Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262217 13.08.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XVІІI граждански състав, в публично съдебно заседание на първи юли две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 16980 по
описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на Ю.Л., роден на *** г. в К., Г., против
„ДЗИ- ОЗ” ЕАД, ЕИК: *********, с която е предявен иск с правна квалификация по
чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба се
твърди, че на 09.03.2019 г. ищецът предоставил собственото си МПС мотор „Харли Дейвидсън“, с peг. №*** на лицето В. В. Б., ЕГН: **********. В 14:40 ч.
на същия ден, посоченото лице е управлявало мотора в гр. П., по О.ш., като се е
движило направо. Друг водач на МПС, правещ ляв завой му отнел предимството и го
блъснал. В. Б. се обадил на номер 112 и
е уведомил за настъпването на ПТП-то. Изпратени били служители на КАТ, които
посетили местопроизшествието. Направили проби за алкохол, които били
отрицателни. Моторът бил много повреден и била използвана пътна помощ, за да
бъде прибран.
За ПТП бил съставен
Двустранен констативен протокол за ПТП от 09.03.2019 г. в 14:40 часа. От ПТП –то
настъпили имуществени вреди за моторното превозно средство на ищеца (същите
били описани подробно в опис заключение по щета ****/11.03.2019г., с приложено
копие към исковата молба). Виновен за настъпването на ПТП бил Б.М..
Първият участник в
ПТП е МПС с peг. № ****, Марка Мерцедес, С180,
собственост на В. Н.. МПС е управлявано от водач: Б. ***. За МПС имало сключена
валидна застраховка „ГО“ в „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, полица № ***.
Вторият участник в
ПТП е МПС с peг. № ***, Марка мотор „Харли Дейвидсън“, собственост на
ищеца. МПС е управлявано от лицето В. В. Б., ЕГН:**********, като водач от гр.А.,
ул.Т.“, № **. За МПС имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ в „SV SparkassenVersicherung“ , полица №
***.
На 11.03.2019г.
било подадено уведомление за щета **** по полица *** ГО на МПС до ответното
дружество, при което е застраховано МПС-то на виновния водач от ползвателя на
увреденото МПС - В. В. Б.. Направен бил оглед от експертно лице, като бил
направен подробен опис на увредените детайли в Опис заключение по щета ****/11.03.2019г.
На 25.04.2019г.
била изпратена проформа фактура - претенция по имейл
за отстраняване щетите на МПС-то от официален сервиз на „Харли
Дейвидсън“ в гр.С. до ответното дружество, в размер
на 31 885.07 лева с ДДС, като също са изпратени две оферти от интернет за
пазарната цена на мотора, в случай, че се приеме, че щетата и пълна и МПС ще
бъде бракувано. От застрахователната компания са потвърдили получаването им.
На 11.05.2019г.
ответникът е поискал референция за банкова сметка ***ал и е предоставил на
ползвателя на МПС да прецени дали иска втори оглед и ако не желае да се откаже
от него, по имейл, като е приложил и писмо с изх. №***/03.05.19г. На
застрахователя било обяснено, че мотоциклетът се намира в гр. С., ул. „Б. ш.“ №***,
в официалния представител и сервиз на „Харли Дейвидсън“ от началото на месец април, за което е бил
уведомен 10 дни след завеждане на щетата и след първия оглед от експерт на
застрахователя. Застрахователят бил уведомен, че ако е наложителен допълнителен
оглед, да се свърже с ползвателя на мотоциклета, за да уведоми сервиза и да
организира посещение за втори оглед. На 16.05.2019г. бил изпратен отказ до
застрахователя за втори оглед на увреденото МПС, за да може по - бързо да се
приключи щетата.
На 23.05.2019г.,
застрахователното дружество превело по сметката на ищеца сума в размер на
6066.73 евро (или превалутиране по фиксирания курс на
евро/лева 1.95583, сума в размер на 11 865.49 лева). Ползвателят на увреденото
МПС е изпратил имейл до застрахователя на 23.05.2019 г. с въпрос, защо не е
изплатена цялата сума по претенцията и с какви критерии е определено
заплатеното обезщетение. Отговорът по имейл от 28.05.2019г. от застрахователното
дружество бил, че той не е собственик на МПС-то и не е лицето, което е получило
обезщетението, за да му дадат такава информация, не бил и пълномощник.
На 19.06.2019г.,
ищецът изпраща запитване по имейл лично до застрахователя, като иска да му бъде
отговорено какви са критериите и как е калкулирано
обезщетението по щетата и дали са запознати с претенцията.
Застрахователят
изпратил уведомление с изх.№***/27.06.2019 г., в което посочва, че ползвателят
на мотоциклета е представил писмен отказ от извършване на допълнителен оглед.
Ползвателят, всъщност, първо е посочил къде се намира мотоциклетът и не бил
отказал втори оглед. Застрахователят посочил, че трябва или да се откаже или да
се заяви втори оглед от ползвателя на увредения мотоциклет. При което
ползвателят изпраща отказ. С горепосоченото уведомление ответникът признавал,
че е запознат с размера на претенцията за изплащане на застрахователно
обезщетение и същата е била взета под внимание, но размерът на обезщетението
бил изчислен по „регламента на Наредба 49 за задължителното застраховане и
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства.“
Ищецът не бил
съгласен с размера на така изплатеното обезщетение, за което била представена
претенция за сумата от 31 885.07 лева с ДДС, а е изплатено обезщетение в размер
на 11 865.49 лева. Заплатеното обезщетение не било достатъчно, за да се извърши
ремонт на мотоциклета и да покрие причинените имуществени вреди.
С оглед на
гореизложеното моли да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца
разликата между реално претърпените вреди и изплатената сумата от 20 000 лева, представляваща незаплатена
остатъчна парична сума от застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди
на собственото му МПС мотор „Харли Дейвидсън“, с per.№ ***,
изразяващи се в увредени елементи на мотоциклета, посочени и описани, подробно
от експертно лице П. Г., който е направил подробен опис на увредените детайли в
Опис - заключение по щета ****/11.03.2019г. получени като пряка и
непосредствена последица от ПТП, настъпило на 09.03.2019г., по вина на водача
на МПС с per. № ****, Марка Мерцедес, С180,
собственост на В. Н. и ползвател и виновен за настъпване на ПТП - Б. М., което
обезщетение е дължимо по застраховка „Гражданска отговорност“ в „ДЗИ - Общо
застраховане“ ЕАД, полица № ***, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се разноски.
В законоустановения
едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, който оспорва предявените
искове по основание и по размер. Не оспорва твърденията на ищеца за настъпило
пътнотранспортно произшествие на 09.03.2019 г. на О.ш. на град П. между МПС, с
марка „Харли Дейвидсън“, с
номер на рама ***, с peг. № ***, от една страна, и от
друга страна - лек автомобил с марка Мерцедес, модел Ц180, с peг. № ****. Признава наличието на сключен застрахователен
договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика
на процесния лек автомобил и ответника, както и че е заплатил 11 865.49 лева по
банкова сметка *** - ищец.
Оспорва заявения от
ищеца механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие, както и
причинно - следствената връзка между този механизъм и претендираните
за възстановяване вреди.
Твърди, че не само
застрахованото в дружеството лице имало вина за настъпване на събитието.
Ищецът бил
управлявал със скорост, надвишаваща разрешената за съответния участък, с което
сам се е поставил в състояние на опасност, т.е. не е могъл своевременно да
реагира и по този начин с поведението си е допринесъл за настъпването на
сблъсъка и вредите от него.
На следващо място
твърди, че е налице тотална щета на моторното превозно средство. Поради което
счита, че на основание чл. 390 КЗ, застрахователят дължи обезщетение до
действителната стойност на вещта, последната намалена със стойността на
запазените части, агрегати и детайли.
