М О Т И В И :
НОХ дело № 832/ 2015 г.
Подсъдимият М.Г.М. ***,
е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 170 ал.2
предл.1, във вр. с ал.1, предл.4 от НК, осъществено по време, начин и място,
подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание
подсъдимият се признава за виновен и чрез процесуалния си представител прави
искане за съкратено съдебно следствие, на основание чл. 371 т.2 от НПК, като
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На основание
чл. 372 ал.4 от НПК съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства, с протоколно определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва от самопризнанията, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът, на основание чл. 373
ал.3 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Свидетелката
М.Д.С., с ЕГН **********, притежава недвижим имот, находящ се в град Кърджали,
ул." Македония" № 10-А- до пазара на производителите. Притежаваният
от свид. М.С.
недвижим имот, представлявал двуетажна масивна сграда. Първият етаж бил преустроен в търговско помещение /
магазин/, а на вторият етаж от сградата живеела свид.М.С., заедно със свид. М.И.-
зълва на свидетелката С., като свид. С. живеела в първата стая до входната
врата, а свид. И.- в стаята до нея. Стаята на свид. С. имала тераса, която гледала към ул. „Македония".
Към жилищния етаж от описаната сграда се влизало от дворна входна врата,
разположена на тротоара на улица „ Македония" № 10, която водела към двор,
като от двора, по стълби се стигало до втория етаж, на който живеела свид.С. и
свид.И.. Над дворната входната врата, която водела към двора, имало дървена
конструкция/ покрив/, покрита с вълнообразни покривни елементи, като входната
врата била залепена за стената на къщата. На ъгъла на къщата имало монтирана
водосточна тръба.
Свидетелката
С. се познавала с подсъдимия М.М., който работел като общ работник в магазина
под жилищния етаж, в който живеела свид. С.. Подс. М. често идвал до дворната
входната врата на къщата на свид.С., която му давала вестници, но никога не бил
влизал в къщата.
На
29.07.2015 година свидетелката С. се прибрала в къщата си в град Кърджали, ,
ул." Македония" № 10-А, към 16,30-17,00 часа, като заключила входната
врата към двора и входната врата на жилищния етаж, на който живеела, като след
това не била излизала навън. Към 22,30 часа, както обикновено, свид. С. легнала
да спи в стаята си. По същото време в къщата била и свид.И., която също към
22,30 часа легнала да спи в нейната си стая.
На същата
дата- 29.07.2015 година, към 19,00 часа подс. М. се прибрал в дома си, находящ
се в град Кърджали, ул." Тополница" № 25. Към 21, 00 часа отишъл до
магазина, който се намирал в съседство с къщата в която живеел, тъй като имал
среща с негов познат. Навън вече се било стъмнило. След като се срещнал с
неговия познат и говорили с него, М., около 23,30 -00,00 часа, тръгнал да търси
да закупи цигари, тъй като неговите били свършили. Търсейки цигари, вече след
полунощ на 30.07.2015 година, подс. М. минал покрай къщата на свид. С. и решил
да влезе вътре, в жилището на свид.С., с неустановено по делото намерение. Същият
се покачил на дървената конструкция на входната врата на двора, след това по
монтираната на ъгъла на къщата водосточна тръба се покачил до нивото на
терасата и се прехвърлил през предпазния парапет на същата. След като стъпил на
терасата М. влезнал през вратата на терасата, която била незаключена, в стаята
в която спяла свид. С.. Подсъдимият М. хванал свид.С. за раменете и я
разтърсил, след което я ударил няколко пъти по лицето и главата, при което от
устата й потекла кръв. Свидетелката С. се стреснала и няколкократно извикала за
помощ, след което инстинктивно погледнала към часовника си, който показвал
00,15 минути. Макар че било тъмно свид.С. разпознала нападателя си, която бил М.М.,
тъй като уличното осветление навън светело и тя успяла да види лицето му.
След като
свид. С. извикала за помощ, подс. М. се изплашил, веднага излязъл на терасата
на стаята на свид. С., след което се прехвърлил през парапета на терасата и по
водосточната тръба се спуснал до дървения покрив над входната врата, като
тръгнал в неизвестна посока.
След като
М. напуснал местопроизшествието, свид. С. отишла до стаята на свид. И.. Като
видяла свид. С. цялата в кръв, И. се обадила на тел 112, като почти веднага на
място дошла линейка, която откарала С. ***, където била веднага приета за
лечение. Впоследствие същата била преместена в МБАЛ „ Ат.Дафовски".
Вследствие
на нанесените от подсъдимия М. удари, свидетелката С. получила следните
увреждания: оток и кръвонасядания по лицето и сътресение на мозъка. Тези
увреждания по механизъм били получени при действието на тъп твърд предмет, като
сътресението на мозъка довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл.129 НК, а останалите увреждания причинили на свид.С. болка и
страдание.
Тази фактическа обстановка се потвърди и
прие от съда при условията на чл. 373 ал.3 от НПК. При оценка на доказателствата,
събрани в хода на досъдебното производство, съдът прецени, че всички те са
еднопосочни и непротиворечиви, съответстващи на самопризнанията на подсъдимата,
поради което не следва да бъдат обсъждани.
От правна
страна съдът прецени следното:
Подсъдимият
М.Г.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението,
предвидено и наказуемо по чл. 170, ал.2, предл. 1-во, ал.1, предл.4-то от НК-
на 30.07.2015 г. в гр.Кърджали, обл.Кърджали, влезнал в чуждо жилище, собственост
на М. Д.С., с ЕГН **********, като деянието е извършено нощем- в 00,15 часа и е
употребена ловкост за това- изкачване по водосточна тръба и прехвърляне през
предпазен парапет на тераса -престъпление по чл.170, ал.2, предлож. 1-во, във
вр. с ал.1, предлож.4-то от НК. Деянието е извършено при форма на вината „пряк
умисъл”- деецът е съзнавал обществената му опасност, предвиждал е и е целял
настъпване на обществено опасните последици.
Квалифициращият
признак по чл. 170, ал.2 НК- „деянието да е извършено нощем" се установява
от обстоятелството че извършеното от подс. М. е през тъмната част на
денонощието - в 00,15 часа на 30.07.2015 година.
При определяне на наказанието и базирайки се на двата
основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл. 54 от НК- принципите на
законност и индивидуализация, съдът прецени:
-обществената
опасност на деянието по чл. 170 ал.2 от НК е завишена както с оглед на
обстоятелството, че след проникване в жилището е нанесена лека телесна повреда
на собственика, така и с оглед консумирането на два от квалифициращите признаци на състава на
престъплението.
-обществената опасност на дееца също е завишена: касае се за
подсъдим с богата престъпна деятелност, съдебно регистрирана за първи през 1997г., осъждан над 20 пъти и многократно изтърпявал наказание „лишаване от
свобода”, не се ползва с добри
характеристични данни по местоживеене- по характер е буен, агресивн, склонен към
създаване на конфликти, дружи с лица от криминалния контингент. От изложеното е
видно, че М. се очертава като личност, склонна към
системни нарушения на законността, с проява на престъпна упоритост, по
отношение на която съдебните процеси и наложените наказания не са постигнали
целите, отразени в чл. 36 ал.1 от НК. От
друга страна, М. е млад човек, признава се за виновен пред съда, съжалява за извършеното, обещава, че повече няма да върши
престъпления.
С оглед на изложеното и за постигане целите на наказанието съдът намира,
че наказанието следва да бъде определено при превес
на отекчаващите отговорността обстоятелства, над средния, предвиден в текста на закона размер, а
именно ‘лишаване от свобода” за срок от четири
години, което наказание, съгласно разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК във вр. с
чл. 58а ал.1 от НК, следва да бъде намалено с 1/3, или наказанието, което
трябва да изтърпи подсъдимия М.,
следва да бъде в размер на 2 години и 8 месеца „лишаване от свобода”, което следва да
изтърпи в затвор при първоначален „строг режим”, съгласно разпоредбите на чл.
61 т. 2 във вр. с чл. 60 ал.1 от ЗИНЗС.
По- малък размер наказание би снижило
общопредупредителното и възпитателно въздействие на наказателната репресия и ще
направи наказанието недостатъчно ефикасно.
От така
определеното наказание следва да се приспадне времето, на основание чл. 59 ал.1
от НК, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане
под стража”, считано от 03.08.2015г.
При този изход на
делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по по сметка на РУП- Кърджали направените разноски
по назначените съдебно- медицинска и дактилоскопна експертизи общо в размер на
126 лева.
Съдия: