Р Е Ш Е
Н И Е № 260733
гр. Пловдив,08.03.2021г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание на 08.03.2021година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при
участието на секретаря Иванка Боева , като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3365/2020г. по описа на ПРС, 3ти
бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
иск с правно основание чл. 143 от СК.
Ищецът Г. Д. П. ЕГН ********** – малолетен
,действащ чрез своята майка и законен представител В.Г.Г. ЕГН ********** е предявил срещу Д.П.П. ЕГН ********** иск за осъждане на
ответника да заплаща на малолетния си син
, месечна издръжка в размер на по 400 лв занапред , от депозиране на исковата
молба пред съда – 27 02 2020г до навършване на пълнолетие или настъпване
на друга причина за изменение или
прекратяване на това задължение . Претендира се и издръжка за изминал период от
време – за една година преди депозиране на исковата молба ,в същия размер.
Твърди се, че ответникът е баща на малолетния
ищец, като родителите са живели на съпружески начала. През месец юли 2018г.
двамата се разделили и от тогава ответникът престанал да полага грижи за детето
си и да заплаща издръжка за него. Всички грижи по отглеждането и възпитанието
на детето, задоволяване на потребностите му са поети от майката. Това
представлява особена трудност за нея, тъй като същата следва със своето трудово
възнаграждение да посреща всички разходи на семейството. Опитала се да мотивира
бащата да заплаща издръжка на детето им, но без успех. Двамата преговаряли за
сключване на споразумение в тази насока, но ответникът се отказал от същото.
Същевременно детето освен
обичайните за възрастта разходи ,има и извънредни такива – страда от *****, често боледува,
вкл. и бива хоспитализирано. Понастоящем е ученик. Развива се нормално и
спортува, като играе футбол. Нуждите му от издръжка постоянно нарастват. Твърди
се, че понастоящем издръжката на член от семейството в страната възлиза на
около 612лв. месечно. Тази издръжка се дължи от двамата родители по равно, ако
те живеят заедно. Настоящият случай не е такъв и следва
родителят, който живее с детето да поеме по-малката част от издръжката. Ето
защо ищцата счита, че ответникът би следвало да заплаща месечна издръжка за
детето си в размер на 400лв. Твърди се, че последният е млад и здрав човек ,няма
други деца, на които да дължи издръжка. От съда се иска след установяване на
горните обстоятелства да осъди ответникът да заплаща на своя син, чрез неговата
майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 400лв. до 5-то число
на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва
за забава при просрочие. Издръжката да се дължи от подаване на исковата молба
пред съда занапред . На основание чл.149 от СК се търси издръжка и за
изминал период от време – за една година преди подаване на исковата молба в
същия размер, ведно със
законната лихва ,считано от влизане в сила на съдебното решение до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се разноски по делото.
В срокът по
чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответната страна.
Квалификацията на
исковете е чл. 143 и чл.149 от СК.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между
страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че малолетният
Г. Д. П. ЕГН ********** е син на В.Г.Г. ЕГН ********** И Д.П.П. ЕГН ********** .Приложени са ЕПИКРИЗИ ,видно от които може да се направи извод ,че детето Г. е често
боледуващо .От приложеното по делото удостоверение от НАП-ТД-П.,се установява
,че майката на малолетния Г. реализира минимална работна
заплата , а последният регистриран трудов договор на ответника е при основно
месечно възнаграждение от 900лв. Ответникът,видно от приложената справка от ,,ГРАО ,, няма други деца освен малолетния
Г..
Събрани
са и гласни доказателства, чрез разпит на свидетел на ищцовата страна –Г./с
родство- д. по майчина линия на малолетния ищец /. От показанията на разпитания в с.з. свидетел се
установява, че родителите
живели на съпружески начала ,но се разделили още преди да се роди детето Г.
.Преди около 2 години решили отново да опитат да заздравят отношенията си ,но
не успели .Разделили се през юли 2018г .От тогава бащата не е виждал детето НЕ
Е ЗАПЛАЩАЛ ИЗДРЪЖКА .Детето се отглежда от майката с помощта на свидетеля
.Майката с двете си деца/ по-голямото е навършило пълнолетие / живее в дома на
родителите си .Детето Г. е ученик в **** клас .Страда от ***** ,като периодично
се налагат хоспитализации.Често боледуващо е. .В селото имат футболен отбор и
детето тренира футбол ,като се надяват от спорта да укрепне.За тренировките
заплащат месечна такса от 30лв .От лекарствата на детето само едно се поема от
Здравна каса ,другите се закупуват от майката .В момента майката е останала без
работа вследствие на ситуацията в страната и по света,регистрирана е като
безработна .Свидетелят не знае какво работи ответникът .
Съдът кредитира показанията на св.Г. като обективни
,безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани доказателства ,като
взема предвид ,че свидетелят има преки и
непосредствени впечатления от начина на живот на детето и разходите по
отглеждането му .
От заключението на изготвения социален доклад се
установява ,че детето се отглежда от майката при подходящи условия .Детето
получава адекватни грижи ,привързано е към майката и разширеното семейство по
майчина линия .Емоционалната връзка между детето и бащата е нарушена,детето не
познава роднините по бащина линия ,поради отказ от тяхна страна да го виждат
.Майката не е склонна на активна родителска връзка с бащата .
В интерес на детето е да му се определи издръжка
,съответстваща на възрастта и потребностите му .
При
така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни
изводи:
За
да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на
детето си в определен размер следва да се установи, че ответникът е баща на
детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите
на детето,с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на сина
си.
Задължението
за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК,
в сила от 01.10.2009 г. ,те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката
се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат
- чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл.
142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от
своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан
от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Задължението за издръжка е семейноправно задължение ,в основата му лежи
определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно- самият закон
определя условията,предпоставките ,при които се поражда,променя или погасява ,
и е строго лично –неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения
Задължението на родителите да издържат децата си е в основата си морално
задължение , като задължението за издръжка по чл143СК- при ненавършили
пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на детето
Същевременно от събраните
доказателства се установява ,че бащата е млад ,здрав и работоспособен човек ,няма
други деца ,получава добри доходи .Морално укоримо и несправедливо е всички
грижи да се поемат от майката на детето независимо дали същата има възможност
за това ,работи ли или не , и какво заплащане за труда си получава . Първо и
най-важно задължение на родителя е да се грижи за децата си ,да им осигури
условия да отраснат,да се образоват ,за да имат добра житейска реализация
Поради изложените
съображения Съдът намира ,че искът на за осъждане на ответника да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на
400лв е
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.Безспорно детето има
своите нужди ,които нарастват с възрастта му , а бащата е в състояние да му
осигури адекватна издръжка . Установиха се освен обичайните разходи за дете на тази възраст и извънредни
такива,свързани с чести боледувания на детето Г. . Освен изложеното , от
свидетелските показания се установи ,че бащата не участва в грижите за детето
по никакъв друг начин,не се вижда с детето ,не участва във възпитанието му ,не
е поел никакъв ангажимент като баща към детето Г. .Близките на бащата не
познават детето ,поради липса на желание от тяхна страна за контакт с него .
Предвид изложеното и абдикирането на бащата от всякакви други задължения спрямо
сина му ,то същият следва да поеме по-голямата част от неговата издръжка .В
размер на издръжката ес включват както обичайните разходи на дете на тази
възраст – за храна , отопление , облекло ,джобни ,здравни и образователни
потребности ,така и извънредните разходи ,свързани с честото боледуване на детето и тежкото протичане на заболяванията
.ЗА НУЖДИТЕ НА ДЕТЕТО Г. СЪДЪТ НАМИРА ЧЕ СА НЕОБХОДИМИ СРЕДСТВА В РАЗМЕР НА
ОКОЛО 550ЛВ МЕСЕЧНО .Издръжка в размер на 400лв представлява по-голямата част от тези разходи
,съответства на трудовото възнаграждение на бащата ,с оглед на което съдът е взел
предвид и собствените му разходи .Съдът намира ,че именно този размер на
издръжката съответства на доходите на родителя ,на нуждите на
детето и на особеностите
на настоящия случай.
Основателен се явява и искът за заплащане на
издръжка за изминал период от време – а именно 1 год. преди подаване
на исковата молба пред съда ,в същия размер ,с оглед на събраните доказателства ,че през
този период бащата изцяло се е дистанцирал от грижите за детето и издръжката му
,и те са били изцяло поети от ищцата и нейните близки
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.П.П.
ЕГН ********** ,да заплаща издръжка на сина си Г. Д. П. ЕГН **********
,чрез неговата майка и законен представител -В.Г.Г. ЕГН ********** ,в размер на 400 (четиристотин ) лева месечно, начиная от завеждане на
исковата молба -27. 02 .2020г., до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до
окончателното и изплащане.
Издръжката
се дължи до 5-то число на текущия месец.
ОСЪЖДА Д.П.П.
ЕГН ********** ,да заплати издръжка на сина си Г. Д. П. ЕГН ********** ,чрез неговата майка и законен представител -В.Г.Г.
ЕГН ********** ,в размер на по 400лв (четиристотин ) лева месечно,за изминал период от време , а
именно от 27 .02. 2019. до
завеждане на исковата молба -27 .02 .2020г., , ведно със
законната лихва за забава върху дължимата сума , от падежа до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Д.П.П. ЕГН ********** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 768 лв (седемстотин шестдесет и осем лева .) –
държавна такса върху уважения размер на иска по чл
143 и 149 СК.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок
от съобщението
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно с
оригинала
С.Ч.