№ 648
гр. Сливен, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20212230103568 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуването на вземане на
взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 25.08.2020 г. между ищцовото
дружество „Б.“ ООД и ответницата Д. Д. Д. бил сключен Договор за кредит №
max_300757549, по силата на който дружеството й предоставило кредит в
размер на 1000,00 лева, а ответницата се задължила да върне общо сумата от
2020,04 лв., включваща главница, договорна лихва и суми за динамично
плащане и бързо разглеждане на 11 равни месечни погасителни вноски, в
размер на 183,64 лева всяка, като първата погасителна вноска била платима на
20.09.2020 г. Ищецът твърди, че ответницата не е заплатила изцяло дължимия
паричен заем като сумата, която била погасена до момента, била в размер на
720,00 лв., с която били погасени, както следва: 330,09 лв. - главница, 95,35
лв. - договорна лихва, 163,80 лв. - динамично плащане и 130,76 лв. - бързо
разглеждане.
На изложените основания ищцовото дружество моли да бъде признато
за установено, че ответницата му дължи сумата от общо 1053,65 лв., от които
669,91 лв., представляваща главница по Договор за кредит № max_300757549
1
от 25.08.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на заявлението - 20.05.2021 г., до окончателното й
погасяване; сумата от 58,06 лв., представляваща договорна лихва; сумата от
181,80 лв., представляваща динамично плащане, сумата от 123,88 лв.,
представляваща бързо разглеждане и сумата от 20,00 лв., представляваща
разходи. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срок, чрез своя
пълномощник - адвокат, с който оспорва предявените установителни искове
като неоснователни и недоказани. Твърди нищожност на договора за кредит,
поради неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК и чл. 22 ЗПК, както и
поради наличие на неравноправни клаузи. Излага, че предвид нищожността
на договора, ответницата следва да върне единствено главницата. Тъй като
ответницата е заплатила на ищеца сумата от 727,45 лв., а претендираната от
ищеца главница е в размер на 669,91 лв., моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител.
Ответницата, редовно призована, не се явява лично. Чрез своя
пълномощник - адвокат оспорва исковете като неоснователни и недоказани и
моли за отхвърлянето им. Представя и подробна писмена защита по делото.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо
1053,65 лв., от които 669,91 лв., представляваща главница по Договор за
кредит № max_300757549 от 25.08.2020 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението - 20.05.2021 г.,
до окончателното й погасяване; сумата от 58,06 лв., представляваща
договорна лихва; сумата от 181,80 лв., представляваща динамично
плащане, сумата от 123,88 лв., представляваща бързо разглеждане и сумата
от 20,00 лв., представляваща разходи.
Предявените установителни искове са процесуално недопустими
2
поради липса на правен интерес, поради което следва да бъдат оставени без
разглеждане, а производството по делото - прекратено.
Предмет на исковете е установяване на съществуването и дължимостта
на сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
Исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК са специални установителни искове,
които целят установяване на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение. Предпоставка за предявяване на тези искове е против издадената
заповед за изпълнение да е постъпило писмено възражение от длъжника по
чл. 414 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят да е предявил иска по
чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането си, за което е издадена
заповедта за изпълнение и да е представил доказателство за това пред
заповедния съд. Исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК са неразривно свързани с
проведеното преди това заповедно производство, за което сочи и
обстоятелството, че исковете се считат предявени от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В настоящия случай, видно от приложеното ч. гр. д. № 1939/2021 г. по
описа на СлРС, издадената в полза на заявителя и ищец по настоящото дело
Заповед за изпълнение № 589 от 25.05.2021 г. е обезсилена с влязъл в сила
съдебен акт - Определение № 1148 от 24.08.2021 г. по ч. гр. д. № 1939/2021 г.
по описа на СлРС на основание чл. 415, ал. 5 ГПК - поради непредставяне от
страна на заявителя на доказателства, че е предявил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК
в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ето защо в производството по настоящото дело
липсва правен интерес на ищеца да иска установяване на вземания въз основа
на заповед, която е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт.
Предвид изложеното, предявените установителни искове се явяват
недопустими поради липса на правен интерес и следва да бъдат оставени без
разглеждане, както и производството по делото да бъде прекратено.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответницата направените от нея разноски по делото в размер на
450,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „Б.“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление ********* срещу Д. Д. Д.,
ЕГН: **********, с адрес ********* установителни искове с правна
квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 1053,65 лв., от
които 669,91 лв., представляваща главница по Договор за кредит №
max_300757549 от 25.08.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на подаване на заявлението - 20.05.2021 г., до
окончателното й погасяване; сумата от 58,06 лв., представляваща договорна
лихва; сумата от 181,80 лв., представляваща динамично плащане, сумата от
123,88 лв., представляваща бързо разглеждане и сумата от 20,00 лв.,
представляваща разходи, като НЕДОПУСТИМИ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3568/2021 г. по описа на
СлРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „Б.“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ********* ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Д.,
ЕГН: **********, с адрес *********, сумата от 450,00 лв. /четиристотин и
петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Окръжен съд - Сливен в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
пълномощници.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4