№ 254
гр. Варна, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20213100503097 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №: 291588/21.06.2021г. от
„АРТКРЕС" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.**** №
*, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от К. Т. Т., чрез процесуален представител против
Решение № 261810/01.06.2021г. по гр.дело № 1870/2020г. по описа на ВРС, 14 св. , В
ЧАСТТА, с която въззивника е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА Варна, ЕИК
*********, адм.адрес гр.Варна, бул.“****“ № *, представлявана от кмета И. П. сумата
1660.19 /хиляда шестстотин и шестдесет лева и 19 ст./ лева, представляваща стойността на
извършени от Община Варна дължими, но невъзстановени от ответника разходи по
принудително изпълнение на заповед №27/31.01.2018г. на Кмета на Район „Одесос" за
извършени СМР разбиване на основа, включително покритие, замазка, бетонна армирана
или неармирана основа, натоварване, транспортиране и разтоварване на строителни
отпадъци до терен за рекултивация и/или фирма, притежаваща разрешение за дейности с
отпадъци от РИОСВ - Варна, съгласно протокол за установяване завършването и
заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи към 31.07.2019г., съставен
и подписан между представители на изпълнителя „Поли Йорд"ЕООД и на възложителя
Община Варна,фактура №**********/31.07.2018г., издадена от „Поли Йорд ЕООД на
Община Варна за извършени услуги по възлагателно писмо 15.03.2018г., платежно
(преводно) нареждане от 20.12.2018г. за извършено плащане по фактура
№**********/31.07.2018г. за извършено плащане, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба в съда – 12.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата 144.81 /сто четиридесет и четири лева и 81 ст./ лева, представляваща обезщетение за
1
забава върху главница 1660.19 лева за периода 20.01.2019г. - 29.11.2019г., на основание чл.
57 а, ал. 6 вр. ал. 1 ЗУТ вр.чл. 56, ал. 2 ЗУТ вр. чл. 70, ал. 7 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от Наредба за
разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на
територията и чл. 86 ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на
събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете
да бъдат отхвърлени,като неоснователни. Твърди, че при постановяване на обжалваното
решение съда не е обсъдил възражението на ответника, че той изобщо не е поставял
павилион през 2013г., както и възражението му, че с процесната заповед му се вменява
задължение да премахне конструкции, които нямат нищо общо с преместваем обект, поради
което същата е издадена при липса на материална компетентност, която съда да съда е
следвало да се произнесе по реда на косвения съдебен контрол. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуален представител поддържа жалбата
с аргументи идентични с изложеното в нея. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира
отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените поделото разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, поддържа
отговора на въззивната жалба, моли същата да бъде отхвърлена,а първоинстанционното
решение, като допустимо, правилно и обосновано да бъде потвърдено. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ал.2 от ГПК третото лице помагач на ответника - „Поли Йорд"
ЕООД, ЕИК *********,гр.Варна не е изразил становище по жалбата.
В съдебно заседание по същество, редовно призован не се явява и не се
представлява.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на Община Варна, представлявана от
Кмета И. П. срещу „АРТКРЕС" ЕООД, ЕИК *********, с правно основание чл. 57 а, ал. 6
вр. ал. 1 ЗУТ вр.чл. 56, ал. 2 ЗУТ вр. чл. 70, ал. 7 вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от Наредба за
разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на
територията и чл. 86 ЗЗД ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ответника да й заплати: сума в размер на
4836,53 лева, претендирана като направени разходи за принудително премахване от Община
Варна на преместваем обект в изпълнение на Заповед № 27/31.01.2018г. на Кмета на
Район „Одесос", формирани, както следва:/ от разбиване на основа, включително покритие,
замазка, бетонна армирана или неармирана основа, натоварване, транспортиране и
разтоварване на строителни отпадъци до терен за рекултивация и/или фирма, притежаваща
разрешение за дейности с отпадъци от РИОСВ – Варна/ съгласно протокол за установяване
завършването и заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи към
31.07.2019г., съставен и подписан между представители на изпълнителя „Поли Йорд" ЕООД
и на възложителя Община Варна, фактура №**********/31.07.2018г., издадена от „Поли
2
Йорд ЕООД на Община Варна за извършени услуги по възлагателно писмо 15.03.2018г.,
платежно (преводно) нареждане от 20.12.2018г. за извършено плащане по фактура
№**********/31.07.2018г. за извършено плащане, в едно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението;
сума в размер 416,48 лева, представляваща законна лихва, изчислена за периода
20.01.2019г. - 29.11.2019г. на основание чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът Община Варна твърди, че ответникът „АРТКРЕС"
ЕООД е получил право да разположи павилион за домашни потреби с площ 72,00м2, на
позиция №84 от Схемата за разполагане на преместваеми обекти на територията на район
„Одесос" за периода 2013 - 2015г., изготвена съгласно Наредбата на реда за поставяне на
преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, одобрена от Главен архитект на
Община Варна, въз основа на Разрешение за поставяне №314/7/29.05.2013г. със срок на
действие от 01.06.2013г. до 31.12.2015г. На 31.12.2015г. срокът на действие на разрешението
за поставяне е изтекъл, има подадено заявление с вх. №АУ118946ОД/29.12.2017г., но
последващо разрешение за поставяне не е издавано от Кмета на Район „Одесос". С оглед
предстоящата инвестиционна инициатива в ПИ идентификатор 10135.1506.35, с площ
913м2, находящ се в гр. Варна, ул. „****" №3, собственост на Общината, Кметът на Район
„Одесос" издал Заповед №27 от 31.01.2018г. за премахване на преместваемия обект,
получена на ръка на същата дата от представляващия дружеството.
След извършената проверка на мястото на обекта, от районната администрация е
издаден Констативен протокол от 28.02.2018г., от който се установява, че конструкцията на
павилиона е премахната. Не са премахнати бетонната настилка, върху която е бил монтиран
павилиона, цокъла и стълбите откъм ул. „****", поради което е прието, че Заповед
№27/31.01.2018г. на Кмета на Район „Одесос", която не е обжалвана в законоустановения
14-дневен срок, следователно към датата на проверката - 28.02.2018г. е влязла в законна
сила, е изпълнена частично.
Премахването на остатъците от конструкцията и привеждане на терена в
първоначалния вид е възложено на „Поли Йорд" ЕООД, съгласно Договор
№Д16000782/13.06.2016г. с предмет: „Премахване на преместваеми обекти за търговия,
разположени извън одобрените от Главния архитект на Община Варна схеми за разполагане,
неправомерно поставени антипаркингови устройства и съоръжения, възпрепятстващи
свободния достъп на гражданите, както и на незаконно поставени рекламно-информационни
елементи на територията на община Варна за периода 2016 - 2019 година. Община Варна е
заплатила за извършването на необходимите дейности касателно обекта на ответника,
сумата 4836,53 лева с ДДС, съгласно посочените по-горе доказателства - фактура
№**********/31.07.2018г. и преводно нареждане от 20.12.2018г. Исковата сума съставлява
главница в размер 4836,53 лв. и лихва за забава в размер 416,48 лв., начислена за периода от
20.01.2019г. до 29.11.2019г. Главницата представлява стойността на сторените от Община
Варна, но невъзстановени от ответника разходи, извършени в изпълнение на заповед
№27/31.01.2018г. на Кмета на Район „Одесос".
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск, като неоснователен.Оспорва да е поставял преместваем обект през 2013 г.
на посочения адрес с разрешение за поставяне от 29.05.2013 г., като твърди , че
павилионите, вкл. и процесният са поставени на посоченото място далеч преди 2013 г. още
в далечните години преди година 2000г.,което е общоизвестен факт. Излага твърдения, че
3
съгласно чл. 2. Наредба на ОбС Варна за реда за поставяне на преместваеми обекти по
смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията „Преместваем обект е обект,
предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след
отделянето си от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде
преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е
ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху
който се поставя или от който се отделя." Поради това твърди, че премахването на
бетонната основа не може да бъде част от преместваем обект, защото е невъзможно
отделянето й от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура и не може да
бъде премествана в пространството ведно с останалата конструкция, така че да бъде
ползвана на друго място, без да губи индивидуализацията си. С тези аргументи твърди
незаконосъобразност на Заповед №27/31.01.2018г. на Кмета на Район „Одесос", в частта за
премахване на бетонната основа.Оспорва стойността на извършените ремонтни работи като
силно завишена.Претендира отхвърлите на предявения иск и заплащане на разноските за
производството.
Третото лице „Поли Йорд" ЕООД, ЕИК ********* не е изразило становище по иска
в срока по чл.131 от ГПК и в съдебно заседание.
В съдебно заседание страните поддържат доводите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна.
По делото няма спор, а и е видно от приетите писмени доказателства , че:
Съгласно Разрешение за поставяне № 314/29.05.2013г. издадено от Община Варна,
район Одесос на ответника е разрешено поставяне на преместваем обект за търговия –
павилион за домашни потреби, върху земя общинска собственост находяща се в гр.Варна,
ул.”***” с площ 72,00м2, за периода 01.06.2013 – 31.12.2015г.;
4
Със Заявление с вх. №АУ118946ОД/29.12.2017г.ответника е поискал от Общината
подновяване на разрешението за обекта за периода 01.01.2018г. до 31.12.2020г. , като такова
не е одобрено.
Със Заповед № 27/31.01.2018 г. на кмета на район “Одесос” при Община Варна е
наредено: Премахването на модулен павилион за домашни потреби с площ 72 кв.м.,
разположен на позиция № 94 от схема за разполагане на преместваеми обекти на
територията на район “Одесос” – Варна за периода 2013г., 2014г., 2015г.,съгласно
НРППО.Възстановяване на терена под павилиона в първоначалния му вид. Отправена е
покана за доброволно изпълнение до управителя на “Арткрес” ЕООД, Булстат ********* в
14-дневен срок от получаването й съгласно чл.277, ал.1 от АПК. Отетника е уведомен за
последствията при неизпълние, а именно принудително премахване, съгласно разпоредбата
на чл.70 ал.7 от НРПП на Община Варна.Заповедта е връчена на ответника лично на
31.01.2018г., не е обжалвана и е влязла в законна сила.
С Констативен протокол от 28.02.2018г., Общината е установила,че конструкцията
на павилиона е премахната. Не са премахнати бетонната настилка, върху която е бил
монтиран павилиона, цокъла и стълбите откъм ул. „****".
Въз основа на възлагателно писмо на Община Варна, неизпълнените от ответника
съгласно Заповед № 27/31.01.2018 г. на кмета на район “Одесос” при Община Варна
дейности е възложено и извършено от „ПОЛИ ЙОРД” ЕООД, като за същите ищеца е
заплатил сумата от сумата 4836,53 лева и 416.48 лева лихва за периода 20.01.2019г. -
25.11.2019г. съгласно извлечение от счетоводни сметки –л.25 от дело, платено нареждане от
20.12.2018г. -л. 12 от дело и фактура № **********/31.07.2018г.
По делото е приета Поканата за плащане на сумата от 4836.53 лева получена от
ответника на 24.01.2019г. и оспорена от него в срок съгласно възражение от 29.01.2019г. –
л. 31 от дело.
Не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че ПИ
идентификатор 10135.1506.35, с площ 913м2, находящ се в гр. Варна, ул. „****" №3 е
общинска собственост.
По делото няма спор,че при наличие на предпоставките на Глава III, Раздел II от
Наредба за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал.1 от Закона за
устройство на територията /Наредбата/, приета от Общински съвет - Варна с решение №
1270-10(26)/14.12.2013г., променена и допълнена с решения на ОбС № 1591-
6(34)/21.07.2014г., № 1988-9(39)/04.02.2015г., № 310-10(8)/11.05.2016 г., изм. - Решение №
2256 от 21.11.2018 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 843/2018 г.,
потвърдено с Решение № 1484 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. дело № 4534/2019г., изм. и
доп. - Решение на ОбС Варна № 542-8(14)/4.03.2021 г. изпълнението на която е възложено
на Кмета на Община Варна и кметовете на райони, същите при спазване на определена
процедура могат да премахнат за сметка на собствениците незаконно построените/
поставени обекти. Основанията за премахването им са изрично визирани в чл. 68, ал. 1 по
5
т.1 при наличие на предпоставките на чл. 57 а, ал. 1, т. 1 – 8 ЗУТ, измежду които е при
изтичане на срока на разрешението за поставяне, както и при възникване на инвестиционна
инициатива за застрояване на терена – т.7 ал.1 на чл.68 от Наредбата. Видно от
представените писмени доказателства ищеца е спазил процедурата по премахване съгласно
заложеното в раздел втора от Наредбата.
Възражението на въззивника, че не е поставял павилион през 2013г. , както и, че в
процесната Заповед № 27/31.01.2018 г. на кмета на район “Одесос” при Община Варна са
възложени дйности, които нямат нищо общо с преместваем обект, са неоснователни.
Ищеца – въззиваем чиято е докадатествената тежест е установил въз основа на
приетите по дело писмени доказатества,че Заповед № 27/31.01.2018 г. на кмета на район
“Одесос” при Община Варна не е обжалвана и е влязла в сила;че ищеца е титуляр на
Разрешение за поставяне № 314/29.05.2013г. издадено от Община Варна , район Одесос на
преместваем обект за търговия –павилион за домашни потреби ,върху земя общинска
собственост находяща се в гр.Варна , ул.”***” с площ 72,00м2, за периода 01.06.2013 –
31.12.2015г.;Доказал е също пълно и главно, че същото е изтекло и не е не издадено ново
такова за последващ период. Следва да се има предвид , че житейски нелогично е
преместваемия обект /барака, или друга конструкция/ да е поставен на терен и да е годен за
експлоатация без по някакъв начин да е закрепен за него. Арг. за това и цитираната от
ответника разпоредба на чл.56 от ЗУТ, в която изрично е посочено, „Преместваем обект е
обект…. като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или
начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се
отделя." Именно поради това след премахването на преместваемия обект терена под него
следва да бъде възстановен в първоначалния му вид. Че и процесния обект за да бъде годен
за ползване за търговия е монтиран към земята, е установено от заключението на СТхЕ ,
което съда кредитира. В същото е посочено,че “... Сградата е изградена по следния начин:
Нивото на павилиона е със 70 см по - високо от повърхността на тротоара. На кота ±0,00
(котата на пода на павилиона) е изградена армирана бетонова настилка с дебелина 10 см.
