Присъда по дело №598/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 104
Дата: 27 септември 2022 г. (в сила от 8 декември 2022 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20224520200598
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 104
гр. Русе, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Наказателно дело
частен характер № 20224520200598 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Б. А. – роден на **** г. в град София,
българин, български гражданин, с постоянен адрес ******, ЕГН: **********,
неосъждан ЗА ВИНОВЕН в това, че на 09.12.2021г., в град Русе, чрез
нанасяне на удар в гърдите и последвало в резултат на този удар падане на
пода, причинил на М. Р. Т. счупване на четвърто ребро в дясно и оток на
дясна глезенна става, които увреждания са довели до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК. –
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, поради и което и на основание чл. 78а, ал.
1 НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му
НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ В РАЗМЕР
НА 1000 (ХИЛЯДА) ЛЕВА, като го признава за НЕВИНЕН и на основание
чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото му с тъжбата
обвинение, касаещо причинена на частния тъжител контузия на белите
дробове двустранно, както и в частта, че уврежданията са получени в
резултат на падане по гръб на пода.
ОСЪЖДА Б. Б. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес ******, ДА
1
ЗАПЛАТИ на М. Р. Т. , ЕГН: **********, с постоянен адрес ******, на
основание чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на 3000,00 (три хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпените в резултат на деянието по чл.
130, ал. 1 НК, неимущестевени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта 09.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия Б. Б. А., ЕГН:
**********, с постоянен адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. Т. , ЕГН:
**********, с постоянен адрес ****** СУМАТА в размер на 932,00 лева
(деветстотин тридесет и два лева), представляваща разноски в
производството.

ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимия Б. Б. А., ЕГН:
**********, с постоянен адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Висш
съдебен съвет на Република България, по сметка на Районен съд - Русе,
сумата в размер на 80,00 лева (осемдесет лева), представляваща държавна
такса върху уважения граждански иск, както и държавна такса в размер на 5
(пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред
Окръжен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НЧХД № 598/2022г. на Районен съд – Русе, ІХ н.с.

Производството по делото е образувано въз основа тъжба, депозирана
от М. Р. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес *****, с която е предал на
съд подсъдимия Б. Б. А. – роден на *****г. в град София, българин, български
гражданин, с постоянен адрес ***** ЕГН:**********, неосъждан, по
обвинение, за извършено престъпление от частен характер, с фактически
рамки на обвинението, че на 09.12.2021г., в град Русе, чрез нанасяне на удар в
гърдите и последвало в резултат на този удар падане по гръб на пода,
причинил на М. Р. Т. счупване на четвърто ребро в дясно, оток на дясна
глезенна става и контузия на белите дробове двустранно, които увреждания са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК и правна квалификация – престъпление по
чл. 130, ал. 1 НК.
Преди даване ход на съдебното следствие съдът, на основание чл. 82,
ал. 2 НПК, конституира частния тъжител като граждански ищец в
наказателния процес и на основание чл. 84 НПК, прие за съвместно
разглеждане в наказателния процес, предявения от частния тъжител М. Р. Т.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес ***** срещу подсъдимия Б. Б. А., ЕГН:
**********, с постоянен адрес ***** граждански иск с правно основание чл.
45 ЗЗД, за сумата в размер на 3000 (три хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпените в резултат на деянието по чл. 130, ал. 1 НК,
неимущестевени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
деликта 09.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
В хода и по реда на съдебните прения, частният тъжител, чрез
упълномощения от него повереник, моли да бъде постановена присъда, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен, в извършване на
престъплението, за което е предаден на съд. Пледира за доказаност на
обвинителната теза и релевира доводи, че изложените в тъжбата факти,
безспорно се подкрепят от събраните по реда на съдебното следствие
доказателства. Не поддържа обвинението, в частта касаеща контузия на белия
дроб. Счита, че са налице визираните в чл. 78а НК предпоставки за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК, като по отношение
размера на наказанието заема становище, че същото следва да бъде
ориентирано около средния размер и един такъв размер на наказанието в
пълен обем би обслужило целите, както на генералната, така и на специалната
превенция. Инвокира доводи за доказаност на предявения срещу подсъдимия
граждански иск в пълен размер. Претендират се разноски.
Защитникът на подсъдимия, в хода и по реда на съдебните прения,
пледира за недоказаност на обвинението. Застъпва тезата, че действително
между частния тъжител и подсъдимия е имало спречкване, но ударът, който е
получил частния тъжител и действията му след това не сочат той да е получил
такова тежко увреждане, каквото е счупването на четвърто ребро, тъй като
частният тъжител е продължил да работи след това. Моли се, ако
1
подсъдимият бъде признат за виновен, да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание по реда на
чл. 78а НК, което с оглед чистото му съдебно минало, да бъде в размер към
минимума, определен в закона. По отношение на гражданския иск заема
становище, че същият е завишен, защото не са установени част от
уврежданията, които са твърдени в частната тъжба, а именно контузия на
белия дроб.
Подсъдимият не се явява и производството е разгледано в негово
отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ НПК.

Съдът, след като извърши оценка на събраните в хода и по реда на
съдебното следствие, гласни и писмени доказателства, приобщени по реда на
НПК, чрез гласни и писмени доказателствени средства и като обсъди
фактическите и правни доводи инвокирани от страните по реда на съдебните
прения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Б. Б. А. е роден на ***** г. в град София, българин,
български гражданин, с постоянен адрес ***** ЕГН: **********, неосъждан.
През месец декември 2021 г. частният тъжител М. Р. Т. и подсъдимият
Б. Б. А. били колеги и работели в *****.
На 09.12.2021г. двамата били на работа, първа смяна. Съгласно
създадената организация на работа, работниците работели по двама на
работно място, като частният тъжител работел, заедно със свидетеля Й. И. А..
Около 10,15 часа, подсъдимият Б. Б. А., заедно със свой колега, били излезли
извън сградата на предприятието, за да вземат материали. Тъй като в резултат
на отворената врата в помещението влизал студен въздух, частният тъжител
затворил вратата и я заключил, което наложило подсъдимият и неговия
колега да обиколят, за да могат отново да влязат в цеха. След като се върнал в
цеха, подсъдимият А. бил ядосан и се развикал на частния тъжител „ Ти кой
си, че да затваряш вратата ? Защо заключваш ?“ Последвал спор между
двамата. Свидетелят А. се опитал да преустанови ескалацията на
напрежението, като направил опит да спре подсъдимия, който през това време
крещял на частния тъжител, но не успял и подсъдимият с две ръце, с длани,
блъснал частният тъжител силно в гърдите, като в резултат на удара
последният изгубил равновесие и паднал, като седнал на земята.
Подсъдимият продължил да крещи на частния тъжител, след което си
тръгнал.
Частният тъжител се изправил и продължил да работи до края на
смяната му.
След работа частният тъжител се прибрал в дома си като се надявал
болките в гръдния кош да отшумят, но тъй като последните се засилили и
след прекарана безсънна нощ, сутринта на следващия ден – 10.12.2021г.
частният тъжител се свързал с бившата си съпруга – свидетелката А. Т. Т., с
2
чиято помощ посетил Спешно отделение в УМБАЛ „Канев“ – Русе, където
бил насочен за рентгеново изследване, при което била установена прясна
фрактура на ІV ребро, в дясно, по мамиларна линия, контузия в белодробен
паренхим в ІІІ – ІV сегмент в дясно вентрално и в доразални сегменти
двустранно базално.
След изследването частният тъжител посетил Отделение по „Съдебна
медицина“, където след като бил прегледан му било издадено
Съдебномедицинско удостоверение № 9261/2021г., в заключението на което
било отразено, че частният тъжител има: 1. Счупване на четвърто ребро в
дясно. Оток на глезенна става. 2. Рентгенови данни за контузия на белите
дробове двустранно. Съдебният лекар посочил, че установените увреждания
от група 1 следва да се преценяват по биологичен признак – разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Същия ден частният тъжител бил хоспитализиран и през периода
10.12.2021г. – 13.12.2021г. по отношение на него било проведено болнично
лечение.
След като бил изписан от лечебното заведение и се прибрал в дома си,
частният тъжител бил подпомаган в ежедневните грижи от свидетелката Т. и
дъщеря си, тъй като не можела да се обслужва сам. Грижите за частния
тъжител продължили около 30 дни, през който период частният тъжител имал
затруднения в дишането и движенията.
Във връзка със случилото се била подадена жалба от частния тъжител
до Районна прокуратура – Русе, като в резултат на извършената проверка
преписката била приключена с отказ да се образува досъдебно производство,
предвид липсата на данни за осъществен състав на престъпление от общ
характер.
От заключението на назначената и изготвена съдебномедицинска
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и
обосновано, се установява, че на частния тъжител са причинени следните
увреждания: Счупване на четвърто ребро в дясно по мамиларна линия. Оток
на дясна глезенна става. Дадено е заключение от вещото лице, че
установеното счупване на четвърто ребро в дясно по мамиларна линия е
резултат на действието на твърди тъпи предмети и може да бъде получено
при инцидент на 09.12.2021г., а именно при удар с ръка (силно блъскане) в
областта на гърдите (в дясна мамиларна област). Дадено е заключение, че
установеният оток на дясна глезенна става е резултат на удар и/или
надпределно движение в дясна глезенна става и е възможно да настъпи при
инцидент на 09.12.2021г., най-вероятно при неправилно стъпване
непосредствено преди падането от собствен ръст. По отношение на
първоначално констатираните при КТ изследване на 10.12.2021г. контузия на
белодробния паренхим е дадено заключение, че същото не е потвърдено при
повторно КТ изследване на 11.12.2021г. Дадено е заключение, че
установените увреждания следва да се преценяват по медико-биологичния
признак – Разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК и
3
при тези констатирани увреждания обичайния възстановителен период
продължава до около 30 дни.
В съдебно заседание, при отговор на поставен въпрос от страните,
вещото лице посочва, че счупването на четвъртото ребро може да бъде или от
блъскането или от падането, като в конкретния случай по-добре отговаря да е
получено при удар конкретно в мястото. Вещото лице посочва, че е възможно
след това пострадалия да е продължил работа, като болката ще се засилва при
по-резки движение и по-дълбоко вдишване и това кара пациентите да дишат
повърхностно и да се пазят да извършват резки движения. Посочва се от
вещото лице, че съпътстващите заболявания на пострадалия нямат пряко
отношение върху оздравителния период.
Така изложената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено
установена след анализа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приобщени чрез показанията на разпитаните в хода и по реда
на съдебното следствие свидетели Й. И. А. (лист 77-78), А. Т. Т. (лист 62-64) и
Т. Г. Г. (лист 78-79), както и от прочетените и приобщени по реда на чл. 283
НПК писмени доказателства и писмени доказателствени средства –
Постановление на Районна прокуратура – Русе (лист 7), съдебномедицинско
удостоверение № 9261/2021г. (лист 10), Епикриза УМБАЛ „Канев“ – Русе
(лист 11), резултата от КТ изследване (лист 12), Удостоверение за ползван
отпуск (лист 102), прокурорска преписка № 7623/2021г., справка за съдимост
на подсъдимия (лист 99), както и от заключението на приетата
съдебномедицинска експертиза (лист 92-97).

Не са налице, каквито и да е противоречия в информационните
изявления, съдържащи се в приобщените по делото гласни и писмени
доказателства, което от своя страна да налага, съгласно изискването на чл.
305, ал. 3 НПК да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът
кредитира и кои отхвърля, доколкото всички доказателствени източници, се
намират в корелативно единство и безспорно установяват и подкрепят
приетата за установена от съда доказателствено обезпечена фактология.
Преки доказателства в подкрепа на обвинителната теза се съдържат в
показанията на свидетеля Й. И. А., а косвени се съдържат в показанията на
свидетелката А. Т. Т., която е възприела състоянието на частния тъжител по
време на възстановителния период и на свидетеля Т. Г. Г., който е извършил
полицейската проверка по случая, а така също и от заключението на
назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза, резултатите от
образното изследване, съдебномедицинското удостоверение и епикризата от
УМБАЛ „Канев“ – Русе.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Й. И. А., тъй като същите са
последователни, логични, без вътрешни противоречия и напълно
кореспондиращи със заключението на вещото лице, изготвило
съдебномедицинската експертиза. По отношение на показанията на този
свидетел не са налице, каквито и да било данни за възможна
4
заинтересованост в депозираните от него показания.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката А. Т. Т., въпреки
възможната им заинтересованост, предвид това, че е бивша съпруга на
частния тъжител, тъй като нейните показания, в частта за възстановителния
период и състоянието на частния тъжител през този период, а именно, че
същият е изпитвал болки при дишане и движение, напълно кореспондират със
заключението на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза.
Показанията на свидетеля Т. Г. Г., касаят извършените от него действия
в хода на назначената проверка от Районна прокуратура – Русе и същите
кореспондират с показанията на останалите свидетели и писмените
доказателства по делото.

