Определение по дело №136/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 271
Дата: 12 юни 2023 г.
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20237160700136
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 май 2023 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

     № 271

гр. Перник, 12.06.2023 г.

Административен съд – Перник, в закрито заседание на дванадесети  юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

      Съдия: Слава Георгиева

като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 136 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 159 от АПК и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 Образувано е по жалба на Г.С.М., с адрес: *** против заповед № *** от 24.01.2023 г., издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Бургас, с която е изменен размера на месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ, предоставена на Г.С.М., като му е отпусната сума в размер на 75.60 лв. (седемдесет и пет лева и шестдесет стотинки), за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2025 г.. 

В жалбата се оспорва издадената заповед. В уточняваща молба изрично сочи, че незаконосъобразността е свързана с началната дата на отпускане на финансовата подкрепа. Счита, че същата е следвало да се  отпусне с начална дата – 09.06.2022 г., според експертно решение (ЕР) на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) № ***г., а не каквото е приел административният орган – с начална дата  -  01.12.2022 г. и съответно да бъде извършено доплащане със задна дата. Изрично в молба с вх. № 1567 от 05.06.2023 г. уточнява, че не оспорва размерът на финансовата подкрепа. 

Административен съд – Перник, след като се запозна  с изложените твърдения в жалбата и съобрази направените уточнения, както и взе предвид документите от административната преписка, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление-декларация с вх. № ***от 15.12.2022 година (л. 19) пред директора на Д“СП“ – Бургас, Г.М. поискал изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ, със заявена месечна финансова подкрепа по ЗХУ. Представил  ЕР на НЕЛК № ***г. (л. 13), с което му е определена трайна неработоспособност (ТНР) 80%, със срок до 01.06.2025 г.

Въз основа на това заявление-декларация и представеното ЕР на НЕЛК, на 21.12.2022 г. комисия в Д“СП“ – Бургас, изготвила индивидуална оценка на потребностите на Г.С.М. (л. 29), с установена потребност от отпускане на месечна финансова подкрепа в размер на 15 на сто от линията на бедност.

Със заповед № *** от 21.12.2022 г. на директора на Д“СП“ – Бургас (л. 31), на основание чл. 25, ал. 1 от ЗХУ, във връзка с чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от ППЗХУ, въз основа на изготвената индивидуална оценка на потребностите от 21.12.2022 г., и ЕР на НЕЛК № ***г., на Г.С.М. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ, в размер на 61.95 лв., за периода от 01.12.2022 г. до 30.06.2025 г. Месечната финансова подкрепа е определена като процент от линията на бедност за 2022 г. – 413.00 лв., определена с ПМС № 286 на МС от 19.08.2021 г..

С ПМС № 286 от 21.09.2022 г., обн., ДВ, бр. 77 от 27.09.2022 г., в сила от 01.01.2023 г. е определен размера на линията на бедност за страната за 2023 г.. Съгласно него, считано от 1 януари 2023 г., е определен размер на линията на бедност за страната – 504 лв..

 Със заповед № *** от 24.01.2023 г., директорът на Д“СП“ – Бургас, издадена на основание чл. 25, ал. 1 от ЗХУ, на основание чл. 65, ал. 1 и чл. 66 от ППЗХУ, въз основа на ПМС № 286 от 21.09.2022 г., с което е определен нов размер на линията на бедност и във връзка с изготвената индивидуална оценка на потребностите на Г.М. от 21.12.2022 г., е изменен размерът на определената му месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ, като същият е увеличен  на 75.60 лв., считано от 01.01.2023 г. до 30.06.2025 г.

Предмет на съдебен контрол е заповед № *** от 24.01.2023 г. на директора на Д“СП“ – Бургас.

Въз основа на така възприетото от фактическа страна настоящия състав  приема, че жалбата е процесуално недопустима, поради което същата ще се остави без разглеждане, а производството по делото ще се прекрати. За жалбоподателя не е налице правен интерес от търсената съдебна защита. Доводите са следните:

Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Така признатата от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи или законни интереси е свързана със засягане на пряк, личен и непосредствен интерес. За да е налице пряк и непосредствен, освен личен интерес, с отмяната на административния акт следва да се цели отстраняване на настъпила или настъпваща щета от изпълнението му за неговия адресат. Съответно във всеки конкретен случай оспорващият следва да обоснове и докаже наличието на правен интерес, а именно, че при положителен резултат от оспорването ще бъдат избегнати или ще отпаднат неблагоприятни за него правни последици, или ще бъде постигната благоприятна промяна в неговото правно положение. В тази връзка разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК регламентира, че правният интерес от оспорване на административен акт е положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството от категорията на абсолютните, съответно за наличието и съдът следи служебно във всяко положение на делото.  

Жалбоподателят е адресат на оспорваната заповед, като същата е благоприятен за него административен акт.

Месечната финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 от ЗХУ, право на която имат хората с увреждания над 18-годишна възраст, с какъвто характер е процесната отпусната парична сума, е обусловена по размер освен от степента на увреждане на лицата, също и от линията на бедност (чл. 70, т. 1 – 5 от ЗХУ), определяна от Министерския съвет (§ 1, т. 17 от ДР на ЗХУ).

С оспорената заповед се изменя размера на определената му месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ, отпусната въз основа на  изготвена индивидуална оценка на потребностите на Г.М. от 21.12.2022 г. и въз основа на която оценка е издадена  заповед № *** от 21.12.2022 г. на директора на Д“СП“ – Бургас за отпускане на финансова подкрепа за период от 01.12.2022 г. до 30.06.2025 г..  Изменението е въз основа на ПМС № 286 от 21.09.2022 г., което влиза в сила от 01.01.2023 г.

Съответно с процесната заповед № *** от 24.01.2023 г. на директора на Д“СП“ – Бургас, е изменен само размерът на отпуснатата на Г.М. със заповед № *** от 21.12.2022 г. на директора на Д“СП“ – Бургас, месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ, като същият е увеличен на 75.60 лв., считано от 01.01.2023 г. до 30.06.2025 г. Началният момент е свързан с променено обстоятелство,  влизане в сила на ПМС№ 286 от 21.09.2022 г., а не е обусловен от дата по експертното решение на НЕЛК. Експертното решение, с датите посочени в него намира относимост към заповедта от  21.12.2022 г. на директора на Д“СП“-Бургас, която е предмет на съдебен контрол по административно дело № 140/2023 г. по описа на Административен съд-Перник.

При тези факти, оспорваната заповед се явява благоприятен за жалбоподателя акт, който по съществото си изменя, като увеличава, т.е. отнася се единствено до размера на месечната финансова подкрепа, отпусната на Г.М. със заповед № *** от 21.12.2022 г. на директора на ДСП – Бургас.

В тази връзка, посочената в оспорената заповед дата – 01.01.2023 г. не се явява начален момент на отпускане на месечната финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ. Това е моментът, считано от който се изменя размерът на вече отпуснатата такава на жалбоподателя със заповед № *** от 21.12.2022 г. на директора на Д“СП“ – Бургас, която именно заповед, независимо от наличието на посочване на същите основания и в процесната заповед, е издадена въз основа на изготвената индивидуална оценка на потребностите на Г.С. Мандуков от 21.12.2022 г., във връзка с ЕР на НЕЛК № ***г. Следователно отмяна на оспорената в настоящото производство заповед не е в интерес на жалбоподателя от една страна и от друга не би довела до изменение на началния момент на отпускане на месечната финансова подкрепа на Г.М., тъй като същият е определен с друга заповед.

Въз основа на изложеното се приема, че Г.М. не разполага с правен интерес от търсената съдебна защита. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка за възникване на правото на оспорване, в случая на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на процесната заповед, за наличието на която съдът следи служебно, обуславя недопустимост на производството. Поради това и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, жалбата ще се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство ще се прекрати.

Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 160, ал. 1 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.С.М., с адрес: ***  против заповед № *** от 24.01.2023 г., издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 136/2023 г. по описа на Административен съд – Перник.

Определението може да се обжалва с частна жалба, в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

 

Съдия:/п/