Решение по дело №505/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			04.08.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	Н.о. II

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	28.07.		2020

 

на                                                                                                           Година

Маргарита Алексиева

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Кечева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН
			505		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0348-000184 от 24.03.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на А.К.Д., ЕГН ********** *** с адрес за призоваване: гр. Дупница, ул. ,,Христо Ботев“ № 16 е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение  на чл. 104а от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Валентин Захаринов моли съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна,  редовно призована  не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.03.2020 г. срещу жалбоподателя А.К.Д. е съставен АУАН № 13119 от В.Х. – мл. автоконтрольор при РУ –Дупница в присъствието на свидетеля Б.Д. за това, че на същата дата в 13:25 ч. в гр. Дупница по ул. ,,Орлинска“ посока гр. Самоков управлява лек автомобил ,,Ауди Q5“ с рег. № СА8855ХР като използва мобилен телефон без устройство ,,свободни ръце“.

Актосъставителят е приел, че водачът е нарушил разпоредбите на чл. 104А от ЗДвП. Нарушителят е подписал акта и е получил екземпляр от същия, като е посочил, че няма възражения, като такива не са депозирани и в срока по чл. 44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление, с което на А.К.Д. е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение  на чл. 104а от ЗДвП.

От показанията на актосъставителя Х. се установява, че при разминаване с автомобила, управляван от жалбоподателя видели, че същият използва мобилен телефон без устройство ,,свободни ръце“ по време на движение. Свидетелят Д. заявява, че поддържа констатациите отразени в акта.

От показанията на свидетеля Маринков – приятел на жалбоподателя се установява, че последният не е използвал мобилен телефон по време на движение, а държал в ръката си слънчеви очила и в този момент минали покрай полицаите, които се намирали в служебния си автомобил, който бил спрян отстрани на пътя в тяхната посока на движение.

Така установената фактическа обстановка съдът прие за установена въз  основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства.

 При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

От правна страна съдът намира на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган. Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл.189, ал.4 от ЗДвП се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на транспорта  и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица. В настоящия случай, актосътавителят В.Х. – младши автоконтрольор при РУ Дупница, безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.189, ал.1 от ЗДвП, т.е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП, а издалия наказателното постановление Началник РУ Дупница, е компетентно длъжностно лице, по смисъла на чл.189, ал.4 от ЗДвП да издава НП по ЗДвП.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема изложената фактическа обстановка, отразена в АУАН и в издаденото въз основа на него НП за безспорно установена, а именно, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение, тъй като на 03.03.2020 г. в 13:25 ч. в гр. Дупница по ул. ,,Орлинска“ посока гр. Самоков е управлява лек автомобил ,,Ауди Q5“ с рег. № СА8855ХР като използва мобилен телефон без устройство ,,свободни ръце“.

Фактическите констатации, отразени в акта, се потвърждават от събраните по делото писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение, прочетени и приети по надлежния ред, както и гласни такива /показанията на свидетелите Х. и Д./. От показанията на последните се установява, че именно поради констатиране извършването на горепосоченото нарушение, спрели за проверка автомобила, управляван от жалбоподателя Д.. Съдът не кредитира показанията на св. Маринков, тъй като същият е приятел на жалбоподателя и поради това е заинтересован да даде показания, които целят да освободят от административнонаказателна отговорност жалбоподателя. Друг аргумент да не бъдат кредитирани показанията му са и завеното от този свидетел, че служебният автомобил се е намирал отстрани на пътя, а според показанията на незаинтересования свидетел – актосъставителя Х., той и колегата му при разминаване с управлявания от жалбоподателя автомобил възприели, че водачът използва мобилен телефон без устройство ,,свободни ръце“ и именно поради така констатираното от тях нарушение спрели водача за взимане на отношение.

С оглед горното, съдът намира, така описаното нарушение по чл.104а от ЗДвП, съобразно която разпоредба: ,,На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му“, за доказано, поради което законосъобразно на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП /наказва се с глоба 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на ПС, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му/ административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Субект на нарушението по чл. 104а от ЗДвП е лице с качеството ,,водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Изпълнителното деяние е във формата на действие и се изразява в използване на мобилен телефон. Това действие на водача е наложило и спиране на автомобила от контролния орган. От обективна страна е необходимо мобилният телефон да се използва по време на управление на превозното средство и без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Факта на използване на мобилен телефон без съответното устройство от страна на жалбоподателя се доказа от показанията на свидетелите Х. и Д.. Безспорно е установено от показанията на разпитаните по делото свидетели, че по време на управление на превозното средство жалбоподателят е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете му, което е било и повод да предприемат спиране на водача. Показанията на двамата свидетели се подкрепят от съставения АУАН, чиято презумптивна доказателствена сила при съобразяване на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не е опровергана.

Предвиденото наказание по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е глоба в размер на 50 лева. Наложеното наказание – глоба в размер на 50 лв. е абсолютна законоустановена санкция и не подлежи на преразглеждане от съда от гледна точка на намаляване размера. Предвид изложеното, НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на отнети на водача контролни точки, съдът намира следното:

Съгласно чл. 3 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение: "Контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. При налагане на наказания за нарушенията, посочени в тази наредба, в наказателното постановление се отбелязват броят на отнетите и броят на оставащите контролни точки. ".

За да се приложи отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежен ред извършване на някое от посочените в чл. 6 от Наредбата нарушения, като наказателното постановление, установяващо нарушението и наложеното наказание, следва да е влязло в сила. Понятието е законово дефинирано - контролните точки са средство за отчет на извършваните нарушения от водача при упражняване на вече признатото му право. В НП се посочва/отбелязва конкретният брой на отнетите точки, т. е. само се констатира последицата, но отнемането не се налага като самостоятелно наказание с наказателното постановление.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона. Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на административна мярка, не – на наказание. Поради това и районният съд не е компетентен да се произнесе по такова оплакване. В този смисъл жалбата в тази и част следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0348-000184 от 24.03.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на А.К.Д., ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 50 (петдесет) лева на основание чл.183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Оставя без разглеждане като недопустима жалбата на А.К.Д., ЕГН ********** ***, в частта й относно отнемането на общо 6 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд гр. Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: