Р Е Ш Е Н И
Е
№
260199 11.09.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На
единадесети август две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 4254 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз
Александър Дондуков” № 19, ет. 2, представлявано от И.. Г.. Д..-М.., против П.Я.П. с ЕГН **********, постоянен
и настоящ адрес: ***, и М.Н.О. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
с която се претендира осъждането на първия ответник за заплащане на сумата от
общо 17 720. 22 лева, от които 7 668. 52 лв. – главница с настъпил
падеж, 4 579. 18 лева - предсрочно
изискуема главница, или общо главница от 12 247. 70 лева, ведно с
възнаградителна лихва в размер на 4 038. 34 лева за периода от 16.06.2016
г. до 16.05.2019 г. включително, и наказателна лихва в размер на 1 434. 18 лева
за периода от 16.06.2014 г. до 16.05.2019 г. включително, както и на втория
ответник да заплати солидарно с първия следните суми: 1 047. 26 лв. –
главница с настъпил падеж, 4 579. 18 лева - предсрочно изискуема главница, или общо
главница от 5 626. 44 лева, ведно с възнаградителна лихва в размер на 388.
48 лева за периода от 16.12.2018 г. до 16.05.2019 г. включително, и наказателна
лихва в размер на 25. 62 лева за периода от 17.12.2018 г. до 29.05.2019 г.
включително, за които вземанията спрямо всеки от тях се сочи, че не са погасени
по давност. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това
число и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията за дължимост на
търсените суми се основават на твърдения за сключен на 21.11.2007 г. договор за
кредит за текущо потребление между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя А.. Т..
Т.. и договор за поръчителство към него, сключен между банката и ответника М.О.
от същата дата, и допълнително споразумение от 08.12.2009 г. сключено между
банката, горните физически лица и ответника П.П., ново допълнително споразумение от 17.03.2011
г., сключено между банката и П.П., съобразно уговорките по които са дължими от
ответниците търсените в настоящото производството суми, които не са погасени по
давност. Ищцовото дружество придобило същите с договор за цесия от 12.07.2012
г. Уведомлението за извършено прехвърляне на вземанията следвало да се счита за
достигнало до ответниците с връчване на исковата молба и приложенията към нея.
Правното основание на предявените искове
е чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 99 от Закона з задълженията и договорите
/ЗЗД/.
Ответницата П.П. е депозирала в срок
отговор на исковата молба, с който се изразява становище за недопустимост на
исковете, като се сочи, че вземанията са погасени по давност, както и че липсва
валиден договор за цесия и надлежно уведомяване по смисъла на закона, като се
излагат подробни доводи, които обаче са по съществото на спора, а не по
допустимостта на исковете. Наред с това, освен поради гореизложените
съображения, се оспорват исковете по основание и размер, като се твърди, че
ответницата не е уведомявана за обявяването на предсрочна изискуемост. Оспорва
се и дължимостта на търсените суми, като се излагат подробни мотиви за това.
Навеждат се и доводи за нищожност на изброени клаузи, които били неравноправни
на основание общия принцип по чл. 143 от ЗЗП, а и на основание т. 10 и т. 12 от
него. Също търси присъждане на разноските по делото. Моли и за присъждане на
направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор и от
ответника М.О., с който се изразява становище за неоснователност на исковете,
тъй като липсвало валидно прехвърляне на търсените вземания, като се
обосновават доводи в тази връзка. В тази връзка се оспорва верността и
автентичността на договора за цесия, пълномощното към него, потвърждението от
цедента, извадката в табличен вид и допълнителното споразумение към договора за
цесия. Депозира и възражение за изтекла погасителна давност. Също търси присъждане
на разноските по делото.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и
обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е
спорно, че е сключен договор за кредит за текущо потребление на 21.11.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и
кредитополучателя А.. Т.. Т.., съгласно който банката е отпуснала на Т.. кредит
в размер на 15 000 лева, чиито срок за издължаване е 120 месеца т.е. 10
години, считано от датата на усвояването му чрез посочена в договора
разплащателна сметка. Уговорени са падежна дата за издължаване на месечните
вноски на 5-то число от месеца, както и плащането на лихва, формирана от базов
лихвен процент /БЛП/ за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно условията за плащане
на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Партньори“ /приложение № 2
към договора/. Отбелязано е също така, че към датата на сключване на договора
БЛП е 5. 19 % , а стандартната надбавка е в размер на 5. 51 пункта, като е
намалена с отстъпка от 2 проценти пункта или лихвения процент по кредита е в
размер на 10. 70 %. В чл. 9 е предвидено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство. На същата дата е сключен и договор за поръчителство между
банката и М.О., съгласно който последният е поел задължението да отговоря
солидарно с кредитополучателя за задълженията по му по горния договор.
Представени
по делото са и съответните Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на банката /ОУ - версия септември 2007 г./, както и погасителния
план към договора, видно от който предоставения финансов ресурс следва да бъде
погасен на 120 месечни вноски от по 204. 09 лева, като падежът на първата
такава е на 05.12.2017 г., а на последната на 21.11.2017 г. Годишният процент
на разходите /ГПР/ е в размер на 11. 70 %.
Съгласно
допълнително споразумение към договор за кредит … от 21.11.2007 г., сключено на
08.12.2009 г. между банката и П.П., в качеството й на нов длъжник, остатъкът на
дълга към тази дата е в размер на 14 122. 39 лева, като включва
13 425. 01 лева – главница, редовна лихва от 658. 52 лева и наказателна
лихва от 3. 86 лева. Новият длъжник е внесъл 121. 49 лева, а кредиторът се
отказва от дълга си за наказателна лихва за периода от 21.11.2009 г. до
08.12.2009 г., и така по отношение на остатъка от дълга 14 000 лева се
удължава срока за издължаване, като се определя крайна падежна дата 05.12.2019
г. Към датата на подписване на споразумението лихвата по кредита, формирана при
условията на договора, е в размер на 14. 95 %. Изрично е отбелязано, че се
запазва поръчителството, дадено от М.О., като същият се е съгласил да
поръчителства и задължението на новия длъжник, съгласно споразумението, като по
делото не е спорно, че ответниците се разписали споразумението.
Представени
по делото са и съответните Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на банката /ОУ - версия септември 2009 г./, както и погасителния
план към договора, видно от който предоставения финансов ресурс следва да бъде
погасен на 120 месечни вноски – първите 10 от по 174. 41 – 42 лева, а
следващите по 233. 49 лева, и определени в размер на 268. 49 лева за месеците,
за които се начислява такса от 35 лева. Падежът на първата вноска е на 05.01.2010
г., а на последната в размер на 234. 02 лева на 05.12.2019 г. Годишният процент
на разходите /ГПР/ е в размер на 16. 35 %.
Съгласно
допълнително споразумение към договор за кредит 11/17960356 от 08.12.2009 г.,
сключено на 17.03.2011 г. между банката и ответницата, остатъкът на дълга към
тази дата е в размер на 15 082. 21 лева, като включва 13 965. 93 лева – главница,
редовна лихва от 932. 06 лева, и наказателна лихва от 149. 22 лева и заемни
такси от 35 лева. Кредитополучателят е внесъл 72. 99 лева, а кредиторът се
отказва от дълга си за наказателна лихва за периода от 11.03.2011 г. до
17.03.2011 г. в размер на 149. 22 лева, и така по отношение на остатъка от
дълга 14 860 лева се удължава срока за издължаване, като се определя
крайна падежна дата 17.03.2021 г. Към датата на подписване на споразумението
лихвата по кредита, формирана при условията на договора, е в размер на 14. 95
%. Изрично е отбелязано, че се запазва поръчителството, дадено от М.О., като
същият се е съгласил да поръчителства и задължението на П.П. по договор за
кредит за текущи нужди от 08.12.2009 г.
Представени
по делото са и съответните Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на банката /ОУ - версия 17.01.2011 г./, както и погасителния план
към договора, видно от който сумата от 14 860 лева следва да бъде погасена
на 120 месечни вноски – първите 6 от по 100 лева, а следващите по 253. 39 лева,
и определени в размер на 288. 39 лева за месеците, за които се начислява такса
от 35 лева. Падежът на първата вноска е на 16.04.2011 г., а на последната в
размер на 252. 28 лева на 16.03.2021 г. Годишният процент на разходите /ГПР/ е
в размер на 16. 70 %.
Представен
по делото е договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, сключен на
12.07.2012 г. между „Банка ДКС“ ЕАД и ищцовото дружество, чиито предмет са
вземанията на всички дължими на банката-продавач суми по предоставени кредити
/които са просрочени и не се погасяват надлежно/, ведно с привилегиите,
обезпеченията и другите им принадлежности, включително и изтеклите лихви,
посочени в приемо-предавателен протокол /листи 108-114/, сред които и това на П.П.
по договор от 08.12.2009 г. в размер на 19 172. 42 лева към 01.08.2012 г.
По
делото са представени и уведомителни писма от 02.08.2012 г., с които ищецът
уведомява същата за цесията, съгласно упълномощаване за това от банката,
представено по делото /лист 105/, като се уведомява за размера на задължението
си от 19 144. 43 лева, включващо 14 570. 96 лева - главница,
3 182. 11 лева – присъдена лихва, 431. 24 лева – законна лихва и 960. 12
лева – разноски, и се кани да плати в 14-дневен срок от получаването. Аналогично
писмо, адресирано до ответника, е представено по делото, като липсват данни
уведомленията да са достигнали до адресатите.
По
делото е назначена и изпълнена съдебно-икономическа експертиза, която съдът
кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални
познания и като неоспорена от страните, и от заключението по която се
установява, че по договора от 21.11.2007 г. са извършени плащания в размер на
2 164. 69 лева, с които са погасени договорна лихва в размер на 2 101.
04 лева и 59. 51 лева от главницата. Последното плащане по договора за кредит и
допълнителните споразумения към него датира от 16.06.2011 г., като същото е в
размер на 100 лева, като с него е погасена
дължимата договорна лихва. Вещото лице е изчислило, че размерът на
неплатените 97 падежирали вноски към датата на подаване на исковата молба –
30.05.2019 г., които са в размер на 28 688. 50 лева, от тях главница е в
размер на 12 084. 56 лева, договорната лихва е в размер на 12 886. 83
лева, като е посочил и съответните суми към 30.09.2019 г. и 31.01.2020 г.- датата
на изготвяне на заключението и други дати, съобразно поставената му задача.
От
изисканите данни от банката се установява, че до датата на заместване в дълга
по договора за кредит са били платени 4 476. 90 лева – 1 574. 99 лева
от главницата, 2 901. 45 лева от лихвата и 0. 46 лева санкционираща лихва.
Приложено е и извлечение от сметка, видно от което сумата от 15 000 лева е
преведена по посочената в договор за кредит разплащателна сметка с титуляр
Атанас Терзиев на 21.11.2007 г. т.е. същата следва да се приеме за усвоена.
Въз
основа на така установените факти, релевантни за решаването на спора, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът
може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да уведоми
длъжника. Т.е. договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на
едно вземане го отстъпва на трето лице. Със сключването на договора, който е
консенсуален и неформален, настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си. Така и чл. 99, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че прехвърленото вземане
преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. В
представения по делото договор от 12.07.2012 г. страните по договора са
уговорили възмездно прехвърляне на цесионера - "ОТП Факторинг
България" ЕООД, чиито правоприемник е ищцовото дружество, на вземания,
произтичащи от предоставени потребителски кредити, които са просрочени или не
се погасяват надлежно, описани в приемо-предавателни протокол към договора,
срещу заплащането на определена парична сума. Приемо-предавателния протокол,
неразделна част от договора, съдържа конкретна информация за вземанията по
всеки отделен договор за кредит и в него са включени вземанията и към
ответницата П.П., под номер 0229. Така, прехвърлените вземания са не само
определяеми, но и конкретно определени с оглед приложението към договора.
Предвид всичко изложено по-горе
съдът намира, че се установи наличието на валиден договор за цесия, по който е
цедирано и вземането на банката към ответницата П..
По отношение на доводите досежно
плащане на продажната цена, следва да се отбележи, че само по себе си това
обстоятелство не влияе по никакъв начин на валидността на договора и е ирелевантно
за спора. Законът дори допуска договорът за цесия да бъде безвъзмезден, като
предвижда единствено, че ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за
съществуването на вземането по време на прехвърлянето. Това обаче има значение
само в отношенията между страните по договора за цесия, като не влияе на
неговата валидност и действие.
Съдът намира, че е налице и надлежно
уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията към него,
предвид приложените към исковата молба писма в тази връзка и предвид надлежното
упълномощаване за това от цедента в полза на цесионера, също приложено към
исковата молба, които следва да се приемат за достигнали до длъжника с
получаването на исковата молба и приложенията към нея на 17.07.2019 г. По
отношение на формата на упълномощаването и оспорванията в тази връзка следва да
се отбележи, че липсва изискване за някаква специална форма, която да не е
спазена. Няма пречка при надлежно упълномощаване, каквото е налице в случая,
уведомяването за цесията да се извърши от цесионера, като разбира се същият
приложи към уведомлението си и доказателства за надлежното упълномощаване от
цедента, за да се приеме, че е изпълнено изискването на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
Ето защо съдът намира, че цесията е породила действие спрямо длъжника.
Няма спор по делото, че предсрочната
изискуемост не е обявена на ответницата преди подаването на настоящата искова
молба. Според т. 18 от тълкувателно решение № № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС, предсрочната изискуемост настъпва чрез едностранно изявление на кредитора
до длъжника /включително и в случаите, когато в договора е предвидено, че
кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, т.е. в
случаите, когато в договор е предвидена т. нар. "автоматична"
предсрочна изискуемост/, че вземането става изискуемо, което следва да достигне
до длъжника, като всъщност това е моментът на настъпване на предсрочната
изискуемост. Както бе споменато цесионерът придобива вземането с всичките му
принадлежности по чл. 99, ал. 2 ЗЗД т.е. с всички произтичащи от или във връзка
с прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна
изискуемост. В тази връзка с оглед на депозираното в исковата молба
волеизявление в тази връзка следва да се приеме, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 17.07.2019 г., когато е получена от длъжника П. исковата молба,
ведно с приложенията към нея, като този факт следва да бъде съобразен с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
При тези изводи следва да се изследва и съществуват ли
търсените вземания от ответниците в заявените размери. В тази връзка съдът
намира, че представените договор за кредит, договор за поръчителство и
допълнителните споразумения към тях, подробно описани по-горе, обуславят извода
за наличието на задължения на ответницата към банката, респективно и към
ищцовото дружество – цесионер, като с оглед на съдържанието им се налага
извода, че П.П. всъщност е заместила кредитополучателя Терзиев в дълга му,
каквато възможност предвижда и разпоредбата на чл. 102, ал. 1 от ЗЗД, а
ответникът О. се явява надлежен поръчител на така поетите задължения /чл. 102,
ал. 2 от ЗЗД/. По отношение на доводите, че клаузите на чл. 7, чл. 8, чл. 13 и
чл. 14 от договора за кредит, са неравноправни, следва да се отбележи, че
действително съгласно чл. 102, ал. 3 от ЗЗД новият длъжник може да
противопостави на кредитора, възраженията които е имал стария длъжник, произтичащи от прехвърленото правоотношение.
Чл. 143, ал. 1 от ЗЗП предвижда, че неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Налице е и изброяване
на хипотезите, при които една уговорка в договора се явява неравноправна, което
не е изчерпателно, поради което и съдът във всеки един случай следва да прецени
дали не са налице общите критерии, дадени в чл. 143 от ЗЗП, дори и клаузата да
не попада в нито един от примерно посочените случаи на т. 1 до т. 17 на
цитираната норма. При формиране на крайния извод за това следва да бъдат
отчетени всички обстоятелства, свързани със сключването и изпълнението на
договора и всички останали негови клаузи, от който той зависи. В случая обаче
така посочените текстове от договора уреждат размера на договорната лихва и
начина на нейното формиране, ГПР, таксите и знанието за тарифата на банката, и
не се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като е ясен
размера на договорната лихва и начина на нейното формиране, ГПР посочен в
погасителния план, размера на дължимите такси и знанието за тарифата на
банката. Предвидената възможност за промяна на договорната лихва, БЛП и ГПР не
е само по себе си неравноправна уговорка, като в ОУ – версия септември 2007 г.,
са посочени и обстоятелствата, при които банката може да променя БЛП и таксите
/чл. 9.3/. Така или иначе обаче, само по себе си тези уговорки не са неравноправни.
Същото се отнася и досежно чл. 3.1. и чл. 8 от допълнителното споразумение от
08.12.2009 г., както и относно чл. 1.5, чл. 1.7, чл. 2, чл. 3.2, чл. 9, чл. 11
и чл. 12 от допълнителното споразумение от 17.03.2011 г. Друг е въпросът, че чл.
1.5 и чл. 1.7 от последното са индивидуално уговорени и съгласно чл. 146, ал. 1
от ЗЗП не са нищожни.
Не е обаче така по отношение на чл. 2 от
допълнителното споразумение от 08.12.2009 г. и чл. 2 от споразумението от
17.03.2011 г., отнесени и към чл. 7.1 от ОУ- версия 17.01.2011 г. Цитираните
договорни разпоредбите сочат, че към датата на сключване им лихвата по кредита,
формирана при условията на договора – т.е. БЛП плюс надбавка, е в размер на 14
. 95 %. Липсва обаче посочване какъв е БЛП, каква е надбавката, за да би могъл
потребителят да се ориентира, каква например бъдеща промяна може да очаква, с
оглед възможността на банката да променя едностранно БЛП. В приложимите към
този момент ОУ е посочено, че кредитът се олихвява с лихвен процент, който е
зависим от БЛП, определян от одобрена от кредитора методология т.е. липсва и
посочени предпоставки въз основа на които банката би могла да промени БЛП /чл.
7.1./. Т.е. условията за едностранна промяна от страна
на банката за изменение на БЛП, като част от договорната лихва, са формулирани
по твърде неясен начин, при който не става ясно как и в какъв размер може да се
промени договореният лихвен процент. Горното е показателно за това, че е налице
неяснота относно начина на образуване на договорната лихва, след заместването в
дълга, и механизма за увеличение на БЛП, а потребителят би бил в достатъчна
степен защитен, ако предварително е известен за възможността и условията за
изменение на договора. В случая уговорките по чл. 2 от допълнителните
споразумения и чл. 7.1 от ОУ – версия 17.01.2011 г. са във вреда на потребителя, тъй като
предоставят възможност на банката едностранно да увеличава размера на БЛП, без
въобще да са ясни условията при които може да стане това, като в случая
потребителят дори не е бил наясно какъв е БЛП към момента, в който е поел
дълга, за да следи евентуално неговата промяна и да иска намаляване на
договорната лихва при наличието на такава.
Поради това съдът приема, че горните
клаузи, са неравноправни на основание чл. 143, т. 10 от ЗЗП, тъй като позволява
на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание. Тези клаузи се явяват неравноправни и на
основание чл. 143, т. 12, предл. 2-ро и т. 13, предл. 2- ро от ЗЗП, тъй като дават
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора и предоставя изключително право на
кредитора-търговец да тълкува клаузите на договора. Аргумент за последното е и
обстоятелството, че лихвеният процент е
увеличен с близо 4 % от този определен по първоначалния договор. Освен това в
отношенията с банката, кредитополучателят е в положение на по-слаба страна и от
гледна точка на степента му на информираност и на възможностите, които му се
предоставят да преговаря, поради което в случаите, в които търговецът използва
това и се стига до приемането от потребителя на предварително установени
условия, които в негова вреда създават неравновесие между правата и
задълженията на страните, безспорно се нарушават изискванията за
добросъвестност при сключване на договорите.
Гореизложеното се отнася и досежно
наказателната лихва предвидена в чл. 19.1
от ОУ – версия 17.01.2011 г., където е посочено, че при забава на плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта
от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорната лихва,
увеличена с надбавка от 10 процентни пункта, доколкото същата се формира като
сбор от договорната лихва и надбавка от 10 процента, предвид изложението по
въпроса за договорната лихва.
Ето защо съдът намира, че претенциите за заплащане на
договорна /възнаградителна/ лихва и наказателна лихва, като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени, като в тази връзка следва да се отбележи, че съдът
е длъжен служебно да следи за неравноправни клаузи в потребителски договори.
По отношение на вземанията за главница съдът намира, че
е дължима цялата търсена главница от всеки от ответниците, предвид обявяване на
предсрочна изискуемост на 17.07.2019 г., като вземанията следва да бъдат
уважени до заявените и търсени размери, за които вещото лице е установило, че
са точно изчислени. По отношение на възраженията за изтекла погасителна давност
съдът намира, че същите са неоснователни, тъй като исковата молба е входира в
съда на 30.05.2019 г., а претенцията за главница спрямо ответницата П. е в
размер на 7 668. 52 лв. – главница с настъпил падеж, обхваща дължимата
такава съобразно погасителните вноски дължими за периода от 16.06.2014 г. до
16.05.2019 г. включително, и 4 579.
18 лева - предсрочно изискуема главница,
или общо главница 12 247. 70 лева, а тази спрямо ответника О. е в размер
на 1 047. 26 лева - главница с настъпил падеж, обхваща дължимата такава
съобразно погасителните вноски дължими за периода от 16.12.2018 г. до
16.05.2019 г. включително, и 4 579.
18 лева - предсрочно изискуема главница,
или общо главница от 5 626. 44 лева, тъй като за тези вземания не е
изтекла петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Основателна е и акцесорната претенцията за законна
лихва за забава върху главниците, дълижими солидарно от ответниците, с оглед на
даденото поръчителство, от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2019
г., до окончателното им изплащане.
При този изход на спора се явява
частично основателна претенцията на
ищеца за заплащане на направените по делото разноски и следва да се осъдят
ответниците да му заплатят сумата от 835. 48 лева, съобразно уважената част от
исковете, като ответницата П. следва да заплати сумата от 551. 42 лева, а
ответникът О. сумата от 284. 06 лева. Като база за определянето им съдът взе
предвид дължимата и внесена за исковото производство държавна такса от 708. 80 лв.,
внесения депозит за вещото лице от 200 лева и 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение в максималния размер, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК
във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на
материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.
Ответницата П. също има право да
получи част от направените по делото разноски в размер на 60. 32 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. С оглед
депозираното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на адвокат Н. в размер на 800 лева, съдът намира, че
възражението е неоснователно, тъй като минималният размер по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 632. 02 лева,
като платеното такова не е прекомерно предвид степента на фактическата и
правната сложност по делото.
Ответницата П. също има право да получи
част от направените по делото разноски в размер на 673. 25 лева, съобразно
отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. С оглед
депозираното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение на адвокат А. в размер на 3 000 лева, съдът намира, че
възражението е основателно, тъй като минималния размер по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1 061. 60
лева, като платеното такова от 3 000 лева е прекомерно, дори като се вземе
предвид степента на фактическата и правната сложност по делото, поради което
същото следва да бъде намалено до 2 000 лева.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
П.Я.П. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет. 2, представлявано
от И.. Г.. Д..-М.., сумата от
12 247. 70 лв. /дванадесет хиляди двеста четиридесет и седем лева и 70
ст./, представляваща дължима главница, съгласно сключен договор за
кредит за текущо потребление на
21.11.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя А.. Т.. Т..,
допълнително споразумение към договор за кредит …. г., сключено на 08.12.2009
г. между банката и П.Я.П., допълнително споразумение към договор за кредит …. от
08.12.2009 г., сключено на 17.03.2011 г. между банката и П.Я.П. и съответните
Общи условия на банката – версии септември 2007 г., септември 2009 г. и
17.01.2001 г., включваща 7 668. 52 лв. – главница с настъпил падеж,
обхваща дължимата такава съобразно погасителните вноски дължими за периода от
16.06.2014 г. до 16.05.2019 г. включително,
и 4 579. 18 лева -
предсрочно изискуема главница, цедирани на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД
с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, сключен на 12.07.2012 г.
с „Банка ДКС“ ЕАД и приемо-предавателния
протокол към него от 02.08.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 1 2247. 70 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2019 г., до
окончателното й изплащане, като отхвърля
исковете за заплащане на възнаградителна
лихва в размер на 4 038. 34 лева за периода от 16.06.2016 г. до
16.05.2019 г. включително, и за наказателна
лихва в размер на 1 434. 18 лева за периода от 16.06.2014 г. до 16.05.2019
г. включително.
Осъжда
М.Н.О. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати солидарно с П.Я.П.
с ЕГН ********** на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет. 2, представлявано от И..
Г.. Д..-М.., сумата от 5 626. 44 лв.
/пет хиляди шестстотин двадесет и шест лева и 44 ст./, представляваща
дължима главница, съгласно договор
за поръчителство от 21.11.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М.Н.О. към
договор за кредит за текущо потребление на
21.11.2007 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя А.. Т.. Т..,
допълнително споразумение за дадено поръчителство към договор за кредит …. г.,
сключено на 08.12.2009 г. между банката и поръчителя М.Н.О., допълнително
споразумение за дадено поръчителство към договор за кредит … г., сключено на
17.03.2011 г. между банката и поръчителя М.Н.О. и съответните Общи условия на
банката – версии септември 2007 г., септември 2009 г. и 17.01.2001 г.,
включваща 1 047. 26 лева - главница с настъпил падеж, обхваща дължимата
такава съобразно погасителните вноски дължими за периода от 16.12.2018 г. до
16.05.2019 г. включително, и 4 579.
18 лева - предсрочно изискуема главница,
цедирани на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/, сключен на 12.07.2012 г. с
„Банка ДКС“ ЕАД и приемо-предавателния протокол към него от 02.08.2012
г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от 5 626. 44 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба – 30.05.2019 г., до окончателното й изплащане, като отхвърля исковете за възнаградителна лихва в размер на 388. 48
лева за периода от 16.12.2018 г. до 16.05.2019 г. включително, и за наказателна лихва в размер на 25. 62 лева
за периода от 17.12.2018 г. до 29.05.2019 г. включително.
Осъжда П.Я.П. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет. 2, представлявано от И..
Г.. Д..-М.., сумата от 551. 42 лв. /петстотин
петдесет и един лева и 42 ст./ за
направените по делото разноски.
Осъжда
М.Н.О. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет. 2, представлявано от И.. Г..
Д..-М.., сумата от 284. 06 лв. /двеста
осемдесет и четири лева и 6 ст./ за
направените по делото разноски.
Осъжда ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър
Дондуков” № 19, ет. 2, представлявано от И.. Г.. Д..-М.., да заплати на П.Я.П. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
сумата от 673. 25 лв. /шестстотин
седемдесет и три лева и 25 ст./ за
направените по делото разноски.
Осъжда
ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет.
2, представлявано от И.. Г.. Д..-М.., да
заплати на М.Н.О. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 60. 32 лв. /шестдесет лева и
32 ст./ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П./
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: ЕХ