Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 19.06.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 1188 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 405 ал. 1 от КЗ и чл.409 КЗ.
Ищецът твърди, че на
20.01.2017 г. между "Г.Т.’ ЕООД и ЗАД „ОЗК-З.” е бил сключен застрахователен
договор за застраховка на отговорност на превозвача за превоз на стоки по шосе
под формата на полица с № 0310-600-2017-00003 (договора) за влекач марка
„Скания” модел „R420 LA 4x2 MNA” с ДК № *******, рама № XLER5X20005194736.
Застрахователния договор е бил със срок от 00:00 часа на 20.01.2017 г. до 23:54
часа 19.01.2018 г. По силата на договора Застрахователя се задължава да покрива
отговорността на превозвача за цялостна или частична липса или повреза на
превозвания товар.
На 27.09.2017 г. гореописата
товарна композиция е извършвала превоз на територията на Кралство Белгия, част
от товара е бил 512 кутии „Шам, фъстък печени и солени” по 10 кг всяка или общо
5120 кг. за „ЛИДЛ“. Поради изтичане на времето за шофиране на водача на
товарната композиция П.Н.И., същия спира за почивка на паркинг на магистрала А4
в Кралство Белгия до гр. Н.до изход 12/13 посока Брюксел. Този паркинг е
предназначен за почивка на водачи на товарни автомобили, като на паркинга е
имало камери за видеонаблюдение. Водачът И. е спрял за почивка около 20 часа.
Паркингът е бил осветен целия. После е легнал да спи. На 28.09.2017 г. е
събуден от негов колега, който не познава, като той му показал ремаркето и
казал, че има кражба. Когато се е събудил И. е чувствал световъртеж и парене в
очите, като през целия ден е изпитвал дискомфорт. Извикал е полицейски органи,
които са пристигнали на място и е попълнил „Декларация за увредено лице“ и
„Атестация за подаване на жалба“. Установили са, че липсват 302 кутии „Шам
фъстък” или общо 3020 кг. Веднага след като шофьоръг И. ги уведомил за
кражбата, те са уведомили и подадли
Претенция към ЗАД „ОЗК- З.”. Провели са телефонен разговор с представител на
ответника, който е заявил, че след като събитието е кражба и е
местопроизшествието е посетено от полицейски органи няма нужда от констатация
на авариен комисар. Въпреки това са
представили документ „Протокол“ издаден от получателя на стоката „Лидл.
Във връзка с кражбата
са получили покана „Известие за иск“ за поемане на отговорност от „И.Т.И П.”
АД, Люксембург. За липсващата стока им е била издадена фактура № L 717795 от
27.11.2017 г. на стойност 23 414. 06 (двадесет и три четиристотин и
четиринадесет евро и 06 евро цента) евро. "Г.Т.’ ЕООД е заплатило на „И.Т.И
П.” АД, Люксембург сумата от 23 414. 06 (двадесет и три четиристотин и
четиринадесет евро и 06 евро цента) евро относно откраднатия „шам фъстък” по
фактура № L 717795 от 27.11.2017 г.
С писмо изх. № 310
-02-5744 от 27.09.2016 г. ответникът ЗАД „ОЗК-З.” е уведомил ищеца, че отказва
да изплати застрахователно обезщетение по образуваната щета № 0310-600-
0009-2017, поради нарушение на т. 16 от чл. 5, Раздел II 14-ти „Общи
изключения“ от Общите условия по застраховката. Считаме, че е спазили тези
условия, тъй като композицията не е оставена без надзор и е била на
регламентиран паркинг. Сочи, че на територията на Европейски съюз има няколко
охраняеми паркинга и е невъзможно същите всеки престой да бъде извършван на
такъв, защото ще се нарушат изискванията за почивка на водача.
Също според ответното
дружество не е бил спазен чл. 17, Раздел VI. „Задължения на застрахования“: При
предявяване на претенция застрахования е длъжен да представи следните
документи:Полицейски протокол или друг официален документ, удостоверяващ
настъпмането на застрахователно събитие;Авариен протокол от авариен комисар за
повреди.
Счита, че това
твърдение е бланкетно и не отговаря на действителните събития, защото видно от
„Претенцията“ заведена пред ответното дружество, е представил- документи от полицията на
Кралство Белгия, както и протокол от „ЛИДЛ“ за констатация на липси от
превозвания товар.
Моли да бъде осъден ЗАД „ОЗК- З.” да заплати на
"Г.Т.’ ЕООД” сумата от 45 793 (Четиридесет и пет седемстотин деветдесет и
три) лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение на основание чл.
405 ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата
молба, до пълното й изплащане и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, мораторна
лихва върху дължимото застрахователно обезщетение от падежа на това вземане -
28.09.2017 г. до датата на завеждането на настоящия иск в размер на 5009 (пет
хиляди и девет) лева, както направените разноските по делото.
Ответникът оспорва
иска. Прави възражение за погасителна давност. Твърди, че не му е представен
протокол от авариен комисар, като оспорва да е давал указания, че такъв
документ не следва да се съставя. Твърди, че ищецът не е положил дължима грижа
– МПС е било паркирано на неохраняем паркинг, без видеонаблюдение, явяващо се
груба небрежност, изключваща отговорността му. Водачът не е извършил превоза
при наличие на трудов договор с ищцовото дружество. Не му е била предоставена
рекламация. Товарителницата не е редовна от външна страна – липсват реквизити и
следователно не е налице валидно превозно правоотношение. Оспорва наличието на
противоправно отнета стока, нейното количество и стойност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между
страните не се спори относно наличието на сключен застрахователен договор за застраховка на
отговорност на превозвача за превоз на стоки по шосе под формата на полица с №
0310-600-2017-00003 (договора), при
приложените общи условия, за влекач
марка „Скания” модел „R420 LA 4x2 MNA” с ДК № *******, рама №
XLER5X20005194736. Застрахователния договор е бил със срок от 00:00 часа на
20.01.2017 г. до 23:54 часа 19.01.2018 г. По силата на договора Застрахователя
се задължава да покрива отговорността на превозвача за цялостна или частична
липса или повреда на превозвания товар. Наличието на правоотношението се
установява и от представените екземпляри от договора и общите условия. Не се
спори, че правната връзка е породило
своето правно действие.
Съгласно заявка за транспорт 17vc/17055018722,
на ищеца е бил възложено от CFL Logistic с ДДС № ВК 16571800 автомобилен транспорт за товарене И.Т.И П. АД. Посочен е конкретен адрес в Стейнсел, Люксембург и три
адреса на разтоварване за Лидл, в Нидерландия. Един от адресите е в град Етен -
Леур. За адреса - посоченото з заявката количество е 8 европалеги, 2500 кг.
Заявката за транспорт е с референтен
номер на CFL Logistics - 17055018722. Този номер е вписан и в товарителницата.
Приложено е Известие за доставка №
87309 на 8 европалети на продукт Шам
фъстък, печени и осолени, 512 картонени кутии по 10 кг и нетно количество 5120
кг. При условия на доставка DDP NL (Delivered Duty Paid NL) - доставено, мито
платено Нидерландия. В известието е цитиран номер на заявка - №151926091701.
Приложено е Известие
за доставка № 87309, за 8 европалети на продукт Шам фастък, печени, осолени,
512 картонени кутии по 10 кг. И нетно количество 5 120 кг. При условия на
доставка DDP NL, доставено, мито платено Нидерландия.
Издадено е Потвърждението е за получени стоки от LIDL
Nederland GmbH па дата 28.09. В известието е посочен доставчик - И.Т.И П. АД,
Известие за доставка № 87309 и номер на поръчката № 15192609; 701. То по съдържанието си е потвърждение за
получаване/приемане на 210 кутии от артикула, при очаквани 512 и установява
разлика ( в кутии) - 302. Потвърждава получаването на 4 европалети.
Приложени
са по делото Известие за иск до Г.Т. ЕООД и фактура с номер L717795 от
27.11.2011 г. Фактурата е издадена към Г.Т. ЕООД. Фактурата е на стойност 23
414.06 евро. По съдържанието си е такса за откраднати стоки, съгласно посоченото
в приложените документи. Издател на фактурата е CFL Logistics с ддс № LU
16571800. Във фактурата е цитирана фактура на IRECO 64059.
Фактура
№ 64059 от 24.11.2017 г. - представена на експертизата от страна на дружеството
ищец, е с издател И.Т.И П. АД. Издадена е към CFL Logistics с ддс № LU
16571800. От съдържанието на фактурата може да се види, че е издадена във
връзка с поръчка 92609 и касае доставка от 26.09.2017 г. Условията на
доставката са ФРАНКО (без допълнителни пояснения). Фактурата е във връзка с
ордер 151926091701 и описва 302 кутии, откраднати по време на транспортиране от
Люксембург до Етен-Леур в Нидерландия през нощта на 28.09.2017 г. Описан е
продукта - шам фъстък U.S.A. печени и осолени 21/25 кутии от 10 кг, количество
302 кутии по 10 кг., качество екстра. Това е документът, в който е
посочена единична цена на килограм на стоката - 7.7530 EUR/кг. и обща стойност
- 23 414.06 EUR. Начислени са 3% ДДС - 702.42 EUR (това тип намалена ставка на
данъка, валидна в Люксембург) и е на обща стойност 24 116.48 EUR
По делото е разпитан
св.П.Н.И., управлявал застрахования товарен автомобил, дал следните показания: Натоварил
е стоки - ядки от Люксембург, като е преброил палетите с товар и е поставил
подписа си на товарителницата, тъй като там е бил отразен точния им брой, след което е потеглил за Белгия. Тъй като му е свършило времето за
шофиране, е спрял на паркинг предназначен за камиони, намиращ се на магистралата. Паркингът е бил осветен,
като автомобилите са влизали през вход, който не е бил ограничен с бариера и на
който е имало камера. Излизането е ставало от отделен изход, също снабден с
камера. Не знае паркингът да е бил охраняем, като не е заплащал за престоя на
автомобила. Сутринта е бил събуден от негов колега, който му е казал, че
ремаркето му е бил отворено. В момента в който е бил събуден не се е чувствал
добре, имал е световъртеж и му се е гадело. Във връзка със състоянието му не са
били викани медицински лица и провеждани прегледи. При проверка на ремаркето е
установил, че то е било отворено и е имало крадена стока – палетите са били
намясто, но са били отворени. Извикал е полиция, като полицаите са съставили протокол. Показанията са логични,
противоречиви и съответстват на документите по делото, което мотивира съда да
ги кредитира.
Изслушана е ССЕ относно количеството и цената
на липсващите стоки, която съдът кредитира като обоснована. Липсата е 3020 кг нето тегло шам фъстък. Потърсеното
и платено обезщетение за липсващата стока от дружеството превозвач е в размер
на 23 414.06 евро. Платеното от страна на Г.Т. ЕООД покрива
изцяло претенцията на изпращача на стоката към CFL Logistics- дружеството,
възложило превозе ьа Г.Т. ЕООД. Стойността на стоката е 7.753 евро на килограм
стока или общо 23 414.06 евро ( левова равностойност - 45 793.92 лева).
В хода на процеса не
е било оспорено плащането от страна на ищеца-превозвач на собственика на
стойността на липсващия товар.
Съгласно
удостоверението от НОИ, водачът И. се е намирал в трудово правоотношение с
ищцовото дружество.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл. 405, ал.1 от КЗ,
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл.
108, ал. 1 - 3 или 5.
С оглед така очертаните законови предпоставки за възникване на вземането,
застрахованият следва да установи наличието на застрахователното
правоотношение, настъпването на застрахователното събитие, както и наличието на
щета, която да е в
причинно следствена връзка със събитието.
Между страните не се спори относно наличието на сключен застрахователен договор
за застраховка на отговорност на превозвача за превоз на стоки по шосе под
формата на полица с № 0310-600-2017-00003 (договора) за влекач марка „Скания”
модел „R420 LA 4x2 MNA” с ДК № *******, рама № XLER5X20005194736, по силата на който
застрахователя се е задължил а да покрие отговорността на превозвача за цялостна
или частична липса или повреда на превозвания товар съгласно съгласно
"Конвенция за международен автомобилен превоз на товари"(CMR).
Договор за
застраховка, сключен между превозвача и застраховател с предмет на
застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на
стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската
му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор
за застраховка "Гражданска отговорност". Предмет на такъв договор е
рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от
неизпълнение на договора за превоз, за вреди, които не могат да бъдат
предварително определени. Поради това в приложение № 1 "Видове
застраховки", раздел II, буква А. "Видове застраховки. Рискове",
т. 10.2 застраховката "Гражданска отговорност на превозвача с моторни
превозни средства по суша" е посочена като подвид на застраховката
"Гражданска отговорност" (РЕШЕНИЕ
№ 47 ОТ 30.07.2019 Г. ПО Т. Д. № 1502/2018 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 27
ОТ 29.07.2016 Г. ПО Т. Д. № 2415/2014 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС).
Съгласно чл. 9, т. 1от Конвенция за
договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, товарителницата
удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на
стоката от превозвача, а съгласно чл. 4 договорът за превоз се установява със
самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно
правоотношение. Следователно с подаването на заявката за международен превоз от
страна на ответника и нейното приемане от страна на ищеца би бил налице сключен договор за международен автомобилен
превоз на стоки с всичките последици от това, включително и задължението на
възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от
страна на превозвача на неговите задължения по осъществяването на самия превоз
РЕШЕНИЕ № 135 ОТ 05.10.2011 Г. ПО Т. Д. № 1103/2010 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС
В настоящия
случай представената заявка, нейното приемане, както и изпълнението на
превозното задължение, налагат извода за наличие на превозно правоотношение
между ищеца – превозвач и трето лице възложител, за доставката на описаните в
заявката стоки.
Договорът е за
международен автомобилен превоз на стоки, уреден
от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/,
съгласно член 1 от същата, доколкото мястото на приемане на стоката за превоз и
мястото на доставянето й се намират в две различни държави.
В контекста
на горното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника основано на
липса на превозно правоотношение поради липса на товарителница, тъй като тя не
се явява форма за действителност.
По време на
осъществяване на превоза извършено от св.И. въз основа на възлагане от ищеца,
предвид трудовото му правоотношение за длъжността шофьор, е възникнала частична липса на товара. Във
връзка с това е неоснователно възражението, че липсва надлежно възлагане за
извършване на превоза. Липсата е
следствие на осъществено
неправомерно проникване в товарния отсек
и извършена кражба от трети лица.
Липсващите
стоки са 302 кутии „Шам фастък”, общо 3020 кг., на стойност 23 414,06 евро.,
явяващи се разликата между натовареното количество и полученото, съгласно заключението на ССЕ.
Неоснователно
е възражението основано на липсата на съставен протокол от авариен комисар. Аварийния комисар, чиято фигура не е
нормативно уредена, се явява обичайна практика. Поради неговите(на комисаря)
доверителни отношения със застрахователя, съставеният от него протокол се
възприема от последния като достоверен
източник на информация за състоянието на товара при огледа. В такъв смисъл и
страните са уговорили такъв
документ като част от приложимите към
щетата. Макар в хода на процеса да не се установи твърдението на ищеца, че
застрахователят е дал нареждане такъв да не се изготвя, това не е съществено.
Няма пречка в хода на процеса тези обстоятелства да се установят с всички
допустими процесуални способи. Споразумението между страните не може да има
характер на процесуален договор ограничаващ допустимите доказателства в
съдебното производство, тъй като биха противоречали на императивните
процесуални норми. Както се посочи
по-горе, при съвкупна преценка на събраните в съдебното дирене доказателства,
съдът намери за установени липсите и тяхната стойност.
Неоснователно
е и възражението основано на липса на рекламация по чл.30 от Конвенцията.
Писмените възражения по ал.1 касаят скрити липси или повреди, с каквито
характер процесните не са. Те касаят
отношенията между превозвач и получател
на товара при спор между тях, какъвто в случая е липсвал.
Съгласно чл.17 от Конвенцията, превозвачът е
отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при
доставянето й.Следователно ищецът е отговорен за установената липсва възникнала по време
на превоза, като дължи обезщетение съгласно чл.23 от Конвенцията.
Тъй
като неговата отговорност като превозвач е била застрахована при ответника и е
налице настъпване на застрахователното събитие, за застрахователя е възникнало
задължение да заплати застрахователно
обезщетение.
Във
връзка с това следва да се разгледат възраженията на застрахователя за наличие
на съществено неизпълнение, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие – паркиране на ТА на неохраняем паркинг.
В съответствие с правилото на Чл. 395, ал.4
ЗК, при настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай
че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за
отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение
съответно на тежестта на неизпълнението, като съгласно чл. 408, ал.1, т.3 КЗ, застрахователят може да
откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
По делото е
установено, че към момента на настъпване на застрахователното събитие, МПС се е
намирало на паркинг, на който не е била осъществявана физическа охрана. Той е
бил осветен, била е създадена организация за влизане и излизане, осъществявани
е от различни пунктове, на които са се намирали камери. Шофьорът е нощувал в
кабината на автомобила.
Съгласно ОУ, не се покрива отговорността на
превозвача за цялостна или частична повреда, при кражба от/на превозно
средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана, докато е
било под отговорността на застрахования. Хипотезите са две и са алтернативни. В
настоящия случай при
настъпване на застрахователното събитие МПС е било под надзор – шофьорът се е
намирал в него( така ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 254 ОТ 05.05.2017 Г. ПО
Т. Д. № 381/2017 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, с
което не е допуснато като очевидно неправилно на въззивен акт, в което е прието сходно разрешение), така че е без значение дали
паркинга е бил охраняем. Това
налага извода, че не е налице твърдяното неизпълнение, което да е породило
правото на застрахователя да откаже плащане.
Тъй като се
установи наличието на вземане в полза на ищеца, следва да се разгледа
евентуалното възражение за погасителна давност.
Съдът
намира възражението за неоснователно.
С оглед
установения по-горе характер на застрахователното правоотношение, в
съответствие с нормата на Чл. 378, ал.2 от КЗ, правата и задълженията по
застрахователния договор по застраховки "Живот",
"Злополука", "Заболяване" и по преки искове по застраховки
"Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква
"А" от приложение № 1 във връзка със застрахователното обезщетение
или сума се погасяват с 5-годишна давност от датата на настъпване на събитието.( РЕШЕНИЕ № 27 ОТ 29.07.2016 Г. ПО
Т. Д. № 2415/2014 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС), която към момента на депозиране на исковата
молба не е изтекла.
Неоснователно
е възражението основано на специалния давностен срок по конвенцията, тъй като
той не касае вземанията по застрахователното правоотношение.
С оглед на
горното следва да се направи извода за основателност на предявения иск, тъй
като е в рамките на застрахователната сума.
Съгласно нормата на Чл. 405, ал.1 КЗ, при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5, в случая 15 работни дни от представянето на всички
доказателства. В противен случай в съответствие с чл. 409 КЗ се дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите
на чл. 380, ал. 3.
В случая
обаче на застрахователя не е бил предоставен договорен в ОУ документ - протокол от авариен комисар, който е имал
значение за определяне вида и размера на щетата и е бил уговорен в ОУ. Следователно
е налице кредиторова забава, като ответникът не дължи обезщетение за забава до
датата на ИМ.
Ищецът е
направил разноски в размер на общо 4 212 лв. – 2032 ДТ, 1880лв. адв. възн.
и 300 лв. за ВЛ. Съобразно уважената част на исковате разноските са
3 790,80 лв.
Направените
разноски от ответника са 2 464,87 лв., като съобразно уважената част
разноските са 246,48 лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.”, ЕИК:*******, гр.София, 1301, р-н Възраждане, ул. „*******чрез
адв.И.Е.,***, да заплати на "Г.Т.’ ЕООД, ***, гр.София, ул.”*******сумата : 45 793 (Четиридесет и пет седемстотин деведесет и три) лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение на основание чл. 405 ал. 1 от КЗ, по полица с №
0310-600-2017-00003, ведно със законната
лихва от 24.06.2019 г., до пълното й изплащане, както и 3 790,80 лв. разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 5009 (пет хиляди и девет) лева лихва за забава по чл.409 КЗ, за
периода 28.09-.2017 г. – 24.06.2019 г.
ОСЪЖДА"Г.Т.’ ЕООД, ***, гр.София, ул.”*******да заплати
на ЗАД „ОЗК-З.”, ЕИК:*******,
гр.София, 1301, р-н Възраждане, ул. „*******чрез адв.И.Е.,*** сумата 246,48 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: