Определение по дело №299/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 539
Дата: 22 юли 2020 г. (в сила от 22 юли 2020 г.)
Съдия: Веселина Димитрова Джонева
Дело: 20201500500299
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                               О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №539

                                  гр.Кюстендил, 22.07.2020г.

 

Окръжен съд-гр.Кюстендил, гражданско отделение, първи състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                               Председател: Ваня Богоева

                                                                                                Членове: Евгения Стамова

                                                                                                                  Веселина Джонева

    след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева в.ч.гр.д.№299/2020г. по описа на ОС-Кюстендил, и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 и сл. от ГПК.

 

Делото е образувано по частната жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.***, представлявано от управителите С. Н. и Ц.С., подадена чрез пълномощника ю.к.Р.И., против разпореждане от 01.06.2020г., постановено от Районен съд-Дупница по ч.гр.д.№442/2020г. по описа на съда, с което е върната на „***“ ЕООД подадената от дружеството частна жалба с вх.№4673/27.05.2020г. срещу постановено по делото разпореждане.

За да постанови обжалваното разпореждане, РС-Дупница е приел, че частната жалба на заявителя в производството по ч.гр.д.№442/2020г. - „***“ ЕООД, против отхвърлителната част на разпореждане от 02.03.2020г. е била депозирана след изтичане на срока за обжалване, доколкото обжалвания акт е бил връчен на дружеството на 14.05.2020г., а жалбата е била изпратена чрез куриер на датата 26.05.2020г., т.е. извън едноседмичния срок за обжалване, изтекъл на 21.05.2020г.

В жалбата се претендира отмяна на обжалваното разпореждане, с довод, че преценката на съда за това, че жалбата е била подадена извън срок, е неправилна. Дружеството се позовава на §13 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г., с последни промени, обнародвани в Държавен вестник бр.44 от 13.05.2020г., в сила от 14.05.2020г., съгласно който счита, че спрените от обявяването на извънредното положение процесуални срокове са продължили да текат от 20.05.2020г., от която дата следва да се брои едноседмичния преклузивен срок по чл.413 ал.2 от ГПК, при което положение, частната жалба, изпратена на 26.05.2020г. не се явява просрочена. Претендира разноски за заплатена държавна такса в размер на 15 лева и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.

На насрещната страна не е връчван препис от жалбата, съгласно чл.413 ал.2 от ГПК.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, приема следното:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок от страна, която има право на жалба и срещу подлежаш на въззивен контрол съдебен акт, в хипотезата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Преценена по същество, жалбата се явява основателна, поради следното:

Производството по ч.гр.д.№442/2020г. е имало за предмет разглеждане на подадено от „***“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С разпореждане от 02.03.2020г. РС-Дупница е отхвърлил подаденото заявление отчасти, а относно друга част е разпоредил да се издаде в полза на заявителя заповед за изпълнение. Съдът е дал възможност на заявителя да обжалва разпореждането в отхвърлителната му част с частна жалба в едноседмичен срок от датата на връчване.

Препис от разпореждането е бил връчен на заявителя на 14.05.2020г. и на 27.05.2020г. по делото е била входирана частна жалба на дружеството, изпратена чрез куриер на 26.05.2020г.

С обжалваното разпореждане, съдът е върнал жалбата, приемайки, че същата е депозирана извън законоустановения 1-седмичен срок, който бил изтекъл на 21.05.2020г.

Въззивният съд счита, че така направения от РС-Дупница извод за просрочие на жалбата е погрешен и не държи сметка за законовите правила относно процесуалните срокове по време на извънредното положение в страната и след отмяната му.

Според чл.3 т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, за времето от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат: процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението, като настоящият случай не попада в предвиденото в нормата изключение.

Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обнародван в ДВ, бр.44 от 13.05.2020г., сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение продължават да текат след изтичането на седем дни от обнародването на този закон в Държавен вестник.

 Следователно за времето от връчването на съобщението – 14.05.2020г., до датата 20.05.2020г. срокът за подаване на частна жалба изобщо не е започнал да тече. Това е станало считано от 21.05.2020г., поради което към датата на подаване на жалбата, по правилото на чл.62 ал.2 от ГПК – 26.05.2020г., срокът за обжалване не е бил изтекъл и жалбата на дружеството се явява депозирана в предвидения в чл.413 ал.2 във вр. с чл.275 ал.1 от ГПК срок.

Горното налага извод, че преценката на ДнРС се явява неправилна, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото – върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частната жалба. 

По искането за разноски:

Частният жалбоподател претендира разноски за заплатена държавна такса в размер на 15 лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че разноски в настоящото производство не следва да се присъждат и същите следва да останат в тежест на страната, която ги е направила, по аргумент от разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК. В случая производството е инициирано не с оглед поведението на насрещната страна, а във връзка с извършени съдопроизводствени действия от заповедния съд, в който случай разноски не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

О Т М Е Н Я разпореждане от 01.06.2020г., постановено от Районен съд-Дупница по ч.гр.д.№442/2020г. по описа на съда, с което е върната на „***“ ЕООД подадената от дружеството частна жалба с вх.№4673/27.05.2020г. срещу постановено по делото разпореждане.

 

 

В Р Ъ Щ А делото на Районен съд-Дупница за извършване на действията по администриране на подадената частна жалба.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.                             2.