че длъжникът до приключване на изпълнителното производство, може да иска намаляване на търсеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност на последното. Противното разрешение би било недопустимо, защото би довело до възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника в изпълнителното производство.

Неоснователен в производството е и доводът на жалбодателя, че ДСИ при РС, гр. М, не съобразил фактическата и правна сложност на спора, не съобразил доказателствените факти и доказателствата, които ги обективирали и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. Напротив ДСИ, както изрично в мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК е посочил, е преценил, че освен образуване на изпълнителното производство, в него не са предприети от взискателя конкретни принудителни действия. Действително, същият е депозирал молба от 30.11.2015 г., в която е посочил предпочитаните от него изпълнителни действия, но като не е заплатил определената за това ДТ, депозираната молба е останала нередовна и действия по същата не са били предприети. Нещо повече, в производството се установява и обстоятелството, че още на 30.11.2015 г. длъжникът е предприел доброволно изпълнение, като е заплатил сумата в размер на 766 лв., съставляваща 30 % от вмененото му задължение и се е задължил писмено да внася всеки следващ месец на сума в размер на 10% от дължимата, което обстоятелство е и довело до спиране на изпълнителното производство на основание чл.454, ал.1 от ГПК. При все, че не се излагат изрични доводи, настоящата инстанция счита за необходимо да посочи, и че определеният от ДСИ дължим размер на адвокатското възнаграждение на взискателя, е и точно определен.

Или казано в заключение, съдът намира, че депозираната в настоящото производств¯ жалба като неоснователна по изложените съображения, следва да бъде оставена без уважение.

Ето защо, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната чрез процесуален представител, жалба от А. М. Х. от с.Ш., О., взискател по изп.д.№ 158/2015 г. по описа на СИС при Районен съд, гр. М., срещу Постановление от 30.11.2015 г. на ДСИ за намаляване на адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.