№ 26
гр. Враца , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211400500215 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
Ц. Х. Ц. от с.***,обл.Враца,чрез процесуален представител адв.К.Б. от РАК,е обжалвал
решение на РС Мездра от 30.12.2019г.,постановено по гр.д.№ 287/2019г.,в частта,в която е
уважен предявен против въззивника иск с правно основание чл.422 ГПК.
Поддържа се във въззивната жалба,че обжалваното решение в атакуваната му част е
неправилно,незаконосъобразно и необосновано,поради което се иска неговата отмяна,и
постановяване на ново от въззивната инстанция,с което предявения иск се отхвърли
изцяло.Излагат се подробни доводи и съображения.Претендират се разноски за двете
инстанции.
Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено.Претендира разноски.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и процесуално
допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща
право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на
1
чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество същата се явява частично основателна.
Пред първоинстанционния съд против въззивника е предявен иск с правно основание
чл.422 ал.1 вр.чл.415 ГПК за установяване дължимост на суми,присъдени с издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 25/2019г.по описа на РС Мездра. Поддържа се в исковата
молба,че на 05.12.2016г. "Вива Кредит" ООД като заемодател и ответника като заемател
сключили договор за потребителски кредит,по силата на който заемодателят предоставил в
заем на ответника-заемател сумата 400 лв.,а последният поел задължение да я върне ведно с
договорната лихва на 18 равни двуседмични вноски в размер на 25,64 лв.всяка,като падежът
на първата вноска е 19.12.2016г.,а на последната – на 14.08.2017г.В договора били
уговорени и суми,представляващи разходи във връзка с обслужване и събиране на
кредита,неустойка,дължима при неизпълнение задължението на заемателя да предостави
надлежно обезпечение на кредитора,както и такса за експресно разглеждане на документите
за отпускане на кредита.Била уговорена в договора и законна лихва върху всяка просрочена
вноска за всеки ден забава.Според изложеното в исковата молба ответникът не издължил
изцяло получения кредит/заем/.Бил внесъл общо 245,90 лв.,с която сума били погасени част
от таксата за експресно разглеждане на искането за кредит,таксата разходи за събиране на
просрочени задължения,дължимата неустойка,договорната лихва и 79,56 лв.-главница.
Поддържа се в исковата молба също,че на 07.09.2017г.било подписано Приложение № 1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 22.01.2013г.,по силата
на което вземането на "Вива кредит" ООД по сключения с ответника договор за кредит било
прехвърлено на "АСВ" ООД,провоприемник на който се явява настоящия ищец – "АСВ"
ЕАД,ведно с всички привилегии и обезпечения. Ответникът бил уведомен за прехвърляне на
вземането от цедента по договора за цесия,като уведомлението било получено от майката на
ответника със задължение да му го предаде.Независимо от това към исковата молба ищецът
прилага ново уведомление за цесията,като поддържа,че ако се приеме,че ответникът не е
бил уведомен за цесията чрез връчване уведомлението на неговата майка да се смята,че това
е станало с получаване на исковата молба и приложеното към същата уведомление за
извършената цесия.Към исковата молба са представени сключения договор за паричен заем
с приложенията към него,без приложен към същия погасителен план,рамков договор за
прехвърляне и продажба на вземания от 22.01.2013г.,приложение №1 към него с името на
ответника под № 68,потвърждение за сключена цесия,уведомително писмо до ответника за
извършената цесия,обратна разписка за получаване на уведомително писмо,в която е
отразено,че същото е получено от майката на ответника.
Ответникът е оспорил така предявения иск.На първо място прави възражение чрез
процесуалния си представител,че не е уведомен надлежно за извършената цесия на
вземането .Такова уведомление не е било налице и към момента на подаване на заявлението
за издаване заповед за изпълнение,поради което заявителят – ищец не е имал качеството на
кредитор по отношение на ответника в заповедното производство и не е разполагал с
процесуалната легитимация да е заявител в заповедното производство и в последствие – и в
2
исковото.Цесията не е произвела никакво правно действие по отношение на длъжника.При
условията на евентуалност/алтернативност ответникът прави възражение за нищожност на
сключения договор за заем като сключен в нарушение на разп.на чл.10 и чл.11
ЗПК.Поддържа,че не е получавал суми по сключения договор за кредит.Позовава се на
разп.на чл.22 ЗПК и чл.23 ЗПК,според който при недействителен договор лихви и други
разноски не се дължат,а само чистата получена сума.На последно място отново в условията
на евентуалност или алтернативност прави възражение за недължимост на претендираните
лихви и неустойка.
Исковете са с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. с
чл. 79 ал.1,чл. 92 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.99 ЗЗД.
По делото са събирани писмени доказателства.Приложено е ч.гр.д.№ 25/2019 год. по описа
на МРС.Назначена е и изслушана специализирана експертиза.
Установено е от приложеното ч.гр.дело,че в МРС е постъпило по подсъдност заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, против Ц. Х. Ц. за сумата от 320,44 лв. — главница, сумата от 38,52 лв. - договорна
лихва от 13.02.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 14.08.2017 г. /падеж на последна
погасителна вноска/, сумата от 128,10 лв. - такса за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит за периода 13.02.2017 г. до 14.08.2017 г. /падеж на последна вноска/,
сумата от 55 лв. - такса разходи за събиране на просрочени вземания, сумата от 70 лв. - такса
разходи за дейност на служители, сумата от 127,96 лв. - неустойка за периода от 13.02.2017
г. до 14.08.2017 г. /падеж на последна вноска/, сумата от 41,24 лв. - лихва за забава за
периода от 07.09.2017 г. до 07.12.2018 г. /дата на подаване на заявлението в съда), ведно със
законната лихва от 07.12.2018 г. /дата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 25 лв. - разноски по делото под формата на
държавна такса, както и сумата от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.Посочено е в
заявлението,че вземането представлява задължение по Договор за паричен заем № 5320320,
сключен между „Вива кредит“ ООД и Ц. Х. Ц. на 05.12.2016 г. като в последствие
вземането по договора е прехвърлено от страна на „Вива кредит“ ООД на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД ,правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД по силата на Приложение № 01/7.09.2017 г. към Рамков договор за продажба на
вземания /цесия/ от 22.01.2013 г.Образувано е ч.гр.д.№ 25/2019 год. по описа на МРС.Съдът
е уважил подаденото заявление и е издал Заповед № 21/ 11.01.2019 год.за претендираните
суми. Длъжникът е оспорил задължението и в законовият едномесечен срок заявителят е
предявил установителен иск - настоящия.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводната експертиза неоспорена от
страните и възприета от съда,заключението на която се възприема и от настоящата
инстанция като обективно и компетентно.Установява се от заключението,че ответникът е
погасил част от задължението и остават непогасени : главница в размер на 320,44 лв., 38,52
3
лв. договорна лихва, 128,10 лв. такса за експресно разглеждане по отпускането на кредит,55
лв. такса за събиране на просрочени вземания, 70 лв. - такса разходи за дейността на
служител, 127,96 лв. неустойка и 40,68 лв. лихва за забава.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционния съд приел предявения иск за претендираната главница/320,44
лв./,договорна лихва 38,52 лв. и 40,68лв.-лихва за забава за основателен и доказан и го
уважил в тази му част,като в останалата му част го отхвърлил като неоснователен и
недоказан.В отхвърлителната му част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Въззивната инстанция не споделя изцяло крайните фактически и правни изводи на
първата,и намира,че решението и е постановено при неправилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото.Правилни са изводите,че за уважаването на
предявения иск, ищецът следва да установи наличието на посоченото облигационно
правоотношение произтичащо от Договор за паричен заем № 5320320 от 05.12.2016 год.,
предаването на сумата на ответника, уговорения падеж на погасителните вноски, изтичането
на срока на договора, прехвърлянето на вземанията по договора с договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ , уведомяването на длъжника,и,че в конкретния случай
тези факти и обстоятелства са установени,както и останалите договорености между страните
- за връщане на кредита с надбавка (лихва), уговарянето на такса за експресно разглеждане
на документите за отпускане на кредита, уговарянето на такса разходи за събиране на
просрочени вземания и на такса разходи за дейност на служител, уговарянето на валидна
неустоечна клауза за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, забавата на длъжника, както и установяване всяко едно от вземанията по
размер.
Изложеното се установява от приложеният по делото договор за паричен заем №
5320320 от 05.12.2016 год.,от който е е видно, че между „Вива Кредит“ ООД в качеството на
кредитодател и ответника Ц.Х., като заемател е възникнало заемно правоотношение, по
силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 400 лева, която сума
заемателят, съгласно чл.2 ал.2 от договора удостоверява, че е получил с подписването на
договора. Уговорен е между страните фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.34 %.
В договора е предвидено, че заемателят се е съгласил да ползва услуга експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредита, за която услуга се заплаща такса в общ
размер на 164,70 лева, разпределена в седмичните погасителни вноски. Така седмичната
вноска е в размер на 34,79 лева и общо дължимата сума по кредита, включваща главница,
възнаградителна лихва и такса експресно разглеждане е в размер на 626,22 лева. В договора
в чл.4 ал.1 е предвидено в 3-дневен срок от подписването му да се представи на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора — поръчител /отговарящ на определени
условия в договора/ или банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на договора,
като при неизпълнение на това задължение се начислявала неустойка в размер на 164,70
лева, разпределена в седмичните погасителни вноски.
Правилни са и изводите на първоинстанционния съд,че съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС за неравноправния характер на клаузите в потребителския
договор съдът следи служебно и следва да се произнесе, независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни.
4
Договорите за потребителски договори,какъвто е и настоящия, трябва да отговарят на
клаузите,визирани в чл.10 и чл.11 ЗПК.В конкретния случай настоящият състав намира,че
не е изпълнено условието на чл.10 ал.1 ЗПК-шрифтът на който е изписан договора и
приложенията е по-малък от 12.Не са налице и клаузите,визирани в чл.11 ал.1 т.9а и чл.11
ал.1 т.11 и 12 ЗПК.
Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, и последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването, а т. 12 предвижда, че погасителният план следва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и допълнителните
разходи.В случая,както се изложи погасителен план липсва,а доколкото такъв е
инкорпориран в самия договор,то той не съдържа изискуемото съдържание,цитирано по-
горе.В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл.
11 ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Този извод на първоинстанционния съд по принцип е правилен.Неправилно,обаче
съдът е приложил материалния закон,игнорирайки разп.на чл.23 ЗПК,която гласи,че когато
договорът е недействителен поради неспазване разп.на чл.10 и 11 ЗПК се дължи чистата
сума на кредита,без лихви и други разходи по кредита.Т.е.при приетата недействителност на
договора искът се явява основателен единствено за претендираната главница,като от чистата
получена сума по договора/400 лв./ се приспадне внесеното от въззивника по договора,което
според вещото лице възлиза на 245,90 лева.Не отговаря на обективната действителност
изложеното от първоинстанционния съд,че ответникът не е възразил срещу дължимостта на
главницата.Това е сторено още с отговора на исковата молба.
С оглед изложеното до тук относно недействителността на договора и разп.на чл.23
ЗПК недължими са всякакви лихви и разноски,вкл. и сумите по претенциите за заплащане
на такса за експресно разглеждане на документи ,такса разходи за събиране на просрочени
вземания и за дейност на служител за извънсъдебно събиране на вземанията,които
съгл.разпоредбата на чл. 10а от ЗПК се явяват и нищожни съгласно чл. 26 ал. 1 от ЗЗД,
поради противоречието им с императивна правна норма.Претендираните вземания, основани
на тази нищожна договорна клауза се явяват недължими и на това основание.Същото се
отнася и за претенцията за договорна неустойка, начислена за неизпълнение на договорно
задължение за непредставяне в указания срок на обезпечение на кредитора.Отделно от
изложеното до тук,настоящият състав намира, че клаузата за наустойка е нищожна и като
неравноправна такава, тъй като предвиденото в нея натрупване на взаимно обусловени
задължения в изключително кратък срок, с тежки санкции при неизпълнение, реално би
довело до неоснователно обогатяване на кредитора и би поставило по-слабата
икономически страна - длъжника в едно неравноправно положение.Но в тези му части,както
5
се изложи решението е влязло в законна сила,и съдът не дължи произнасяне,както и по
отношение на претенциите за заплащане на сумата в размер на 55 лева представляваща
такса разходи за събиране на просрочени вземания и сумата в размер на 70 лева такса
разходи за дейност на служител.
Въззивната инстанция намира за неоснователни доводите на въззивника,че цесията
не му е била съобщена и не е произвела дей ствие по отношение на него.Константна е
практиката на ВКС,че уведомлението за извършената цесия може да стане и с получаване на
препис от исковата молба.В конкретния случай към приложенията на исковата молба е
представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД
от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99
ал. 3 пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от
съда по силата на чл. 235 ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника.А и възражението на въззивника,че цесията не му била надлежнто съобщена би
имало правно значение единствено,ако същият е платил на цесионера,каквито доводи
изобщо не се навеждат и поддържат. Предвид изложените съображения съдът намира, че в
хода на процеса по реда на чл. 235 ал. 3 ГПК ответникът е редовно уведомен за извършената
цесия, уведомителното писмо съдържа конкретно посочване на правоотношението -
вземанията, които са предмет на настоящото производство,при което ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира вземанията въз основа на процесния договор
за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.
При така изяснената фактическа обстановка с оглед изложеното,като има предвид
чистата стойност на получената в заем сума – 400лв.,и внесеното от въззивника сума в
размер на 245,90 лв.,предявеният иск се явява основателен за сумата 154,10лв.- остатъкът от
чистата получена сума след погасяванията на въззивника,която следва да бъде отнесена към
претендираната главница.
С оглед изложеното въззивната жалба се явява частично основателна.Като такава
следва да се уважи отчасти,като първоинстанционното решение се отмени в частта,в която
предявения установителен иск е уважен за разликата от 154,10 лв. до 320,44 лв.-главница,за
сумата 38,52 лв.- договорна лихва и 40,68 лв.-лихва за забава,и вместо него в тези му части
се постанови друго,с което претенциите в тези им части се отхвърлят.
Решението следва да се отмени и в частта,в която въззивникът е осъден да заплати
на въззиваемия разноски в заповедното производство в размер над 14,79 лв.,и в исковото – в
размер над 103,55.
При този изход на делото въззиваемият следва да заплати на въззивника
направените пред въззивната инстанция деловодни разноски по компенсация в размер на
46,08 лв.-д.т.,а в полза на адв.сдружение "Бул лекс" гр.***,Булстад *** чрез законния си
представител адв.К.Б. от РАК сумата 360 лв.-адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска защита на въззивника Ц. Х. Ц..
Съобразно обжалвания интерес,и уважената и неуважена част на жалбата
6
въззивникът следва да заплати на въззиваемия деловодни разноски по компенсация за
въззивната инстанция в размер на 38,55 лв.при определено от съда юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 100 лв.
Водим от горното,ВрОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на РС Мездра от 30.12.2019г.,постановено по гр.д.№ 287/2019г.в
частта,в която е признато съществуване вземането на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от Н. Т. С. и М.
Д. Д. - изпълнителни директори чрез пълномощник Ц. И. - юрисконсулт , против Ц. Х. Ц.,
ЕГН **********, от с. ***, общ. Мездра, ул. *** за разликата от 154,10лв. до уважената
част от 320,44 лв. - главница;за сумата от 38,52 лв. - договорна лихва от 13.02.2017 г. /падеж
на първа неплатена вноска/ до 14.08.2017 г. /падеж на последна погасителна вноска/;и за
сумата от 40.68 лв. - лихва за забава за периода от 07.09.2017 г. до 07.12.2018 г. /дата на
подаване на заявлението в съда/,и вместо него в тези му части
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове в тези им части.
ОТМЕНЯ горното решение и в частта,в която Ц. Х. Ц. от с.*** общ.Мездра е
осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София направените
деловодни разноски по компенсация в заповедното производство в размер над 14,79 лв./до
38,39 лв./, а в исковото производство- разноски по компенсация в размер над 103,55 лв./до
396,44 лв./.
ПОТВЪРЖДАВА решението на РС Мездра в останалата му част.
ОСЪЖДА Ц. Х. Ц. от с.*** общ.Мездра да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр.София деловодни разноски по компенсация пред въззивната инстанция в
размер на 38,55 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр.София да заплати на Ц. Х. Ц.
от с.***,обл.Враца направените от последния деловодни разноски по компенсация пред
въззивната инстанция в размер на 46,08 лв.-д.т.,а в полза на адв.сдружение "Бул лекс"
гр.***,Булстад *** чрез законния си представител адв.К.Б. от РАК сумата 360 лв.-адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на въззивника Ц. Х. Ц..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8