Размерът на
исканото обезщетение за възстановяване на вредите бил завишен и не отговарял на
действителната стойност на необходимото за обезвреда.
Разпоредбата на чл. 390, ал.1 КЗ изисквала преди изплащане на застрахователно
обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, на
застрахователя да се представи удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което
е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална
щета.
Застрахователят не
дължал обезщетение за забава, тъй като такава още не била настъпила, именно
защото увреденото лице не било представило удостоверение за прекратена
регистрация поради наличие на тотална щета.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца
е да докаже пълно и главно,че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято „Гражданска
отговорност“ към датата на деянието
е застрахована при ответника, е
претърпял имуществени вреди, на
притежавания от него лек автомобил, както и техния размер. Следва да докаже и
отправянето на искане до застрахователя за заплащане на причинените вреди –
обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, което е предпоставка за
допустимост на настоящата исковата претенции.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като следва да установи
онези свои правоизключващи и правопогасяващи
възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата, вкл. и възражението си,
че водачът на застрахованото при него МПС не е виновен за настъпването на ПТП, а – при
установяване на горните елементи от фактическия състав на вземането от ищеца –
следва да докаже, че е погасил претендираното
обезщетение.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът намира следното:
На основание
чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на 09.03.2019 г., в гр. Пловдив, на О.ш., е настъпило ПТП, между моторно превозно средство, с марка „Харли Дейвидсън“, с номер на рама
***, с peг. № ***, от една
страна, и от друга страна - лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел Ц180, с peг. № ****, последното застраховано по застрахователен договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „ДЗИ ОЗ“ ЕАД, обективиран в застрахователна полица ***, както и че
ответникът е заплатил сумата от 11 865.49 лева, по банкова сметка ***. /виж Определение от закрито съдебно заседание от 28.01.2020
г./.
Следователно, съдът приема, че към датата на произшествието – 09.03.2019
г., е налице валидно застрахователно правоотношение между делинквента
- собственик на лек автомобил „Мерцедес
С180“ и ответника „ДЗИ ОЗ“ ЕАД, което е покривало съответния риск
за причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.
Съдът
приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
доказателства.
Основните спорни по делото въпроси, с оглед
възраженията на ответника са: дали е налице причинна връзка между настъпилото
ПТП и всички заявени от ищеца увреждания на мотор „Харли
Дейвидсън“; налице ли е вина на водача на лек
автомобил „Мерцедес С180“, съответно има ли съпричиняване
от водача на увредения мотор „Харли Дейвидсън“ за настъпване на ПТП; действителният размер на
причинените в резултат на ПТП щети по мотор „Харли Дейвидсън“.
Настъпването
на ПТП не е спорно. Относно механизма на събитието, вредите и последващите действия на участниците в произшествието, са
събрани писмени доказателства и доказателствени средства.
От
приложения като писмено доказателство – двустранен констативен протокол за ПТП,
съставен между водачите на двете процесни МПС, а
именно: между В. Б., като водач на мотор „Харли Дейвидсън“, с рег. № ***, собственост на Ю.Л.
и водачът Б.М. на л.а. „Мерцедес
С 180“, с рег. № ***, собственост на В. Н., се установява, че е настъпило
ПТП, на 09.03.2019 г., в 14:40 ч. в гр. П., на „О.ш.“, като при завиване
на ляво и при неспазване на знак за предимство, е ударил движещият се направо
мотор „Харли Дейвидсън“, вследствие
на което са настъпили имуществени вреди за мотора – цяла предна част, кормило,
ауспух, двата калника, като вината за случилото се поел водачът на „Мерцедес С
180“ – Б.М..
От
приетите по делото писмени доказателства – Уведомление за щета **** от
11.03.2019 г., Опис – заключение от 12.03.2019 г., оферта за отстраняване на
щетите по мотора, проформа – фактура от 17.04.2019
г., издадена от „София Мото Трейд“ ООД, ел. кореспонденция, Опис на
допълнително представени документи по щетата, писма – отговори от
застрахователя – ответник от 03.05.2019 г. и 27.06.2019 г., безспорно се установява, че на 11.03.2020 г. водачът на
мотор „Харли Дейвидсън“ – В.
Б., е посетил офис на ответното дружество, където била образувана щета с № ****. Направен бил оглед на щетите по мотора и е изготвен
„Опис-заключение“ по щета № ****, като в описа са описани увредените
детайли.
По делото, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът е предявил в срок писмена
претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, като е спазил
съответната процедура и е представил необходимите документи, в резултат на
което ответникът „ДЗИ - ОЗ“ ЕАД,
е изплатил на ищеца по банковата му сметка обезщетение в размер на 11 869.49
лева.
Ето защо и, съдът намира, че наведените от страна на
ответника, възражения във връзка с недължимостта на претендираното обезщетение, свързани с механизма на ПТП и
вината, вредите по мотора „Харли Дейвидсън“,
верността на Констативния двустранен протокол от 09.03.2019 г., вината на
водата на л.а. „Мерцедес С180“, са изцяло неоснователни.
По делото безспорно е установено,
че след настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е изплатил на
ищеца определена сума като обезщетение, която счита за правилно изчислена и
справедлива. От извънпроцесуалното поведение на
ответника /извършено плащане/ следва да се приеме, че същият не е оспорвал
настъпването на застрахователното събитие като факт. Нещо повече – същият не е
оспорил фактите, включени в основанието
за плащане. Обстоятелствата при какви условия и по какви причини е
настъпило процесното ПТП не са били отчетени като
такива, обуславящи възможността за отказ да бъде изплатено обезщетение.
Съдът намира, че извънпроцесуалното признание на фактите, включени в
основанието за плащане на обезщетението, са пречка да бъдат уважени възраженията
за недължимост на претендираното обезщетение, тъй като застрахователят е признал принципната дължимост на застрахователно обезщетение.
Предвид горното спорен остава единствено размерът на обезщетението.
За пълнота на изложеното, съдът
намира следното:
Настъпването на ПТП
не е спорно. Относно механизма на събитието, вредите и последващите
действия на участниците в произшествието, са събрани писмени доказателства и
доказателствени средства.
От съставения
Двустранен констативен протокол за ПТП от 09.03.2019 г., се установява, че вина
за случилото се, е поел водачът на л.а. „Мерцедес С 180“, с рег. № ***– В. М., застрахован
с застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, който причинил
произшествието.
Относно механизма на
произшествието, по делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпита на свидетеля Б.Н.М. /без родство/ - водачът на л.а. „Мерцедес“. Свидетелят заявява, че е бил участник
в процесното ПТП, което било реализирано през 2019 г. в гр. П., на О.ш., когато пътувал от село Б. и спрял на стопа на
О.ш., откъдето трябвало да направи ляв завой. Свидетелят твърди, че спрял на
стопа, погледнал вляво и вдясно, но не видял превозно средство. Сочи, че в
момента на завиването, в последния момент видял моториста, който се ударил в
него и претърпели ПТП. Свидетелят твърди, че мотористът е карал бавно. Свидетелят твърди, че след това се
върнал обратно на мястото, за да види защо е станало така и защо не го е видял.
Установил, че точно преди разклона за Б. имало рекламна табела, която вероятно
му е попречила да види моториста, тъй като е по – малко превозно средство и е
бил в тази мъртва точка зад табелата. Свидетелят твърди, че вината е изцяло негова.
Сочи, че от стопа до мястото на удара не бил пресякъл още осевата линия. Като
тръгнал, може би някъде около осевата линия, усетил удара. Мотоциклетът ударил
задната лява част на неговия автомобил, в задната броня. Свидетелят заявява, че
неговия автомобил леко се завъртял от удара в посока запад, към осевата линия. Сочи,
че веднага спрял, като след спирането, автомобилът му бил леко под 45 градуса
на осевата линия, предницата му била пресякла осевата линия, бил в дясната
лента, посока П.. След удара колата леко му се завъртяла и спряла, а колата му
била изцяло в дясната лента. Твърди още, че се е изнасял на първа скорост. След
удара, моторът подминал кръстовището и един - два метра след кръстопътя,
отдясно спрял и мотоциклетистът полегнал настрани, но нямал контузии. Якето му
било разкъсано на лакътя и имал охлузване. Свидетелят твърди още, че след случката
се обадили и двамата на тел. 112. Дошли полицаи и им взели проби, като и
двамата водачи били с отрицателни тестове. Полицаите видели, че мотоциклетистът
не е ударен и им казали, че ако има щети трябва да отидат при застрахователя на
свидетеля, за да се види какво ще се прави по-нататък. С моториста се разбрали
и на следващия ден отишли в „ДЗИ“.
Показанията следва
да бъдат ценени като пълни, непротиворечиви и последователни. Същият
възпроизвежда свои преки впечатления за случилото се, като казаното от него се
подкрепя и от останалите доказателства.
Прието
е заключение на съдебно авто-техническа експертиза,
което се възприема като компетентно, подробно и неоспорено от страните. След
прецизен и задълбочен анализ, в.л. сочи, че от техническа гледна точка – механизмът на настъпилото произшествие
е свързан с предприета маневра завой наляво от водача на л.а. „Мерцедес С 180“,
не пропуска движещия се по път с предимство мотор „Харли
Дейвидсън“, следствие на което е настъпил удар в
задната част на автомобила и в предната част на мотора.
При така
установената фактическа обстановка и ангажирани доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за доказано, че
инцидентът е настъпил именно по посочения от ищеца механизъм, описан и в
съставения двустранен протокол за ПТП. Направените от ответника оспорвания за
различен такъв – останаха недоказани, при което не се споделят.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата,
водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство,
да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да
се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност ,за да
премине в друга пътна лента, да завие
надясно или наляво за навлизане по друг
път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди,
че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Според разпоредбата
на чл. 47 ЗДвП водач на пътно превозно
средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост,
че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението,
които имат предимство. Съгласно чл. 48 от същия закон, на кръстовище на
равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират
или приближават от дясната му страна,
а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите
пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на
движение. Според чл. 50, ал. 1 ЗДвП - на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на
пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство, а според ал. 2 на
същата разпоредба - когато на кръстовище е указано, че пътят с предимство
променя направлението си, водачите, които се намират на този път, се ръководят
помежду си от правилата на чл. 48.
От същите правила се ръководят помежду си и водачите на превозните средства,
които не се намират на пътя с предимство. Разпоредбата на чл. 50а ЗДвП, разпорежда,
че е забранено навлизането в кръстовище дори и
при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди
водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение.
Следователно, с описаните по – горе действия, водачът на лек автомобил „Мерцедес
С 180“ е нарушил правилата на движение, доколкото е предприел ляв завой и не е пропуснал
мотора, движейки се по път с предимство, и в резултат на
това противоправно поведение е настъпило процесното ПТП. Освен фактът на ПТП и противоправно
поведение на делинквента, от доказателствата по
делото се установяват и останалите признаци от фактическия състав на
непозволеното увреждане – настъпването на вреди и причинната връзка между тях и
виновните действия на делинквента.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на съпричиняване на щетите на мотора от страна на водача му,
доколкото заявените в подкрепа на това възражение твърдения за несъобразена
скорост на този водач не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Напротив, дори от свидетелските показания се установява, че
водачът на мотора не се е движел с висока скорост, карал е бавно.
Тълкуването на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че,
за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към
резултата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават
предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за
поведение, но и нарушенията да са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. По делото не се
установиха при условията на пълно и главно доказване възраженията за такова
поведение на водача на мотора, което да се намира в причинно - следствена връзка
с ПТП и да е допринесло за настъпване на вредите. Няма данни да има принос или
да е нарушил правило за движение по пътищата.
В тази връзка
следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС, не се
включва безпределно изискване за всестранно и пълно предвиждане на всеки
възможен резултат, ако няма обективни данни за налична опасност. Отделно, дори
да е налице някакво нарушение /каквото в случая не се установява/ - то трябва да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е негово
следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно
е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Приносът
трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан,
а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки,
застъпени в т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/
2008г. ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о и др.
Ето защо и доколкото въведеното защитно възражение за съпричиняване не е установено от навелата го страна
/Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 98 от 24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК/,
същото се явява неоснователно.
Страните по делото не спорят, че застраховката
„Гражданската отговорност“ на водача на л.а. „Мерцедес С 180“ към датата на ПТП е
била застрахована при ответника, при което същият е материалноправно
легитимиран да отговаря по иска, тъй като рискът при застраховка „Гражданска
отговорност” включва опасността от възникване на санкционното задължение за
поправяне на вредите, причинени от виновно деяние в нейния стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД.
Противоправното поведение на
водача на л.а. „Мерцедес С 180“ се установява. Същият е нарушил правила за движение
по пътищата - съгласно чл. 5, ал. 1,
т.1 ЗДвП - всеки участник в движението с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В случая, тези
предписания са били нарушени. Не са спазени и правилата на чл. 25, ал. 1, чл. 47, чл. 48 и
чл. 50, ал. 1 ЗДвП.
Изложеното
обуславя извод за провеждане на пълно и главно доказване на елементите от
фактическия състав на претенцията – противоправно
поведение от страна на водача на МПС, който е предизвикал инцидента по
твърдения механизъм, в резултат от който са настъпили твърдените имуществени
вреди за вещта на ищеца.
Няма данни
установените щети да са били налични преди ПТП / или да не са свързани с него,
поради което и възраженията на ответника не се споделят.
Относно размера
на увредените части и техния ремонт, както и за среднопазарната
стойност на аналози на неувреден мотор, по делото са приети: авто-техническа експертиза и допълнителна такава.
Предвид обстоятелството, че
допълнителната авто-техническа експертиза е допусната
поради факта, че не е открит аналог на изследваното МПС в РБ, съответно е
изготвена, след направена по-обстойна проверка и задълбочен анализ относно стойността
на увредения мотор и намерени пазарни аналози на процесното
МПС от същата марка и модел, определени от интернет – пространството, съдът кредитира
стойностите, посочени от в.л., в допълнителната авто-техническа
експертиза.
От заключението на допълнителната съдебно авто-техническата експертиза се установява, че среднопазарната стойност на мотора към датата на ПТП, е 33 211 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 390 КЗ,
тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на
разходите необходими за ремонт надвишава 70% от действителната му стойност.
Според изготвената съдебно авто-техническа
експертиза, общата стойност на необходимите средства за възстановяване на
увредения автомобил, по Опис – заключение от ответника „ДЗИ ОЗ“ ЕАД, възлиза на
25 359.06 лева (по – ниска в
сравнение с Фактура – проформа с издател „София Мото
Трейд“ ООД, при която общата стойността на ремонта е 31 885.07 лева).
След извършено проучване, експертът сочи, че средната пазарна стойност на мотора
към датата на настъпване на ПТП е била в размер на 33 211 лева, като в.л. е посочило, че разходите за възстановяване
на автомобила надвишават 70% от неговата действителна стойност, поради което е
налице тотална щета по смисъла на закона.
В приетото заключение в.л. посочва, че среднопазарната
стойност на мотора е в размер на 33 211
лева, а стойността на причинените щети при изкупуване на останките на
мотора от автоморга е 32 211 лева. В.л. в открито съдебно заседание, проведено на
01.07.2021 г. посочва, че този мотор е много специфичен за нашия пазар, ако се
търсят части точно за него е много трудно, като вероятността е нулева, като
посочената стойност от 32 211 лева е хипотеза, ако евентуално някой тръгне
да го купува. В.л. сочи, че единственият начин е да се закупи мотора с
увредите.