Върху нея е положен теракот. Конструкцията на павилиона се състои от стоманени колони с
планки в горната и долната част, стоманени ферми с едностранен наклон, стоманени
столици от кутиеобразен профил - о 8 и покритие с ламарина. Изпълнени са стоманени
надлъжни греди между стоманените колони по надлъжните оси и от двете къси страни по
наклона. Пред павилиона, конзолно към стоманените колони са монтирани стоманени ферми
с едностранен наклон като слънцезащитна козирка. Изпълнен е окачен таван. Ограждащите
стени са изпълнени от алуминиева конструкция и остъкляване с алуминиева дограма.
Покривът е с едностранен наклон. Покритието е от LT - ламарина. В бетоновата настилка са
изпълнени стоманени планки с мустаци. За тях са заварени планките на стоманените
колони...”
Ответника не твърди да е изпълнил заповедта в цялост, а напротив заявява, че е
премахнал единствено металния павилион:/барака/ която според него едниствено
представлява преместваем обект. Изложеното от ответника представлява признание на
6
неизгодни за страната факти, от което следва извод,че Общината в изпълнение и при
спазване на законовите разпоредби / чл. 70 ал.7 от Наредбата /е извършила
възстановяване на терена под павилиона в първоначалния му вид, а ответника държи на
ищеца доказаните и действително извършени разходи за извършената дейност.
Относно размера им, в конкретната хипотеза правилно и законосъобразно
първоинстанционния съд е уважил иска за главница от 1660.19 /хиляда шестстотин и
шестдесет лева и 19 ст./ лева,съгласно заключението на приетата по дело и кредитирана от
съда СТхЕ.
Основателността на главния иск, обосновава основателност и акцесорния за законна
лихва, както и този за лихва за забава.
Предвид обоснования извод за неоснователност на възраженията на въззивника в
депозираната жалба, същата следва да бъде отхвърлена, а решението на ВРС в обжалваната
част потвърдено, като правилно.
Съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, не предпоставя
основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените
разноски.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза
на въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 200.00
лева представляващо юристконсулско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261810/01.06.2021г. по гр.дело № 1870/2020г. по
описа на ВРС, 14 св. , в ЧАСТТА с която „АРТКРЕС" ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул.**** № *, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от К. Т. Т. Е
ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ВАРНА, ЕИК *********, адм.адрес гр.Варна,
бул.“****“ № *, представлявана от кмета И. П. сумата 1660.19 /хиляда шестстотин и
шестдесет лева и 19 ст./ лева, представляваща стойността на извършени от Община Варна,
дължими, но невъзстановени от ответника разходи по принудително изпълнение на заповед
№27/31.01.2018г. на Кмета на Район „Одесос" за извършени СМР разбиване на основа,
включително покритие, замазка, бетонна армирана или неармирана основа, натоварване,
транспортиране и разтоварване на строителни отпадъци до терен за рекултивация и/или
фирма, притежаваща разрешение за дейности с отпадъци от РИОСВ - Варна, съгласно
протокол за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и
монтажни работи към 31.07.2019г., съставен и подписан между представители на
изпълнителя „Поли Йорд" ЕООД и на възложителя Община Варна, фактура
№**********/31.07.2018г., издадена от „Поли Йорд ЕООД на Община Варна за извършени
услуги по възлагателно писмо 15.03.2018г., платежно (преводно) нареждане от 20.12.2018г.
7
за извършено плащане по фактура №**********/31.07.2018г. за извършено плащане, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 12.02.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата 144.81 /сто четиридесет и четири лева и 81 ст./ лева,
представляваща обезщетение за забава върху главница 1660.19 лева за периода 20.01.2019г.
- 29.11.2019г., на основание чл. 57 а, ал. 6 вр. ал. 1 ЗУТ вр.чл. 56, ал. 2 ЗУТ вр. чл. 70, ал. 7
вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от Наредба за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56,
ал. 1 от Закона за устройство на територията и чл. 86 ЗЗД; както и в частта за присъдените
разноски.
ОСЪЖДА „АРТКРЕС" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.**** № *, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от К. Т. Т. ДА ЗАПЛАТИ на
ОБЩИНА ВАРНА, ЕИК *********, адм.адрес гр.Варна, бул.“****“ № *, представлявана от
кмета И. П. сумата от 200.00/двеста/ лева, представляваща разноски във въззивното
производството, на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на третото лице „Поли Йорд" ЕООД, ЕИК
*********, седалище гр. Варна, адрес на управление ул. „***" №*, ет.*, офис *,
представлявано от Й. Д. Й..
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8