№ 286
гр. Благоевград , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румяна Бакалова
при участието на секретаря Теофания Лазова
в присъствието на прокурора Весела Стефанова Стоилова (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Гражданско дело №
20201200101413 по описа за 2020 година
Ищецът БЛ. Р. Б. ЕГН ********** от с.К. общ.С. в исковата си молба
против Прокуратурата на Република България твърди, че по ДП № 419/2010 г.
по описа на РПУ С. е бил привлечен като обвиняем за две престъпления-
чл.321 ал.3 пр.3 т.2 във вр.с ал.2 НК и по чл.354а ал.1 изр.1 пр.4 НК. Заявява,
че по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“,която е изменена в домашен арест.Продължилото наказателно
преследване е приключило с оправдателна присъда. Ищецът също така
твърди, че в резултат на повдигнатото обвинение е претърпял неимуществени
вреди, които са подробно посочени в исковата молба, поради което моли съда
да постанови решение, с което да бъде осъдена Прокуратурата на РБългария
да му заплати сумата от 150 хил. лева, представляващо обезщетение за
причинените му неимуществени вреди за периода от 25.07.2010 г. до
06.02.2018 г., изразяващи се в душевни страдания, неудобство, безпокойство,
притеснения и други, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане.
Ответната страна оспорва иска, като след анализ на процесуалните
действия, предприети срещу ищеца, е направила заключение, че във фазата на
1
разследването наказателното производство е продължило в определен период
от 1 година и 2 месеца, докато останалата част от наказателното производство
е била в съдебната фаза, поради което счита, че от страна на ответника няма
действия, които са в причинна връзка с причинени неимуществени вреди на
ищеца и същите са недоказани. Освен това оспорва иска по размер като счита,
че е прекомерно завишен и не отговоря на практиката при присъждане на
такива обезщетения. Моли да бъде отхвърлен.
От фактическа страна,съобразно събраните по делото
доказателства,съдът прие следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Видно от материалите на образуваното против ищеца наказателно
производство,безспорно е ,че по ДП 419/2010г. на РПУ гр.С. ищеца е
привлечен като обвиняем за това,че е участвал за периода от м.ноември
2009г.до 24.07.2010г. в организирана престъпна група от 11 лица,ръководена
от Иван Дамбов,създадена с цел да извършва престъпления-престъпление по
чл. 321 ал.3 пр.3 т.2 във вр.с ал.2 НК,както и за това,че в прилежаща
постройка към къща с. К. е държал високорисково наркотично
вещество/канабис/ без разрешение с цел разпростронение в нарушение на
Закона за контрол на наркотични вещества и прекурсори-престъпление по чл.
354а ал.1 изр.1 пр.4 НК.С постановление на прокурор от ОП Благоевград Б. е
задържан за срок от 72 часа,считано от 20.55 ч. на 25.07.2010г.
Към този момент Б. не е бил осъждан,видно от свидетелството за
съдимост.
По н.ч.д.№407/2010 на ОС Благоевград на 27.07.2010г. на ищеца е
определена мярка за неотклонние „задържане под стража“,като
определението е потвърдено от САС.
На 02.09.2010г. с определение,постановено по в.ч.н.д.№348/2010 на
САС е изменена мярката на Б. от „задържане под стража“ в „домашен арест“.
На 17.06.2011г. ОП Благоевград е внесла обвинителен акт в ОС
Благоевград и е образувано н.о.х.д.№298/2011 по така повдигнатите му
обвинения в досъдебното производство,като е посочено,че групата е от 9
човека.На 19.07.2011г. е проведено първото заседание по делото.
2
На това заседание съдът е променил мярката за неотклонение от
„домашен арест“ в „парична гаранция“ от 1500 лв.
При проведените по н.о. х.д.№ 298/2011г. 7 съдебни заседания,делото не е
отлагано,поради искане на подсъдимите.С присъдата по това дело,съдът
признава подсъдимият БЛ. Р. Б., роден на 05.12.1980 г. в с. К., общ. С., жител
и живущ в с. К., общ. С., обл. Благоевград за невиновен в това, че от месец
ноември 2009 г. до 24.07.2010 г. е участвал в организирана престъпна група от
9 /девет/ лица, ръководена от Иван Стоянов Дамбов, създадена с цел да
върши престъпления по чл. 354а, ал.1 и 2 от НК на територията на
Благоевградска област и на страната ни,поради което го е оправдал по
повдигнатото обвинение по чл. 321, ал.3, пр.3, т.2 вр. с ал.2 от НК
Признал е БЛ. Р. Б. за виновен в това,че на 24.07.2010 г. в прилежаща
постройка, към къща, находяща се в с. К., на ул. “Стадиона“ № 16 без
надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество коноп
/марихуана/, както следва: 1. коноп /марихуана/ с нето тегло 0,140 кг, със
съдържание на активен наркотично действащ компонент
тетрахидроканабинол 1,41% , на стойност 840.00 лева; 2. коноп /марихуана/ с
нето тегло 0,590 кг, със съдържание на активен наркотично действащ
компонент тетрахидроканабинол 0,52%, на стойност 3540.00 лева -
наркотично вещество на обща стойност 4380.00 /четири хиляди триста и
осемдесет/ лева, с цел разпространение в нарушение на установените в
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила
,поради което и на основание чл. 354а, ал.1 изр.1, пр.4 от НК във вр. с чл.54
от НК го е осъдила да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от две
години и глоба в полза на Държавата в размер на 5000 лева.
Изтърпяване на наказанието е отложено.
По жалба на пълномощника на Б. е образувано в.н.о. х.д.№553/2012 по
описа на САС,в което са проведени 4 с.з,като само едно е отложено по искане
на адв.Юрукова,поради семеен ангажимент.С решението по това дело се
отменява постановената присъда и делото се връща за ново разглеждане от
стадия на действия на прокурора за нов обвинителния акт.
Нов обвинителен акт е внесен в Специализирания наказателен съд на
3
31.03.2013г.,като с разпореждане от14.06.2013г. ,съдебното производство е
прекратено и делото е върнато на Специализираната прокуратура,тъй като са
констатирани недостатъци на обвинителния акт.
На 18.10.2013г. в ОС Благоевград е внесен нов обвинителен акт против
Б. и още 4 лица. Против Б. се поддържа обвинението по чл.354а ал.1 изр1
пр.4 НК.Образувано е н.о. х.д.№ 378/2013 по описа на ОС Благоевград и с
присъда № 1508/06.04.2015г. Б. е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и му е наложено наказание 1г.8 м.лишаване от свобода,като е
отложено изтърпяване на наказанието. С Решение № 219/31.05.2016 година,
постановено по Внох. дело № 872/2015г. по описа на Софийски апелативен
съд-Наказателна колегия, ІV-ти състав,Присъда № 1508/06.04.2015г. ,
постановена по нох. дело № 378/2013 година по описа на Окръжен съд
Благоевград, Наказателно отделение, Първи състав е потвърдена
С Решение № 290/04.01.2017 г. , постановено по Кнох. дело № 965/2016
година по описа на Върховен касационен съд, Второ наказателно отделение,
отменява Решение № 219/31.05.2016 година, постановено по Внох. дело №
872/2015г. по описа на Софийски апелативен съд-Наказателна колегия, ІV-ти
състав и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С Присъда № 14/17.05.2017 година , постановена по Внох. дело №
19/2017 година по описа на Софийски апелативен съд-Наказателно отделение,
V-ти състав, отменя Присъда № 1508/06.04.2015 година , постановена по нох.
дело № 378/2013 година по описа на Окръжен съд Благоевград, Наказателно
отделение, Първи състав в частта, постановена спрямо подс. БЛ. Р. Б. и
вместо това го признава за невиновен в това ,че на 24.07.2010 година в
прилежаща постройка към къща към къща в с. К., ул. Стадиона № 16, без
надлежно, разрешително да е държал високорисково наркотично вещество-
коноп /марихуана/, на обща стойност 4 380 лв, с цел разпространение в
нарушение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите – престъпление по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 НК, поради което и
на основание чл. 304 НПК е оправдан по така повдигнатото обвинение.
С решение № 312/06.02.2018 година, постановено по Кнох. дело №
978/2017 година по описа на Върховен касационен съд, Първо наказателно
отделение, е оставен без разглеждане подадения от Софийската апелативна
4
прокуратура касационен протест против оправдателната част на Присъда №
14/17.05.2017 година, постановена по Внох. дело № 19/2017 година по описа
на Софийски апелативен съд-Наказателно отделение, V-ти състав.
Оставя в сила същата Присъда № 14/17.05.2017 година, постановена по
Внох. дело № 19/2017 година по описа на Софийски апелативен съд,в частта
относно потвърждаване на осъждането на подсъдимия К.Г.К.,
Присъдата е влязла в законна сила на 06.02.2018г.
Пред настоящия състав на съда гласни доказателства са събрани от
свидетелите Р. Б.-баща на ищеца, Н. Б.а-съпруга и И.Ц.- шурей на ищеца.
Св.Р. Б. сочи,че със синът му преди да бъде задържан под стража са се
занимавали със земеделие,като са наемали и земи от други
собственици.Синът му е бил движещата сила в тази дейност.Около 60-70
декара са обработвали семейно.Ищецът е бил задържан точно когато е
трябвало да пръскат лозята.Задържането му е нарушило трудовия ритъм и
много от земеделските опрерации не са били направени.След като ищеца е
освободен от ареста,той се е променил като е станал по-нервен,неспокоен и
през нощта многократно баща му е чувал как се разхожда.Приятелите му са
го избягвали,в селото се е ползвал вече с името на престъпник.Живеел е на
семейни начала със св.Н. Б.а,но поради започналото наказателно
производство,родителите на момичето са поискали от дъщеря си да го
напусне.Свидетелят дава показания,че някои от собствениците са отказали да
подновят договорите за аренда/наем/ заради наказателното преследване и са
мислели,че може да не им заплати.Установено е от показанията на този
свидетел,че въпреки това е сключил брак с Н. Б.а по време на наказателното
преследване и са отишли при нейните родители в Кипър,които в един момент
са повярвали в неговата невинност.Според баща му въпреки завършения курс
за „горски“ не е постъпил на работа именно поради това,че срещу него е било
повдигнато обвинение.
Св.Н. Б.а дава показания в същия смисъл за отношението към ищеца от
нейните родители,че са поискали тя да не живее с него.По време на
задържането му под стража той не е могъл да се справи с работата и по-точно
с документацията,тъй като са работили с евросредства,което е последвано от
5
глоби.Свидетелката потвърждава,че кръга от приятели се е стопил,ищецът е
изпитвал неудобство в селото,тъй като са коментирали поведението му и
обстоятелството,че е обвинен в такова престъпление.Свидетелката сочи за
влошено здравословно състояние на ищеца-хипертония,диабет.
Св.Ц. дава показания,че общественото мнение в селото е било негативно
спрямо Б.Б.,а и самият свидетел имал негативно отношение към връзката на
сестра си,след като се е разбрало за какви престъпления му е повдигнато
обвинение. Св.Ц. е съветвал сестра си да го напусне,тъй като ще провали
живота си с такъв престъпник.Сочи,че младите му се подигравали? ,а пък
старите ги било страх.С това описва отношението към Б. в селото.Ищецът е
станал нервен ,неспокоен.На ищеца се подигравали и в ловната друженка
,защото нямал разрешение за лов.Не му издали,поради повдигнатите
обвинения.
Двамата свидетели твърдят,че случаят е придобил широка разгласа чрез
средствата за масова информация,но данни за това не се съдържат по
делото.Не се съдържат и обективни данни за получени заболявания от ищеца
като хипертония и диабет.
При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази
следното:
Общите елементи на фактическия състав за възникване на
отговорността по настоящия казус са следните: вреда претърпяна от
ищеца,която е в причинна връзка с дейността на ответника,довела до
несъстоятелно наказателно преследване и съответното оправдаване на
ищеца. Разликата с отговорността по правилата на ЗЗД е, че ищецът не
трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитните органи,
схваната като определено субективно отношение към техния резултат
.Отговорността на ответника е обективна и зависи от изхода на започналото
наказателно преследване.Ако лицето,по отношение на което е повдигнато
обвинение бъде оправдано,независимо от това,че действията на
прокуратурата са обусловени от закона,то тя следва да носи отговорност за
претендирани вреди от това лице.
При анализа на първата от предпоставките - наличие на повдигнато
6
срещу ищеца обвинение за извършено престъпление е безспорно в
отношенията между страните,че инициираното против ищеца Б. наказателно
производство е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на
06.02.2018г.Общата продължителност на наказателното производство от
привличането на ищеца като обвиняем до постановяване на присъдата е 7
години и 6 месеца,като пред въззивния наказателен съд е отложено по искане
на Б. едно съдебно заседание.Доводът на прокуратурата,че делото е било в
съдебна фаза през по-голямата част от този период е несъстоятелен,доколкото
продължителността на процеса се е поддържала от повдигнатото обвинение
от Прокуратурата,съответно протестиране на присъдата.
По отношение на следващите две предпоставки - претърпени
неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и
незаконното обвинение,съдът съобрази ТР № 3/2005 г. по т.д. 3/2004 на
ОСГК на ВКС,че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена
последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от
наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на
вредите. В практика на ВКС, се приема, че когато при незаконно повдигнато
обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния
размер - то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния
наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012.
по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012,
IV г.о. на ВКС; Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009
г., IV г. о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че са налице всички
кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав - като
претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно
водения процес се установяват както от показанията на свидетелите , така и
от въведената с цитираната задължителна практика на ВКС, житейска
презумпция, доколкото ищецът излага твърдения за претърпени
неимуществени вреди.Освен това от гласните доказателства се установяват
фактите,които сочат на претърпени вреди.Гласните доказателства,ценени по
реда на чл.172 ГПК установяват душевния дискомфорт на ищеца,чувството
му за неудобство пред обществото,изолирането му,поради повдигнатото му
обвинение . Съдът не цени показанията на св.Б.а относно придобити
7
заболявания хипертония и диабет от ищеца,защото това може да се установи
с писмени доказателства в подкрепа на тези показания.Съдът също така при
определяне на вредите не приема,че повдигнатото обвинение е придобило
публичност чрез средствата за масова информация,защото въпреки гласните
доказателства,ценени по реда на чл.172 ГПК в тяхна подкрепа не са
представени други такива,които да удостоверят този обективен факт.
При възмездяване на неимуществените (морални) вреди намира
приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
На основание гореизложеното съдът намира,че е установено състоянието
на ищеца на безпокойство от бъдещо наказателно преследване, на
тревожност,нервност ,психически дисконфорт, неудобство пред
обществото,изолираност,уронването на доброто му име.Ищецът също така е
трябвало да търпи първоначално негативното отношение към него на
родителите и брата на бъдещата му съпруга.
Относно размера на обезщетяване на вредите,съдът по критериите на
чл.52 ЗЗД съобрази следното: Съгласно задължителните за съдилищата
указания дадени с ППВС 4/68 г. понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Сред тези
обстоятелства, с оглед спецификата на правното основание по чл. чл.2 ал.1 т.3
ЗОДОВ задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК
отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно
обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване;
интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и
продължителността на извършените с участието на подсъдимия процесуални
действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с
оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и
социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние, характера и интензитета на претърпените
емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения,
8
обществено и социално положение, икономическите условия в страната и
стандарта на живот, установената практика за присъждане на обезщетения
при сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015 г. по гр. д.
№ 2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012 г.
на ВКС/. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни
по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от
него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него
болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в
този смисъл е ППВС 4/68 г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.
Освен житейски обяснимите и предполагаеми и доказани страдания на
ищеца,при определяне размера на вредите следва да се изтъкне
обстоятелството, че обвиненията по чл. 321 ал.3 пр.3 т.2 във вр.с ал.2
НК,както и по чл. 354а ал.1 изр.1 пр.4 НК не са за тежки умишлени
престъпления по смисъла на чл.93 т.7 НК.
На ищеца му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража
за период от 1 месец и 10 дни,а след това и „домашен арест“ за период от
02.09.2010г. до 19.07.2011г ,а след това парична гаранция.Наложените му
мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ за период
близо 1 година е с висок интензитет на репресия.По данни на св.Р. Б. и св.Б.а
тези мерки са го откъснали от възможността да упражнява занятието си и са
произлезли вреди,като организацията не е могла да се осъществи,съответно
да реализира доходи.
От друга страна следва при определяне на обезщетението да се вземе
предвид,че наказателното производство,завършило с оправдателна присъда е
с продължителност над 7 години т.е. извън разумния срок.Ищецът е живеел в
малко село и това,че е наказателно преследван е било известно на всички.
Настоящият съд като съпостави гореизложените задължителни критерии с
установеното от фактическа страна по настоящето дело намира, че размерът
на паричното обезщетение, който най-пълно би съответствал на критерия за
справедливост по казуса е 10 000лв.
9
Законна лихва, настоящият съдебен състав намира, че се дължи считано
от датата на влизане в сила на оправдаването на ищеца (06.02.2018г.), защото
при незаконни актове на правозащитни органи началният момент на забавата
и съответно на дължимоста на лихвата и началният момент на погасителната
давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление (в който смисъл е и т.4 на ТР № 3/2005 по т.д. № 3/2004г. на
ОСГТК на ВКС).
Ищецът претендира направени по делото разноски,които му се дължат
съразмерно с уважената част от претенцията на основание чл.78 ал.1 ГПК в
размер на 134лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на
БЛ. Р. Б. ЕГН ********** от с.К. общ.С. сумата от 10000 лв./десет
хиляди/лв.,ведно със законната лихва върху нея,считано от 06.02.2018г.
10
,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
претърпени неимуществени вреди вследствие образуваното срещу него
наказателно производство по ДП № 419/2010 г. по описа на РПУ С. и
неоснователно повдигнатото обвинение в извършване на престъпления по
чл.321 ал.3 пр.3 т.2 във вр.с ал.2 НК и по чл.354а ал.1 изр.1 пр.4 НК,за което е
оправдан с влязла в сила присъда по нох. дело № 378/2013 година по описа на
Окръжен съд Благоевград,както и 134 лв.направени разноски,съобразно
уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до претендирания от 150000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
11