При така събраните доказателства претенцията се явява основателна до сумата
от 32 211 лева, която представлява
разликата между средната пазарна цена на мотора – 33 211 лева и стойността
на запазените части към момента, а именно: 1 000 лева. /л.12 от допълнителна
САТЕ/.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване
на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на ищеца.
Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценяване. В
този смисъл е Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т.
о., ТК и Решение209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.,
ТК. След като стойността на обезщетение трябва да бъде равна на стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото
качество, ищецът не би могъл да получи цялата сума и същевременно да остане
собственик на запазените части. При такава хипотеза ищецът би се обогатил
неоснователно, защото получава обезщетение в размер на пазарната стойност и ще
може да реализира допълнителни средства от продажбата на запазените части или
предаването на автомобила за вторични суровини. В този смисъл е и практиката на
ВКС по конкретни казуси за определяне на обезщетение при установена тотална
щета: Решение № 65 от 09.07.2013г. по гр.д. 865/2012г. и Решение № 165 от
24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г.
С оглед горното, претенцията е доказана по основание. Отказът за плащане
при предявяване на искането по реда на чл. 380 КЗ, за разликата над платеното,
не е следвало да бъде постановяван, тъй като е незаконосъобразен.
Относно нейния размер, при така събраните доказателства, както се посочи и
по-горе, претенцията се явява основателна до сумата от 32 211 лева, която
представлява разликата между средната пазарна цена на МПС (33 211 лева) и
стойността на запазените части към момента, а именно: 1000 лева. От тази сума –
32 211 лева, следва да се приспадне платено от застрахователя на ищеца
обезщетение, преди подаване на исковата молба в съда, а именно: в размер на 11 865.49
лева. Така получената стойност на дължимото обезщетение се равнява на 20 345.51
лева. Предявената претенция от 20000 лева, е в рамките на този размер, поради
което същата следва да се уважи изцяло.
По акцесорната претенция за законна лихва:
Установи се наличие на главен дълг.
Съдът не споделя възраженията на ответното
дружество, че не дължи обезщетение за забава, тъй като такава още не била
настъпила, доколкото увреденото лице не е било представило удостоверение за
прекратена регистрация поради наличие на тотална щета и съобразно разпоредбата
на чл. 390, ал. 1 КЗ.
От
представените по делото писмени доказателства по претенцията, се установява, че
ответникът – застраховател не е уведомил ищеца, че определя обезщетението при
условията на тотална щета.
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, във вр. с
чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ лихвите за
забава на застрахования, за които застрахователят отговаря пред увреденото
лице, се плащат само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. От представената по
делото писмени доказателства по претенцията, се установява, че ищецът е
уведомил застрахователя на 11.03.2019 г.
Доколкото, обаче, ищецът претендира присъждане на законна лихва от датата
на постъпване на исковата молба в съда – 18.10.2019 г. до окончателното погасяване,
искането ще се уважи, считано от тази дата.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Ищецът е представил доказателства и претендира
разноски в общ размер от 2220 лева, от които 800 лева – държавна такса, 120
лева – депозит САТЕ, сумата от 1300 лева– заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият е съобразен с
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. с оглед
материалния интерес и съответства на процесуалните усилия за защита интересите
на ищеца по делото.
Разноските от
общо 2220 лева ще се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, да заплати на Ю.Л., роден на
*** г. в К., Г., с номер на лична карта
****, изд. на *** год., в К., Г., с адрес: град
К., Г., ул. „М.” ***, следните суми: сумата от 20 000 лева
(двадесет хиляди лева) - главница, представляваща непогасена част
от застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 09.03.2019 г., в гр. П., О.ш.,
за причинени имуществени вреди – тотална щета, на мотор „Харли
Дейвидсън“, с peг. № ***, настъпили по вина на
водач на застрахования при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, съгласно полица № BG ****, лек автомобил „Мерцедес С 180“, с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 18.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 2 220 лева (две хиляди
двеста и двадесет лева) – разноски за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