Анализът на възприетата от съда доказателствено обезпечена
фактология и извършената оценка на доказателствените източници налага да
бъде изведени следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Подсъдимият Б. Б. А., е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, за което е предаден на съд.
От обективна страна на 09.12.2021г., в град Русе, чрез нанасяне на удар
в гърдите и последвало в резултат на този удар падане на пода, причинил на
М. Р. Т. счупване на четвърто ребро в дясно и оток на дясна глезенна става,
които увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК – престъпление по чл. 130,
ал. 1 НК
Непосредствен обект на защита са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия чрез действие,
изразяващо се в нанасяне на удар – силно блъскане с две ръце в областта на
гърдите – в дясна мамиларна област, в резултат на което е последвало падане
от страна на пострадалия от собствен ръст и като пряка и непосредствена
последица от които осъществени от страна на подсъдимия телодвижения, на
частния тъжител са били причинени счупване на четвърто ребро в дясно по
мамиларна линия и оток на дясна глезенна става, получен при неправилно
стъпване непосредствено преди падането от собствен ръст, които увреждания
по своя медико-биологичния признак представляват – разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между извършеното от
подсъдимия деяние и причинените увреждания на пострадалото лице.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна, подсъдимият е осъществил състава на
престъплението умишлено, при форма на евентуален умисъл. В съзнанието на
подсъдимия са намерили отражение представи, че в резултат на нанесения на
5
пострадалия удар – силно блъскане с две ръце в областта на гърдите – в дясна
мамиларна област, в резултат на което е последвало падане от страна на
пострадалия от собствен ръст, неминуемо ще настъпи отрицателно изменение
на непосредственият обект на защита - обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и макар пряко да не е
целял причиняването на по-тежкия резултат – разстройство на здравето,
подсъдимият е допускал, че в резултат на силата на удара може да настъпи
именно този по тежък престъпен резултат, а не само да бъде причинена на
пострадалия болка и страдание и въпреки това се е отнесъл безразлично към
него и се е съгласил с настъпването на тези общественоопасни последици от
своето деяние и като не се е отказал от извършване на деянието, подсъдимият
следва да отговаря именно за причинения по-тежък престъпен резултат,
изразяващ се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
НК при условията на евентуален умисъл.
Деянието не е извършено от подсъдимия в състояние на афект. На
първо място, съдът намира, че не е налице противоправно поведение от
страна пострадалия от очертаните в чл. 132 НК. От доказателствата по делото
не се установява пострадалият да е отправил по отношение на подсъдимия
или негови ближни тежка обида, клевета или друго противозаконно действие,
което да се намира в пряка причинно следствена връзка с поведението на
подсъдимия. Действително от доказателствата по делото се установява, че
пострадалият е заключил вратата на промишленото помещение, докато
подсъдимият е бил навън, но освен, че не се касае за противозаконно
действие между това действие на пострадалия и деянието извършено от
подсъдимия е изминал период от време, който изключва деянието да е било в
състояние на афект.
За да бъде налице физиологичен афект, решението за извършване на
деянието възниква внезапно, като при самото вземане на решението деецът се
е намирал в такова състояние, което се характеризира с кратковременно,
бурно протичащо, извънредно интензивно емоционално състояние, в което
деецът е със силно намалена способност да ръководи постъпките си и същият
е лишен от възможност трезво да обмисля фактите и обстоятелствата и
съзнанието му е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се
определя предимно от тях. Касае се за бурна нервна реакция, възникнала
непосредствено след упражненото насилие, тежка обида или клевета, или
друго противозаконно действие, при което деецът не е в състояние и няма
време да обмисли спокойно своето поведение.
Именно такива обстоятелства в хода на настоящото производство не
бяха установени и настоящия съдебен състав намира, че в конкретния случай
се касае за обикновено ядосване от страна на подсъдимия, а не за състояние
на физиологичен афект.
В случая не се касае и за непредпазливо деяние, тъй като съгласно
практиката на Върховния съд, когато в съзнанието на дееца е формиран
престъпен умисъл за причиняване на телесна повреда, но същият се отнася
6
безразлично към настъпването на по-тежкия резултат, деянието е извършено
при евентуален умисъл, а не по непредпазливост. В конкретния случай
безспорно се установя и доказва, че подсъдимият с действията си е целял
причиняването, най-малкото на болка и страдание у пострадалия и
безразлично се е отнесъл към настъпването на по-тежкия резултат, а именно
причиняването на разстройство на здравето.

По изложените мотиви съдът призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление по чл. 130, ал. НК.
По делото не беше безспорно доказано, в резултат на нанесения от
подсъдимия удар на пострадалия да е причинена на частния тъжител контузия
на белите дробове, както и уврежданията да са получени в резултат на падане
по гръб на пода, поради и което съдът намира обвинението в тази му част за
недоказано, съгласно изискванията на чл. 303 НПК и призна подсъдимия за
невинен и го оправда по обвинението, в тези му части.

По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че са налице предпоставките за приложението на чл. 78а
НК. Деецът е пълнолетен. Същият не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание и не е осъждан за
престъпление от общ характер. Същевременно от извършеното от него
деяние не са били причинени имуществени вреди, които да подлежат на
репариране.
При индивидуализация размера на административното наказание, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът съобрази обстоятелствата по
чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за съдилищата разрешение,
съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н. д. № 4/85 г.,
Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от наказателна
отговорност, когато съдът ще налага административно наказание по чл. 78а
НК, се прилагат разпоредбите на Закона за административни нарушения и
наказания, включително и чл. 27 ЗАНН, като съобрази тежестта на деянието,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При определяне конкретния размер на административното наказание,
което следва да бъде наложено на дееца, съдът съобрази, тежестта на
извършената престъпна проява, чиято тежест намира за по-ниска, в сравнение
с деянията от този вид, с оглед обстоятелството, че се касае само и
единствено за един удар, нанесен на пострадалия и то изразяващ се в
блъскане.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът съобрази, че
деянието е извършено от подсъдимия, в състояние на ядосване, вследствие
поведението на пострадалия, изразяващо се в заключване на вратата на
производственото помещение, докато подсъдимият е бил навън. Макар това
обстоятелство да не може да бъде, изключващо неговата отговорност, следва
7
да бъде отчетено като смекчаващо отговорността му такова.
Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, не бяха
констатирани и отчетени.
С оглед на всички изложени по-горе обстоятелства, релевантни при
индивидуализацията на наказанието, съдът намира, че на подсъдимия следва
да бъде наложено административно наказание „Глоба” в размер на
минималния предвиден в разпоредбата на чл. 78а НК, а именно 1000 (хиляда)
лева, като един такъв размер на административното наказание, се явява
напълно съобразен, с тежестта извършената от него престъпна проява и
установените обстоятелства, релевантни за индивидуализацията на
наказанието. Именно този размер на наказанието би постигнало в пълнота
целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната
превантивна функция на наказанието, а така също и по отношение на
генералната такава, като бъде въздействано предупредително и възпитателно,
и върху останалите членове на обществото и не се явява несправедливо.

По гражданския иск.
Предявен е граждански иск, който е за сумата от 3000 лева, за
репариране на претърпените от частния тъжител неимуществени вреди –
болка и страдание, в резултат на деянието, за което е предаден на съд
подсъдимия, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта
09.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Правното основание на предявеният иск е деликтно – чл. 45 ЗЗД, поради
и което, за да бъде уважен същият следва да бъде доказано, че вследствие на
виновно противоправно поведение, в правната сфера на пострадалото лице са
настъпили неимуществени вреди в претендирания размер, намиращи се в
пряка причинно-следствена връзка с извършеното от подсъдимия деяние.
Съдът намира гражданският иск за доказан по своето основание,
предвид обстоятелството, че в резултат на поведението на подсъдимият в
правната сфера на пострадалото лице са причинени подлежащи на репариране
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания.
Доколкото размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост,
то и съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, настоящия състав на съда намира,
че с оглед видът и характера на причинените увреждания, наложили
хоспитализация на пострадалия, периода за възстановяване, който период,
съгласно заключението на вещото лице и изнесеното от него в съдебно
заседание е 30 дни, както и че през този период, видно от показанията на
свидетелката А. Т. Т., пострадалият е изпитвал болки и затруднение при
дишане до двадесетият ден, а така също и че не е могъл да се обслужва сам,
причинените на пострадалия болки и страдания биха били репарирани в
пълна степен с претендираното обезщетение в размер на 3000 лева, като бъде
присъдена и законната лихва, считано от датата на деликта 09.12.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
8
подсъдимият беше осъден да заплати на частният тъжител сумата размер на
932,00 лева, представляваща разноски в производството.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият беше осъден да заплати
по сметка на Районен съд - Русе, сумата в размер на 80,00 лева (осемдесет
лева), представляваща държавна такса върху уважения граждански иск, както
и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.

По гореизложените мотиви съдът постанови своята присъда.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9
Съобщи за изтекли лични данни