НОХД №  693/2016 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимия Т.  П.  К. ***, за престъпление по чл.316 от НК във връзка с чл.308 ал.2 и във вр. с ал.1 от НК, а именно за това, че на 15.10.2015 г., в гр. П., съзнателно се е ползвал  от неистински официален документ - копие на диплома за средно специално образование, серия В-**, № ******, с рег. № *-*/****** г., издадена от Професионална гимназия по транспорт „Г.Д.”- гр. П., на негово име, с частна заверка „вярно с оригинала”, положена от него,  като е представил същото в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- П., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Подсъдимият не се явява лично в съдебно заседание. Производството е проведено в негово отсъствие, с участието на упълномощен защитник.

          Прокурора поддържа обвинението, като пледира за осъдителна присъда с налагане на ефективно наказание лишаване от свобода.

          Защитникът на подсъдимия пледира за установена виновност. Иска налагане на наказание лишаване от свобода в минимален размер.

Пазарджишкият районен съд обсъди събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК и прие   за  установено  от  фактическа  страна  следното:

Подс. Т.К. искал да се сдобие със свидетелство за управление на МПС, но нямал законово изискуем образователен ценз- завършено най-малко основно образование за придобиване на правоспособност за управление на МПС.

За да се снабди със свидетелство той решил да извърши документно престъпление, а именно, да си послужи с неистински официален документ за завършено образование-диплом.

По неустановен начин, през 2015 година,  подс.К. се снабдил с неистинска диплома за средно образование серия ***, № ***, с рег. № *-*/******* г., издадена от Професионална гимназия по транспорт „Г.Д.”- гр. П. на негово име.

На 14.09.2015 г. подс. К. се записал на курс за придобиване на свидетелство за управление на МПС в  „Н. К.” ООД –гр. София. Завършил успешно курса във фирмата, след което на 05.10.2015 г. и на 09.10.2015 г.   издържал съответно  теоретическия и практически изпити пред Областен отдел „Автомобилна администрация”-гр. София.

На 15.10.2015 г. подс. К. отишъл в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Пазарджик, където подал заявление за издаване на първоначално свидетелство за управление на МПС. Заявлението с вх. № 1-6550/15.10.15 г., заедно с придружаващите го документи, сред които и   ксерокопие на горепосочената диплома, представил пред св.Р.С. – служител в Сектор „ПП”. При подаването на документите подс. К. заверил ксерокопието на дипломата  с изписване саморъчно на текста „Вярно с оригинала” и се подписал.На подс. К. било издадено  СУМПС № ******/***** г. Същото той получил лично на 19.10.2015 г.

Междувременно от  сектор „ПП” при ОДМВР- Пазарджик била извършена проверка относно легитимността на дипломата за средно специално образование представена от подсъдимия, при която било установено, че такава диплома не е издавана от посоченото в нея учебно заведение.

Постъпило писмо с изх. № ****/****** г. от Професионална гимназия по транспорт „Г.Д.”- гр. П.,  в което било отразено, че в регистрационната книга на училището не съществува регистрационен № 3-3/04.07.2005 г. за дипломи издадени през 2005 г., какъвто бил номерът на дипломата, представена от подс.К.. Ставало ясно също, че издадените и регистрирани през 2005 год. дипломи бил със серия А-05. В училището нямало специалност „машинист-монтьор на пътно-строителни машини и двигатели с вътрешно горене”, каквато специалност е била посочена, в представената от подсъдимия диплома. Директор на училището била инж.Т.З., а имената, изписани в дипломата за членове на зрелостната комисия били непознати за училището.

По повод на всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.

Видно от заключението на изготвената и приета по делото почеркова експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, подписът и ръкописния текст „Вярно с оригинала” в ксерокопие на диплома за средно специално образование, серия ***, № ******, с рег. № ***/**** г., издадена от Професионална гимназия по транспорт „Г.Д.”- гр. П. са положени от лицето Т.П.К..

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите С., К., К. и З., заключението на почерковата експертиза и писмените доказателства, приети по делото.

При така изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.К. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на чл.316 от НК във връзка с чл.308 ал.2 и във вр. с ал.1 от НК, като на 15.10.2015 г., в гр. П., съзнателно се е ползвал  от неистински официален документ-копие на диплома за средно специално образование, серия ****, № ****, с рег. № *****/****** г., издадена от Професионална гимназия по транспорт „Г.Д.”- гр. П., на негово име, с частна заверка „вярно с оригинала”, като е представил същото в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- П., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

            Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на  деянието си, като е имал представи за всички обективни елементи на конкретния престъпен състав и е искал настъпването на общественоопасните последици - действал е с пряк умисъл.        

          При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 от НК относно неговата индивидуализация.

Съдът отчете завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, в резултат на което се засяга драстично документооборотът,  т.к. посредством използването на инкриминирания документ се е стигнало до издаване на СУМПС на лице без необходимия по закон образователен ценз, а от там вече същото това лице е започнало да афишира придобита правоспособност за една  високорискова дейност,  каквато  е  шофирането.

Съдът прецени и обществената опасност на подсъдимия,  която е  висока. Той е осъждан общо четири пъти в периода 2004г.-2011г. за извършени умишлени престъпления от ОХ – държане на наркотици, две кражби и един грабеж. Изтърпявал е фективни наказания лишаване от свобода. Последната му присъда е по НОХД № *****/******г. на КРС,  влязла в сила на 25.02.2011г, за извършено престъпление по чл.198 ал.1 от НК. Наложено му е наказание от три години лишаване от свобода, което е изтърпял на 07.11.2013 година. Отделно от това негативно охарктеризиран  по местоживеене

           Подбудите за извършване на престъплението се коренят в личността на подсъдимия, в ниското му правосъзнание  и  незачитането на установения в страната правов ред.

           Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия съдът отчете тежкото му семейно, материално положение и имотно състояние. Установява се, че има дете в първи клас, за което се грижи в Г., където пребивава. Единствена помощ в грижите и отглеждането получава от бабата на детето по майчина линия, т.к. майката ги е напуснала и е в неизвестност. Смекчаващо обстоятелство е и това, че подсъдимият все пак е издържал успешно теоретико-практическия изпит за шофьорска правоспособност.

Отегчаващи обстоятелства – обремененото съдебно минало и негативните характеристични данни.

           При тази данни и като съобрази наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,  съобразно  относителната им тежест, съдът даде превес на смекчаващите, като намери, че за постигане целите на наказанието подс.К. следва да бъде осъден  на   шест месеца  лишаване от свобода, което е съответно на тежестта на извършеното от него.

С оглед данните за личността на подсъдимия и обремененото му съдебно минало – осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер, то е неприложим институтът на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.

На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор, т.к. за подс.К. не е налице хипотезата на чл.59 ал.1 от ЗИНЗС, т.е. той вече е бил осъждан на лишаване от свобода и настоящото му осъждане пак на лишаване от свобода не е за първи път.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК подс.К. бе осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР – П.  сторените по делото разноски в размер на 110.64 лв. за експертиза, както и 5 лв. държавна такса за евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: