Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
28.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №3103/2018 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Н.К.И.,
с която са предявени срещу Г. Ф. искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, за сумата от 60000 лв., частичен от 80000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 25.06.2017 г. и
причинено от водач на неидентифицирано моторно превозно средство. Претендира
законната лихва от датата на деликта и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че е пострадал при произшествие,
осъществило се на 25.06.2017 г., причинено от водач на автомобил, неустановен в
хода на проведеното впоследствие наказателно производство. Претендира
обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените
болки и страдания от получените телесни увреждания.
Ответникът оспорва иска, оспорва настъпване на
произшествието по твърдяния от ищцата механизъм, оспорва да е участвал
неустановен мотоциклет при получаване на уврежданията на ищцата, позовава се на
противоправни действия на ищцата, довели до настъпване на произшествието.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна
страна:
По иска по
чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./:
Установява
се от представените писмени доказателства от досъдебното производство,
авто-техническата експертиза и показанията на свидетеля Бистра М.А., че на 25.06.2017
г. е настъпило пътнотранспортно произшествие в с. Негован, по ул. Васил Левски
– на 100 метра след края на селото, при следния механизъм: Ищцата и
свидетелката А. са управлявали велосипеди със скорост около 20 км/ч, движейки се
най-вдясно вдясно на платното за движение – на около 1 метър от края му. На
пътя след изхода от с. Негован са били изпреварени от няколко моториста, които
са се движели попътно на тях. При преминаване на последния моторист покрай
велосипедистите, дистанцията му със свидетелката, която се е движила след
ищцата е била минимална – около една педя, а достигайки ищцата и изпреварвайки я,
моторът със страничната си част е ударил мотоциклета. От счупения лев педал на
велосипеда вещото лице съди, че ударът е бил страничен и прилъзващ. В следствие
на удара ищцата е паднала. Причина за настъпване на произшествието са
субективните действия на водача на неустановения мотоциклет, който застигайки
отзад процесния велосипед не е осигурил безопасна дистанция и до е ударил.
Съдът приема, че с това водача на мотоциклета е извършил нарушение на чл.42,
ал.2, т.1 ЗДвП, с което е причинил процесното произшествие.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че удар с неустановено превозно средство не е
настъпвал, а велосипедистката е паднала сама, непредизвикана от външни събития.
От документите от досъдебното производство (изготвените протоколи) и
авто-техническата експертиза се установява, че са налице деформации по
велосипеда – счупен ляв педал, за които вещото лице посочва, че е малко
вероятно да настъпят вследствие на загуба на равновесие на водача. Показанията
на разпитания свидетел-очевидец също категорично потвърждават наличието на
мотоциклетист, който със съприкосновението си с велосипеда на ищцата е причинил
падането й.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищцата е получила травматични увреждания: счупване на долната трета на левия малък пищял и счупване на големия
пищял в долния край. Спешна медицинска помощ ищцата е получила в ортопедичното
отделение на ВМА – гр. София, където е оперирана и й е поставен метален имплант.
След 7-дневен болничен престой е изписана, като лечението е продължило в
домашни условия. Общо лечебният и възстановителен период за травмите от
произшествието е приключил за срок от 3 до 6 месеца,
през който период е имала затруднения в движението. Към настоящия момент счупената
кост е зараснала окончателно, останали са видим белег 15 см на външната страна
на лявата подбедрица и ограничение на движението на лявата глезенна става с
около 10%.
От
показанията на свидетеля Р.В.И., съпруг на ищцата, се установява, че в
продължителен период ищцата не е могла да стъпва на крака си, движела се е с
патерици и проходилка, изморявала се е бързо, след операцията за премахване на
металните импланти раната е зараснала трудно, кракът е отичал. След
произшествието продължително време е била в болничен и е загубила работата си,
а в момента е безработна. Не извършва спортните активности, които е
практикувала преди произшествието (зумба и колоездене).
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД,
извършен от неустановено лице, при управление на неидентифицирано моторно
превозно средство, от което за ищеца са настъпили травматичните увреждания,
причинили му болки и страдания.
При така
установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.557, ал.1, т.1 КЗ - претърпени неимуществени вреди
вследствие на телесни увреждания, получени при ПТП, което е настъпило на територията
на Република България и е причинено от неидентифицирано моторно превозно
средство. В полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и
страдания и негативни изживявания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида и броя на уврежданията – счупване на
кости в крака, лечението – проведени две операции (за поставяне и изваждане на
метална синтеза), интензитет и продължителност на болката и период на
възстановяване (3-6 месеца), както и настъпилото пълно възстановяване и как
уврежданията са й се отразили с оглед нейната възраст, начин на живот и среда. Лечението
на ищеца към момента е завършило, налице е пълно възстановяване. При така
установените факти и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и
неминуемо понесените шок и негативни емоционални преживявания, съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 25000 лв.
Неоснователно
е възражението за съпричиняване. Както бе обсъдено по-горе – при изследване на
механизма, съгласно заключението на вещото лице, за ищцата се е движила
правомерно и няма данни с действията си да е провокирала маневрата на виновния
водач или да е имала техническа възможност да предотврати сблъсъка.
Съгласно
чл.558, ал.1 КЗ Гаранционният Ф. дължи лихва за забава от датата, на която
изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, който
не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията.
Видно от молба вх. №24-01-434/17.07.2017 г., при ответника е постъпило искане
за заплащане на обезщетение, поради което дължи лихва за забава от 17.10.2017
г.
По
разноските:
На ищеца
следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и експертизи – за
сумата от 400 лв.
На
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 970,83 лв.
На ответника
следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената част от иска – за сумата
от 350 лв. разноски, включваща юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 300 лв.
Ответникът
следва да заплати по сметка на Софийския градски съд дължимата държавна такса в
размер на 900 лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на Н.К.И., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ
сумата от 25000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 25.06.2017
г., по вина на водач на неидентифицирано моторно превозно средство, заедно със законна лихва от 17.10.2017 г. до
окончателното й изплащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 400 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 60000 лв., като
частичен от 80000 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да
заплати на адв.В.О., с адрес ***, ж.к.********, вх.*, ет.********,
на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 970,83 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Н.К.И., ЕГН:**********, да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл.78, ал.3,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 350 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 900 лв., представляваща държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: